За костури през лятото 2018 – част 1

Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 2 =