Чудех се как да оформя финала на излетите си за 2018 г. и реших да бъде по-обзорно и кратко, с оглед на това, че вече измина доста време, а и то няма чак толкова неща за разказване. В края на 2018 г. направих четири излета по нашите водоеми, като последния от тях бе доста успешен с малко по-големи риби.
През последния уикенд на ноември посетих един язовир, на който за пръв път имах възможността да половя. Бях се приготвил с два спининга – един за бели и един за костуретки. В крайна сметка наблегнах на втория вид – костуретките. Оказа се, че популацията им е доста добра и се получи добър излет с много, но дребни риби.
Рибките ми взимаха на пасивни силикони, като се налагаше да се прави дълга пауза. Всички до една бяха връщани на момента в язовира. Отличен резултат имах със силиконите на Bait Breath от модeла Mosya.
Измежду малките раирани разбойнци имах късмета да закова един малък бонус – кефал, на пасивно силиконче от DUO – Tetra Works Burny.
След този излет, последва по едно капо на Марица и на един язовир в началото на декември месец.
За Stradic-a си взех допълнителна резервна шпула, на която имам намерение да навия някакво тънко 8 нишково влакънце, което да си го ползвам само за риболов на джиг през студените месеци.
Ако някой се е чудил някога колко тежи една шпула на въпросния модел на Shimano, то ето една снимчица:
Последния ми риболовен излет бе на 24.12.2018. Зимния джиг бе в разгара на сезона си, но май при повечето риболовци слуката бе много слаба. Времето по Коледа бе сравнително топло за сезона. То като цяло тази зима си беше доста топличко – поне това сочат и сметките ми за ток. 🙂
Бях на язовира в късния следобед. Успях да уловя три бели риби от брега, като отделно от това имах още три удара, които не успях да реализирам. При единия от тях се сборих с едра бяла риба, която се откачи на около 3-4 метра от мен. Така и не успях да видя колко голяма беше, но със сигурност досега толкова голяма не съм улавял от брега. Бях заложил на един нов за мен монтаж Jig rig – офсетна кука Sensei – F1505 BN, крушовидна тежест с вирбел – тегло 10 грама, свръзваща пружина за силикон и една халка за свръзка на куката и тежестта. Всичките ми удари дойдоха при използването на този монтаж.
Силиконът, с който ловях, бе на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 4 инча.
След първото проспано ударче, дойде ред на второто, което не пропуснах. Рибата беше лакомо засмукала повече от половината силикон, а офсетната кука бе отлично пробила.
Пуснах рибата и доволен от слуката продължих да прослушвам дъното с надеждата още нещо да се завърти пред обектива на фотоапарата.
Последва удар, който проспах и 30 минутна пауза, през което време посмених няколко силикона и се върнах отново на Jig rig-a. По едно време Light Game-a индикира кълване на риба – моментална засечка и… ето, че имам хубава риба!
Позволих си да й направя няколко последователни снимки, защото я бях зашил много добре и нямаше предпосавки да се откачи от своеволията ми. 🙂
Пощракох я още малко и я сложих на метъра.
Реших да задържа рибата, с оглед на добрата им популация в язовира. След нея последва много силен удар на доста по-голяма бяла риба. Бях сигурен, че ще успея да я покажа пред обектива, но тя се откачи на 3-4 метра от мен. Можеше да поставя мой своеобразен личен рекорд, но уви – някой друг път. 🙂
15 минути по-късно, към 17 и 30, успях да уловя още една бяла риба, но дребничка.
Към 18:10 небето порозовя от залеза на слънцето и с тази красива картина приключи не само излета, но и риболовната ми 2018-та година. В изтичащите дни от 2018-та така и не намерих време за риболов.
Поздрави на всички, четящи блога и наслука! 🙂
