Време за щуки…или не съвсем

Вече трета седмица се каня да ходя ходя за риба по щукарките водоеми. За това време направих три успешни ходения за бяла риба и костур по големите ни язовори, но така и не оставаше време за щуките около старозагорските ТЕЦ-ове. Вече втора седмица се каня, че утре отивам, но това утре така и не идва във формата на риболов, а с някаква поредна задача за свършване. Станаха повече и от 10 дена без риболов, което за мен е крайно дълъг и неприятен период.

Както и да е, пристъпвам към риболовния излет, който беше нетипичен. По традиция с влизането имам по някоя риба, които нарастват до 10-тина до към третия час на вода. Имах плахо кълване от костур на второ замятане, но до там. И така чак до малко след 11 часа, когато боднах този раиран разбойни на Fiiish Black Minnow №2 – 9cm в цвят Kaki Glitter. Сложих него, тъй като водата беше кристално бистра и исках да е масимално реалистична примамката. На сонара се видяха дребни риби, което ме наведе на мисълта за групирани костури. Дълбочината от 8 метра пасна идеално на 8 грамовата джиг глава и…резултата е на лице – 645 грамов костур, който доста приятно се дърпаше и не породи и миг съмнение у мен какво имам в края на линията. Малко снимки и клип с пускането, след което „продължаваме напред“.

Местихме се къде ли не, но щуки така и не излизаха. Други риби също. Много тегава ситуация, предвид очакванията за успешен риболов. Намерихме ръб по дъното, който от 4 падаше до 12 метра. Още с първите проводки боднах още един раиран с приличните 625 грама. Понеже идваше от дълбокото си беше и изплюл мехура (всъщност това не е ли гътло или стомах?!). Успешната примамка бе Fiiish Black Minnow №3 – 12cm с 12 грамова глава и с цвят Kaki.

Вятъра беше силен и котвата рядко успяваше да се хване за дъното. При поредното принудително потегляне минахме над пасаж и аз заметнах зад лодката. Изкчаках да спрем и започнах да прибирам силикона. Последва кълване и най-после усетих щука. Видя ми се хубава риба, но извадена на сушата видях че е мъник, ама все пак ЩУКА! Силикона беше същия от преди малко, и вече втора риба успя да ми извади в рамките на 20 минути в един и същи участък.

Жорката ни беше дошъл на гости чак от Пловдив за този риболов, но единствения му олов беше този от следния кадър. Използвахме случая, че и аз имах слука в този момент и запечатахме момента. Малко по-късно и оператора се разписа, та се чудехме дали да не ги пазим за селфи 😀

Само с три риби трябваше да се задоволим в този ден. Е…всъщност гледката си заслужаваше, особено след като вятъра спря, но все пак капото на колегите трудно се преживява равнодушно. Ще ги компенсирам с един риболов и ще им издам тайните на силикона.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen + 9 =