С много търпение и постоянство – мечтания улов може да се сбъдне…

ТАМ, където безкрайното небе среща безкрайната вода – морето! ТАМ, където зелено-кафявото среща небесно синьото и докъдето ти стига погледа – виждаш прекрасните синева и брегове на Егея – Гърция.
В края на юни месец, успях да вмъкна в риболовния си график едно ходене с приятели до Егейско море в Гръция. Идеята беше да сме там за събота и неделя, като неделя по обед да си тръгнем, за да избегнем епичните задръствания на границата….
На 25.06 тръгнахме раничко сутринта и около 7 часа сме вече край нови и непознати, за нас, брегове на Егея. Предстоеше ми да разузная новите места за риболов и много се вълнувах от девствените гледки, които виждахме – пред нас бяха пейзажи само за пощенска картичка.

Общо взето, морето ми липсваше ужасно много и се радвах, че отново заставам с лице пред него. За последно бях в края на май – на Тасос.

Пообиколихме около един час, докато пристигнем до набелязаната точка. Пооправих спининг оборудването и без много да бързам, се отправих по скалистия девствен плаж, за да открия перспективно риболовно място. Теренът не беше лесен за преход, като много внимавах, стъпвайки по неравните камъни, да не стане някоя беля и да се спъна. Предвидливо си бях сложил туристическите обувки и това ми даваше известна сигурност, стъпвайки от камък на камък с въдиците в ръка. Реших, че с мен трябва да взема и хеви спининга – още една „пушка“ не е излишна да имам. 🙂

Пристигайки на малък нос, огледах каква е ситуацията и донякъде релефа по дъното – каквото се виждаше пред мен, защото морето беше спокойно и бистро. Наоколо се видяха спаридови риби и някоя друга меланура.

Първоначално реших да започна с Venom-а, за да видя каква е популацията на малките хищници край брега, а евентуално после или надвечер ще заложа на големите и тежки примамки със Sustain-a в търсенето на някой едър морски хищник.
Първи избор на примамка – малък уолкър на Zerek. Още с първото подаване имах атака – обнадеждаващо, но рибата не се закачи. В следващите проводки, обаче, не се случи нищо и смених с Ryuki 60S. През това време пък, срещу мен се пусна един харпунджия, който културно и толерантно не ми наруши максималната дистанция на замятане и облавяне – морето е за всички и е добре да имаме уважение един към друг, както показа местния харпунджия към мен.

В следващите два часа имах три интересни, но неуспешни удара на Ryuki 80S SW Belone – повеждане с почти моментално откачане. Проверих торйките да не би да са затъпени, но всичко по жилата бе точно!! Предполагам, че някакви кокалита врътнаха за малко?!? След затишието се принудих да мина на следващата тактика – силикон по дъното за рокфиш. Заложих на любимото ми калмарче на Bait Breath – Ika-Cyu, но след две проводки го зацепих и се скъса.

Превързах и сложих ново силиконово калмарче. Цъкайки по дъното, улових първата риба за деня – малък ханос, който след снимката го пуснах обратно.

За съжаление, наоколо край скалите, имаше още един-два дребни ханоса, които видях зад калмарчето и като цяло, май, до там се изчерпа рокфиша. Забелязах, че спаридовите риби и маланурите вече ги нямаше и чисто си бяха офейкали…. Може би се смениха теченията?
В такива безрибни моменти вадя новите играчки от раницата и се забавлявам с тях:

Разопаковах нов цвят Ryuki 80S SW – Mazume Sardine, както и нов, за мен, размер Ryuki в любим мой цвят Belone – 95S SW. Интересно ми беше да видя дали 95-цата ще бъде малко тромава като 110-ката или пък ще е пъргавелка като 80-ката? Досега не я бях мятал и нямах представа за поведението й. Обаче, трябваше да я замятам с хеви спининга, но преди това реших, че ще помятам още малко с Venom-a.

О, чудо!! Последваха два брутални удара на добри риби – на Ryki 80S и 80S SW!!! Съдейки по това, че нямах абсолютно никакъв контрол с Venom-а, осъзнах, че това са си наистина големи и силни риби за този спининг, които обаче някак ми се откачиха…. Пак ли бе?!? В рамките на 15 минути два мощни удара – бясно тръгване в момента на захапване на воблера, с последващо лудо взимане на аванс, без никъв контрол и отпор от моя страна и…. откачане на рибите…. Лефери ли… лавраци ли… какво чудо беше това – никаква идея? Бях вече малко ядосан, защото беше 12:30 часа, а можеше да имам две хубави риби на сметката!?! Взех си малко въздух, поседнал на скалите и без колебание приготвих тежката артилерия – Sustain-а, залагайки на по-големите воблери.
Изначало, заложих на Ryuki 95-цата – каква слабост ми е този цвят Belone – няма да ви казвам… 🙂 Първите ми впечатления от 95-цата са изцяло положителни – това е воблерът, с който ще покоряваме нови върхове, ми се струва!!!

После смених с 80S, 80S SW, няколко воблера на Рапала и Шимано, и в един момент дойде ред на DUO Tide Minnow Lance 120S.
При поредното замятане и туичване, някъде на средна дистанция, в паузата имам удар с мощно завличане към дъното и взимане на аванс!!! Оооопааа – „пиленцето ми кацна“ точно на такъма, на който трябва!! Последва жестока борба и мощен отпор, които нямах възможност да заснема на видео, а щеше да е епично – нямам време за лиготии, защото трябва да преборя голяма риба, която ми предстоеше да разбера от кой вид е!!

Изминаха 4-5 минути от борбата, а добичето напъва ли надолу и навътре…, взимайки непрестанно аванс… Напъвам си го със Sustain-а и в един момент усещам, че мощността на тласъците започна да намалява, което ми бе сигнал да започна аз да напъвам по-силно и да придърпвам на тласъци рибата към брега. По едно време, краката ми взеха да треперят и тегави мисли ме налегнаха – дали не е голямо маятико, че такъв отпор ми дава и ще изгубя ли рибата в рифа пред мен или… ще стигнем до снимки?!? Реших, че определено е плоска риба – те дават много съпротивление при ваденето, но каква е обаче – ах пусто любопитство!?

Докарвайки рибата на три-четири метра пред мен и повдигайки я с въдицата – дръжката й опряна на корема ми за опора и повдигания на тласъци с бързо обиране на линита (за да е опъната и да не дам шанс да се откачи злощастно), блесва пред мен голямо плоско туловище с голяма глава и изпадам в потрес! Оприличавам я на голяма синагрида (зъбар). В следващия момент тя хуква под ръба, който е пред мен и усещам как флуорото се отърква на два пъти неприятно в скалите…. правя две крачки напред и леко нагазвам, за да спра порива й и да я изкарам изпод ръба, като същевременно отдалечавам линията от камъните, променяйки ъгъла с дистанцията, която вече имам като преимущество.
Рибата вече е омаломощена и виждайки, че се предва – правя три крачки встрани и грабвам дългата дръжка на разпънатия кеп, който стоеше вече няколко часа позициониран край мен. Успявам от първия път да я кепна и я поставям на скалите, след което полудявам от кеф и…. крещя като луууууд наоколо в пустошта. 😀

Взимам телефона и почвам да правя снимки и видеа!
Оглеждам воблера – първата кука забита в ъгъла на челюстите, втората – в хрилния капак, а третата – до страничната перка. Нямало е откачане при такова зашиване, но пък флуорото в размер от 0,47 е нащърбено и съм имал късмет да удържи. С тези зъби напълно е възможно, а ако попадне там – да го скъса под жестоките й пориви и тяга, така както е нащърбено!

Рибата е моя!!! Време е да си направя малко готини снимки за спомен с новия ми личен рекорд! Хич не ми пука, че ще загубя време в снимане – няма никой наоколо, който да ми асистира, а това, все пак, е мой личен рекорд, който надали ще го подобря в близките няколко години и трябва задължително да му отдам нужните почести!! 🙂

Метърът показва около 59 сантиметра, но изобщо не го гледам – за мен рибата е гоооооляма, късметлийска от брега и ми достави уникално изживяване! 🙂

Воблерът – DUO Tide Minnow Lance 120S, вече е с белези от кучешките зъби на зъбара – страшна работа:

Правя едно последно видео с телефона и задържам рибата. Вкусовите й качества са всеизвестни, но досега не съм имал възможността да пробвам. Рибите, които съм хващал от този вид са били малки за моя тиган и винаги съм ги пускал обратно в морето, макар и по закон уж да нямат минимално допустим размер за задържане, което за мен е безумие, но гърците така ги разбират нещата. С една такава риба какво му трябва повече на човек – може би две? 😀

Взимам си въздух, пия вода и пак хващам хеви спининга. Продължавам риболова с печелившата ми примамка – Lance 120S! Малко преди да уловя зъбара, ми се стори, че на хоризонта се появиха баракуди, но образа не беше достатъчно ясен, поради отблясъците на слънчевите лъчи от повърхността на водата и лекото вълнение. Замислих се, че ако са баракуди, то би било чудесно да ги прилъжа с Lance 120S!?

Доста време изминава от великолепната ми слука (почти един час) и ето, че отново имам удар на Lance 120S, а рибата хуква панически навътре към открито море. Ударът е на максимална дистанция и почва да ми взима аванс, понеже го бях оставил насторен в средно положение, в случай, че пак излепя някой зъбар… Докарвайки я някъде на около 20 метра от мен, започват други маневри – бесни скоци над водата! В този момент виждам едно дълго и тънко сребристо тяло, ама има нещо странно и нередно, за да е баракуда – шиш отпред като на риба меч!? Я пък – какво е това? Идвайки още по-близо до мен, се вглеждам по-добре и не мога да повярвам – ооооОгромен и трофеен Зарган с главно „З“….. Не успявам да го кепна добре, защото вълните ми изиграват лош номер, но на втория път го кепвам, като обаче тройките на воблера се закачат лошо за мрежата на кепа, а само задната е зашита здраво в челюста на тоя Angry Garfish и става под въпрос успешното му вадене!! Рибата подскача и половината й тяло излиза извън главата на кепа, което ме кара по-бързо да извлача кепа на скалите, за да не откача в морето тоя звяр и да остана с празни ръце и един трофей по-малко!!!
Откачам – в ръцете ми е трофеен зарган, който на око сигурно е близо един метър! ЛудооооооОст!!!

Откачам първите две тройки от главата на кепа и ето няколко снимки:

Още един супен мой личен рекорд за морска риба от брега в този прекрасен риболовен ден!!

Подобни заргани съм виждал само по телевизията и на снимки от Тропиците, но из Гърция – за първи път ми се случва и ето, че даже на живо в ръцете ми е този звяр – на дължина около 93 сантиметра и пак не мога да повярвам, че има такива риби там!

ЕЕеее, няма какво повече да искам от лудото море – две големи риби, които си е истински подвиг да ги излъжеш на непознато място от брега в рамките на един час, в следобедното време!!!
Какъв триумф за мен, само!! Помятах още малко и приключих с риболова – отидох да пия бира, че вече бях изтощен, а отделно пък се задаваше някаква лятна буря в далечината, което си беше предпоставки за светкавици, а има ли ги – сгъвам моментално спининга и изчезвам от риболовното поле, защото съм потенциален гръмоотвод! Живее ми се още, млад съм все още и има още много риби да хващам пред мен – не искам да завършвам в бюлетина на черните новини и да съм поредния рибар, поразен от мълния за статистиката. 🙂

Починах, доколкото мога и възстанових баланса на теченостите с Efes, но в левия бут – така и не спря да ме боли, защото се появиха някакви крампи от цялото това напрежение. Допълнително, краката ме боляха и от висянето на скалите, но мерака е по-голям от всичко друго и болката е някак си сладка! 🙂

Привечер, малко след 21 часа, отново се отправих към същия малък нос, като очакванията ми бяха големи. Вечерното меню за хищниците беше същото, като сутрешното, но предложено за вечеря. 😀 Надявах се да се завъртят и другите морски хищници и да стане още по-напечено, защото времето се разваляше значително. Бях видял край скалите да се мота един лаврак – около килото, като си мислех, че надали е сам и щом завърта един, то значи и други биха наминали край рифа.
Разпънах кепа – да ми е под ръка, сглобих хеви спининга, избрах примамка, заех позиция и мятането на надеждите започна. Времето се разваляше и започна леко да роси, но мен това не ме уплаши. По-скоро ако се появят светкавици – ей, тогава вече бягам.
За съжаление ударих едно гръмко капо – без дори да имам удар. Поседях до около 22 часа, но нямаше нищо на куката, като дори и хищническа активност липсваше.

През нощта се изви страшна буря с луд вятър, като някои светкавици паднаха доста наблизо и тътена от тях беше голям. Пороен дъжд блъскаше докъм 04:00 часа и много се чудех дали изобщо да ставам от леглото и да си правя труда да се мъча по скалите или да си остана и да спя до откат….

26.06.2023 – хубава и свежа неделна сутрин в 04:30 часа, като небето се проясняваше и това ми даде стимул да бягам към скалите с хеви спининга в ръка, пък колкото ловя – берект да е.
Времето беше облачно и нямаше изгледи за светкавици. Докато приготвях такъмите, се оглеждах за хищническа активност, но тя отново клонеше към абсолютна нула, както през съботната вечер!!

Първи избор на примамка – Westin Sandy Andy. Идеята ми беше да проверя дали наоколо се завъртат лавраци. След няколко подавания се преместих леко встрани и отново заметнах. Хоп – имам удар и успявам да засека рибата. Изваждайки я виждам, че съм уловил добро кокали (едър сафрид), което се откача от куката, когато вече съм го „приземил“ на скалите.

Окрилен от стръвното кълване, продължавам да замятам Andy-то, като същевременно започва леко да ръми. Дали си има другарче това кокали или беше единично – предстоеше ми да разбера? Продължих още 20 минути да замятам силикона, но имах само едно побутване. Явно някакви единични кокалита врътнаха и изчезнаха.
Започнах да сменям примамките, като на всяка й давах по около 20-тина минути шанс с различни типове проводки, но…. брее нямам пипане, което значи, че няма риба пред мен или греша нещо с примамките?!? Увеличих размера на воблера до 120 мм – Lance и прочие, но нищо. Не загубих кураж и продължих да замятам смело и да въртя различни примамки със Sustain-а.

Всичката ми смелост се изпари към 07:44 часа сутринта, когато дъжда се усили и налице беше нова буря, която се заформяше откъм гърба ми – всичко бе размазано зад мен и облачността беше гъста без изгледи да се разсее. Това ме накара да напусна риболовното поле и да отивам към колата, че вече почвах бая да се омокрям доста, а после и да си ходя към България.

Ами аз направих своя триумф в събота, когато забих две мегаяки мегало риби, които ще ми останат ярък риболовен спомен за цял живот. Виждам, че този уникален ден няма да се повтори (дори няма да дойдат на куката и други видове риби, които така и не се показаха) и си давам сметка, че подобна слука не се случва често от брега, което ме кара да оценвам и помня още по-емоционално преживяното край бреговете на Егея. Радвам се много, че ми се случи такъв ден и добре, че без колебание взех с мен хеви спининга, че иначе тези риби нямаше да успея да ги извадя успешно с Venom-а.
……обаче все още ме гложди мисълта – аххх, какви ли бяха онези две безконтролни риби, които откачих с Venom-а на Ryuki 80S и 80SW??!? 😀

Завършвам публикацията с един влог, който монтирах с видеата, които бях направил с телефона. 🙂 Ако ви е останало свободно време от четивото – можете да го прегледайте и него. 🙂
По-здрави и до следващото влог-че или блог-че в spinning365.com!