Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още! Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„. Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.
12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.
Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:
Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?
Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.
Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.
По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.
Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.
Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.
Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….
Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.
Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.
Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:
Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂
Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!
Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.
Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:
През щукарския май успях да вмъкна в графика си две ходения до морето в Северна Гърция. Първият ми излет бе за половин ден, а в края на май месец се пуснах до Тасос за една тридневка. Посетих нови места, като се надявах да направя интересен риболов, но нещооо….. пак греда. 🙂 Улових риби – по-скоро рибки, но не беше това, което очаквах за слуката. Спрямо предни години този май бе най-слабия, като цяло, откъм риболов. Общо взето от началото на годината морския риболов никакъв го няма по местата където посещавам. Можете да проследите как премина първия излет за годината, както и посещението ми до Халкидики в разказа: „Старт на новата морската година 2022„.
НАБЕГ ДО ГЪРЦИЯ
07.05.2022 – ако някой знаеше какво ми предстои, сигурно изобщо нямаше да тръгне за Гърция и щеше да си остане у дома. Да обаче, меракът ми е по-голям от всичко, и ето, че съботната сутрин посрещам край брега на Егейско море, вдишвайки чистия морски въздух, който изпълва цялото ми тяло. Вглеждам се в необятната морска шир за някой признак, че наоколо има хищни риби. Първите три часа показаха нулева активност на морските хищници. Дори скални риби не се мернаха. Взех тежкото решение да тръгна пеша до едно яко място, като знаех, че ми предстои 3 километра преход в посока по пресечен терен (нагоре и надолу, насам-натам, жива душа няма) и кОзи тайни пътеки на ръба, през трънливи драки заради единия час риболов, който чисто ми оставаше на разположение до момента на тръгването към родината. Оказа се, че козата е голям човек – прави път там където няма. 🙂 Вече съм дърт за такива глупости, ама мерака е голям двигател… Добре, че тия кози са направили малки пътечки през трънливите храсти, че иначе няма минаване, за да стигна до там където искам.
Тук съм – на якото място! Вадя от кутията DUO Tide Minnow Lance 120 и ги почвам…. Дааа ама – не. 😀 Положението и тук пълен КЕНЕФ! Смених редица воблери, сложих метални джигчета и накрая силиконите за скални риби – обаче няма цък!
Тръгвам наобратно, че над четирдесет минути изтекоха от единия час. Просто, като ги няма рибите край брега – си е безсмислено всяко усилие и си хабя силата напразно. Вървейки по скалите се спрях за още едно последно замятане и извадих безсмъртното ми Рюки 80 SW в цвят Belone – сила си е! Казвам си на ум, че: „- Има ли риба наоколо, то тя няма да го подмине – мятай смело!“. Така и правя. На второто замятане виждам един корморан да изплува пред мен и после пак се гмурна…. Втасах я, но пък да метна още един път – ей така за всеки случай. На средата на проводката имам удар и с Venom-а го отразявам. Най-после имам риба и се оказа едно кокали, което бе налетяло на опашната тройка. Аааалелуууииия – риба! Явно корморанът е пръснал няколото риби, които е имало наоколо и ето, че ми се отвори късмет. Какво ли щеше да стане ако я нямаше тая „птица проклета“. 😀
Направих още три-четири проводки, но времето вече ми беше изтекло и трябваше да се връщам към колата, за да може да се прибера навреме в България поради ангажименти….. Крачейки по безлюдния скалист и див плаж попадам на тая гледка и се оцъклям. На идване не минах през плажа, а бях отгоре по билото, щото не знаех, че и отдолу може да се ходи. 🙂
Та… на пустия плаж в Гърция се срещнахме с…. ПЕШКАТА – мнооо готин, забавен и точен пич, който обича да слуша истории. 🙂
Беше сам там – заебан, изхвърлен от морето, като пълен корабокрушенец! Та почнахме да си говорим и като му разказах на ПЕШКАТА, че ида отвъд планината и че там има цивилизация, която е във война с Covid-19, САЩ, Ръша, опростачването, Боко Харам, Боко Тиквата и инфлацията, отделно как там всеки иска да е президент, админ във Фейсбук държавата или началник на куха организация, а също през к’ви дълги и трънливи кози пътеки екстремно съм минал по ръба на скалите заради едната риба – много се развесели чиляка! Бил съм луд, казва. 😀 Моментално ми изплува в съзнанието, че той е като г-н Уилсън от филма Cast Away (Корабокрушенецът) с Том Ханкс, само че още в basic версия – чисто беличък и неопетнен. Сетих се и за якото меме от филма с навигацията, когато разчиташ на нея, а тя те подведе долно, та и него добавям в снимките долу. Да си знаете – винаги три на ум, като четете релефи по навигации… Така става понякога, ама поне беше забавно иии екстремно, а накрая бях напълно изтощен от всичкото това напъване.
Тъй, на моооре бях, че и риба хванах, а Пешката – ами реши, че по-му е гот на тоя хипстър да си остане на плажа и да не търси цивилизация, че там много боклуци и вируси имало. 🙂 Финален кадър с Пешката и ариведерчи май френдо-манияк – остани си със здраве на пустия и спокоен плаж!
ТРИДНЕВКАТА НА ТАСОС
Както винаги, подготовката за предстоящата тридневка в гръцко започва цяла седмица преди това. Оглеждайки и селектирайки примамки в кутията, установих, че Блейзин-ът е преседял неизплакнат около месец – явно съм пропуснал да го измия от ходенето до Халкидики. Хванал е солидна коричка морска сол:
И така, всички примамки са по местата си. Багажа е проверен, отпуската е пусната и ето, че с моя морски другар – Мишо, минаваме границата в четири часа сутринта на 20.05.2022, за да се впуснем за поредните соленоводни излетчета:
На брега на морето сме и почваме да мятаме в идеалния момент – 30-40 минути преди да пукне първа зора. Затаили дъх, очакваме на зазоряване яки джуруми, обаче тотална щета – никаква активност. Аз настоявах с хеви спининга в търсене на едрите морски хищници, но успях да бодна само едно кокали на Ryuki 110S, което си е лудост отвсякъде…
Свалих гарда и минах да ловя с Venom-а… Няма ги големите риби. Бръкнах в раницата и извадих един коз – Sandy Andy, че нищо не ще да клъвне.
Почнахме да се движим по брега с Мишо, като имахме по няколко удари на Sandy-тата. Аз така и не успях да хвана някоя от рибите, но разбрахме, че малки лаврачета се гъбаркаха с нас – Мишо хвана едно, след което си го пусна. При мен само изхлузен силикон ми оставаше след ударчетата.
В един момент и малките лаврачета, които пощипваха Sandy-то, спряха и решихме да се местим…. Толкова ми стана жал, че накарах Мишо да се местим пак на камънаците, че не можах в следващите минути да си намеря място от яд – той стъпи накриво и падна, докато се придвижвахме по камъните и счупи долната секция на Venom-а си!! Добре, че поне имаме въдици и всеки път тръгваме към Гръция с по две-три.
Та след тази случка…. направо запалихме колата и газ към ферибота за Тасос – пълен напред:
По пътя ни към острова видяхме в далечината делфини – красиво. Оглеждахме се от палубата и за пасажи с риби, но освен меланури на Лименас друго не видяхме. След акостирането, директно отидохме при хазяйката, където бяхме резервирали да отседнем. Настанихме се и починахме следобедно. Понеже бях взел в последния момент едни евтини пилкери на FilStar ми трябваше малко време да ги „понапудря“:
За съжаление в следващите часове и дни морето си беше тепсия – уцелихме хубаво време, което не беше много добре за риболов, но няма как да си избираш кое как да е. Джуруми – никакви, а гърците пускаха наред километрични мрежи на няма и 50 метра от брега, като ти прецакват всичкия риболов, а уж имало забрана за риболов от лодка и преграждане на буни, заливчета и прочие край брега. Да обаче забрани има, когато има контрол. Когато го няма – забраните остават само на хартия. Наши рибари, с които се срещнахме на Тасос ни казаха, че миналата година брегова охрана била сурвакала наред с АУАН-и от по 2000 € нагоре, но тази година нямало никакъв контрол…
21.05.2022 – нов ден за морска доза риболов. Обаче сутрешните часове си бяха безплодни – пълен КЕНЕФ, чак не мога да повярвам и си скубя косите!
Решихме, че ще тръгнем да обикаляме острова и ще спираме на някои от горещите точки за риболов, които знаем. Да обаче само пейзажни снимки без риби:
На една от точките намерихме риби. Добре, че беше рокфиша, та да има някаква заигравка – иначе скуката ни превземаше. Доброто старо силиконово калмарче на Bait Breath – Ikacyu, беше топ примамката ми за рокфиш – слагам няколко снимчици с риби за цвят:
Мишо пък ги набара с лайта на някакво бяло силиконче с форма на червей и наскуба не малко рибки от различен вид, като тази бе най-впечатляващата: 🙂
Рокфиша го бяхме намерили в един от големите портове и го улавяхме основно пред бетона на кея. Мернаха се няколко трофейни лаврака и една много голяма ципура – със сигурност към двете кила, но тези риби бяха толкова наплашени, че като ни виждаха и се пръждосваха на момента. После пак идваха край брега и пак дим да ги няма.
Попаднахме на това чудо на природата, като по-късно потърсих инфо, че ми стана интересно какво е, а „ТО“ се оказа Aplysia fasciata или в превод на български морски заек – вид морски охлюв… Досега не бях попадал на такъв плужек в Гърция. Голяма грация го раздава при плуването, че и токсини отделял, ако някой морски хищник реши да го лапа:
Докато се забавлявахме с рокфиша в следобедните часове, ковнах нещо на Daiwa Duckfin Shad 6…, което много странно се отлепи от дъното и натискаше постоянно надолу. Накрая, се оказа скъсан рак за октопод, който замина директно в коша за отпадъци, намиращ се зад мен.
На Рюки 60S имах много хубав удар в порта на добра риба, но се откачи след 2 метра повеждане. Дали лаврак или нещо друго – не знам, но взе много добре аванс и след това се откачи…. След цял ден обикаляне по острова се уморихме и вечерта помятахме до 22 часа, но нищо интересно не се случи. На следващата сутрин посетихме едно от най-дълбоките места в района ни – дълбочината варираше от 6 до 20 метра:
Всичко на всичко Мишо успя да улови единствената риба за деня – кокали на 60 грамов джиг от максимална дистанция и около дъното, т.е. го извади от около 20 метра някъде. Слънцето изгря и с него се изпариха всичките ни мисли, за някакъв риболов. Видях две сепии и се опитах да ги излъжа, но те бяха доста плашливи и офейкаха.
Дойде време да стягаме багажа и да палим колата за ферибота – риболовът приключи! Там пък, малко след като потеглихме, от палубата видяхме, че в порта на Лименас на около 30 метра от брега, се бе настанил пасаж от около 50-тина баракуди с различен размер – ееей направо се изядохме от яд. 😀 Все пак за равносметката – посетих нови места за риболов, имаше интересни моменти, видяха се трофейни лавраци и ципури, но си пасуваха яко… гледаш ги и дет’ се вика само ги миришеш – изобщо тотална апатия. Идеше ми да ги гръмна с една шашка, ама нямах под ръка. 😀 😀 Общо взето слуката на едрите риби отсъстваше не само при нашия тандем, а повсевместно – както на континента така и на острова. По-здрави и скоро пак ще съм на солена или сладка вода за зъбати твари!
Май месец – един от свежите месеци от годината, когато пролетта е в разгара си. Всичко е зелено и оцветено, а щуките – имат да наваксват с теглото след размножителния период. Май е може би един от най-щукарските месеци за мен, защото все пак това е откриващия месец на годината и винаги ми е бил един от любимите за щуколов. По-трескав ми е дори от първи февруари или пък първи юни. 🙂 По традиция винги си купувам по няколко нови щукарски нещица за откриването, пък и за след това. С годините, големия слинг бег на Rapala взе да се пълни с какво ли не, но все още имам свободно място в него и продължавам да си го пълня.
Откриващият излет на щукарския сезон премина много добре: „Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022„. Имаше уловени риби с добри размери, но имаше и откачени или празни удари. Беше ред за следващия щукарски излет! В настоящата статия ще опиша набързо четири тематични излета, които направих през май. Датата е 05.05.2022 г. Новите попълнения този път са на Rapala от серията X-RAP, а моделчето е – Twichin Shad. Има рекламни видеа в YouTube, така че няма да се впускам в повествование от типа „какво е туй жиуотно“. 🙂
И вторият ми щукарски излет премина успешно, но предимно с малки по размер риби. Наспах се юнашката и се появих на гьола в обедните часове. Реших да заложа на същия водоем от откриващия ми излет.
Слънцето бе напекло и загряло добре повъхностния слой на водата. Реших, че първом ще да стартирам със Skitter V на Rapala. След няколко проводки стана ясно, че щуките не дебнат за атака на повърхността.
Ясно е, че пак са някъде долу и атаките ще са от дъното. Залагам на Salmo Slider 7S и за 15 минути облавяне имам само един удар. Е, време е в игра да влезе другия ми титуляр – Salmo Minnow 9S в цвят HPH. Няколко проводки по-късно имам удар в паузата и девятката ми донася първата щука за излета с добри размери.
Рибата е малко над 60-те сантиметра. С оглед на това, че констатирам добра популация от такива риби във водоема, реших, че ще я задържа. По принцип рядко задържам щуки, но когато го правя – една риба с размер 60+ е напълно достатъчна. Случвало ми се е и да не взема нито една за цяла година или няколко поредни години, но сега имах възможност и ето, че улова за вечерята е осигурен.
В продължение на един час облавяне нямам други удари. Разбира се смених няколко примамки, но нямам шанс да провокирам някоя рибка. Върнах се отново на Minnow 9S и хоп едно щукле, но след това отново затишие:
Рабира се, това щукле, както и всички останали до края на публикацията ги връщам обратно във водоемите, нищо, че са в безумната норма за задържане от 35+ сантиметра. Този път ще спестя видеата с пускане на рибите, че ще стане излишно дълго, пък и какво има да се гледа видео с пускане на малка щука. 🙂 Та, кой ли ден ще променим този безумно малък размер за задържане на щуки записан от някоя „умна глава“ в Закона за Рибарството и Аквакултурите…. Според мен риби под 60 сантиметра изобщо не трябва да се задържат, но това е друга тема. Докато си отмарям край брега много близо до мен се появи една голяма водна змия, която си мина по нейната пътека на някъде си.
В следващия час затишието на слуката е много озадъчаващо за мен. Смених доста примамки и проводки, но единствения удар на щука беше на една 50+, която ми се откачи в краката на Izumi Shad Alive 105FS.
Привечер се появи някаква по-сериозна активност, но щуките бяха малки:
Salmo са ми едни от любимите воблери, които ползвам вече от около 10 години и за мен нямат аналог на пазара благодарение на естествените им кожи, с които обличат воблерите си. Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:
За излета имах общо 7 удара, като пред обектива ми позираха 5 щуки. Ето и всички успешни примамки:
Третият щукарски излет реших да направя на един непознат водоем. Имах само бегло инфо, че там има щуки, но докато не отида и метна няма как да знам. Датата е 08.05.2022 г. Отново се впуснах на риболов след обяд. Ето го и прекрасния гьол, на който тепърва ще откривателствам дали има щуки или не. Проверих тук….
…. после тук….
…. и накрая тук:
Тричасовото претърсване на този красив и перспективен водоем не даде резултат. Нито една щука не се появи на хоризонта… Нямаше и риболовци, от които да почерпя някакво инфо дали я има там „тая гад“ и стабилна ли е популацията. Абе имаше един, ама …. метнал си плувката на червей и малко след въдицата беше опънал къса мрежа с дължина от 20 метра и малко око. Ееей направо полудях и впоследствие доста убедително изгоних от гьола тоя „колега“. Събра си и плувката и мрежичката и дим да го няма, иначе моментално му уреждах „абонамент“ към ИАРА за 1500 лева + още 600 лева, затова, че лови на плувка риба в размножителен период. А дали имаше пък риболовен билет, кой знае? В крайна сметка надвечер смених гьола с друг, като имах цели 3 удара на Minnow 9-ката, но улових само една малка щукичка. Единия от ударите бе на щука 60+, но рибата се завря много бързо в подводните туфи и впоследствие при опитите ми да я освободя от там се откачи от воблера. Абе, „спасих“ капото и изгоних един тарикат с мрежичка.
15.05.2022 г. – време е за четвърти щукарски излет. Този път сутринта посетих една стара баластиера, където преди време бях хващал щуки. Още със стъпването до водата зърнах бъдещето на дивите ни водоеми! Пълни сладурчета – добре дошли на белия свят:
Първата слука е вече факт, но е малка щукичка на Minnow 9-ката, а след нея последва още една със същите размери, но беше излишно да я снимам – директно я върнах обратно във водата.
Доообрееем – има малки щукички край, а къде са големите? Реших да заложа на един нов силикон, който си бях взел наскоро – Westin Magic Minnow Jig в размер от 12 сантиметра и тегло от 22 грама. Исках да видя дали навътре в дълбочина не се спотайва някоя едра щука. Офсетната кука щеше да ми даде предимство около дъното, защото имаше водорасли.
Почнах да си джигвам и след малко имам отчетлив тежък удар, който усещам на бланката на Sustain-а. Моментално засичам и усещам, че имам добра риба. Тактиката ми сработи, но с тая особеност, че не щука, а едър костур бе ковнал 12-сет сантиметровия щукарски силикон, като дори се бе зашил много добре на офсетната кука. По принцип избягвам да показвам риби, които са уловени случайно и нецеленасочено по време на забраната им, но този път ще наруша принципа си, защото рибока е страхотен, а отделно всички знаете, че костура мръсти заедно с бялата риба, та отдавна тоя палавник си е свършил размножителния сезон и няма опасност за него. Разбира се след снимката, върнах костура обратно във водоема, както е записано в Закона за Рибарството и Аквакултурите, понеже е случайна слука на риба, която се намира в размножителния й период.
В следващия половин час имах още един як удар на Magic Minnow-а, но този път си беше щука около килото. За съжаление при борбата щуката се откачи и не можах да я докарам до снимачната площадка. Едниствените следи, които ми остави от нея да ви покажа бяха цепнатините по тялото на силикона от щучите й зъби.
Реших, че тактиката ми с този силикон работи и продължих да настоявам с него, но до момента, в който някак си куката се заби в един голям подводен дънер. Опитах се от няколко места да освободя забития силикон, но накрая го скъсах. В следващите три часа обаче, нямах никакво пипане, а жегата настъпваше и вече не се дишаше навън. Поснимах това-онова наоколо, но без наченки за щуки.
Отделно от безрибието, досада ми създаваха и пухчетата на тополите, които плуваха на повърхността на водата. Еййй какви топчета ми правеха по влакното, че чак ми забиваха на водачите и шпулата.
Такава отврат и досада са, че се губи доста време в чистенето им. Вместо да ловиш – чистиш пухчета…. В крайна сметка завърших излета в късния следобед, но без да уловя някоя друга щука.
29.05.2022 – Pontoon-ите
Наскоро моят приятел бате Ники, който е собственик на известния столичен Риболовен магазин „Никулден“, поръча и окичи витрините в магазина си с много готини неща на Pontoon 21.Отдавна нямаше внос на марката, но сега пак потече благата стока към нас. Радвам се, че една от любимите ми компании за примамки е отново налична на нашия скромен риболовен пазар. Сигурен съм, че сред вас няма спинингист, който да не ползва техните примамки, въдици или риболовни аксесоари – някои модели от тях са си легенди. Изобщо не се поколебах да направя една поръчка, през онлайн магазина на бате Ники, с щукарска насоченост. Ето ги новите щукарски попълнения в Слинг бега ми – Crack Jack, Greedy Guts, Dexter Minnow и разбира се уникалната клатушка Sintura 3D Spoon в размер от 32 грама. Ще се спра да огледаме набързо последните три примамки, тъй като ги помятах на петия ми щукарски излет, състоял се на 29.05.2022.
Много си се кефя като имам нови „играчки“, с които предстои да ловим риби. Greedy Guts-a е в размер 99SP-SR и цвят 430 CB Funa:
Dexter-ът пък е модел 93SP-SR в цвят R37:
Sinuoso-то е в размер 80 мм, тегло 32 грама и цвят G22-202 – истинско бижу:
И така, след краткото встъпление с новите примамки, започнах да въртя с въпросните три:
Бях отишъл на гьола в късния следобед. Слънцето бе високо и времето беше топло. Pontoon 21 Greedy Guts 99SP-SR получи първите си щучи рани още с първите замятания! Щуките просто не му простиха – страхотен кастинг и много готин туич, който ги провокираше:
Ритмично – през около 20-30 минути, излизаше по някоя щука за снимка, като първата беше най-голяма от всички:
Следите от яростта на щучите зъби се виждаха ясно по тялото на воблера:
Все пак отбелязох „две точки“ и на Salmo Minnow 9S, но щуките бяха малки! 🙂 Отделно пък имах зверски удар на Izumi Shad Alive 105FS, нооо при пируета щуката се откачи. На око рибата беше 65+ сантиметра. Най-неприятното ми при този излет бе, че наврях в едни дървета Salmo Slider 7S и воблера си остана скъсан там. Ами все пак има го и това в риболова – да скъсаме по някоя примамка, което ни кара пък да добавим нови две-три!?! 😀
С този излет от 29.05 месецът на щуката приключи при мен. Направих общо 5 излета на 5 различни типични щукарника, като улових доста риби, но 65% от тях бяха под 50-те сантиметра. Общо взето ми се иска да ловим колкото се може повече на брой и все по-едри щуки, но това може би ще се случи в някое далечно бъдеще, когато гадовете с мрежите и месарчетата ще са сведени до минимум, а минималния безумен размер от 35 сантиметра ще е вдигнат на поне 50 сантиметра. Дотогава обаче трофейния щуколов, който искаме да имаме и гледаме по разни видеа в YouTube от други западни и източни страни, няма да го имаме!
Утре е първи май – деня на щукаря! За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂
Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…
Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора. Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е… Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно! Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:
Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе). Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!
Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи…. Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:
Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга. Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя
Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂
Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.
Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:
Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.
При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби. В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:
Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.
Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.
Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична. Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:
Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.
Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:
Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:
На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:
Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.
В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно! Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.
Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂 Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен… За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉
Здравейте, приятели! Време е за малко „щипка сол в манджата“! Най-напред ще спомена това, че подготовката откъм такъми за новата морска година започна още от първия момент на 2022-ра. Планиране, проучване и разбира се – набавяне нови такъми и примамки за предстоящите морски излети в Гърция. Реших, че през 2022-ра ще отделя повече време и средства за практикуването на морски риболов. За съжаление „малко“ сме ограничени в пътуванията, поради въведените ковид мерки, но все някога тази дандания ще приключи и положението ще се отпуши. Докато чакам великото отпушване, направих преместване на рибарския гардероб и открих една захвърлена чисто новичка макара – Shimano Stradic FL в размер C3000HG, която отлежава там вече 2 години… Реших, че й е дошло времето и ще я „сватосам“ с ново другарче, което наскоро добавих за специалните ми мисии из Гърция – Shimano Sustain AX82H. Не съм намерил момент да се похваля за тях, та ето на:
За по-лекия спининг – Venom-a, реших, че ще навия на Stradic CI4-а едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на нашия пазар – на румънската фирма RTB. Разбира се, влакното ще се ползва за „all round“, като се надявам да ме изкара поне един сезон. Ето малко снимки на плетеното, които дават нагледно всичката първична информация около техническите и прочие данни:
Освен всичо това, докторът предписа специална рецепта с „лекарства“ за морската ми болест и много скоро предстоеше да сменям любимата река с любимото море. Част от илачите от рецептата ми, които уж много помагали, може да видите, събрани супер небрежно, в тази снимка:
Все по-често почна да ми се върти в главата следната мисъл, като видя тоя куп: „-Толкова много нови примамки, а толкова малко време за риболов“. Въпреки това, е наред следващата поръчка рибарски такъми, че е време да попълвам липси, пък и нещо ново за кутията и душата да има. Дотук добре – откъм примамки и такъми, обаче, март месец отмина, а чаканото „голямо отпушване“ – не дойде. Ковид мерките и от двете страни на граничната бразда, между Гърция и България, все така си оставаха. Разбира се, бях предвидил „спасителен план“ и вече бях боднал две дози на Файзер, така че да бъда отговорен към обществото и да се „отпуша“ с пътуванията, получавайки „пропуска“ за морето.
10.04.2022 Най-полсе – първи морски излет в Гърция
Рано, много рано сутринта на десети април – тръгване към 3 часа сутринта. Нищо, че бях спал има-няма 4-5 часа след работа – чувствах се свежо като шофирах, знаейки, че ми предстои първата среща за годината с моренцето. Бойна група морски другари от цяла България атакувахме зажаднели за доза морска сол познатите ни брегове на Егея. Всички имахме на разположение само един ден за скитане, който да ни даде актуална информация какво се случва в момента по „нашето море“. Чуваха се все лоши новини за риболова в Северна Гърция, но така ни се ходи, че две не виждаме. За съжаление, атмосферните условия в този ден не бяха с нас. Още от самото начало ни подпука неприятелски вятър, който впоследствие се усили. Валя ни дъжд, а студа ни беше враг през целия ден. Общо взето условията за риболов не бяха изобщо добре, но мерака ни беше по-голям от всичко. Посетихме доста точки (като е лошо времето и няма риба – бързо се прослушват по-голям брой места), но всичко на всичко пет човека отчетохме само една изтърмъчена мормура на метален джиг. Друга риба в големия гьол така и не видяхме….
Следобеда поизпече слънце, но си беше все така судено и ветровито. Направихме си нашето – разходихме се, време е да се прибираме към България, за да правим планове за следващите ходения.
15.04.2022 Първа морска тридневка из Ситония
След „корабокрушението“ от миналия уикенд, дойде ред на бърза морска тридневка: петък, събота и неделя – респективно 15, 16 и 17 април. Идеята бе с моя морски другар – Мишо, пак да се пуснем до „големия гьол“ в Северна Гърция. Голям праз, като не ни се получи от първия път. Морето е голямо и риби ни дебнат отвсякъде – просто трябва да се търсят. Като ги няма край тези брегове ги търсим по други.
Цяла нощ шофирах, като след работа бях спал няма и четири часа, но ето ни рано сутринта край бреговете на Ситония. За последно там ловихме в средата на октомври 2021-ва: „До Халкидики и назад – октомври 2021„. Целта беше да хванем изгрева и да видим каква е хищническата активност в тази часове. Има ли изобщо риби или положението ще е пълен кенеф, както обичам да казвам, когато няма риби и рибешки живот край бреговете на големия гьол!
Рано сутринта на кея положението беше почти КЕНЕФ. Как така не видяхме един хищник – ума не ми го побра… Всичко на всичко се видя някое единично дребно спари и няколко от типичните кестенки (на гръцки Καλόγρια – калугерка/монахиня). Аз подходих с Venom-а – евентуално да видим има ли някакви малки хищници, а едрите ги оставих на Мишо – да ги търси с по-едрите примамки. Тактики, чалъми и хубави примамки измятахме във всички слоеве на водата, на хубаво място, но КЕНЕФ! Решихме, че 2 часа настояване след изгрев е достатъчно време и се отправихме към другите точки. Втора точка от нашия списък бяха тези брегове, но и тук КЕНЕФ:
За съжаление риболова изобщо не беше това, което ни се искаше да бъде. Дали ни предстоеше морско разочарование? Кой знае – трябва си обикаляне и мятане.
Малко преди десет часа, пристигайки на третата точка – най-после видяхме риби… и то не една-две!!! Далеч от брега идентифицирахме тунакита – може би пасаж от около над 1 тон риба, но… през повечето време джурумите бяха на безумни дистанции (300-600 метра), с много бързо преминаване на около 40-50 метра от брега. Полудяхме! Вижте джурумите в късометражното видео, поместено най-долу. Докато отвориш бигела и ти цопне примамката – пасажа избегал от зоната ти за приводняване. Все пак локализирахме риби и просто трябваше да се дебне с далекобойните примамки, когато дойдат на постижима дистанция, евентуално. В следващите часове, обаче, установихме, че това не се случва често и през по-голямата част от времето просто седиш на брега, гледаш ги с влажен поглед и си бъркаш в носа… Реших, че докато си бъркам в носа, ще обходя близките плитчини, с цел провокация на лаврак или нещо каквото им там друго. Всичко на всичко боднах една…. медуза на далечна дистанция със Salmo Wave. 🙂
Та както отбелязох по-горе, за да дойдат тунакитата на постижима дистанция от брега – чакаш около един час, а понякога и повече… за да направиш от едно до две замятания, след което пак влизаш в изчаквателна позиция. Успяхме да влезем в пасажа три-четири пъти, обаче рибите на атакуваха примамките, което бе странно и нелогично. Усетихме единствено търкане на рибите в линиите ни. На мястото имаше и още няколко риболовци, включително и български, които и те като нас чакаха да мине пасажа на достижима дистанция, с тази разлика, че след като мине пред тях те почваха да тичат по плажа, за да го догонят и да му метнат още един път. Аз такова нещо изобщо и не смятах да правя. Нито след автобус, нито след жена не тичам, та камо ли след някакви си риби, за да ги докопам. Стори ми се бунашка и излишна хамалогия – да спринтирам, като луд в пясъка, за да ги преваря и да им метна. Оттук ми дойде на акъла да прекръстя тия риби от тунаки в бунаки. Направо хората си изгубваха акъла от тях и влагаха супер много усилия, за да докопат някоя – това за мен вече излиза извън нормалността за разбиранията ми в риболова. 🙂 Казаха ни, че сме късметлий, защото рибите са се появили тези дни. Малко повече от четири часа си отидоха ей така и никой нищо не закова…. По едно време, докато всички се бяхме умълчали, Мишо успя, от нищото, да излъже на Little Jack Forma Stick едно тунаки с голяма доза упорство (без да тича бунашката след тях), а аз в този момент бях буквално заспал от чакане на пясъка. 🙂 Интересното за мен бе, че това беше и първата ми близка среща с този вид риба. Досега не бях срещал и виждал на живо. Да, може да ви се струва нелепо и донякъде подозрително, но факт! Риба тон съм виждал и ми е избухвала пред мен, но с малкия й братовчед, досега, не се бях виждал. Направи ми силно впечатление, че за размерите си е голяма дърпалка и до последно беснее като торпила, но извадиш ли я от водата умира доста бързо в конвулсии, а още по-бързо даже ако има и кръвозагуба, нанесена от убождане по тялото или главата на някое жило на куките. Рибата удари край брега в момент, когато Мишо забърза примамката, за да я изважда от водата и да прави набързо следващото подаване:
Малко след 14 часа спряхме с риболова и беше време за почивка от дългия път и сондирането за риби по бреговете. Настанихме се в семейното хотелче на метри от морето, което си бяхме резервирали предварително. Попаднахме на много добра и вежлива гръцка стопанка, с която бързо си допаднахме. Много се радваше жената, че има клиенти в тези смутни ковид времена. Разопаковахме багажа и почнахме с планировката, знаейки вече какво е положението и каква слука може да очакваме. Трябваше си и подготовка за риболова в следващите часове, поне за мен – разопаковане на новите примамки и навиване на ново плетено влакно на Stradic-а. Знаете, че всеки път като съм някъде за риба имам поне една нова примамка, която пускам на вода. Голям любител съм им и затова така – нещо, което отдавна вече ми е станало като обичай. Този път, обаче, новите нещица бяха малко повече на брой от обичайното: 🙂
Избрах да навия на Stradic-а новото осем нишково плетено влакно на Gosen – Roots, в разфасовка от 200 метра и размер #1,2.
Таргеът, с хеви такъма, ми бяха евентуално едрите лавраци, ако ги има в района и разбира се бунакитата, които вече установихме, че ги има и са там. Част от новите морски воблери, които разопаковах, бяха от новия модел на DUO – Tide Minnow Lance в размер 120 и 140:
За бунакитата – тези все още непонятни риби за мен (защото не съм срещал и улавял такъв вид морска твар към момента), мислех да предложа DUO Rough Trail Blazin в размер 92, който, според един мой гръцки приятел от Тасос, е доста успешен за тях, за маятико и паламуд:
Наред с воблерите подготивх и едни евтини метални пилкери на FilStar с грамаж 20-30 грама. Честно казано, металните примамки не са ми силата – хващал съм основно сафриди с по малки грамажи. Знам, че в определени ситуации те са много добър избор, като се постигат по-големи дистанции, отколкото с воблерите:
Дотук с подготовката и примамките. Хапнах и легнах да дремна за 2 часа, като идеята бе да ловим от привечер докъм 24:00 часа. Към 18 часа бяхме на място, като колеги ни разказаха, че в късния следобед бунакитата били полудели край брега и са се хванали 10-тина бройки, след което рибите отпрашили навътре и не се появили повече…. Мдааам баш като ни няма и почиваме – тогава ще полудеят! Ама такова е понякога… 😀 Та, до 23:00 часа вечерта – нищо! Абсолютен КЕНЕФ без никакъв рибешки живот. Масово капо в целия район, а така да се надявахме поне за някой лаврак или баракуда!? Мишо май най-добре направи, като отиде към 21 часа в близката кръчма да похапне калмари с новодшлите ни морски другари…. 🙂 Аз си настоявах, но уви – няма пип…
Добро утро Ситония – още сме тук и ще ловим!! Ставане малко преди 5 часа сутринта и газ да посрещнем изгрева на плажа. Времето беше доста облачно и хладно. Заложих на плитчините в търсене на лаврака, обаче – ни вест, ни кост от него цял час. Единственото ни кълване беше този дракон, който хванах на един готин плиткогазещ воблер на Zerek – Tide Trail:
Изнесохме се от този плаж набързо и отидохме на един друг – там нищо, и след това да друг плаж.
Тук, вече, в малко по-скалистата част на плажа, намерихме отново голям пасаж тунакита, които пак си се държаха супер навътре от брега. Предполагаме, че може би са същите от вчера, просто са се изнесли „по-насам“?
Два часа мятане, като цели три пъти имахме възможност да достигнем пасажа с примамките – обаче нито едно кълване…. Направо, да се изяде човек от яд. 🙂 По едно време пасажа изчезна и всичкото очакване за слука се изпари мигом. Накъде захванаха сега тия бунакита – иди ги разбери?!? Доста се чешехме по главите и се чудехме защо наоколо – из района, няма други видове риби и къде може да са те… Даже и рокфиш по близкзите рифчета нямаше!
Към 10 часа се върнахме в изходна позиция на плажа от вчера и зачакахме бунакитата да се появят. Оставих раницата и приготвената въдицата край брега за момента, когато те се покажат.
Вече знаехме, че около 10:00 някъде се появяват по тези места, та единствения ни шанс за слука бе, евентуално ако провокираме на близка дистанция от брега някоя риба от периферията на пасажа, защото вече виждахме, че дори да влезеш в в него рибите на взимат примамките. Отворих багажника и зачаках голямата поява, като в този момент се показа изпод облаците слънцето и взе да напича приятно.
Толкова приятно, че пуснах задните седалки и се опънах да дремна… уж за малко. Към 11 часа Мишо ме извика, че вижда рибите близо пред него, но бях сънен и изобщо не ми беше до търчане от колата до въдицата – нищо, че е на 5 метра от мен. Няколко секунди след това Daiwa-та му се сгъна и ето, че слуката го споходи с още едно тунаки. Аз пък реших да си извадя телефона и просто да снимам борбата с рибата. 🙂 Няма какво да търча сънен, като бунак след тия риби. Ако имам късмет ще хвана и аз. Това бе моментът на Мишо и реших просто да го заснема, за да му остане един хубав спомен след време:
И така рибите вече се показаха – стига съм спал толкова. 🙂 Време е да се поразкърша! Хванах гьостерицата и почна едно лудо мятане след мятане и изреждане на много и различни типове примамки. Единствената ми слука обаче дойде на евтиния пилкер на FilStar, като ударите бяха на дъното. Реших да проверя какво ства там, като на места дълбочината бе от 25 до 40 метра.
Първом залових най-грозната риба, която изобщо до момента съм хващал – с голяма муцуна на булдог и черна перка на гърба, наподобяваща перката на дракон. Единодушно, с Мишо, стигнахме до извода, че това е грозния братовчед на дракона – звездоброеца. Е, поне добавих нов вид риба в списък, която не бях виждал и улавял. То и с тунакито имах някакъв шанс, ама не ще да ми вземе нито метала, нито пластмасата…. После хванах един малък рак (който как ли изобщо се заши за тройката), дракон и накрая успешната серия приключи с късане на над 50 метра плетено влакно, което се надра и скъса в откоса пред мен, защото закачих пилкера в нещо на дъното и трябваше да го дърпам… Много лоша загуба е това – на дълъг метраж влакно и успешна за момента примамка….
Последва отново смяна на редица примамки, безрезултатно влизане в пасажа с бунакита и часове на нулева слука при нас на каквато и да е риба. Един колега, обаче имаше късмет и успя да хване цели две, но бая търчане му удари по плажа. Помятахме до залез слънце, но отново нищо – решихме, че няма смисъл от повече напъване и се отправихме към хотелчето. 17.04.2022 – трети последен ден. Нощеска беше вилняла буря, като на сутринта всичко бе спокойно. Решихме, че няма смисъл да ставаме по тъмно и е хубаво да поспим малко повече, че после път ни чакаше към България. Ето го и моренцето в 07:30 часа сутринта – почти спокойно и…. КЕНЕФ. Не се виждаше никакъв живот на хоризонта!
По плажа можеше да се видят всевъзможни умрели твари, които бурята бе изхвърлила. В полезрението ни попадна и една мурена. Аз отначало я помислих за мугри, после за конгер, но накраая се съгласих с Мишо, че е мурена (смерна на гръцки), виждайки част от окраската й, която се беше запазила към опашната част. Абе страховита риба с много остри зъби.
Час по-късно атмосферните условия се влошиха отново и задуха силен студен вятър, който непрекъснато сменяше посоката си. По всичко си личеше, че се задава следващата морска буря с наближаващия студен фронт. В този ден тунакитата така и не се появиха на фронта. Явно бяха отпрашили нейде. Направихме една последна проверка по плажовете, след което към 12 по обяд ни запука як дъжд – време беше да ходим до хотела и да приготвяме багажа за отпътуване.
Общо взето като обобщение на всичко: видях нови прийоми; посетих нови места; запознах се с нови български рибари; хванах нов вид риба, пък и видях още два нови (нищо, че мурената беше умряла); проспах на два пъти приближаването на пасажите; пробвах нов такъм и примамки, а и отморих добре. Не съм капо, но то не е изобщо за хвалене това, което хванах. Нечовешко е да намериш рибите, а те да не взимат и само с влажен поглед да ги гледаш… Определено някой друг път ще има реванш за мен с тия тунакита. Предстои скоро трети рунд. Морската болест е лоша работа и отърване няма.
Имало едно време…. ноември 2013-та – първия ми досег с DUO Spearhead Ryuki 50S, 80S и изобщо с тази японска марка и модел воблери. Първоначално, бе усилено промотиран изцяло за пъстървов воблер, но за много кратко време Ryuki-то убедително доказа, че лови успешно различни видове хищници и навсякъде – на реки, блата, баластриери, язовири, морета и океани. Абе навсякъде където има вода и хищни риби. 🙂 Бърз воблер, който при много рязък туич и бърза или хипер бърза проводка играе по нервите на хищниците, а при стоп – пропада към дъното с опашната част, олюлявайки се около оста си. Първите ми две разцветки в кутийката бяха ANA4034 Yamame и ADA4068 Yamame Red Belly, които за мен с времето си останаха като класики в цветовата гама на Spearhead Ryuki.
Още е пресен споменът ми, когато в средата на юни 2014-та с Ryuki 50S ADA4068 Yamame Red Belly улових страховита щука на Марица при доста високо ниво и мътна вода…. Ужаааасиииия, която бе на косъм да пререже със зъбите си 10 lb Power Pro – но нали аз съм за кефал и костур, та….!
Няколко години по-късно малкия ми самурай бе откъснат от линията – на Марица от щука, при което се разделихме с него завинаги…. Е, конкретно със сантиметалната ми бройка де, която през юни 2014-та ми донесе чуков удар на адреналин на лайта край брега на реката. Малко след злополучната загуба – през октомври 2017 („Марицалайт през октомври 2017 – част 2″), отново заприходих същия цвят и размер, който и до ден днешен (март 2023-та) все още е с мен и ловим заедно хищниците на различни водоеми, но с едно на ум в смесените с щуки, че те много обичат да си похапват малките Ryuki-та, за да ви направят нещастни. 🙂 Е, и големите размери похапват, но там ги търсим вече целенасочено с тях, а не просто „за костур и кефал“. Не е късно и изключено по Егейско море някой лефер да ми го схруска и да го открадне, ей така, докато си ловя кокалита и морски костури от брега. 🙂 От тогава насам (март 2023-та), семейството на Ryuki-то порасна не само на размери – от 38 мм до 110 мм, но и много бързо еволюира в различни форми и концепции, като например: плуващ модел, който гази в няколко дълбочини; с неутрална плаваемост (суспендер); Takumi; Awabi; Himemasu; M-Aire; Quatro; SW Limited; Vib, Spinner (тип въртяща блесна с телце на Ryuki) и другите най-новите концепции, които засега са в духа на +1mm – 46S, 51S и най-новия 71S, който мисля бе обявен в средата на февруари 2023-та! Разбира се, в нашето съвремие всичко, което работи и се купува от потребителите започва да се копира и произвежда – визирам китайските копия на Ryuki-то, които прохождащите спинингисти веднага се мятат да купуват, но аз винаги залагам и си купувам оригинала на DUO, без значение от промяната на цените във времето! По този начин показвам уважението си към моделчето, марката, подпомагам я да съществува и да се развива, като за мен остава удоволствието от цялостната неподправена и афтентична красота на изделието и това, че с него ловя хубавите си риби.
НОВОТО RYUKI 51S
В началото на декември 2022-ра ми пристигна поръчката, която осново съдържаше Ryuki-та с различни размери. Спинингисткото ми набито око се спря да огледа първо най-малко нещо по размер в пратката, обаче и най-очарователното – DUO Spearhead Ryuki 51S. Сред всички тях беше една бройка, която имаше за цел да задоволи любопитството ми от новото. Още няма достатъчно количества на пазара в Европа, а у нас пък няма внос, та добре, че се докопах до едната бройка. 🙂
Добре дошло, малко Ryuki, в кутията ми с примамки!
В тази публикация ще опиша първите си впечатления от новата концепция „+1S“ (45S + 1 mm = 46S, 50S + 1 mm = 51S и т.н.), като успоредно с това ще съпоставям накратко с базовия модел – Ryuki 50S, за да се види какво по-точно е НОВОТО и дава ли ни нещо в повече то!
На пръв поглед, поставени един до друг, от снимките по-долу, се виждат добре конструктивните изменения, които най-вече са: нарастване на дължината с цял един милиметър, промяна в дизайна на главата на воблера – по-заострена е, имаме по-обемисто тяло (изтумбване в коремната част), като същевременно художник-майстора го издължил, т. е. по-слимарско е.
Значима промяна се вижда и в широчината на лопатката. Освен това тя е и с около 2 милиметра (на око) по-дълга, като е запазен същия ъгъл на наклона. Всичко това означава, че при равномерна проводка в течение ще имаме малко по-голямо челно съпротивление, по-ясно изразена и устойчива в течения „кранк“ игра, което ще води до по-силни и агресивни вибрации, както и до слизане на малко по-дълбоко във водния слой при воденето, спрямо базовия модел. Все неща, които се потвърждават и в рекламното видео на DUO по-долу.
Интересен факт, според мен е, че за момента от DUO не са се ангажирали да представят на потребителите дълбочините на газене при стандартна равномерна проводка от брега или тролинг, както повечето производители на воблери го правят и обявяват тези параметри на опаковката. Може би презумпцията им е тази, че тъй като воблера е от потъващ тип, то можете да го водите в различни водни слоеве – от подповърхностния слой до дъното, в зависимост от скоростта на обиране, до каква дълбочина ще го оставите да пропадне и позицита на спининга, т. е. дълбочината му на газене е променлива и поради това може би няма нужда от споменаване. Или пък може аз да се бъркам и някъде по опаковката да е написано на японски, но пък иди го дешифрирай къде точно. 🙂
Все пак, ако се разтърси малко човек, ще открие, че на международния сайт на DUO е обявено, че 50S гази от 40 до 80 см, но все още чакаме да се появи инфо там за 51S, както и за другите от същата концепция. Сега да погледнем набързо и вътре във воблерчетата – какви точно са измененията на въздушните камери и на тези с балансиращите утежнения, както и на самите тежести. От двете опаковки ясно се вижда на надлъжните разрези, че формата, броя и разположението им са променени (позициите в червено: 1, 2 и 3). Първата опаковка е разрез на 51S – с нисък център на тежестта на издълженото тяло, а втората на 50S – по-плоско утежнено тяло с три на брой въздушни камери:
Обявеното тегло на Ryuki 51S е 5,5 грама. Положих го на малката некалибрирана везна и ако приемем, че тя има някаква неопределеност (плюс/минус 0,1 грам), то бих казал, че си отговаря на обявеното тегло. Съпоставено с 50S, 51S е „надебеляло“ с цял един грам. Това моментално означава, че далекобойността на новата концепция ще подобрена. Сигурен съм, че от снимките забелязахте и това, че куките на 51S са една идея по-големи №10 и направени от малко по-дебела тел. 🙂 Да, това също повлиява на общото тегло на воблерчето с малко – в поска нагоре .
За момента много малко съм помятал с 51S (все пак още сме в зимния сезон и залагам само на силикони) и наблюденията ми се заключават до това, че: 1) При прилагане на равномерна проводка още с цопването воблерчето „заработва“ и се гмурка по-дълбоко, спрямо базовия модел. На око оценям, че при стандартна равномерна проводка в спокойна вода 51S гази на около 60-70 см под повърхността, т.е. с около 20-30 см по-дълбоко спрямо 50S. 2) С 51S се постигат по-големи дистанции на замятане, което си е предимство при риболов в широки и големи водни простори, или пък за облавяне на по-дълги диагонали. Последното означава, че от брега – при една и съща достижима дистанция на замятане и с един и същи такъм, с 51S ще вложите по-малко усилие, отколкото с 50S. Най-вероятно това ще е така и при 46S и с всеки друг размер на концепцията +1S. При риболов в пъстървови реки дистанцията не е толкова от значение, все пак там водните простори са по-малки, като също спокойно и безпроблемно се достигат и облавят с 50S. Предимство в дистанцията бихте имали само ако облавяте по дългите диагонали на вира, ако е налице такава ситуация. 3) Кранк играта е с по-широка амплитуда спрямо базовия модел и при хипербърза проводка имаме много повече вибрации на върха на спининга, респективно и под водата. 4) Съвсем друг тип игра при туич, дължащо се на изтумбването в коремната част, променените характериситки на лопатката и утежненията. 5) При пауза 51S потъва също като 50S – с опашната част към дъното, олюлявайки се, но в тази ситуация, като че ли предимство има по-плоското тяло.
За мен няма спор, че новата концепция също ще е толкова уловиста и успешна, колкото и базовата. Все пак това е Spearhead Ryuki! От мен да знаете – никога не е излишно да добавиш още едно Ryuki в кутията с примамки! 🙂 А какво ли ще е ако се пусне на пазара същата концепция, но в едни от любимите ми размери за по-едри хищници – 81S или пък 96S – мале, мале…. 😀
Преди да продължа със следващата риболовна публикация искам да избягам леко встрани и отново да засегна темата „За боклуците и хората !„. От доста години наблюдавам как бреговете около водоемите ни се превърнаха в пълен боклучарник. В някои случаи са виновни риболовците, защото си зарязват отпадъците от риболовния излет край брега или в околните храсти, в други случаи злосторниците са селски или градски бизнесмени, дали пара на някой сиромах да им извози и захвърли някъде отпадъците. Често, докато съм на риболов и обикалям по бреговете, намирам нерегламентирани локални сметища – малки микросметища или много по-крупни. Доста сигнали съм подавал през годините към подразделенията на РИОСВ и съм ги изчиствал. Ето един такъв пореден случай от Марица край Димитровград, които реших да кача на сайта. За последно такава тема съм качвал тук през март 2016-та година – „За боклуците и хората !„, когато изчистих над 300 автомобилни край река Марица.
26.02.2022 – привечер, докато се разхождах за сом край бреговете на Марица, под Димитровград, имах изненадваща и „добра слука“. Извадих кепа и хоп – снимка:
Много мразя да виждам такива гледки край реката – направо полудявам! Oбразуваните незаконни микросметища от излезли от употреба автомобилни гуми и смесени отпадъци покрай река Марица бяха на три отделни точки. Както казваше един зъл герой от български мафиотски сериал „- ЧИСТИ!“.
Имам супер нетърпимост към подобни свинщини по нашите водоеми и когато констатирам нещо такова крупно никога не „замитам проблема под килима“, а напротив – снимам наред със смартфона, взимам координати по Google Maps на микросметищата и сигнализирам отговорно до компетентните институции, защото знам, че те не обикалят по водоемите толкова колкото ние – риболовците. Разбира се, изгубих време за риболов, но удовлетвореността, че ще се справя със създалия се проблем и ще изчистя бреговете на реката и прилежащите й площи, бе мотивираща. Докато снимах микросметищата с употребените и захвърляни автомобилни гуми, един автомобил спря до мен и от него слезнаха трима роми, които си избраха две-три що-годе „читави“ гуми. От една страна добре – тези гуми се „махат“ от бреговете на Марица, но от друга…. Попитах ги за какво са им, а те отговориха, че ги продават на пазара, за да извадят някой лев – ужас. Взеха ги и споделиха, че отиват на другия куп, за да подберат и от там някоя друга. Хора, не си взимайте от подобни „продавачи“ гуми втора употреба. Предполагам, сами разбирате какъв е риска за вашето здраве, както и на хората, които ще качите в своите автомобили, окоплектовани с тези евтини гуми, които сте купили от подобни хора на далавера! Никога не правете компромис с гумите – приятелски съвет, колкото и евтино да ви ги дават, щото не знаете преди това, от кое сметище са взети и прочие. Та, още същия ден – на 26.02.2022, след като се прибрах вкъщи и систематизирах информацията подадох сигнал до РИОСВ-Хасково, чрез електронната им поща с всички материали – снимки, кратки обяснения и точни координати по Google Maps. Инспекторите от своя страна направиха проверка на 08.03.2022 и издадоха предписание към Община Димитровград със срок за изчистването им до 31.03.2022, за което ме уведомиха по надлежния ред.
На 03.04.2022 бях отново в района, в търсене на властелина на река Марица – сома. Направих проверка на микросметищата – дали са там или са изчистени (може би преди да е минал последващия контрол от страна на инспекторите). Констатирах, че и трите сметища са изчистени, с което предписанието е спазено стриктно и напълно, а аз съм удовлетворен от свършената работа!
Изразявам благодарност към Кмета на Димитровград и неговите служители от Общината, че постъпиха отговорно и ликвидираха в срок тези микросметища, които някои лоши хора бяха направили.
От опит знам, че общините и областните администрации в България нямат човешки ресурс, който да следи и глобява нарушителите извън урбанизираните територии – защото отново се спестяват едни пари. Ето защо, искам отново да апелирам и провокирам всички нормални хора и съвестни риболовци да подават сигнали до институциите – лесно е. Това са нашите водоеми, на които ежеседмично извършваме нашето любимо хоби – риболова, и ако не поемем първи инициативата да посочваме проблемите и да ги опазваме, то ще продължаваме да газим в кочината от отпадъци, докато ловим риба…
Аз ще продължа с този подход на сигнализиране, без значение в коя част на България риболовствам – направете го и вие. Споделяйте навсякъде из Интернет своя добър пример, за да „заразим“ и пробудим все повече хора. Добрия пример трябва да се споделя и показва. Проблемът с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от всякакъв тип е много сериозен и не трябва да го подминаваме с лека ръка – особено ние, които сме от риболовното съсловие и искаме да ловим на чистичко и зеленичко край бреговете на любимите ни водоеми.
Лека-полека пролетта започна да настъпва все по-уверено и в края на март месец вече нямаше и помен от студовете, които владееха по-голямата част от мартенското време. С това настъпление, обаче, Марица започна да вдига все повече нивото си от пролетното снеготопене в планинските масиви. Цветът и облика на реката се промениха не само по бреговете й, но и този на водата. Резонно, това доведе и до изместване на рибите от обичайните местостоянки, по които ги ловим. Само за ден Марица вдигна бързо ниво и нещата се измениха доста. Ето я реката на 26.03.2022 – красота:
Височкото ниво наби част от кефалите по спокойните „джобове“ и ръкави на реката, където ги виждах на големи пасажи, съставени от по-малки по размер риби.
Това за мен означаваше, че трофейките са все още някъде там – в централната част на коритото или в подмолите край брега. Залагайки на 10 грамова чебурашка с три инчовата Larva, реших да проверя, в около обедните часове, дали рибите не са в основното течение. Понеже нивото на реката бе височко си избрах единственото удобно място на един висок бряг. След 3-4 подавания имах добър удар в бързото течение, но реакцията ми бе супер прибързана ииии както обикновено се случва – силикона е изхлузен от куката….
Продължих да настоявам още един час, но без резултат. Реших да отскоча до близкия „джоб“ и да потърся по-малките кефали с малки силикони. Предварително знаех, че са там, защото първоначално към това място бях спрял за оглед, но реших да видя каква е активността на рибите в основното корито на Марица. Предния ден видях едни готини малки силикончета в магазина на Митака – „Риболовен свят“. Не стига, че са готини ами и евтини – 50 стотинки броя. За първи път ги виждах и ми се сториха супер интересни. Те са на украинската фирма Toirtap – модел Fish Killer. Интересното при тях е, че можете да си модифицирате силикончето на четири различни варианта, взависимост от предпочитанита и вижданията ви – чрез разкъсване на частите правите силикончето от активно в пасивно.
Отначало започнах надлъгването с кефалчета, залагайки Fanatik Larva 1,6 инча с 3 грама чебурашка, после минах на два, един и накрая без чебурашка. Кефалчетата бяха много, но без никакъв апетит. Силикончето минаваше покрай тях, но тук-там по някое проследяване и дотам. След малката ларвичка дойде ред на Fish Killer-чето – пак по същата схема, докато накрая махнах и чебурашката, за да мога повече време да витая из водния слой.
При този монтаж се появиха и първите ударчета по силикона, но настана игра на нерви. Кефалчетата все пак си бяха дребни и почти апатични. По едно време, от отсрещния подмол се втурна след силикончето един по-едър кефал, но се размина с примамката. После имах удар на едно по-дребно, което се откачи във въздуха – беше захапало само опашката на силикончето, но не и до куката. 🙂 Десет минути по-късно улових „царя на гьола“ – това бе и най-едрия кефал, който изобщо видях наоколо от стотиците дребни кефалчета.
Реших, че съм постигнал целта си, зайгравайки се с тези дребосъци. Обърнах им гръб и отново се насочих към основното корито на Марица, да диря трофейките. Докъм 15 часа следобяд нямах пипане и се преместих в друг подучастък, където обаче не се видя нито една риба. Може би беше грешка, че смених мястото, но трябваше да видя как стоят нещата и там, за да планирам следващите излети, отчиайтки предвид все повече покачващото се ниво на Марица. Нов ден – нов късмет. Неделята на 27.03.2022 пак бях на реката, знаейки вече от опит при това ниво на Марица къде е възможно да имам слука. В това разкошно време си беше грехота човек да остане заврян у дома. Край бреговете на реката все повече започваха да се виждат топлите цветове, радвайки очите ми.
Този път отидох на Марица малко по-рано от обичайното. Заставайки на точното място, с точната примамка, в точното време – още с първото подаване имах удар в течението. Нещо ми спря силикона, водейки го по течението, комбинирано в първия момент с лек тропот на върха на спининга и след това поява на „корем“. Появата на „корема“ по линията ми бе в резултат на причакването – 2-3 секунди, след което мощно засякох и първоначално малко трудно отлепих нещото от дъното. Отлепяйки го, то стръска с глава и разбрах, че имам сомче! О, радост! Първото ми сомче за новата риболовна година е вече пред мен – кеф. 🙂
Беше от стандартните по размер и сметнах, че няма смисъл да омазвам в слуз метъра. Бях го зашил по учебник – в кюшето на устата. Впечатление ми направи старата му рана, която бе на върха на долната му устна.
Бях вдигнал шум във вира и сметнах, че трябва да се придвижа нагоре по течението. Пуснах сомчо и отпраших нагоре да видя каква е хавата. Няколко замятания и удар – абе удар, но пак с бавно отлепяне и трудно повеждане. След няколко секунди на борба, усещам, че надали е риба, защото ми липсват тръсканията и подозренията ми се оказват верни – бая голям клон, който най-вероятно съм изровил. 🙂 Има и такива моменти – уж сомче, а то се окаже клонче и обратното.
След този „екшън“ нещата поутихнаха. Разбрах, че е време отново да се поразтъпча край бреговете на Марица и да се порадвам на настъплението на пролетта в този топъл мартенски ден.
Слагам „сладък картоф“ и замятам в замътените води на Марица. Второ проводка и имам пощипване на силикона край брега. Добрееем – има риба/риби пред мен ще обловя пак по същата траектория. Подавам отново от бързото към тихото и тоя път вече съм нащрек – улавям евентуалния гладник, който преди това може би е опитал Larva-та. Този път си я беше захапал както трябва.
В следващите няколко часа до залез слънце нещата откъм слука никакви ги няма. Рибите не искат да ‘апят…
Знаете ли по какво още се познава, че е настъпила пролетта край Марица? По това, че почваш да ловиш вместо риби млади откършени и зелени върбови клонки, които течението носи и ти ги забива в силикона или линията. Малко досадно, но това е положението. 😀
Необичайно ми се стори за края на март да плесна първия маришки комар, дръзнал да ме хапе, но ей го на – тая гад…..
Денят вече е по-дълъг и почваме да изпращаме все по-късно залеза. За съжаление до края на деня нямах друга уловена риба – само красоти с пролетен оттенък и чист въздух, необременен от никакви проблеми.
Март месец се изтъркули и настана април. Все си мислех, че нещата откъм слуката на кефал и сом ще се по-добрят, но те пък тръгнаха в другата посока.
В началото на месеца, Марица си бе стабилно плавателна, а малко преди забраната за пролетно-лятно размножаващи се риби, дори с още по-високо ниво и супер ниска видимост.
Смених тактиката и заложих на целенасоченото търсене на сома. За съжаление обаче набих още четири безапелационни валата, с което „сметка капо“ нарастна на седем безрибни излета. Абе, имах си два удара в кафявата вода, но само на ларвообразните силикони, обаче не ме огря слуката…
Поне си припомних хамалогията и помятах отдавна захвърлените в рибарския шкаф тежки такъми и сомски примамки.
След 15-ти април приоритетите ми бяха два – излети по морето в Гърция и традиционния майски щуколов. Пъстървите пък изобщо не бяха включени в риболовния график и приоритети.
За разлика от излетите ми през януари и февруари, тези от март бяха изцяло фокусирани върху риболова на река Марица. Реших да разделя материaла на две части, защото ще стане излишно дълго за прочитане и преглеждане. И двете публикации ще звършат с по едно кратко видео на уловените и пуснати риби, което е поместено най-долу. В настоящата, ще ви поразкажа каква слука и несполука имах в периода от началото на март до почти края на месеца. 🙂 Като уточнение добавям, че поетапно влизаха диференцираните забрани за риболов на хищниците, като след щучата забрана настъпи и тази на распера – от първи март.
Започвам първа част с първия мартенски излет – в деня на освобожението ни от турско робство. 03.03.2022 г. – празнуваме 144 години свободна България и по традиция си е почивен ден от работа, за повечето българи! Този път празникът ни се падна през седмицата – в четвъртък, и реших, че няма да взимам отпуска за петъка. Предпочитам единия ден отпуска да го запазя за риболов от тип дълъг уикенд по морето в Гърция. Наоколо край реката вече леко се забелязваха признаците на един от най-красивите ни настъпващи сезони – пролетта! Пъпките по клоните на крайречния върбалак почнаха да се превръщат в първите малки зелени и непорочни листенца, които почваха лека-полека да багрят в по-топъл цвят бреговете на реката. Бяхме свикнали да виждаме цветове в нюансите на кафяво и сивото, но промяната настъпваше.
Беше прекрасен ден на любимата река – студена зимна и облачна сутрин (с „бръснещ“ вятър), която стартирахме заедно с един стар маришки майстор и мой приятел – Ники Райчев. Беше удоволствие за мен да си полафим и да помятаме рамо до рамо, през този празничен ден, на „нашите места“. Доста трудно успяхме да намерим слуката. От сутринта до обяд нямахме пипане. Видяхме покрай едно дърво потенциална слука, но не ни огря. Сменихме 3 подучастъка, като на последния видяхме жокер, който ако е човек с опит, като нас, веднага ще го забележи и няма да пропусне възможността.
През целия ден водата в реката бе снежна (от снеготопенето), сравнително бърза и средно мътна. Студено си беше и на брега…. Доста обикаляне падна, докато намерим къде са се скатали рибите, но целта е постигната.
Застанахме на позиции, така че да покриваме периметъра и да не си пречим, презентирайки силиконите. След няколко замятания нашата група отбеляза първата риба за деня. Успях да забия на Larva-та хубав кефал, който даде добър отпор. Рибата бе почти 45-ца и беше захапала много добре силикона.
Десетина минути по-късно имах пак удар, но не успях да заловя рибата. Явно съм избързал малко със засечката, понеже силикона бе изхлузен от куката, която има и две контри по стеблото си (baitholder). Тук са рибите и хапят – сега е момента да направим „преброяването на дивите зайци“.
Както отбелязах по-горе, рибите са тук и са активни, но колко ли време щеше да трае тази активност не ни бе ясно… Надявахме се покрай кефалите и някой бонус да има – евентуално сомче.
Оказа се, че пред нас, но на максимална дистанция имаше кефали, които похaпваха в течението. Успях да закова втори добър кефал – пак 45-ца. Кепнах рибата успешно и ето, че Ники ми прави втора добра снимка с риба. 🙂
Един интересен момент бе това, че кефала изплю в кепа пиявица, която беше глътнал. Определено бяхме открили хранещи се риби на това прекрасно вирче.
При следващите замятания скъсах силикона в някакъв голям клон, заровен на дъното от маришкия пясък и влезнах в бокса за превързване и поставяне на нов силикон с чебурашка. В оставащия един час до залеза успях да забия още два кефала на същото място, с габарити 40 и 42 см. Така „преброяването на дивите зайци“ нарастна на 4 броя. 🙂 Ударът на третия кефал силно ме изненада – замятане на максимална дистанция и поемане на силикона още с цопването му във водата. Много агресивна атака, която е присъща за първата седмица на април месец и най-вече за лятно-есения сезон, а не за началото на март, когато водата е още „снежна“. Явно, се случи някакво изключение.
В самия край на излета имах възможността да увелича бройката на кефалите, но рибата не се закачи – силикона бе поизхлузен от куката.
Окрилен от добрата зимна слука на трети март, реших, че на 05.03.2022 (събота) ще повторя същото място в същия следобоеден часови интервал. Този път различното бе, че Марица бе вдигнала нивото си още, спрямо преди два дни. Първите два часа нямах не само риба, но и никакви признаци, че в реката има рибешки живот. Продължих да упорствам и баааам – странен плах удар и моментална засечка. Рибата ми взе аванс и борбата почна.
В главата ми се въртеше, че вариантите са два – трофеен кефал или сомче. Когато докарах пред мен рибата, останах изненадан – едър скобар! Обаче, скобарчо се беше зашил, непонятно за мен, на гърба. Този момент донякъде доведе до спад в ентусиазма от ваденето, но все пак ако го погледна от друг ъгъл – имам риба на куката. 😀 Кепнах го и след това метърчето отчете дължина между 42 и 43 сантиметра. Баят скобар, който си остана единствената ми слука през съботния ден. За съжаление и в този ден не ми се размина и скъсах три силикона по закачките… 🙂
Преглеждайки запасите ми на Larva в рибарския шкаф, установих, че са започнали да намаляват. Беше време за едно голямо презареждане, като освен силикони трябваше да помисля и за ново плетено влакно, че Gosen-a доста се беше скъсил. Осми март си беше истински празник за рибарското око, след като отворих кутията с поръчката ми. Освен любимия цвят и размер, си поръчах други цветове и размери, които нямам, едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на пазара ни – RTB CrossFire в размер 0,6, и различни грамажи от многостенните чебурашки на Fanatik.
15.03.2022 – деня порасна и вече се появяваха първите възможности за риболов след работно време. Имах чисто на разположение един час да помятам на реката преди залез. Дневните температури се бяха покачили до 13 градуса и някак си ми дойде отвътре да отида и да пробвам рибите. Успях да се разпиша с един кефал. Един удар – една риба, което доведе до успокоение и вътрешно удовлетворение в мен, че и този път няма да съм капо. 🙂
19.03.2022 – студено утро, като по околните хълмове нощеска бе понавалял малко сняг, който към 10 часа все още не се беше разтопил. Кал до уши, но успешно стигам вира, на който планирах първо да ловя. Нивото на Марица беше спаднало с около 8 сантиметра по вертикала и удобните места за риболов вече бяха една идея малко повече.