Дойде най-после времето, в което ще замина на семейна почивка по гръцкото море. За него се бях подготвил от по-рано, набавил си нужните примамки и познания. От многото снимки и коментари, знаех че задължително ще нося силикони Fiiish Black Minnow и малки пилкери, за които очите ми отвори Петко от местния риболовен магазин. Същият той ми сподели и места и часове за риболов, с които разбира се се съобразих. Нямаше и как да не го направя, тъй като за 10-тината си ходения с воблери до водата имам една единствена атака на калмар и толкоз. Още първата сутрин бях на устието на река Струма. Бях на линия по тъмно, към 5:20 часа и заварих следната табела.

Намерих си местенце след окопиралите брега гърци и направих първото замятане. Изненада ме силното течение, за миг примамката ми беше на брега до мен, отнесена от него. Второ подаване на примамката и първата риба беше на брега – дребен лефер, но повече от достатъчно за мен. Успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 в цвят каки силикон и джиг глава 6g от пъстървичарското комбо (не смятам, че цвета на главата оказва значение).

Това се случва към 6:20. Красив изгрев, с който риболова приключва. Може би имах още някое кълване, гърците чат-пат вадеха, но не е активността от по-рано.

В 7:30 вече бях готов с прибирането на багажа и се връщах обратно в леглото при жена ми.

През деня, докато тя и останалите се плацикаха в морето, аз ловях покрай тях. Бях видял, че има дребни рибера и очаквах да се закачи някое. Само малки заргани гонеха силикона, но до там. Една опашка ми изчезна, но беше закъсана от сутрешната битка и е възможно сама да е отлетяла (моя грешка, че не носих лепило). Вечерта след барбекюто бързахме да ходим на скалите след Ставрос. Имах голямо желание да хвана лаврак, баракуда или някой едър зарган. Големите вълни, плиткия плаж и НЕкрасивото място ме обезнадеждиха. Все пак похвърлях малко, но резултата ми беше ясен преди началото на риболова. По-късно на пристанището видях активност на хищник и много риболовци, дрямащи зад стръвта си. Извадих по-сериозната въдица, а именно Tailwalk Dageki S802M. Бях решил да си пробвам късмета с големите воблери. След кратък неуспех и натърване от местните дядовци, реших да помпя на място. Още с първото пускане до дъното (сигурно 15-тина метра), нещо се закачи. Оказа се сафрид, нещо което очаквах да вана през деня на пилкер. Имаше само един българин на пристанището, разменихме малко приказки и му дадох улова си. От него научих, че сутрин можело да хвана лаврак на плажа, ако настоявам на воблери, но като цяло тази година е слаба за морски риболов.

Мааалко по-късно закачих на единия мрънкащ дядото, откачих преди да се е усетил. Постоях още малко и си събрах нещата.

На следващият ден реших да отида пак на устието на реката, но по-късно, когато стане време за плаж. Хем ще се наспя, хем другите ще дойдат с мен, за да видят ново място и да не навъртаме много километри. Нямах успех и се преместих към по-тих участък, където уж трябвало да има сафрид.

Нищо не хванах и тръгнах по брега да търся групата. Заминаха няколко километра надолу, за да си намерят чисто и удобно място (стичалото на голяма българска река не е от най-чистите места). Оглеждах дънерчетата и чоплих всяка корда, знаейчи че някой ден са били в реката, а там някой е загубил нещичко. Увенчаха се с успех моите ровеници.

По пътя срещнах интересен сладководен обитател, объркал пътя и сблъскал се с брега на морето. Пълзеше по него и определено не знаеше къде е.

По-рано бях проследил 3 следи от храстите към морето. Надявах се на люпило морски костенурки, но по-късно реших, че сигурно е някой гущер. Пуснах я на пясъка, за да видя какви следи оставя – това бяха моите следи от по-рано. Преместих я в блатото и продължих своя преход по брега, в търсене на съкровища.

Личеше си, че рибарски крак там често стъпва. Въдици, корди, столова, кучийки и какво ли не бяха обсипали плажа.

Намерих останалите и се застоях при тях на плажа. Нервничайки успях да ги убедя, че е време да се махаме от тоя пек, да отиваме на пристанището да разглеждаме. Лодки малко, плитко, няма дребни рибки да зяпат, няма морски звезди, аз на въдицата не хващам нищо. Търсиха мидички, извадиха чадър да полежат, сладолед хапнаха. Пак че бяхме спряли на едно капанче по пътя и бяхме подложили, че иначе едва ли щяха да ме търпят дълго да не хващам нищо. Една атака имах съвсем в краката си, но от какво беше така и не разбрах.

Разбрах аз, че на това устие на река Струма има риба, постоянно имаше хора там. На следващата сутрин към 5 часа отново бях там, пак с въдица в ръка. Бях си взел силикон като на местните и отново с по-ячката въдица. След 20-тина подавания на примамката имах първо кълване, съответно и първо късане. Веднага вързах силикон Fiiish Black Minnow №1 с глава 6гр. Първо подаване – първа риба!

Понаръфаха ми го след няколко удара и откачени риби и смених тялото с бял цвят. Нямаше разлика в атаките, цвета не беше от значение.

Надъфкаха ми го и него и реших да променя нещата. Сложих пъстървичарския силикон с 5 грамовата глава. Първо подаване и ето го резултата:

Една от извадените ми риби повърна плячката си, което ме ориентира с какви примамки да работя.

Видях и въпросните лодки влачещи мрежи и чепарета. Постоянно правеха заходи между морето и реката, като трябваше да ги изваквам да минат, за да мога да ловя в обраните участъци.

Докато ми се пречката лодките навътре, взех да ловя до брега – какво да видиш ти! Удар след удар в краката ми, на няма и 6-7 метра от брега. Заглеждайки се във водата, а и вече с разсъмването успях да видя дребосъка пред мен. Виждаха се и заходите на лефера, който само чакаше да му подам силикона и последваше удар. Много риби изпуснах, но не бях подготвен като гърците – допълнителна тройка. Това ще е нещото, с което ще си подобря резултатите.

Можете да видите и какви щети ми нанесоха тия гадове. С лепилце ще се пооправят нещата, поне тия които не са през средата. Липсата на опашки не влияеше на кълванетата, още след първо-второ тя заминаваше, но след това не намаляха ударите. Според Петко, липсата на опашка е по-атративна за хищника. Успешната проводка беше бързо набиране, може и без туичове, но от време на време изтегляне на линията с върха на въдицата, която довежда до 1-2 метра праволинейно изстрелване на примамката.

Ден четвърти: групата е изгоряла от слънцето в предните дни. Лоша новина за мен, няма да се ходи при рибите. Бърза справка в картата и откривам интересно местенце наоколо – водопадите Варвара, в близост до Олимпияда.

Доста неврно ми беше през голяма част от прехода. Гледах тези риби и ме глождеше отвътре дали не са пъстърви. Колата беше само на километър назад, но все пак беше адска жега, а и не знаех другите дали няма да се размрънкат. В крайна сметка установих, че това плуващото във водата си е мряна и вече бях спокоен да се разхождам без да го мисля.

Естествено не се върнахме по същия път. Не само за да видим още нещо (оказа се че няма нищо друго), но и за да видим тез езера отблизо.

Кацнахме ние там, позапознах се уж със статута му и никъде не срещнах забрана за риболов. Отидох при един рибар, сврян между лодките. Попитах го най-важното за мен нещо:

-Сладководно ли е?
– Е па сладководно е, нали е езеро – отговори ми сърбина

Питах го каква риба се среща там, показах му снимка на щука и той потвърди нейното наличие, сом също имало. Показа ми неговите червеноперки, които беше хванал на сладка царевица и аз продължих по пътя си. Какъв беше пътя ми ли?…за таз жега към реките, които се вливат в езерото, пък довечера за щука. Реките обаче пресъхнали и след мноооого търсене на сянка все пак намерихме място за останалите, докато аз ловя. Пооблових няколко местенца, но плитчините и водораслите ми пречиха. Високото слънце и наобиколилите ме кучета от местното стадо овце нещо ме разубеждаваха да продължавам риболова. Само да спомена, че мястото е Бешичкото езеро, което заедно с Лъгадинското езеро образуват 2 210 000 акра защитена местност.

Нямах успех там и по път към вкъщи (все пак бързахме да се приберем по-рано, за да гледаме евро участията на българските футболни отбори в Лига Европа) спряхме на реката, която се изтича от езерото и се влива в морето между Ставрос и плажа на Врасна. От един мост пробвах кефалите на уокъри, пилкери, мухата от пилкета и още разни чалъми, но май повече внимание обръщаха на сивите водни змии наоколо, отколкото на мен. В крайна сметка се изчерпах откъм идеи и не успях да извадя нието една риба. Видяхме, че в квартирата нета е слаб и отидохме в една кръчма на плажа. Там също не успяхме да следаме мачовете на телефоните си (то е ясно, че на телевизор няма как да стане) и си останахме само с биричките и поредната доза нови за нас морски дарове.

Идва и ден последен от нашата почивка, за мен последна утрин, в която да си пробвам късмета. Решавам, че днес ще си доставям максимално удоволствие и ще ловя с лайт такъма си, а именно Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Това бе и причината да оставя част от такъмите в колата, с това пръчле нямаше как да ги използвам.

Часа е 5:09, а аз щраквам един кадър, за добиване на представа по кое време започва купона. Мястото е устието на пресъхналата река, разделяща Аспровалта от Нова Врасна.

Първо подаване и първа риба – на пилкера. Следва изпускането на някоя и удар без закачане. Аз започвам да си ходя по брега и облавм близкия периметър. Всичко се случваше в рамките до 10-тия метър. По-навътре нямаше живот. Наближавайки местния дядо, кьопнал се на една кофа и дрямайки с бомбарба чувам че нямало било риба. Дали защото наистина няма или за да продължа по пътя си не знам, ама май не се радваше да ме види. Верояно защото виждаше слуката ми, а той така и не помръдна с таз въдица. Нямах време за снимки, не иска хда изтървя удобния момент, а и тез риби са бая шантави и хахвави 😛 и не стоят мирно. Щрахнах последната, уловена на нещо различно, а именно Lucky Craft G-Splash 65 в цвят MS American Shad. Удара беше с първото подаване по диагонал на брега с атрактивна атака в прибоя. Имах още няколко подгонвания, но без закачена риба.

След като това нещо се случи (слънцето се появи над хоризонта) кълванетата и гоненето на дребосък в плитчината спря. Часа е 6:30 и аз вече бях готов за последна дрямка преди пътуването до България.

Това е последния ми улов, успешната примамка беше това 10 грамово пилкерче, с което Петко ме оборудва. Водих го бавно с туичове и пропадане. Така и не успя да ми хване дракон, но и това ще се случи, тъй като с упорство се постигат резултатите. А аз след този успешен морски риболов, вече спокойно мога да кажа че се запалих по него и вече започвам да чета и опитвам късмета си 🙂