Марицалайт през октомври 2017 – част 4

Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂

Шести излет

Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.

Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?

След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.

Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.

След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀

Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!

Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.

Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.

Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.

Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂

Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.

Седми излет

На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …

Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.

Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията  ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.

Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:

След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.

За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂

Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….

Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.

Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.

Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂

Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂

Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂

Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:

Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂

Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂

Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.

 Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀

Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × four =