Време е за втората част от страхотния костурски уикенд, който направих на 19-20 юни.
Първия ден – събота, се получи мнооого готин риболов на наперени костури. Можете да разгледате репортажа тук: „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)„. Реших, че неделята отново ще отида там, но този път без да се лутам на други водоеми. Отново имаше емоции по разкаляните черни пътища, но когато си с най-доброто 4х4 не го мислиш много и даваш смело газ напред, докато не стъпиш на здравата почва. 🙂
Времето беше облачно и безветрено. Водната повърхност приличаше на огледало и пейзажната картина, която се разкри пред мен бе както успокояваща, така и вдъхновяваща за нови риболовни подвизи.
При пристигнето ми на водоема нямаше други хора, което правеше престоя и почивката ми още по-приятна и разпускаща. Отворих чантичката с кутийките ми, а там – най-отгоре ме очакваха тези нови залагалки на Рапала, които бях оставил у нас при предния излет. Настъпи и тяхното време за тестове и доказване на „бойното поле“. Идеята ми беше да провокирам с тях по-едрите костури, които се бяха завъртели съботата. Да обаче, днес ги има, ама утре ги няма – предстоеше ми да разбера?
От известно време в полезрението ми попадна малкия размер на един от най-добрите ми щукарски воблери на Рапала – Shadow Rap. Очаквах от седем сантиметровия вариант, че на туичинг също ще е толкова добър, колкото и по-големия му брат.
Първите кастинги с новото воблерче на Рапала започнаха около 07:15 часа сутринта. Много подозрително, но в този ранен час нямаше никакви признаци на костурска активност, както обичайно би трябвало да има. Три минути по-късно дойде и първата слука за деня на Shadow Rap-а – наперено костурче. Десет минути по-късно обаче нямаше второ, а очакавах да има. 🙂
Реших да направя смяна и да заметна розовата разцветка на Shadow Rap-чето. Досега, воблер с такъв цвят никога не съм имал и ми беше супер интересно да видя какво ще се случи – дали ще ги провокира или не.
За мое очудване тактиката сработи и се оказа, че розовия цвят на Shdow Rap-а агресира, за момента, доста повече костурите, отколкото естествения. Интересно бе и това, че костурягите гонеха воблера до смия край на проводката и ударите се случваха буквално в краката ми, но не и преди това? Бях си направо като „зрител на първия ред“ на някое шоу.
Ето ги и първите жертви на розАвия Терминатор, като рибите бяха различен калибър, а другото най-интересното в случая бе, че улових костурче, на което двете перки на гърба бяха оцветени в жълто-оранжеви оттенъци!!! Досега никога не бях улавял риба с такива цветове, дори и на съботния излет, като бях там. На какво ли може да се дължи – гмо 😀 , хранителна база или нещо друго?
Лека-полека тишината и спокойствието започнаха да изчезват, така както облаците в небето, защото от другия бряг се появиха рибари, които ентусиазирано и шумно си подготвяха рибарското оборудване.
След розАвия Терминатор реших, че с оглед размера на рибите, е време да мина на TJ Minnow и да видя дали няма да успея да излъжа още един такъв костур с жълто-оранжеви перки, че ми стана интересно за тях.
Още на първото замятане и хванах един такъв калпазанин, а след това в краката ми ме налетя и едно бебе щуче. Общо взето рибките, които улових на TJ Minnow-а и те си бяха бебета. 🙂
Смених отново с розовия Shadow Rap за нещо по-едро (ако се е завъртяло) и боднах един костур, но не от онези по-едрите – те още отсъстваха в слуката ми…
Колкото и да ми се искаше да ловя само и единствено на воблери нещата вече отихваха откъм активност в горния и средния воден слой. Нямах удар цели 20 минути…. и това ми затвърди предположението, че костурите вече се гмурнаха към придънния слой. Време беше да посегна към кутията с… силикона. 😀 Bait Breath Bugsy – в размер от 2,5 инча и 2 грама оловна чебурашка! Да, малко под обявения долен тест на Venom-a от 5 грама, но ми трябваше малко повече време за пропадане с оглед на това, че все пак трябваше да напипам в кой точно воден слой са рибите – при дълбочина пред мен от около някъде 3-4 метра, не повече.
За моя голяма изненада първата слука на силикончето бе сребриста каракуда, която ми се откачи на брега и я оставих да си влезе сама във водата без да вдигам шум. Последваха 3 проводки без удар, докато на четвъртата успях да излъжа…. пак сребриста каракуда!! Може би някакъв пасаж се бе врътнал пред мен…
Последваха минути „на мълчание“ – все едно нямаше риби пред мен, докато изведнъж отново се настаниха познатите ми раирани наперени рибоци и риболова потръгна с добри темпове на дърпане.
Измежду другите риби отново се появи един костур с още по-яки нюанси на гръбните перки. Във водата, на фона на сенките, изглеждаше супер ярко оцветен:
В следващия един час рибите се вдигнаха от дънния водоен слой и общо взето постоянно маневрираха… Имах слука и на силикон и на воблери, като се излъгаха и няколко по-добри рибки.
Новия модел на Рапала от серията CountDown много ми допадна – мощен кастинг, игра на пропадане, туичинг и равномерна проводка.
След 10:30 часа обаче ситуацията пак се промени и костурите взимаха само на Bugsy-то – долу на дъното, като около 11 часа рибите тотално изчезнаха и за половин час хванах само един костур на TJ Minnow!
В крайна сметка, новите воблерчета, на които гласувах доверие през този костурски уикенд оправдаха очакванията ми. Доволен съм, че добавих още няколко готини и разнообразни воблерчета тип минноу в кутийката с примамки. Bugsy-то – то е ясно, лови си ги добре.
