Здравейте колеги и приятели,

След откриването на щуката , имах удоволствието да посетя една близка река , в която все още е останала някоя и друга не бурканизирана балканска пъстърва. Посещавам я по това време на годината, преди през лятото да са я окупирали десетки лагери – да , мястото наистина е приказно.

Пристигнах в ранния следобед и заварих реката леко висока , вода без никакъв цвят и се наложи да се крия като партизанин 🙂
А какво да използвам в тази безцветна вода?

Отваряйки 3 -те кутии с примамки погледът ми попадна на един подарък от моя приятел Данаил Тачев от последната ни среща на маса край река Марица преди месец. Изработката и оцветяването на воблерите му са близки до съвършенството  и сметнах ,че точната имитация на малка пъстървичка би ми донесла успех.
И още с първото хвърляне в краката ми изкочи побеснял дребосък и стръвно захапа воблера.

И като се започна….
2 -ро хвърляне и пак риба , макар и с по-малки размери.
На следващият вир пак 2….

Време беше да сменя воблера , че взе да става безинтересно 🙂
Е , и на други воблери имах риби , но ги взимаха много по-мнително и доста пъстърви се отказваха току преди удара.
А красотата на това място е ненадмината 🙂

Отново сложих воблера на Тачев и започнах гол след гол – наложи се да му смачкам контрите – толкова стръвно го взимаха дори и съвсем дребни риби. Уникален кеф е да хвърлиш в изключително бистрата вода и да наблюдаваш как бяха пъстърва го преследва по някога чак до долния вир.
И като за капак , прекарвайки воблера през средата на сравнително дълбок вир последва хубав удар и моментален скок над водата :). Прекрасно оцветената балканка още веднъж направи прекрасен скок , като почти излезна на брега. Е, съвсем за малко позира за снимки , след което си замина отново във водата.

Прекрасно е да се наблюдава толкова много живот в една река и е грехота да се прибира каквато и да е риба от такова райско място където ние сме на гости , а те са естествените обитатели.

Поздрави и наслука