Архив на категория: Морски Риболов

До Халкидики и назад – октомври 2021

След фото разказа „По Марица и язовирите – октомври 2021“ е наред следващия, който е на морска тематика – „До Халкидики и назад – октомври 2021“. 
В края на септември се появи идеята да скочим с Мишо до Халкидики. Идеята бе да тръгнем петък и да се върнем неделя. Още от първия ден на октомври започнахме да следим ситуацията на Халкидическия полуостров и да кроим планове. Обаче от кой петък и до коя неделя през октомври….. стана едно разтегливо понятие. За наше огормно съжаление точно там се настани един адски циклон, който чак след 17-ти октомври намали мощността си и офейка… Не искахме да рискуваме да бием толкова път и накрая да не можем да направим и една проводка в морето – абсурд.

Гледайки прогнозата и движението на циклона решихме, че е настъпило време за морския дълъг уикенд – от 22.10 до 24.10. Успяхме да си намерим читаво студио и да направим успешна резервация за две нощувки. На мен ми трябваше едно такова морско пътуване, за да се отърся от личните си проблеми, които ми бяха дотегнали в първите две седмици на октомври. Разбира се в дъното на всяко мъжко нещастие не стои едната риба, а една жена. Честно казано в един момент чашата преля и ми писна. Трябваше ми хубаво разпускане без да мисля за каквито и да проблемации и тем подобни женски простотии, гарнирани с депресивните й състояния и егоизъм… та планираното пътуване щеше да ми дойде повече от добре!
22.10 – време е за нови морски хоризонти и приключения, здравей Халкидики! Излишно е да споменавам, че си направих PCR тест, за да мога да влезна в Гърция и после на връщане в България – добре, че поне цените на тия тестове паднаха значително! : )
Малко след 13:30 часа, докато се спускаме към морето – Халкидическия полуостров е пред нас и в частност насреща ни се появява Атонския ръкав. Времето е с нас, а отсреща виждаме остатъците от гадния циклон, който вилня 2 седмици в района и ни спираше мераците за риболов.

Преди да се настаним в студиото направихме проверка на набелязаните риболовни точки – пристанища и плажове. Запознахме се с местата за риболов и особеностите, които се виждат на пръв поглед от сушата през деня. Пак споменавам, че за първи път стигам да ловя до тези брегове и всичко ми е непознато. Разчитам на способностите си да преценям нещата и опита ми натрупан до момента, за да определя как и с какво да подходя.

За съжаление първите ни опити за риболов бяха безплодни. Все едно в морето нямаше нито една риба…. положението – пълен КЕНЕФ! Направихме надвечерен и нощен риболов, но нищо – дори плахо ударче нямаше. При нощния идеята бе да заловим поне по някоя баракуда, която традиционно се навърта край тези брегове, но не би. Неприятно изненадани останахме от петъчната риболовна вечер и нощ, като решихме да дадем шанс на съботната сутрин и ако до обед нямаме риба или не видим риби – то да предприемем крути мерки.
Спахме няма и 4 часа в студиото и събота сутринта атакуахме отново – още преди първи зори. Надявахме се да видим поне някакви джуруми от лавраци в плиткажите – ама пак греда.

В рамките на 6 часа риболов сменихме 3 горещи точки, обаче нямаше ни вест ни кост от риба… дори и скални риби. В района имаше и други български риболовци, но и те повечето без слука, с изключение на една компания, която предния ден по чудо бе уловила само един класен торук. В крайна сметка аз успях да „спася“ капото с едно бебе октоподче, което улових на DUO Ryuki Spearhead 80S SW в цвят Belone!!

Оставих воблерът да пропадне, поклащайки се до дъното, привиждайки ми се уж, че пред мен има добър октопод. Дръпнах пак воблера от дъното, за да пропадане и в момента, в който пропадна пак там – октопода го сграбчи и засякох моментално с Venom-а, но накрая се оказа бебе октопус – пречупванията през водата в дълбочина лъжат за размера на нещата. : )

Понеже НЕ СЪМ от алчните хора-мръвкари, пуснах бебето обратно в морето – да си живрука, благодарявайки му за шоуто. Все пак си е под норма!

Около обед се върнахме в студиото и с Мишо и взехме съдбовното решение – стигнахме до Халкидики, а сега е време да дадем назад! Оставаше ни още ден и половина за риболов и не си заслужаваше да го прекараме там в капо…. Нямаше нотка надежда нещо по-добро да се случи за нас, анализирайки ситуацията в 20 км брегова ивица и четири горещи риболовни точки, на които по принцип се въртят риби. Ами такъв ни бил късмета…. Благодарихме на хазяите за гостоприемството и се извинихме за отмяната на втората ни нощувка. Хората ни разбраха правилно, защото и те усещаха, че риболов няма, за което също изразиха съжаление…
Набелязахме ново място за риболов в Северна Гърция и успях да договоря нова нощувка. Собствениците на хотелчето ми потвърдиха, че в района им има риболов, което бе чудесна новина – излизали кокалита и някой друг лаврак от брега. Това на фона на Халкидическия полуостров си е отлична новина за нас.
След няколко часа път се настанихме в хотелчето, захвърлихме всичко ненужно, пихме по една студена вода и се запътихме към близкото пристанище!

Първоначално заложих да пробвам кокалитата с бързи проводки на DUO Tide Minnow Sprint 75, предвид късния следобед…. обаче се почна едно… буквално търмъчене на кефали! Тия толупи се бяха настанили в целия порт на големи пасажи. След третия „изтърмъчен“ такъв си казах, че е време да сменя мястото и да не задържам повече от трите такива риби. Просто това не е риболова, който търся. Аз така до вечерта може и 30 кила да направя – обаче, срещу принципите и веруюто на спининговия ми риболов е тази ерес. : )

Постепенно тръгнах към върха на буната на порта, но без резултати. По едно време и Мишо се появи насам, но нямаше нищо интересно за отбелязване.
Времето вече беше напреднало много и в един момент от вътрешния край на буната успях да уловя първото кокали на Ryki 60S! Да обаче слуката бе много слаба и на късмет хванах цели две риби – в интервала от 18:15 до 18:50 часа…. Второто ми кокали ме изненада шокиращо – на Rapala X-Rap Saltwater 10, но явно глада е по-силен от всичко…. С този воблер търсих по-конкретно някой лаврак.

С оглед на слабата слука се върнахме обратно в хотелчето за почивка и вечеря, а след 22 часа се пуснахме на разузнаване вътре в порта – за едночасов риболов, завършил с гръмко капо.
Планът за сутринта бе да не си губим времето вътре в порта, а директно да ходим по камъняците на буната и да причакаме евентуално кокалитата, че не се знаеше кога влизат и излизат.
На зори бяхме по камъните, като постепенно започнаха да прииждат и други местни и български риболовци. Очаквахме, че още с първите замятания ще имаме слука, но нищо подобно. След 20 минути замятане, слънцето започна да се показва над хоризонта, а с това събитие взеха, че влезнаха и риби. Стартирах с едно кокали на Ryuki 80S, след което друго ми се откачи. В същия момент Мишо улови пък три на силикон. Чакай малко…. на силикон ли? Стана ми интересно на какъв и кой точно силикон успя да ги хване, та отидох до него да погледна.

Оказа се, че успешното силиконче е на Westin – Sandy Andy в малкия размер, а кокалитата му налитаха като обезумели, поглъщайки го чак до карабината на линията му. Досега никога не бях ловил кокалита на силикон и ми се стори супер успешно. Реших, че сега е момента да пробвам нещо ново и да напипам правилната тактика.
Върнах се на позиция и в този момент той дръпна още едно кокали. Приятно очуден останах от тази успеваемост и реших да потърся в моята кутия подобен ключ към успеха. Ясно е, че не разполагам с точно този модел силикон, но все пак трябва да имам някой, който да отговаря на описанието – натурален цвят, шумна петичка, издължено тяло и с почти същия размер. Добре, че всеки път мъкна с мен една раница с примамки, та бръкнах в нея и извадих кутията със силикони. Огледах всички и най-подхдящ ми се стори Daiwa Tournament D’fin Shad в размер от 3 инча (7,6 см) със 7 грамова глава и бяла кука Filstar първи номер. Добре, вече имам силикон, който мога да пробвам, обаче как да го водя… Поспрях се малко да погледам моя партньор кво и как им го причинява и разбрах, че успешната проводка е най-баналната и досадната – максимална дистанция и равномерно водене в подповърхностния воден слой!!
Прилагайки гореописаната тактика, след 4-5 проводки имах много добър удар и успях да го отразя с Venom-а! Ето, че улових първото си кокали на силикон! Кепнах го и ето на – беше глътнал силикона до куката, като се беше закачил много здраво.

В оставащото време от сутрешния заход продължих да настоявам на същия силикон и да се занимавам с тая новост за мен. Успях да уловя още три кокалита, докато през това време Мишо вече кепваше десетия на Sandy Andy-то. Толкова му бе успешен риболова, че успя да привлече към себе си погледите и на другите риболовци – евала за което!

Разбира се, заходът на кокалитата не бе от дългите, но все пак успяхме да го хванем и да уловим риби. В този ден се зарадвах много, че успях да намеря сред всичките си примамки ключ към успеха в практикуването на улова на кокалита със силикони и да напипам верния ритъм в проводката. Видях и научих нов прийом, за който досега не съм се и замислял да проучвам кое как става, защото обикновено кокалитата ги дърпам на метални джигчета, туичингови или повърхностни воблерчета, но ето, че сега ще разширя познанието и арсенала. Осъзнах, че със силиконите (7-8 см) нещата са доста по-успешни особено, ако имаш точната форма – такава като на Sandy Andy. Кокалитата налитат много по-смело и уверено – като обезумели са, и буквално засмукват силикона, като спагета, чак до карабината, а отделно от това единичната кука в 90% от случаите винаги се забива супер надежно, спрямо тройките на воблерите или джигчетата и откачанията на рибите са много по-малко при тръсканията и ваденето им на брега. Надявам се, че чрез настоящата публикация и някой от вас е научил това-онова и се е докоснал до тази рибарска тънкост при риболова на кокалитата в Северна Гърция от брега.
Това бе и последното ми морско пътуване за 2021-ва година, защото Covid мерките зверски се затегнаха отново и нямах никаква възможност за морски посещения през следващите месеци. В общи линии пътуването ми до Халкидики и назад бе разтоварващо, осмислено, приятно и мотивиращо за следващите излети през предстоящата 2022-ра година.

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2)

Ето я и втората част от морските ми почивки на Тасос. Първата част можете да си припомните тук: „Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)„. Тогава посетих острова в края на юни и началото на юли и успях да заловя нов личен рекорд за улов на лефер.
Сега ми предстоеше престой на Тасос в периода от 29-ти август до 4-ти септември. За влизането в южната ни съседка си бях направил ден по-рано бърз тест за Covid, съгласно регламента, като след преминаването на границата на 29-ти август, гръцките власти ми направиха повторен такъв и след две минути пожелаха всело изкарване на почивката на цялата ми компания. : ) Това беше и седмицата от годината, през която направих 3 бързи теста – два на влизане и 1 на излизне…. – толкова много бъркане в носа чак до мозъка и проляти сълзи…. : D
За разлика от предходното ходене, този път нямаше блъсканица и напрежение на ферибота. Доста леко мина и 45 минутното плаване.

Поради високите температури на въздуха и на водата през последния месец на морската повърхност беше „избила“ един вид медуза, която плаваше както в крайбрежието на континенталната част, така и покрай бреговете на Тасос. Имаше абсолютно нашествие на вида Cotylorhiza tuberculata, която погледнато отгоре много наподобяваше пържено яйце. : )

Бръм-бръм…, след около петнадесет минути ни предстоеше да акостираме на Лименас. Откъм островът, обаче се задаваха буреносни облаци, които, гледайки ги отдалеч не представляваха опасност за нас, а по-скоро гледка.

След пристигането в студиото и настаняването набързо, захвърлихме всичко и се базирахме веднага на плажа – няма време за губене трябва да се почива.

Та, да си дойдем на думата – риболова. Първият излет го направих рано сутринта на 30.08.2021. Един час преди зората – в 04:30 часа, бях на малкото пристанище, което си е супер добре осветено. Над пристана бяха надвиснали тъмни черни облаци, които скриваха звездното небе – определено предстоеше лятна буря да се стовари над главата ми, но аз съм там и ще … си настоявам на своето. : )

Сглобих такъма на фона на пристанищната светлина и се отправих към скалите. Докато се придвижвах към и по буната, се ослушвах и оглеждах за джурими (винаги си слухтя), но такива нямаше. Базирах се на „моето място“ и първи избор на примамка ми бе шампиона – DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone. Вече с надрано покритие в зоната на тройките, но все така ловящ. Заметнах го смело в тъмното и започнах туичинговата проводка. Бях направил четири-пет дълги проводки, но нямаше удар.

Ето, че при следващата проводка воблерът е вече пред краката ми, а при вдигането му нещо край скалите изригна и се белна след него. Обаче не очаквах това и съвсем по нормалния начин си извадих воблера. Е, видях, че около мен има някаква настървена риба или риби – предстоеше да разбера? Супер обнадеждаващо ми подейства това разминаване на рибата с вболера точно в краката ми.

В следващите 10 минути имах още два удара – на максимална дистанция в отсрещния плиткаж и на средна, но рибите отново не се зашиха. Прегледах всички жила на тройките, но нямаше нито едно, което да се бе затъпило – всички „жилеха“. Имаше си хищническа активност обаче явно рибите не бяха големи и в тъмното бутаха странично воблера. По едно време, докато водих в тъмата воблера – успоредно край брега на буната, имах зверски удар, който сгъна зловещо Venom-а. Рибата ми взе аванс и… се навря директно под скалата на буната…. Ясно ми бе, че предстоеше да извадя рибата, да извадя воблера или да скъсам любимото Ryuki….. Светнах челникът и се приближих до злочестата скала и започнах някак си да пробвам да издърпам рибата/воблера, така че да не скъсам плетенето влакно на Gosen в размер от 0,6. В крайна сметка успях да издърпам воблера под много странен ъгъл, но на него нямаше риба – жалко ама…. абе, поне ще продължа да пиша история с него. : )
Последваха още няколко проводки и отново удар на средна дистанция в открито море – обаче този път улових рибата. Оказа се, че причинителите на това „дразнение“ са били малки лавраци, почти около нормата от около 25 сантиметра, някъде! Ама си оставаше за мен загатка какво бе онова животно дето ми удари край скалите на буната и ме навря в „9-та дупка на кавала“, да ближа рани….
Изобщо не се полакомих и пуснах лаврачето с помощта на кепа. Апелирам към всички български спинингисти да не проявяват алчност и рибите под и малко над нормата да се връщат обратно! Много често из Фейса забелязвам снимки с точно обратното, което е супер тъпо! Малките лаврачета, маятикота, дорадота и прочие други такива заслужават да станат големи такива. Видеото с пускането можете да изгледате в клипчето, което съм публикувал в края на репортажа.
След около петнадесетина минути хоризонта взе да се просветлява, като успоредно с това пък – времето да се влошава, а циклона да се заформя и да увеличава мощността си….

От гъстите облаци заваля напоителен дъжд придружен с…. най-страшния кошмар за всеки спинингист – светкавици и гръмотвици, които в моя случай падаха на насрещния ми баир и от двете ми страни на пристана. Приклещен съм отвсякъде. Светкавиците бяха в пълния си блясък и озаряваха небето, а тътена от тях – на моменти оглушителен. Може би над час и половина си играх на котка и мишка с атмосфернтие условия – ту замятах за няколко проводки, ту спирах за десет и повече минути, за да не стана на гръмоотвод. По едно време светкавиците така зачестиха, че над 40-сет минути просто стоях с ръце в джобовете под дъжда, махнах си колана на дънките, че е с метална пластина и спининга – оставен полегато на камъните и опрян в раницата на 5 метра от мен, а аз – чакам ли, чакам прозорец за мятане….

Вижте разликата в 07:35 часа и в 09:00 часа…. Всичко изсветля – отиде си лятната буря, а с нея и хищническата активност, която за мен си беше заминала още в 06:00 часа, когато почнах на пресекулки да мятам за по една-две проводки…. Много време изгубено за мятане, докато се разкара шибания циклон, но такова е понякога – по-важно е ние да сме живи и здрави, да знаем как да се опазим в такива моменти, а рибата – все някога ще дойде на куката.

Вече беше станало 10:30 часа и още нямаше друга слука, а и нямаше и подгонвания, при което реших да сгъвам сергията и да отивам на плаж…. Ето ги и примамките, които бях измятал – без да искам съм ги закръглил точно на 10 играча, които през определени интервали сменях:

От всички тях, единствено имах удари и риба на Ryki 80S Belone – в тъмното преди зората!! Ето го в близък план Шампиона! : )

Като се изтеглях към автомобила, забелязах в пристанището под лодките набити доста малки лаврачета. Рибите изобщо не бяха големи – няма и 15 сантиметра (тия бебета изобщо не представаляваха интерес за мен). Досега не бях попадал на такива пасажчета там. Абе определно си беше лаврашка сутрин – ама само дреболяци, която обаче в следващите дни изобщо не се повтори!!

31.08.2021 – този път съм 15 минути преди 04:30 часа на пристана. Надявам се тези 15 минути по-ранно ставане и пристигане да бъдат в моя полза, но ще видим. 
Разминавам се с местен дънар, който е залагал за дънни риби, но нямал слука, като може би подразнен от това си заебава на скалите бутилката с вода, хартиената кутия от морски червеи и едно малко полиетиеленово пликче с 3-4 размразени рибки за стръв – грозна работа, но щом така е свикнал да цапа морето у тях си, което всъщност толкова много му дава под различна форма….
Залагам отново на същото място (скала) – като от вчера сутринта, и се надявам пак да има лаврашка активност – да, ама друг път.  Воблерът е ясен – Ryuki 80S SW Belone! Първите няколко проводки бяха тип „ветрило“, с цел да видя има ли нещо около мен на 20 см дълбочина – в открито море и към пясъчния плиткаж. Ами няма нищо и така в продължение на близо час – все едно мятам в…. кенеф. : )  Смених няколко примамки и пак се връщам на успешното ми Ryuki. Часът подминава 05:20 сутринта, а аз още нямам ударче, а зората скоро ще пукне…. Решавам да пробвам успоредна проводка супер близо покрай скалите на буната – вчера сутринта имах злобен удар там, пък да видим сега дали пак ще има удар?!? На второто подаване ме излепи мощно страхотна риба и пак почна яростна борба…. Груперче ли беше това или стира, октопод или… кракена на Дейви Джоунс – предстоеше ми да разбера?
Включих челника и този път реших малко да скъся дистанцията между мен и нещото, като се придвижа 3-4 големи камъка в посока рибата, а в същото време пазих баланс с кепа в лявата ръка, че даже и навивах с нея макарата. Последва осуетен опит,от мен, за навиране под скала, като дори усетих на бланката как се тръкна повода и брейда, но благодарение на вече късата дистанция и напрягане с все сили на бланката на Venom-a, рибата поддаде и не й дадох шанс за тази опасна маневра. Показвайки я над водата малко се смутих, защото не можах да я определя от какъв вид е на фона на светлината от челника, но продължих смело да я боря до влизането й в кепа. Успях да я кепна и да я закарам не „безопасно“ място за оглед и снимки. Поглеждайки, вече нормално в кепа какво съм уловил, веднага определих рибата – Морска врана със страховити за мен размери! Досега изобщо не бях срещал по тези места риба от този вид, а отделно пък даже не бях улавял подобна! Ето, че за мен изненадата беше пълна – страхотна и късметлийска риба, която може би и вчера сутринта ми е ударила, но знае ли човек колко риби са били там в скалите на буната, или е една и съща…. Последваха снимки и премерване на рибарския метър, който отмери точно 38 сантиметра.

Реших, че мога без никакви угризения да задържа рибата с оглед на размерите й и това, че има отлични вкусови качества, за които съм чел от различни източници.
Продължих с търсенето на морските хищници в различни посоки и с различни примамки и техники, но така и нямах повече удари или подгонвания – жалко. Все се надявах най-малко поне на някое кокали или пък меланура – риби, които все съм хващал там, но уви – няма ги. Слънцето вече изгря, а тишината все така продължаваше.

Упорито настоявах – проводка след проводка, че като си сам не знаеш ще влезне ли пасаж или не, смяна на примамки и техники, но пак греда. В краят на излета заложих да потърся край пристана дреболяка и имах слука на две рибки – морско костурче на TJ Minnow и едно попченцИ на Fanatik Larva 2 инча. Доста пот и усилия вложих на максимум, но като ги няма рибите край брега и това си е шампиоснко постижение. Интересно къде ли бяха кокалитата, меланурите и евентуално леферите, които очаквах през тези две сутрини? Нямаше дори и заргани, а лаврачетата беше ясно, че си биха шута! Какво му ставаше на морето, че при положение предни години дори баракуди са се ловили в този район?

Плаж, море, обикаляне, храна и тумбене

Отново ще залитна за малко в страни от темата за риболова. Разбира се на Тасос не всичко е риболов. Има и морски дарове, които приготвени и сервирани от местни майстори в ресторантите са страхотно угощение и просто няма къде другаде да опиташ такова качество и вкусотия! Порционите са големи и тумбенето е гарантирано, като изтощението от плажа, слънцето и плуването (не, че съм голям плувец, ама пак влизам да плувам за до 2 пъти на плаж) го компенсираш с вкусната храна, която в Българските курорти няма как да я достигнеш, че там само гледат как да те прецакат не само в грамажа, но в качеството и цената. Даже свинското, телешкото и агнешкото на гърците е по-вкусно от предлаганото у нас и все едно е сготвено на друга Планета. Абе истинска работа, а не фалшименто като при Булгаристана. Естествено, на плажа не плащаш кинти за едната сянка – шезлонг и чадър, а само за вкусна храна и напитки към заведението на което са те, а цените са супер достъпни за всеки! Ако пък искаш да си поседиш за час-два на плажа или даже повече без да се съобразяваш с концесионери – има супер много дълга плажна ивица, която си е напълно свободна, а не тук като при нас – да няма къде свободно да постелиш плажната кърпа и да забиеш чадъра.
Отделно, в местното магазинче за сладки работи и други стоки има еееедни яки портокалови корички залети с шоколад, които ги правят в Солун и са страхотни – препоръчам ви ги, ако ги видите някъде взимайте кутии.

Искам вметна няколко реда, че обиколката на Тасос по крайбрежното шосе е около 100 км и има какво да се види в различните му кътчета – абе яки гледки да искате…. душата ще ви се напълни. Ето малко снимки от разходките, които направихме. В снимките има и едно растение, чийто цветове супер много приличат на….. четка за бутилка! : D Видя се на хоризонта и една подводница… : )

Хоп – стига толкова отлконение с разходки, храна и плажуване. Оставям на вас другите неща, че да има какво да видите и да опитате – има и други неща за посещаване и обикаляне.

ПримамкиТЕ

Дааа и при това ходене до морето си бях запасил раницата с нови морски примамки, като една малка част от тях ми бяха подарък за именния ден, който по принцип не празнувам, че ми е натрапен от БГ поповете преди няколко години, ей така за уплътняване на календара… : )
Та, новите герои в списъка с примамкиТЕ, са:
– Rapala Max Rap – „тежката артилерия“ в атака, в три различни размера и цвята;
– Shimano Exsence Galaslide – може би един от най-шумните уолкъри, които вече имам;
– Autowalker 115S – един нестардантен морски уолкър (потъващ), с яка холограма, който според мен трябваше да го имам в кутията;
– DUO Spearhead Ryuki 110S SW – версия, която нямам, в цвят Sardine;
– Zerek Tide Trail – един супер-дупер специфичен морски воблер в три цвята, които когато го заметнете в пясъчните или рифовите плитчини ще разберете къде му е силата, а има и супер мощни морски тройки;
– Rapala X-rap Saltwater SXR – в размер от 100 мм и готина натурална разцветка, която под различен ъгъл на светлина блещука с цветовете на дъгата, а какъв туич има на около 1,5 метра под водата – там му е силата…;
– DUO Tide Minnow Sprint – това са спринтьорите на DUO с умопомрачителния им дизайн, които търпят и туич, а лошото е, че хубавите „люспи“ се изтриват от супер острите жила на торйките, но аз вече съм свикнал с това – те повечето морски воблери са така;
– DUO Tetra Works Tetra Jig – метален джиг в размер от 12 грама, с който много от вас имат вече успехи не само в солени, но и в сладки води.

Толкова с новите „гоблери“, с които ще запълня празнотата в кутията с морските примамки и ще задоволя любопитството и „наркоманията“ си към тях, че нали знаете – голям любител съм на примамките, абе от всичко по малко да имам. : )

Връщам се на риболовните излети. Първи септември – целия ден го пропуснах, изобщо. Реших малко почивка от риболова да си дам на фона на усетената от мен силно затихваща активност на рибите и с компанията да направим целодневна обиколка на острова.
Обаче на 02.09.2021 сутринта сконах пак до кея. Малко преди 05:00 часа бях там – все едно малко дете очакваше поредната изненада, а звездното небе се виждаше добре на фона от разпокъсаните облачета – луната грееше в цялата си прелест. 

Последваха замятания едно след друго – неспирен залп след залп…. почти без почивка, колкото само да пия вода и пак атака. Обаче, слуката я нямаше – нямаше ги рибите! Едно след друго упорито замятане, защото в последните години без да има каквато и да е активност на повърхността се оказва, че влизат риби за няма и 15 минути и изчезват…. Този път обаче даже и не влезнаха… Докато в един момент…. изреждане на примамка след примамка… Ryuki след Ryuki…. по никое време в 08:15 часа, когато вече беше напекло яката, имах така чакания удар! Смених от Ryuki 80S цвят Sapphire Lux (нова готина разцветка, която пуснаха от DUO) пак с Ryuki 80S, но SW цвят Belone – моя очукан герой! Още на първото замятане имах удар и риба – цяло едно кокали…. Тази случка още един път ми доказа, че дори и да има една риба в морето този воблер ще ми я хване!! До 10 часа, обаче, си останах само е едното кокали и се прибрах да се приготвям за плажа. Ако знаех, че ще е само едно щях го пусна, но… задържах го.

На фона на вече нулевата активност на морските хищници, се чудех вече много какво да правя – да ходя ли още на риболов или не… Реших смело да атакувам отново същия ден, но надвечер. Този път смених мястото, че нямаше смисъл да набия четвърти път пак на същото. Резултатът бе едно гръмко капо. Капо… ама гръмко като гръмотевиците от 30-ти август…. За мое успокоение, капото не беше само при мен. Запознах се с един готин местен гръцки спинингист, който също споделяше моите наблюдения и дори се очуди, че предните дни съм успял да хвана изобщо нещо. Разменихме си контактите и следващия път, като съм на Тасос, се уговорихме да направим няколко риболова, че доста си допаднахме във вижданията и стила на риболов – абе двама непознати готини хора, дори и да се срещнат на един… остров, надушат ли се си стават приятелчета! Казах му, че планирам утре сутрина пак да направя на това място едно последно… може би капо и ако иска да се присъедини към мен, но човека си имаше ангажименти в програмата му за трети септември.
Та, ето на – вече е 03.09.2021 сутринта, след около 4 часа сън съм на път да направя последен опит преди да си замина на следващия ден. В 04:40 бях „на стража“, а звездното небе беше в пълния си блясък – пълна красота, която само ние любителите риболовци ще разберем и оценим, но не и жените ни, макар, че им „сваляме звезди“, като сме в начална фаза на връзката! : D  Да обаче, до 8 часа сутринта нямаше абсолютно каквато и да е активност или удари на примамките ми…. Все едно мятах в… кенеф! А предишни години точно в този период са се правили добри риболови – не от мен де…. Е, такова ми се е паднало – година с година не си приличат, седмица със седмица (все една седмица съм закъснял или пък съм подранил… Абе баси цикъловшката работа, ако ме разбирате. Как да му хванеш спатиите на това нещо? : D ).

Замина си кораба с туристите за целодневна обиколка… чак ме снимаха тия хора, че явно нещо колоритен съм им се видял….
Аз, обаче, трябваше по някакъв начин да извлека максимума от ситуацията и да не си тръгвам с капо от Тасос – бахти резила ще съм…. Смених тактиката и започнах да чопля скални риби (rockfish). Оказа се, че изобщо няма да е лесно, защото в рифчетата наоколо почти нямаше риби за силен и надъхващ LRF.

Всичко на всичко успях да изчопля от процепите малко риби от 3 различни вида. За мен това си бяха обичайните заподозрени – морските костури, ханос и едно едро и тлъсто попче, което се забучи уставно за тройката на моя DUO Шампион – Ryuki 80S SW Belone, който ползвах като джиг на пропадане (вижте в краткото видео най-долу)! Такъв удар с няква хипер скорост ми направи (изскочи за атака, като ужилен заек от дупка), че ми „спря тока“ тая малка риба. Останалите риби успях да измъкна от процепите на силикон – Baith Breath Bugsy 2,5 инча. Имах в кутията си разни остатъци от това силиконче – къде без опашка или пък скъсени, раздъвкани или скъсани на 60% от дължината им, които свършиха отлична работа. Не се разминах и без скъсване в скалите на 3-4 силикона – няма как, дори и с 2 грама глава се къса в рифа от брега. Ама нали съм свикнал със същата скорост да късам силикони на наща Марица, та к’во ми пука…

Последения ден от почивката го писах „дъждовен“. Наспахме се и после плажуване преди планираното отпътуване. Хванахме ферибота, който беше между 15 и 16 часа следобед. На него се качихме точно… 4 коли, които… ни натъпчиха като „сомове в подмол“ на горната палуба – ебати тъпотията, но спазваме правилата на Капитана…. Не съм споменавал, но като цени за пътуване ни струваше по 4,50 евро за възрастен и по 22 евракита за голям автомобил, че моя е дълъг – малко над 4.70 метра (това в посока)…
Междувременно на пристанището пристигна нова партида туристи, като ферито им се разтовари за около 10 минути – автомобили, тирове и пешеходци, което си беше бързо.

Чао Тасос, до скоро!

Беше ми много приятно, забавно и разтоварващо да съм при теб! Предусещах, че идва време за нови морски подвизи и повече свободно време за тях през 2022 година.
За финал на този репортаж добавям и краткото видео, с видеокадри, които заснех по време на излетите и почивката:

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)

В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

Разбира се изпробвах нови примамки, действах по познатите места, използвайки тактиките, които са ми носили успех. От големия набор примамки, се открои като успешна точно една, която през 2021-ва година затвърди първоначалните ми впечатления и ще видите защо!! 

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂

На Тасос през 2019

Здравейте приятели!
Имам време да драсна един репортаж и веднага го правя – малко дълъг, съдържателен, но пък поне е по-хубав от глуповатото постване на снимки във Facebook групите без каквото и да е инфо. Този път минавам на морска тематика. Тази година направих две почивки на Тасос – в края на юни и в началото на септември. Риболовът беше по-различен спрямо 2017 и 2018. Тази година се оказа, че юни месец бе по-благодатен откъм слука спрямо предходните години, а септември – не толкова.
Юнската почивка и серия от излети се състоя от 20 до 28. Потеглихме с компанията на 20-ти юни и още на пристанището в Керамоти, се забелязаха риби, като едната от тях беше с големи размери.

Погледнато от най-високата точка на ферибота, рибата

Хубава риба, която просто си се моташе насам-натам.

Очакванията за добър риболов бяха големи – както всеки път. 🙂 Нямах инфо дали се лови нещо или не, то не търсих и такова, защото често ми разваля удоволствието от риболова.

Пътуването до резервираното студио на острова мина отлично, като по време на 45 минутното плаване от най-високата палуба на ферибота зърнах в открити води огромна морска костенурка – толкова голяма досега не бях виждал. Със сигурност корубата й минаваше 130 см в диаметър.
Селцето, в което отседнахме, беше претъпкано. Наблюденията ми са, че с всяка изминала година туристите се увеличават главоломно и лека-полека спокойствието от почивката и тишината вечер донякъде се нарушава. Разбира се, преобладващия брой туристи бяха от Румъния. Ние българите си бяхме малцинство тоя път. 🙂
На 21-ви юни вечерта направих първия набег до кея. През деня, на плажа, бях видял доста лаврачета, като никоя друга година досега и това още повече ме беше накъсало за добър риболов. Към 20:00 часа бях почнал да мятам обаче актвиност на хищници – никаква. Очаквах поне екшън на повърхността да има, но нямаше гоненица. Надявах се поне на обичайния за това време на годината вечерен заход на кокалитата. Към 20 и 40 часа слънцето се скри за планината и бавно настъпваше мрака. Заедно с него се активизираха и морските хищници. Все едно от нищото – типично за тях, навлезе пасаж от риби в залива, но без каквато и да е индикация, че те са пред мен. Нямаше го бухането на повърхността или пък подплашването на плячката.

След две откачени кокалита, успях да излъжа една доста по-голяма риба, която обаче се откачи пред мен. Така и не успях да я оприлича добре в тъмното от кой вид е, но някак си по сребристата окраска и глава ми се стори, че беше лефер. Досега през предходните години през юни не съм имал слука от тази риба по тези места. Успешното водене на воблера бе хиперпроводката без туичове. В този момент разбрах колко е по-добре да имаш бърза макара. 🙂 Последва още едно откачено кокали, докато най-накрая заковах едно стабилно – доста голямо, с което приключих първия риболов. Успешния воблер за вечерта беше Ryuki 80S! Общо взето заходът бе в рамките на няма и 15 минути, след което до 23 часа нищо.

На следващата сутрин моментално в 04:30 часа се изстрелях пак на кея – няма как да не дойдат за ранна закуска морските хищници. 🙂 20 минути след пукването на зората те се появиха за бърз заход – 10 минути, след което отново офейкаха.

От четири заловени риби, успях да стигна до снимки само с една – другите се откачиха докато ги вдигах на камъните. От високо без кеп е такава работата. 🙂

В следващите 2 дни се отдадох на разходки и набелязване на бъдещи горещи точки за риболов. Направи ми впечатление, че местните рибари излизаха всяка вечер с лодките си в морето, като се въртяха основно в залива. Какво обаче търсеха и ловяха – така и не разбрах.

На това място определено щях да ловя, но както се оказа – по-късно през годината, чак през септември. 🙂

Предпочетох да ловя на обичайния кей, където знам, че влизат риби под час.
На 25-ти сутринта последва отново риболовен набег. През нощта атмосферните условия се бяха скапали и морето ме посрещна бурно и мътно, като беше довело и някви кафяви водорасли с формата на лента. На фона на безветрието от предните дни, сега имаше вълни до около 60-70 см, които ми блокираха достъпа до перспективния камък. 🙂 Силният вятър и вълните не ме отказаха и започнах риболова. Още на първи зори ме взе борбена риба, която след засечката започна яростна съпротива, придружена с 5-6 скока над водата – като пъстърва. 🙂 Отдалеч видях, че това не бе от обичайните кокалита!

Две минути по-късно в ръката ми се озова лефер с дължина от почти 40 см.

За първи път имах късмета да уловя лефер в северната част на Егейско море и някак си бях много удовлетворен, особено знаейки, че на това място през предходните две години не съм имал слука.
Явно при първия излет наистина откачената риба е била лефер. Моментално последваха още няколко на брой подавания в горещата зона, където бях заковал лефера, с надеждата, че глутницата е още там, но уви. Слънцето изгря и като че ли с него се изпариха рибите.

В следващите три часа продължавах да настоявам упорито от буната, надявайки се, че може да влезе за малко някой заксънял пасаж от риби. Доста късно се получи нещо такова, но бяха малки лаврачета, които бясно гонеха Ryuki 60S. Така и не се решаваха да го заковат. Е, по едно време, най-после ковнах едно, което върнах обратно в морето:

Надвечер отново отидох да преслушам фронта. Вятърът, като че ли вече не беше толкова силен, но отново Егейско море се вълнуваше, така както и аз – от неочакваното. 🙂

Завърших излета с две риби – лефер и случайна меланура на Ryuki 80S.

Сутринта на 26 юни отново бях на стартова позиция… с изключение на рибите. 🙂

Ранен сутрешен заход нямаше, като пущините влезнаха чак 06:40 часа за няма и 10 минути. Успях да заловя един заблуден зарган и два кокалита, като едното се откачи.

Успешната примамка отново бе Ryki 80S и вече изглеждаше като ветеран от войната.

На 27-ми сутринта ми беше последния риболов – кратка активност преди изгрев и някаква закъсняла след това:

Всичко на всичко финиширах с две кокалита, другите две се откачиха при вдигането от камъните – много гелета, но без кеп е така (няма къде и него да размотавам).

Общо взето бях доволен от юнските излети – имаше я тръпката и момента на очакване от неизвестното. Рибите бяха доста бързи при заходите сутрин и вечер. Ако не бях предварително на място в точния момент, то щях да си остана капо, без да се усетя какво се случва. Абсолютния шампион сред воблерите бе Ryuki 80S, като рибите взимаха или при хипербърза проводка или при бърза с по-бързи придърпвания на 30-40 см под повърхността на водата. Странно, но на повърхностна примамка нямах нито едно подгонване… Завършвам юнския обзор с още три снимки, след което ще премина доста набързо за случките от септември. 🙂

Дойде септември и отново плановете за оползотворяване на отпуската някъде на море. Този път предпочетох Гърция пред Турция. Интересно ми беше да видя каква е обстановката на Тасос по това време на годината. Очакванията за силен риболов бяха големи, но не се оправдаха. В периода от 9 септември до 13-ти се подвизавах на острова. Риболовът беше пълна скръб. Направих 4 излета, като уловх само 4 риби – по един дракон, зарган, кокали и маятико. Нямаше сутрешни заходи… нямаше ги вечерните.

Местните рибловци вадеха в мрежите си предимно барбун и други дребни спаридови риби, като често част от съпъстващия улов беше изхвърлян зад борда на лодките им – един вид добра захранка, но само ако има кой да я изяде, а в случая нямаше.

В последната вечер от престоя ми на Тасос, най-после успях да уловя една риба, заради която си заслужаваше да извадя фотоапарата. Доста борбено маятико ми налетя на Ryuki 110S. Добавих нов вид към списъка с уловени морски риби.

Понеже знам, че тази риба става доста кила, я метнах обратно в морето, пред смаяните погледи на другите рибари на кея. Видео така и не направих, защото бях от доста висок камък и някак си не ми е готино да показвам замятане на риба в морето. 🙂 Маятикото още като усети водата и се стрелна към дъното, като торпедо – доста жива и бърза риба.

В разговорите си с български риболовци, които бяха на кея, се разбра, че тази година в нчалото на септермври е пълно мъртвило на Тасос. Предходните години е било сеч и са се правили уникални излети от брега. Явно нещо цикличността се е променила. Каква ли ще бъде хавата в края на октомври и ноември – предстои да разберем. 🙂

По гръцкото море през октомври 2018

3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко.
Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното.
В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.

Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.

Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀

Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!

Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂

Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:

В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.

Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.

Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути.
След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.

Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.

Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.

След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:

Почивка в Дидим, Турция 2018

Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там.
Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂

Ето го и хотелът ни – „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„. Е, само една малка част:

За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката.
Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.

В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀

Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.

Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂


Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.

Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби.
Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.

Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!

Силиконови шадове на Little Jack – Ignited Tail Fusion #04, отново разработени за риболов на малки морски хищници, каквито очаквах да ловя по бреговете на Дидим, базирайки се на излетите от 2017-та.

И последната примамчица е малък пилкер на Little Jack – Metal Addict – type 01 #02.

Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.

19.09.2018
Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂

Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.

Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция.
Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!

Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.

Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:

Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.

Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.

Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂

Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.

Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също.
Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.

На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.

След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂

Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀

Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.

Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят.
Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂

21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…

По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви.
Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂

След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!

Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂

Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀

При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.

Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀

Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:

При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!

Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.

Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.

Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂

Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂

До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.

През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.

С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂

И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.

Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…

Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂

Морски прикючения – част 3

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Всяко хубаво нещо имало начало и край – само саламът имал два края казват умните хора , та Албанската ми епопея отиваше към своя край.

Морската епопея в последният си ден доказа максимата ,че никога не е късно за финално хвърляне  и винаги последното хвърляне е пред последно защото…. Ами защото може това тотално да ви промени не само деня , но и цялата риболовна почивка… Но за това след малко 🙂

След пропуснатият ден , в които уж трябваше да има вселенски ураган , а само леко превала , в сряда се натопихме с каяците с надежда за риболовни подвизи като на предишният излет си бяхме харесали едни скали с доста голяма дълбочина близо до брега. Времето беше страхотно , лек ветрец люлееше каяците , а слънцето напичаше все повече 🙂

И когато влизаш с големи надежди – понякога излизаш Валат 🙂
И след 3 часа безуспешно помпене на силикони и железа с колегата имахме по едно помирисване на примамките и работата отиваше на зле 🙁

Но  и най-лошият ден за риба е 100 пъти по-добър от най-добрият ден на работа , та нямаше защо да се оплакваме , а и облаците от картинката съвсем изчезнаха и пекна едно юлско слънце – чак си беше за биричка и плаж 🙂

Е, с морето шега не бива и превантивно не взех такава течност в каяка ,че ми е слаб ангела 🙂
Колегата съвсем се отказа и забегна към близкия плаж , аз тъп и упорит продължавах да си помпя със розовият FIIISH black minnow  с 90 грама глава – и така още цял час 🙂
Е, и моето търпение се изчерпа и след кратък разговор по радио станциите (нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за морето) реших да се примиря с валата и да се отдам на плаж и биропиене… Но , онзи отгоре най-много се смеел на тез дето си правели планове…
Казах си „последно топване “ и паля каяка към брега и след като 5 мин не се случи нищо реших да прибера бързо силикона и да вазирам – и някъде от 15 метра над дъното  (дълбочината беше 50 метра )започнах едно много бързо навиване на силикона с цел да си бия камшика :). И след като много бързо прибрах 20 метра нещо натисна гегата и засякох …. и се случи немислимото – бях спасил валата с макар и дребна риба 🙂


Но тук по интересното беше защо след 3 часа помпене ме удари точно като реших да си ходя , много над дъното и на ултра бързо водене….
Ами ако до сега съм правил нещата грешно със силикона като се опитвам да го водя като метален джиг?
Ето едни размисли , които трябваше да бъдат проверени моментално – реших да пускам силикона до дъното , да помпя в първите 10 метра , за да привлека внимание  и след това с бързо навиване да стигам на 15 -тина метра от каяка и без каквото и да е задържане да пускам примамката до дъното.
И пускам аз силикона до дъното – помпя 10 тина секунди при което качвам примамката отколо 10 метра и започвам бясно навиване което на 5 -6 -ти оборот беше прекъснато от БРУТАЛЕН удар. Борбата е безмислостно жестока , но такъма е проверен и рибата благополучно каца в кепа 🙂

С треперещ глас се обадих по радиото да подам сигнал ,че нещо се случва … а колегата си мислеше ,че го бъзикам 🙂
Само след две проводки отнесен от лекият вятър и вече използващ новата техника , при пускане на силикона много високо над дъното усетих натискане и отместване на линията и при последвалата засечка отново хванах хубава и много борбена риба.

Адреналинът ми беше на макс и си спомних ,че всичко това нямаше въобще да се случи ако на последната ми проводка не ме беше взел онзи мъник 🙂 Та аз за 15 минути хванах повече риби отколкото за 2 -та предишни дена… и то само защото смених проводката – примамката беше същата , мястото беше същото , времето не се беше променило… , но беше се задействала магията на риболова и това да си упорит и да експериментираш.
Отново се обадих по радиото и колегата заряза печенето на плажа и се изстреля към мен като през цялото време си мислеше ,че го бъзикам . Все пак когато дойде и видя рибите много бързо взе да стяга такъма със силикон и почти моментално имаше удар , но за съжаление без закачане .
Аз отново се позционирах на малко над 50 метра и кротко си обикалях доволен от слуката си и си играех със настройките на сонара 🙂 И тогава на сонарът се появи една ивица която за кратко време измина 15 -тина мерта от дъното преди да изчезне…. Силиконът беше пуснат моментално и дори не си играх да помпя – тя рибата си беше там , ами започнах да навивам бързо и някъде на 20 метра от дъното последва най-зловещият ми удар за цялото морско приключение , а макар и мощната въдица първите 10 секунди се опита да мине под каяка 🙂 След кратка  , но ожесточена борба рибата акостира в кепа , а аз невярващ какво се случва с треперещи ръце успях да я сложа при другите на кукана 🙂

Между временно колегата също извади една риба , а аз видях още една риба на сонара и когато знаех вече какво искат  много бързо я качих на асансьора към каяка  – размерите и не бяха като на последните три , но все пак това беше 5 риба за деня и нямаше как да имам каквито и да е претенции 🙂
Чак след тази  риба се усетих ,че това да дърпаш морски риби от дълбоко си е и тежък физически труд и се отдадох на почивка и обикаляне , но все пак имаше време да пропусна цели 2 кълванета  – това бяха риби , които видях на сонара , но взеха още на пропадане , а каякът ми беше още в движение и явно линията не беше добре изпъната и ъгълът беше голям.
Между временно колегата беше взет от брутална риба която не му даде никаквъв шанс за реакция и се навря в камъните под нас и се наложи принудително късане , което не е никак лека задача!
Приключихме риболовът към 16 часа като аз приключих с цели 5 риби 🙂

Извинявам се за месарската снимка , но тез риби така и така бяха отекли още при ваденето , пък и е хубаво от морето да се донесе нещо и за фризера 🙂
На 2 -рата снимка присъства и дребосъкът , с който започна всичко и без чиито удар нямаше да се случи цялата тази лудница.
Имаше време и за един импровизиран плаж с което решихме ,че трябва да сложим край на морската епопея и вечерта кротко подготвихме нещата за сутрешното отпътуване с надежда скоро да повторим и подобрим тез си подвизи 🙂

Благодаря за отделеното ВИ време  и се надявам да ви е било интересно моето първо морско приключение като се надявам да съм дал и полезно инфо за бъдещите ви излети.
И последно – риболовът от каяк в морето е нещо УНИКАЛНО и НЕПОВТОРИМО!
Поздрави и със здраве!

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂

 

Морски приключения част 1

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Юнски дневник от Тасос 2018

От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.

На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.

Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на  30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂

17.06 – първи риболов

Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁

Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!

Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.

Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂

За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.

19.06 – втори излет

Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.

Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀

Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…

Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀

21.06 – трети излет

Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.

В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.

Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!

Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.

Извадих метърчето и я премерих:

Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!

22.06 – четърти последен излет

На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!

Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂

Няколкото примамки

Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:

X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.

Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!

Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂

Едно клипче от ЮТюб:

Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.

Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!

Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!

Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.

Куките са единични, с контра и доста здрави….

Ето го и как се движи под водата:

Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.

Чао, Тасос, до другия път! 🙂