Марица джигинг 2019 – част 2

Октомври е – един от най-силните месеци за риболов по Марица!
Голямото есенно хранене е в ход и всички хищници ‘апят брутално, като за последно, за да попълнят запасите от мазнини преди задаващата се зима. 🙂 Удовлетворен, донякъде, от двата излета през септември – Марица джигинг 2019, се пуснах пак по любимата река в търсене на реванш. Знаех, че тактиката ми е правилна, местата на които ловя – държат риби и неминуемо очаквах, че ще имам отново здрава битка с властелина на реката – сома. Общо взето идеята на такъма, на който залагам е „всичко коз“ при търсенето на масовите маришки хищници – щуки, кефали, бели риби, костури распери и ако удари сом – ами добре дошъл е. 🙂 Такъмът, с който основно ловя на Марица, е: Filstar Jig Master с мощност „мидиъм“, тест 5-21 гр и дължина 2,24 м; плетеното влакно е на Gosen – Cast-4, в размер №0,8 (200 м разфасовка); повод от флуоро – 0,24 мм на Duel, като по-рядко ползвам и по-добело на Shimano – Aspire, в размер от 0,37 мм; макарата – Shimano Stradic CI4+ FB, в следната вариация – STCI42500HGFB (бързата предавка).

Неделята, на шести октомври, се пуснах по Марица по обед след 13 часа. На първата точка нямах слука и затова се отправих надолу по течението – към „план Б“. Още с пускането на силикона, до каменистото дъно, имах отчетлив удар и от отсрещното течние се появи първата риба:

Не е голяма, но пак е нещо. 🙂

Оказа се, че намерих добре групиран пасаж от бели риби, които доста стръвно взимаха силиконовата Larva на Fanatik!

Започна се едно „преброяване на рибите в реката“ и една след друга белките биваха улавяни и след това пускани на свобода. Радващото е, че спрямо миналата година са наддали добре на дължина и очаквам следващата година, в края на есента, вече да се ловят масово риби с дължина от 40 см и повече. По едно време кълването спря и реших, да сменя цвета, за да провокирам там каквото е останало ненабодено. 🙂

Впоследсвие дръпнах няколко по-едри риби, след което отново се върнах на първоначалния цвят и после пак го смених. 🙂

Доста от рибите пропуснах да снимам, защото беше безпредметно, поради еднотипния им размер. Близо един час и половина от този вир не се излъга нещо по-различно от бяла риба, а в един момент май вече понабодох каквото имаше. Реших, че е време да им дам почивка и да се върна на първоначалния вир, в който така и нямах удар – да проверя дали не са се разшавали там хранещи се риби. Упорствах като за последно, защото просто няма как да няма риби в този вир, при положение, че доста от тях съм улавял и пускал при предишни излети. За два часа имах два удара, като втория…. БРУТАЛЕН! При ударът и повеждането на рибата усетих, че съм излъгал голям кефал, но дали беше от тия дето са над 50-те санта, които упорито търся тази година?

Борбата беше здрава и от адреналина се бях въодушевил доста. След около две минути исполинът бе пред мен и оглеждайки го на око прецених, че по-скоро…. беше по-малък, дори от заветните 50 см. 🙂 Кефалът се беше зашил под челюстта, с което си обясних „борбеното дърпане“.

Все пак, от любопитство разпънах метърчето, а то закова… :

Е, 46 сантиметра са си 46 сантиметра – прекрасна дебела риба, която видно от тумбака й беше там, за да се угоява за предстоящата зима.

Щранках още няколко снимки, преди да направя видеото с пускането на кефала:

С оглед на набоденото значително количество бели рибки и този кефал, бях достатъчно начесал крастата, че вече ми беше все едно дали ще хвана повече риби или не. 🙂 И все пак се върнах, за да проверя дали палаваниците са на „точка Б“. 🙂 Ами да – там си бяха зверчетата и отново взимаха като обезумели.

Докато си цъках тия бели зверчета, при една от проводките, на около два метра от мен, силикона спря при провеждането и Jig Master-a индикира – БУУУУМ!! Без каквото и да е потегляне, обаче… Две=три секудни след това последва мощна засечка с все сили – перпендикулярно на водата, при което спининга се сви във формата на буквата „C“… Опаа тука стана напечено… по първите мощни тласъсци и специфичното тежко двойно-тройно разтърсване на спинига, разбрах, че си имам работа с властелнина на Марица! Понеже рибата се оказа едва ли не в краката ми, хукна моментално нагоре по течението, взимайки бърз аванс от около два-три плетено влакно. Оставаше трети сом да ми се откачи в рамките на по-малко от четири седмици и щях да си „прережа… спининга“. 🙂 За около три-четири минути успях да го преборя, връщайки го в краката ми, като още при първото подаване на главата му успях да го сграбча за челюстта и да го изтегля от водата на брега. Интересното, при първоначалната ни среща „очи в очи“, бе черната му окраска:

Единичната кука се беше забила достатъчно дълбоко и добре в една важна зона – в меките долни части на гърлото. Ако го бях причакал още, сигурно силикона щеше да е в стомаха му… 🙂

На дължина сомът се оказа, че е почти един метър.

Един колега-спинингист, който бе наблизо, дойде да види какво чудо съм уловил 🙂 и ми щракна няколко снимки.

Реших, че този път вече мога да си позволя лукса да задържа и аз една риба от нашите водоеми (за цялата година риболовстване), за хапване. Общо взето, след улова, директно напуснах реката и оставих колегата, да полови на печелившото място. 🙂 Интересно, но нямаше абсолютно никаква активност и индикации, че пред мен дебне риба с такива размери, при условие, че и преди това ловях и пусках риби на това място. Белите рибки си взимаха уверено и въобще не бяха изплашени, че сред тях лежи такъв сом. За мен това бе един от запомнящите се моменти през 2019-та година, наред с уловените сомове и трофейни кефали в периода от началото на февруари до началото на април. (излетите можете да разгледате тук на блога)
Шест дни след този паметен излет – на дванадесетти октомври, отново се пуснах на Марица да половя. Този път имах по-малко време за риболов (два часа и малко), но бях супер доволен, че пак съм на любимата река. Между 17 и 18 часа регистрирах адската активност на бели риби. Рибките, които бях уловил на предния излет, отново бяха там, за да се хранят.

Общо взето супер динамичен риболов се получи, като отново белите риби бяха супергрупирани в няма и 25 квадрата вода.

Седях докрай на „моето място“ с идеята, че може евентуално да се появят и други маришки хищници, но уви. Представям си ако ги нямаше в реката тези зверчета, колко пусто щеше да бъде… Толкова гъсти бяха, че една се заши за аналната перка. 😀

Две седмици по-късно открих същите диванета там, където ги оставих, но затова ще разкажа в третата част от серията фоторазкази, която се очертава да публикувам след Нова година. 🙂
По-здрави и наслука!

2 thoughts on “Марица джигинг 2019 – част 2

  1. Mike

    Hey, I have been fishing Maritza for few years now and I am amazed what a fantastic river it is. Thank you for sharing your story(had to translate it all). I never suspected that Maritza holds Zander fish (white fish). Nice catfish. Keep up the good work !

    1. Генади Алтънов Автор

      Hi, Mike, I will continue with Maritsa stories and you will see more catches. Yes, Maritsa is a fantastic river with a good surprises. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two + two =