Здравейте приятели, колеги спинингисти и читатели!
След морската одисея направих няколко излета по нашите водоеми, като слуката ми бе доста разнообразна. От там дойде и името на настоящия фоторазказ – „Шарена слука“. В края на юни и началото на юли жегите бяха безмилостни. Това налагаше да правя кратки излети надвечер или сутрин рано.

На първия излет, имах малка изненада на Salmo Minnow 5S WOD.

Много агресия притежава тази риба. Гледате я, че обикаля съвсем спокойно наоколо, но подадете ли й плячка пред устата – не я пропуска, стига да не ви види, че иначе се плашат и не атакуват!

Както е редно всички дребосъци заминаваха веднага във водата след снимките.

Докато това пате минаваше покрай мен, забелязах под него един странен силует, който се приближаваше лежерно с бавни движения към брега.

Сякаш видях призрак!

Вече не помня откога (със сигурност повече от 15 години), но подобен трофеен шаран отдавна не бях виждал да плува край бреговете на свободен водоем. Личеше си, че рибата бе доста стара. Окраската й бе много избледняла и приличаше по-скоро на призрак, който ще ви стресне, отколкото на жива риба. Перките на монстъра вече бяха в бледо розов цвят, а главата – и тя избледняла със старчески петна.

Старият шаран си кълвеше спокойно някакви неща от дъното около 5 минутки, след което се извърна и потъна завинаги в дълбините на водоема. През това време бях спрял да мятам и просто се любувах на рядката и прекрасна гледка.

От скоро започнах да тормозя пъстървите на една от родните ни големи пъстрвови реки, ако все още е валидно определението „големи“. Жегата там не се усеща и сутринта, само по тениска си е хладно. Веднага настръхваш, щом се понесе лек ветрец над коритото на реката. Самата прохлада, която тя носи, те кара да забравиш за адските жеги и да стоиш по бреговете й с часове, докато спре да пада всичкия жупел и огън от небето. Направих до момента общо 3 излета, като нямам капо, но не е това риболова, който трябва да бъде!

Личеше си, че реката бе доста пресирана. Пъстървите бяха буквално набити в отсрещните недостъпни брегове. Грубо, на по 500 метра участък да имаше максимум по 2-3 риби, въпреки хубавите вирове и бързеи. По достъпните брегове, в почти всеки голям вир, се забелязваха подобни вързани сезали – явно се опъват яко мрежести уреди.

Освен това, свинщината от битови отпадъци, останали след излет или почивка край реката, също бяха значителни … Определено в мен се затвърдява мнението, че не заслужаваме да имаме тези прекрасни водоеми и земя! Всичката тая помия край водоемите ни няма да изчезне и след 100-тина години и ще продължаваме да си газим в боклуците. Иначе се удивяваме, като гледаме снимки от пъстървови излети, направени в чужбина – как бреговете направо лъщят в зелено и няма нито един боклук по тях или по клоните на дърветата, а в реката пък бъка от риби с различни размери и се чудим що там е така, а при нас е не е така … Чудим се как така насред нищото и дивото на българските водоеми намираме автомобилни гуми, а в чужбинско няма нито една! Ами докато сме такива мърльовци и непукисти на предоставените ни природни блага, такава ще е хавата, драги ми риболовци, туристи и граждани/селяни! Как ми се иска съзнанието на масата хора, живеещи не само покрай водоемите ни, да се промени по-бързо и да се осъзнае, че водоемите не са сметища, а национално богатство и държавата, като стопанин  и собственик на тези земни блага, да се събуди от многогодишния си сън. След бракониерството (под всякаква форма) и изграждането на незаконни и непотребни ВЕЦ-ове, това е следващия сериозен проблем на българския риболов. Как ми се иска да има една зелена организация на власт в парламента, която да насмете всичкия този боклук, насъбрал се с годините край хубавите ни водоеми и в чиновническите стаички…. Ех мечтииии …..

След тези мои впечатления, се връщам отново на обзора от излетите 🙂 И така, редките пъстърви стоят набити в отсрещните брегове и замятането до горещите точки си е майсторлък, който не всеки риболовец владее. С лекота успявах да презентирам Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler под отсрещните клонаци. Нещо, което с лек воблер е трудно да се направи, защото според мен не може да „пробие“ добре там и увисва на клоните или често пада пред тях.

Ще си позволя да кажа няколко думи за Storm Gomoku Dense. Още като видях каква нервозна игра има воблерът в това видео, разбрах, че трябва да влезне в кутията ми!

Gomoku Dense се появи за първи път на глобалния пазар миналата година (2016). Той принадлежи към серията Gomoku Micro на Storm. Бих го описал като малък, компактен, потъващ и тежък за размера си.

Когато го пуснете във водата, той потъва с опашката надолу, поклащайки се. Кастингът му е впечатляващ и можете да достигнете значителни дистанции с лайтов спининг, а когато сте на река, трябва да сте бързи със затварянето на бигела на макарата, защото иначе с лекота прехвърляте отсрещния бряг. Воблерът е почти изцяло туичингов и играта му зависи напълно от вашата ръка и представа за анимиране.
Оказа се, че редките балканки из реката много си харесаха Gomoku Dense! Повечето ми риби бяха точно на тази разцветка – Green Muddler. На първия излет успях да хвана две пъстърви с него, като едната ми се откачи при ваденето. На второто ходене отново хванах 2 риби, като едната беше 40-ка, а и вдигнах една професорска между 50-60 см. Освен тях, тогава имах слука на една пъстърва със Salmo Minnow 5S Т и две на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1 и №2, но по-малки до около 30-35 см. За съжаление, при този излет не знам какъв карък ме беше подкарал, та ми се откачиха и 5-те риби преди снимките …. пълна лудост! Направо се олях аматьорската с тия диванета … 😀

При третия излет се показаха само две малки американки на Densе-а, като само с едната стигнах до снимки, а другата се откачи при повеждането.

Определено Gomoku Dense заслужава да му обърнете внимание. Очаквам в скоро време и костурите също да дадат по-сериозна заявка за ефективността на воблерчето.

Разбира се, сниманите пъстърви бяха върнати обратно, за да има какво да ловя и на следващите излети! 😉 Освен пъстървите, снимах и техните дружки – лешанките, които се криеха в по-спокойните местенца. Тук, под този дънер, намерих цял пасаж:

Това тарикатче и още едно си помислиха, че май Salmo-то (с цвят HRM) е от женски пол! 😀 Явно инстинктът им ги е накарал да се отъркат в „женската“, ама заблудата им е била голяма. И двете рибки, по подобен начин, се нанизаха лошо на тройките …

Наред с всичко това успях да се докопам до един мой скъсан Salmo Minnow 5S T, който преди около три месеца и малко, се озова на едни надвесени над водата клони. Там бе „паркиран“ от една млада, напета и начинаеща спинингистка 😀 Добре, че нивото на водата бе ниско, та си го спасих. 🙂

Освен за пъструшки, направих и една проверка на кефалите по Марица. Водата бе височка и въпреки това бистричка. Все пак за един предиобед боцнах три кефала. Два от тях се излъгаха на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1:

Третият улових на Salmo Minnow 5S цвят T.

Доста нестандартна разцветка за риболов по реката, но когато го мятах, идеята беше да проверя един бързей, в който видях малки мренки. Знам, че кефалите си ги кльопат и като най-близка разцветка до тяхната заложих на цвят T и ето, че успях да го провокирам за атака.

След снимчиците, кефалът се върна в бързея.

Ами това е, което исках да ви покажа, приятели и колеги. Тук приключва обзорния фоторазказ за шарената слука, която имах наскоро.

До нови срещи и наслука с любимото хоби! 🙂