Архив на категория: Риболов

По гръцкото море през октомври 2018

3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко.
Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното.
В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.

Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.

Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀

Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!

Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂

Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:

В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.

Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.

Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути.
След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.

Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.

Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.

След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:

Почивка в Дидим, Турция 2018

Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там.
Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂

Ето го и хотелът ни – „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„. Е, само една малка част:

За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката.
Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.

В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀

Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.

Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂


Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.

Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби.
Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.

Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!

Силиконови шадове на Little Jack – Ignited Tail Fusion #04, отново разработени за риболов на малки морски хищници, каквито очаквах да ловя по бреговете на Дидим, базирайки се на излетите от 2017-та.

И последната примамчица е малък пилкер на Little Jack – Metal Addict – type 01 #02.

Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.

19.09.2018
Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂

Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.

Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция.
Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!

Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.

Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:

Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.

Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.

Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂

Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.

Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също.
Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.

На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.

След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂

Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀

Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.

Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят.
Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂

21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…

По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви.
Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂

След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!

Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂

Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀

При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.

Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀

Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:

При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!

Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.

Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.

Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂

Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂

До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.

През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.

С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂

И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.

Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…

Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

За костури през лятото 2018 – 6

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.


Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

Марицалайт през септември 2018

Здравйте и за много години приятели и читатели на Spinning365.com!
Аз продължавам да допълвам към блога излтетите си от миналата година, защото има още какво да се покаже и разкаже. Септември месец бе много силен откъм излети при мен. Слука имаше и малка част от нея вече ви я показах в предните репортажи. Всеки уикенд бях на някъде в търсене на хищниците – за пъстърви, костури, бели риби, морски твари и… по Марица край Пловдив.
За целия месец направих едва два излета по Марица. Главната цел бе риболова на малки хищници с лайт такъм. Общо взето нивото на реката беше много високо за сезона, а водата се оказа не хладна, а направо студена. Непрестанно се вливаше в Марица студена вода от водните каскади и това пасивира доста хищниците.
На втори септември ми гостува мой приятел от София, които се беше заредил с много ентусизъм за риболов по Марица. Още на изгрев слънце се срещнахме на уреченото място на реката и след кратка раздумка почнахме риболова. Стъпвайки по бреговете на Марица и виждайки как се е „поразлютила“ ми стана ясно, че риболова няма да е от най-лесните.
В тих участък, на който съм имал добра слука на повърхностни примамки при предните излети, сега нямаше побутване. Високото ниво и студената вода бяха изпъдили от повърхността рибките ми… Очертаваше се да го няма любимия ми риболов на повърхността, което се потвърди до края на излета – жалко. Смяната на повърхностната примамка с потъващ воблер и бавен туич – Salmo Minnow 6S, ми донесе първата риба – малка щука, която се бе притаила на дъното пред нас:

Двадесет минути по-късно, при бавна проводка с Mepps Aglia-e, се излъга едно дребно кефалче. Бавно трупах точки за статистиката, докато моя приятел все още бе капо.

След още 30 минути упорито настояване, на същото място, успях да излъжа по-едра риба. Успешната примамка бе отново Mepps Aglia-e, но в размер №2.

Докато провеждах бавно примамката, изведнъж сработи аванса на макарата и лайт пръчлето се понапрегна доста – това бяха сигналите, че имам нещо „малко по-така“ на линията. 🙂 За снимки се появи още една щука:

Пуснах я и се обнадеждихме , че с моя приятел ще има повече и по-добра слука, все някак си. 🙂

За съжаление обаче, нещата спряха до тук – три риби в рамките на един час сутринта. През следващото време нямахме пипане…

…. това не го броим! 🙂

Понапънахме се да излъжем още някоя и друга риба, но до 12 часа не се случи нищо значимо, въпреки, че се пуснахме надолу по течението и измятахме маса примамки. Бях разочарован, че Марица ни погоди този номер, но някак си вече лично аз съм свикнал с постоянно менящото се ниво и студена вода.
След две седмици отново посетих реката. Личеше си по бреговете й, че пак нивото не е било постояно, а се е меняло през дните. Бях отишъл в късния следобед по моите си места. 🙂 Виждах къде са рибите, но агресивността им към изкуствените примамки не беше на ниво. Покрай брега имах два удара на малкия уолкър на Storm, но рибите не атакуваха в целта. 🙂 Ето например, тази група кефали, как ли не ги мъчих, но те… просто си плуваха там:

Залезът на слънцето наближаваше, а с него и едно гръмко капо. 🙂 Е, докато не ме сполетя слуката с този дребосък, отново на въртележка…

Айде, отървах и този път капото. 😀