Марица джигинг 2019 – 5

Ден след ден, месец след месец – 2019 година изтече. Година, която беше изпълнена със страхотна риболовна слука и много добри риби, които имах възможността да уловя. Повечето от излетите са подредени в блога и остава само още един да се добави – обзора от декември. Този път имах на разположение повече свободно време за риболов, особено в края на месеца – около Коледа. 🙂 Направих общо 5 излета, като от тях имах само едно зловещо и гръмко капо, на което обаче мой приятел ми измъкна под носа така търсения трофеен маришки кефал – 50+ см, но това е спининг риболова – винаги интригуващ и динамичен. 🙂 Рибите, които улових при излетите, бяха по-скоро единични и пръснати – по една-две във вир. Някакво масово групиране на хищник така и не констатирах. Проверих много нови места, които и през 2020 година ще посетя!

Зима е и то каква – с дневни темеператури между 8-10 градуса, като нееднократно живака се напомпваше и до 15. Риболовът от брега по големите язовири не беше на днвен ред за мен и пак се отдадох на манията си за риболов по Марица с пасивни силикони.

Знаех, че маришките хищници още са активни, но задачата с риболoва им вече беше по-трудна – да се открият точните им зимни местостоянки. Есенните такива вече не даваха резултати – рибите бяха офейкали от там.
Първият излет по Марица направих на 08.12.2019, в средното течение на реката. С Мишо бяхме на едно от перспеткивните места за зимен риболов. Понеже следобеда имахме ангажименти, трябваше да ловим до обяд, а за да имаме повече време да половим трябваше да идем рано сутринта. Малко след седем часа бяхме на брега на реката и проверката за хищническа активност започна. След час и половина настояване везните клоняха към капо. Активността, като цяло бе нулева – дори не се виждаха и скобари. Когато правих „последното замятане“, преди да сменим мястото с друго, получих удар на средна дистанция. Бях заложил на 4,5 инчовата Larva и очаквах, че някой сом ще се е решил да атакува примамката. В крайна сметка в ръцете си държах хубав калибър щука, която промени мнението ни, че трябва да поостанем „още малко“. 🙂

При приготовленията ми за снимки, заедно с рибата, стана обаче беeeeлЯ… Щуката подскочи в ръцете ми, докато я нагласях хоризонтално, при което куката се откачи от устата й и рибата се претъркули на земята. Това опъна на максимум брейда ми, при което 10 грамовата чебурашка се изстреля, като куршум във въздуха, над главата ми и падайки към земята отсече безкомпромисно, във въздуха, бланката на Jig Master-a. Такъв сакатлък се получи, че нямам думи, но по-добре бланката, отколкото да ми пробие черепа… 😀 Изражението на лицето ми бе „един път“… свистенето на чебурашката също!

За по-малко от 10 секунди ми минаха толкова сценарии през ума и в крайна сметка си казах „- Каквото станало – станало, риболова продължава!“. 🙂 Оставих счупения такъм на земята и пуснах щуката.

След това премахнах счупения връх, оставих го в колата и продължих да ловя със сууупер бързата въдица. 😀 Тя пак бе от две части, но с едни 20+ см по-къса. Просто няма как дотук да свърши излета – счупва се въдицата и айде у дома… Не, постояхме с Мишо още над час на успешното място, но друга риба… не уловихме. После сменихме мястото с още две-три, скъсахме по някой друг силикон и към 13 часа си тръгнахме от реката. Друга слука освен по-горната щука нямахме.

Коледните празници наближаваха и какъв по-хубав повод от това, човек да си купи нови рибарски такъми – в случая спининг, няколко пакета със силикони и чебурашки. 🙂 Реших, че няма смисъл да си взимам нов връх за счупения Jig Master и е по-добре да си купя направо нова бройка в същия вариант – на 2,24 с тест 5-21 грама. Дотолкова бях свикнал да си ловя с него, че изобщно нямах намерение да гледам за някакъв друг модел и марка.
На 21.12.2019 отново се пуснах по Марица, като по-късно се присъедини към мен и моя приятел Вальо. Наспах се и около обяд пристигнах на реката.

Към покупката от пасивни силикони, добавих и едно готино раче на Bait Breath – Rush Craw U30.

Ето и накратко какво се случи на излета. Аз така и не успях да имам и един удар от обед докъм 16:00 часа… Толкова непонятно ми бе това, на фона на слуката на моя приятел. При мен го отдавам на някакъв карък, защото Валката успя да бодне първо щука, а след това и…

… така търсения от мен трофеен кефал 50 + сантиметра, който се излъга на няма и 10 метра от мястото където ловях. 🙂

В случая Валката „изби рибата“ с това 53 сантиметрово дебело торпедо! Досега никой от нас не бе улавял през живота си такова добиче! Аз подозирах, че е напълно възможно да има в този вир такива риби, при положение, че преди там съм хващал и пускал кефали по 49-50 см, но така и едряците не се показваха, до този момент.

Страхотен трофеен кефал, на който се изкефихме яко, като и двамата сме мечтали години наред да заковем такъв! Малко по-долу има видео с кадри от ваденето и пускането на черния дебелак – вижте го.

Е, след тая риба Вальо бе готов да си ходи и го направи 😀 , а аз поостанах още 30-40 минути, но уви силата не бе с мен – така и не успях да сефтосам новия-стар спининг.

След това мое грандиозно капо последва „поправителен изпит“ – на 23.12.2019 следобеда. Бях си взел няколко дни отпуска, което щеше да ми дойде освежаващо – не може само да се бачка я. Пуснах се по Марица в участък, на който досега не бях ловил. Ново място за разучаване с добри перспективни вирове.
Определено, на новото място за риболов, емоциите бяха на ниво. През първия един час имах откачен един як кефал – със сигурност 50-ка и сом, който като тръгна срещу течението, взимайки безкомпромисно аванс, стръска тежко с глава на два пъти и също се откачи… К’ъв беше тоя карък, дето ме гони от два излета насам – така и не разбрах. 🙂 Все пак, малко по-късно, го счупих с един голям кефал 40+, като се оказа, че буквално му бях зашил устата с куката, като тя бе пробила под долната челюст, прминавайки през небцето на горната и излизайки малко над горната му устна. Такова перфориране досега не бях правил…

Личеше си, че рибата е била улавяна и пускана и преди от друг рибар – горната странична част на устната й беше повредена.

До края на излета имах още един удар, който завърши с полуизхлузен силикон от куката:

27.12.2019 – нов ден за риболовни приключения по Марица в нов участък. Отново последва търсене на зимните местотоянки на хищниците, като излета завърши в графа успешни – с една уловена щука, две откачени и няколко скъсани силикона по дънерите, което е неизбежно.

29.12.2019 – последния ми риболовен ден за отиващата си 2019 година. Намерих време да отида до реката следобеда. Реших да направя този ден малко по-специален, извеждайки на тестов риболов новата ми тояга – FilStar Black Shadow Jig и пускайки се до нови места за риболов.

Още с първото хващане с ръката си, просто си казах: „- Спинигът е смърт!“ – тегло от 106 грама с мощност мидиъм, в тестовия диапазон от 7-21 грама, на 2,13 метра. Вече „виждах“ пред очите си как ловя рибите и на какви точно примамки. 🙂 Стройна, супер бърза и със страхотен дизайн въдица!

Макародържачът много ме изкефи, а Stradic-а й пасна много добре.

Време беше да избера примамка от кутията си и да зметна с новия спининг, в тестване на възможностите му и търсене на маришките хищници. Докато избирах с кой точно силикон и цвят да започна, за съжаление, забелязах една голяма болежка за всички куки – корозията. По-долните три примамки са дълго употребявани и досега нямаха „късмета“ да ги скъсам по дъното на реката, като другите. Сами разбирате, че са преседели по-дълго време в кутията и с тях е замятано многократно. Солните кристали, интегрирани в структурата на силикона, в комбинация с остатъчните микрокапи вода по примамката, бяха причинили това:

Един сом да уловя и вероятността при борбата куката да се счупи от извивката, вследствие на корозионния процес, е голяма… Много съм педантичен към това (както и към линията си) и на момента сменям куката (или превързвам линията).

На тази кука дори контрата й бе изгнила:

Наложи се да поизгубя малко време преди да започна риболова, но такова е положението – ако бях си прегледал примамките вкъщи, преди риболова, сега нямаше да губя десетина минути за преоборудване с нови куки. 🙂
Готов вече за риболов, тръгнах да търся хищниците, като главно се надявах на щуча активност, с оглед на вече по-трайното захлаждане и студения фронт, който настъпваше, закривайки все по-бързо слънцето с облаци. Синоптиците прогнизираха за този ден дневни температури от 4-5 градуса и познаха.
След около час обикаляне нямах слука, а малко по-късно към мен се присъедини и мои спининг другар – Петьо, който затвърждаваше с мен капото. 🙂
В един тих ръкав на реката, докато вървях по брега, случайно подплаших една щука, която стоеше край брега. Реших, че там ще има още риби и почнах да подавам силикона. След четири-пет проводки имах удар и засякох, но усетих, че рибата се откачи. Моментално започнах да навивам линията, за да заметна наново, но последва много странен удар и страничен рън – видях, как линията ми тръгва да бяга вляво. Засякох и се оказа, че улових риба! Обаче, какво улавяне само…

Явно след като е пропуснала първия път, щуката е тръгнала да гони примамката ми, но се е закачила странично за гърба и затова линията ми тръгна да бяга вляво. 🙂

Е, пуснах тоз яростен дзвер да си ходи и продължих да щъкам доволен, че поне една риба съм излъгал в този мразовит следобед. Можех даже да си ходя – нямаше какво повече да искам от реката. 🙂

Четирдесет минути по-късно обаче имах нов повод за рибарска радост. 🙂

Докато провеждах силикона в течението, той се спря и някаква риба ми удари. Забавих се със засечката, но след нея се оказа, че рибата беше на куката! Последва добра борба, която напомни за тръсканията на чичо сом. Оказа се, че все пак съм уловил мерно сомче, като куката се беше зашила странично. BS Jig-а се справи отлично в течението и голямото съпротивление, което оказа сомчето, поради „затърмъчването“ си.

Последна снимка с този мустакат приятел и до нови срещи! 🙂

Е, както навремето казвахме и се поздравявахме „слуз по конеца да има“ и през новата година!

Оставаше ми още около час до залез слънце и реших да претърся другите набелязани нови места, за евентуална слука, но риби така и не улових и видях. Марица си течеше все така бавно, необезпокоявано и монотонно, като всяка жива твар, наоколо, се беше покрила – готова да посрещне и преживее задаващата се студена зимна нощ.
Аз закрих подобаващо риболовната година – не бях капо, останах предоволен от първия тест на новата джигитка и се отправих отпочинал и леко премръзнал към вкъщи, където ме чакаше топъл душ и каничка вино със сухи мезета!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nineteen − 12 =