През щукарския май успях да вмъкна в графика си две ходения до морето в Северна Гърция. Първият ми излет бе за половин ден, а в края на май месец се пуснах до Тасос за една тридневка. Посетих нови места, като се надявах да направя интересен риболов, но нещооо….. пак греда. 🙂 Улових риби – по-скоро рибки, но не беше това, което очаквах за слуката. Спрямо предни години този май бе най-слабия, като цяло, откъм риболов. Общо взето от началото на годината морския риболов никакъв го няма по местата където посещавам. Можете да проследите как премина първия излет за годината, както и посещението ми до Халкидики в разказа: „Старт на новата морската година 2022„.
НАБЕГ ДО ГЪРЦИЯ
07.05.2022 – ако някой знаеше какво ми предстои, сигурно изобщо нямаше да тръгне за Гърция и щеше да си остане у дома. Да обаче, меракът ми е по-голям от всичко, и ето, че съботната сутрин посрещам край брега на Егейско море, вдишвайки чистия морски въздух, който изпълва цялото ми тяло. Вглеждам се в необятната морска шир за някой признак, че наоколо има хищни риби.
Първите три часа показаха нулева активност на морските хищници. Дори скални риби не се мернаха. Взех тежкото решение да тръгна пеша до едно яко място, като знаех, че ми предстои 3 километра преход в посока по пресечен терен (нагоре и надолу, насам-натам, жива душа няма) и кОзи тайни пътеки на ръба, през трънливи драки заради единия час риболов, който чисто ми оставаше на разположение до момента на тръгването към родината. Оказа се, че козата е голям човек – прави път там където няма. 🙂 Вече съм дърт за такива глупости, ама мерака е голям двигател… Добре, че тия кози са направили малки пътечки през трънливите храсти, че иначе няма минаване, за да стигна до там където искам.
Тук съм – на якото място! Вадя от кутията DUO Tide Minnow Lance 120 и ги почвам…. Дааа ама – не. 😀 Положението и тук пълен КЕНЕФ! Смених редица воблери, сложих метални джигчета и накрая силиконите за скални риби – обаче няма цък!
Тръгвам наобратно, че над четирдесет минути изтекоха от единия час. Просто, като ги няма рибите край брега – си е безсмислено всяко усилие и си хабя силата напразно. Вървейки по скалите се спрях за още едно последно замятане и извадих безсмъртното ми Рюки 80 SW в цвят Belone – сила си е! Казвам си на ум, че:
„- Има ли риба наоколо, то тя няма да го подмине – мятай смело!“.
Така и правя. На второто замятане виждам един корморан да изплува пред мен и после пак се гмурна…. Втасах я, но пък да метна още един път – ей така за всеки случай. На средата на проводката имам удар и с Venom-а го отразявам. Най-после имам риба и се оказа едно кокали, което бе налетяло на опашната тройка. Аааалелуууииия – риба! Явно корморанът е пръснал няколото риби, които е имало наоколо и ето, че ми се отвори късмет. Какво ли щеше да стане ако я нямаше тая „птица проклета“. 😀
Направих още три-четири проводки, но времето вече ми беше изтекло и трябваше да се връщам към колата, за да може да се прибера навреме в България поради ангажименти…..
Крачейки по безлюдния скалист и див плаж попадам на тая гледка и се оцъклям. На идване не минах през плажа, а бях отгоре по билото, щото не знаех, че и отдолу може да се ходи. 🙂
Та… на пустия плаж в Гърция се срещнахме с…. ПЕШКАТА – мнооо готин, забавен и точен пич, който обича да слуша истории. 🙂
Беше сам там – заебан, изхвърлен от морето, като пълен корабокрушенец! Та почнахме да си говорим и като му разказах на ПЕШКАТА, че ида отвъд планината и че там има цивилизация, която е във война с Covid-19, САЩ, Ръша, опростачването, Боко Харам, Боко Тиквата и инфлацията, отделно как там всеки иска да е президент, админ във Фейсбук държавата или началник на куха организация, а също през к’ви дълги и трънливи кози пътеки екстремно съм минал по ръба на скалите заради едната риба – много се развесели чиляка! Бил съм луд, казва. 😀
Моментално ми изплува в съзнанието, че той е като г-н Уилсън от филма Cast Away (Корабокрушенецът) с Том Ханкс, само че още в basic версия – чисто беличък и неопетнен. Сетих се и за якото меме от филма с навигацията, когато разчиташ на нея, а тя те подведе долно, та и него добавям в снимките долу. Да си знаете – винаги три на ум, като четете релефи по навигации… Така става понякога, ама поне беше забавно иии екстремно, а накрая бях напълно изтощен от всичкото това напъване.
Тъй, на моооре бях, че и риба хванах, а Пешката – ами реши, че по-му е гот на тоя хипстър да си остане на плажа и да не търси цивилизация, че там много боклуци и вируси имало. 🙂 Финален кадър с Пешката и ариведерчи май френдо-манияк – остани си със здраве на пустия и спокоен плаж!
ТРИДНЕВКАТА НА ТАСОС
Както винаги, подготовката за предстоящата тридневка в гръцко започва цяла седмица преди това. Оглеждайки и селектирайки примамки в кутията, установих, че Блейзин-ът е преседял неизплакнат около месец – явно съм пропуснал да го измия от ходенето до Халкидики. Хванал е солидна коричка морска сол:
И така, всички примамки са по местата си. Багажа е проверен, отпуската е пусната и ето, че с моя морски другар – Мишо, минаваме границата в четири часа сутринта на 20.05.2022, за да се впуснем за поредните соленоводни излетчета:
На брега на морето сме и почваме да мятаме в идеалния момент – 30-40 минути преди да пукне първа зора. Затаили дъх, очакваме на зазоряване яки джуруми, обаче тотална щета – никаква активност. Аз настоявах с хеви спининга в търсене на едрите морски хищници, но успях да бодна само едно кокали на Ryuki 110S, което си е лудост отвсякъде…
Свалих гарда и минах да ловя с Venom-а… Няма ги големите риби. Бръкнах в раницата и извадих един коз – Sandy Andy, че нищо не ще да клъвне.
Почнахме да се движим по брега с Мишо, като имахме по няколко удари на Sandy-тата. Аз така и не успях да хвана някоя от рибите, но разбрахме, че малки лаврачета се гъбаркаха с нас – Мишо хвана едно, след което си го пусна. При мен само изхлузен силикон ми оставаше след ударчетата.
В един момент и малките лаврачета, които пощипваха Sandy-то, спряха и решихме да се местим…. Толкова ми стана жал, че накарах Мишо да се местим пак на камънаците, че не можах в следващите минути да си намеря място от яд – той стъпи накриво и падна, докато се придвижвахме по камъните и счупи долната секция на Venom-а си!! Добре, че поне имаме въдици и всеки път тръгваме към Гръция с по две-три.
Та след тази случка…. направо запалихме колата и газ към ферибота за Тасос – пълен напред:
По пътя ни към острова видяхме в далечината делфини – красиво. Оглеждахме се от палубата и за пасажи с риби, но освен меланури на Лименас друго не видяхме. След акостирането, директно отидохме при хазяйката, където бяхме резервирали да отседнем. Настанихме се и починахме следобедно. Понеже бях взел в последния момент едни евтини пилкери на FilStar ми трябваше малко време да ги „понапудря“:
За съжаление в следващите часове и дни морето си беше тепсия – уцелихме хубаво време, което не беше много добре за риболов, но няма как да си избираш кое как да е. Джуруми – никакви, а гърците пускаха наред километрични мрежи на няма и 50 метра от брега, като ти прецакват всичкия риболов, а уж имало забрана за риболов от лодка и преграждане на буни, заливчета и прочие край брега. Да обаче забрани има, когато има контрол. Когато го няма – забраните остават само на хартия. Наши рибари, с които се срещнахме на Тасос ни казаха, че миналата година брегова охрана била сурвакала наред с АУАН-и от по 2000 € нагоре, но тази година нямало никакъв контрол…
21.05.2022 – нов ден за морска доза риболов. Обаче сутрешните часове си бяха безплодни – пълен КЕНЕФ, чак не мога да повярвам и си скубя косите!
Решихме, че ще тръгнем да обикаляме острова и ще спираме на някои от горещите точки за риболов, които знаем. Да обаче само пейзажни снимки без риби:
На една от точките намерихме риби. Добре, че беше рокфиша, та да има някаква заигравка – иначе скуката ни превземаше. Доброто старо силиконово калмарче на Bait Breath – Ikacyu, беше топ примамката ми за рокфиш – слагам няколко снимчици с риби за цвят:
Мишо пък ги набара с лайта на някакво бяло силиконче с форма на червей и наскуба не малко рибки от различен вид, като тази бе най-впечатляващата: 🙂
Рокфиша го бяхме намерили в един от големите портове и го улавяхме основно пред бетона на кея. Мернаха се няколко трофейни лаврака и една много голяма ципура – със сигурност към двете кила, но тези риби бяха толкова наплашени, че като ни виждаха и се пръждосваха на момента. После пак идваха край брега и пак дим да ги няма.
Попаднахме на това чудо на природата, като по-късно потърсих инфо, че ми стана интересно какво е, а „ТО“ се оказа Aplysia fasciata или в превод на български морски заек – вид морски охлюв… Досега не бях попадал на такъв плужек в Гърция. Голяма грация го раздава при плуването, че и токсини отделял, ако някой морски хищник реши да го лапа:
Докато се забавлявахме с рокфиша в следобедните часове, ковнах нещо на Daiwa Duckfin Shad 6…, което много странно се отлепи от дъното и натискаше постоянно надолу. Накрая, се оказа скъсан рак за октопод, който замина директно в коша за отпадъци, намиращ се зад мен.
На Рюки 60S имах много хубав удар в порта на добра риба, но се откачи след 2 метра повеждане. Дали лаврак или нещо друго – не знам, но взе много добре аванс и след това се откачи…. След цял ден обикаляне по острова се уморихме и вечерта помятахме до 22 часа, но нищо интересно не се случи. На следващата сутрин посетихме едно от най-дълбоките места в района ни – дълбочината варираше от 6 до 20 метра:
Всичко на всичко Мишо успя да улови единствената риба за деня – кокали на 60 грамов джиг от максимална дистанция и около дъното, т.е. го извади от около 20 метра някъде. Слънцето изгря и с него се изпариха всичките ни мисли, за някакъв риболов. Видях две сепии и се опитах да ги излъжа, но те бяха доста плашливи и офейкаха.
Дойде време да стягаме багажа и да палим колата за ферибота – риболовът приключи! Там пък, малко след като потеглихме, от палубата видяхме, че в порта на Лименас на около 30 метра от брега, се бе настанил пасаж от около 50-тина баракуди с различен размер – ееей направо се изядохме от яд. 😀
Все пак за равносметката – посетих нови места за риболов, имаше интересни моменти, видяха се трофейни лавраци и ципури, но си пасуваха яко… гледаш ги и дет’ се вика само ги миришеш – изобщо тотална апатия. Идеше ми да ги гръмна с една шашка, ама нямах под ръка. 😀 😀 Общо взето слуката на едрите риби отсъстваше не само при нашия тандем, а повсевместно – както на континента така и на острова.
По-здрави и скоро пак ще съм на солена или сладка вода за зъбати твари!