С оглед на хубавото и топло време през март, реших да потърся костурите – ей така за забава между риболова на дебели маришки кефали. 🙂 Първият ми костурски излет бе на 04.03.2019. Тъй като във водоемът имаше и бяла риба, заложих на спининг FilStar Jig Master в по-лекия му вариант от 742М с тест 5-21 гр. Не се знае откъде ще „излезе зайчето“, затова реших така да подходя. С голям ентусиазъм пристигнах сутринта след 7 часа на язовира. Риболовът не потръгна добре – никаква активност на костури и закономерно никаква слука… Белите риби и те се бяха поизпокрили. След 3 часа обикаляне и честа смяна на различни видове и размери силикони с вариации в грамажа на оловната тежест най-после напипах аткивни риби… и то какви само… 😀
Бях заложил на 3 грамова чебурашка с пасивен силикон на Fanatik – Larva. Гадинките много стръвно го кълвяха, а ударчетата им отчетливо отразявах на Jig Master-a!
За първи път имах подобна слука и реших да си направя яка гаргара с прегладнелите каракудки! То се бе видяло, че хищника никакъв го няма, поне да ловя нещо – НЕмирни риби. 🙂
Имаше моменти, при които какарудите се зашиваха странично… За излета хванах някъде към 20-25 еднотипни каракудки, като беше безпредметно да снимам всичко. Общо взето си направих забавата, поразтъпчих се доволно и най-важното – не останах капо. 🙂
16-ти март – отново се впуснах, евентуално, да половя костури. Наспах се и някъде след 9 часа бях на язовира. Около бреговете му бяха цъфнали множество бели цветенца, които биваха посещавани и опрашвани от събудилите се работни пчелички.
Общо взето природата вече се беше събудила от зимния си сън и навсякъде щъкаха разни насекоми и животинки.
Костурите този път не ми се опънаха, но пък не бяха кой знае колко големи. Очаквах даже да се пораснали, но уви.
Печелившия момент беше продължителна пауза от 4-5 секунди, а успешната примамка отново бе пасивната Larva на Fanatik в размер от 1,6 инча.
Костурчетата не бяха гъсти и взимаха доста навътре от брега, като поради това, че не бях с лайтов спининг имах откачания при ваденето им от дистанция.
Общата бройка на пренесените от мен костури в „зарибявания“ язовир нарастна до скромната цифра от 36 броя. 🙂 Бавно и без много напъвне, някой ден ще жъна плодовете на труда, който не ми коства кой знае колко усилия и средства – така и така на връщане пътя ми минава покрай зарибяваното язовирче. 🙂
Здравейте, приятели, на спининговия риболов! Лека-полека започвам да добавям в блога излетите си, които направих от началото на годината. Имам да ви покажа доста интересни моменти. Улових страхотни и борбени риби, като риболова тази година потръгна отлично в първите месеци от новата година спрямо миналата, когато беше пълна трагедия – „Слабо начало на 2018-та„. Началото на 2019-та година беше изключително топло спрямо предходните години. През януари бях направил един единствен излет – капо на Марица. Това обаче не ме отказа и хубавото „пролетно“ време отново ме накара да посетя реката. През февруари имаше дни, в които дневните температури основно бяха около и над 10-те градуса. Стабилно, ясно и слънчево време без обичайния познат февруарски мраз и сняг. Инфото за риболов от брега на големите язовири не беше добро, а за пъстърва пък хич не смятах да ходя (заради навалицата) и реших да ги пренебрегна тези риболови. Денят беше неделя – 10-ти февруари. Хубаво, пролетно слънчево време без вятър, при което е грехота човек да си седи у дома. Бях отишъл на реката след 12 часа на обяд, когато слънцето вече беше високо и напичаше. Мисията за риболов беше всичко коз – към този момент още не бяха влезнали забраните на зимно размножаващите се риби и можеше да се лови всякакъв вид хищници. Бях си подбрал N-на брой различни примамки, разпределени в три кутии – за сом, щука, распер, бяла риба и кефал. Търсенето на хищниците беше ориентирано главно по дълбоките вирове, където мислех, че те ще са се групирали. Всеки вир беше методично облавян с различен тип примамки, за да не пропусна евентуално нещото, което търся. „Който търси – намира“ – нали я знаете тази поговорка. 🙂
Малко след 15 часа бях стигнал един хубав вир с мощен поток, който се влива бързо в него и също толкова бързо се разлива, забавяйки течението си по-надолу, като струята оставаше на срещуположния на мен бряг. Дълбочината не беше голяма – около метър и десет, но не повече. Реших, че в този момент от деня ако има хранещи се хищници то ще ги открия на точно такова място. След като бях пробвал обичайната си тактика за риболов вече 25 минути, сложих на линията следващата примамка от кутиите си – силикон на Fanatik Larva в размер от 3 инча. Това е пасивен силикон с формата на огромна ларва на водно конче. В Интернет може да намерите вече доста богата информация относно успехите с тази примамки. Бях монтирал силикона на спортна единична кука на Fanatik с 8 грамова чебурашка, като за първи път ловях с подобен тип силикон и модел.
Спинингът, с който ловях, беше модел на FIlStar – Jig Master 832MH, с тест 8-35 гр. С него бях готов да поема евентуална слука от добри маришки кефали до сомове (ако ми излезе късмета де). 🙂 Все пак беше февруари и с подобен такъм в зависимост от мястото може да се пребори и добър сом. Линията ми беше над означения максимален тест за спининга от 20 lb – Sunline Super PE №2,5 с тест от 30 lb. Въпреки фабричните параметри на влакното, за мен, то е доста по-тънко и бе подходящо за спининга. Повод от дебело флуоро слагах само ако залагах на тактика за щука. При случаите, когато търсех други риби просто махах дебелия повод и играех с брейда. Бях заметнал на максимална дистанция до отсрещния бряг примамката и докато изтичах по течението Larva-та на Fanatik усетих ясно пощипване, а след това и мощен удар. Последва моментална засечка и ето, че вече имах първата добра уловена риба за 2019-та!! Бях излъгал страхотен кефал, който засмука силикона от дъното след 4-5 секундна пауза, докато задържах.
Добър, не, ами даже отличен – метърчето закова 43 сантиметра. Този тлъстак със сигурност беше далеч над килото!! Абе истинска радост за рибарското сърце, сковано от зимния сезон. 🙂
Този страхотен дебел зимен кефл ми даде ясен знак, че съм напипал правилното място и примамка, с която да продължа да замятам в позатоплените зимни води на Марица.
Десет минути след пускането на дебелака имах два почти последователни удара при проводката, като на второто кълване зсякох по-агресивно и Jig Master-а ми подсказа, че рибата е доста по-голяма от уловения преди малко кефал!!! При доближаването й на плиткото и като видях как й плесна 4-5 пъти опашката над водата ми стана ясно, че…..
… съм ударил малкия джакпот. 😀
Обективът ми запечата и тази отлична слука, а аз пък си казах, че май каквото улових – го улових и е време да си ходя. 🙂
То, наистина какво да иска човек повече от Марица в подобен февруарски ден – прекрасно време и две добри риби.
Абе поостнах „още малко“ на реката, за да видя какво ще се случи. 🙂 За 40 минути имах още три удара на Larva-та, като при последния – резултата бе в моя полза.
Заковах още един маришки дебелак – заслужавало си е „още малкото“ чакане!
Не стигна съвсем малко дебеланкото да закове на метъра 45-те сантиметра. 🙂
А, дали можех да закова до края на излета и някоя риба над 55-те сантиметра, с която да подобря личния си рекорд за кефал? Не знам, трябваше да помятам „още малко“, за да разбера това! 🙂
В крайна сметка до 17:20 повече удари нямах. То, какво повече да желае човек – прекрасно време и страхотни риби през февруари на Марица! Сигурен съм, че много спинингисти жадуват за нещо подобно! Мотивиран от добрия излет, посетих Марица отново следващата неделя на 17-ти февруари. Живакът на термометъра беше достигнал температури от порядъка на 16-17 градуса през неделния следобед. Наистина необичайно топло време, което пък беше отлично за нова доза добър риболов по реката. Помотах се из един-два вира, но слука нямаше. Трябваше да се насоча към печелившото място от предния излет, което бях оставил за „десерт“. Там очаквах слуката да бъде „топ“, с оглед на това, че условията за риболов не се бяха променили значително. 🙂 Бях заложил на същото риболовно оборудване и с първите мятания на Larva-та на Fanatik, в размер от 3 инча и с 6 грамова чебурашка.
В следващия един час имах два удара на пасивния силикон, като втория го заковах! 🙂 Последва кратка серия снимки от екшъна:
Ето, че отново дебел маришки кефал, с едра люспа и над 40-те сантиметра беше захапал стръвно Larva-та!
Следобедната активност във вира беше точно в рамките за един час – два удара. След това до 17 часа нямаше никакви изгледи за улов на още някоя риба. Доволен и на този улов, бях готов да посрещна предизвикателствата на работната седмица. 🙂
Чудех се как да оформя финала на излетите си за 2018 г. и реших да бъде по-обзорно и кратко, с оглед на това, че вече измина доста време, а и то няма чак толкова неща за разказване. В края на 2018 г. направих четири излета по нашите водоеми, като последния от тях бе доста успешен с малко по-големи риби. През последния уикенд на ноември посетих един язовир, на който за пръв път имах възможността да половя. Бях се приготвил с два спининга – един за бели и един за костуретки. В крайна сметка наблегнах на втория вид – костуретките. Оказа се, че популацията им е доста добра и се получи добър излет с много, но дребни риби.
Рибките ми взимаха на пасивни силикони, като се налагаше да се прави дълга пауза. Всички до една бяха връщани на момента в язовира. Отличен резултат имах със силиконите на Bait Breath от модeла Mosya.
Измежду малките раирани разбойнци имах късмета да закова един малък бонус – кефал, на пасивно силиконче от DUO – Tetra Works Burny.
След този излет, последва по едно капо на Марица и на един язовир в началото на декември месец.
За Stradic-a си взех допълнителна резервна шпула, на която имам намерение да навия някакво тънко 8 нишково влакънце, което да си го ползвам само за риболов на джиг през студените месеци.
Ако някой се е чудил някога колко тежи една шпула на въпросния модел на Shimano, то ето една снимчица:
Последния ми риболовен излет бе на 24.12.2018. Зимния джиг бе в разгара на сезона си, но май при повечето риболовци слуката бе много слаба. Времето по Коледа бе сравнително топло за сезона. То като цяло тази зима си беше доста топличко – поне това сочат и сметките ми за ток. 🙂
Бях на язовира в късния следобед. Успях да уловя три бели риби от брега, като отделно от това имах още три удара, които не успях да реализирам. При единия от тях се сборих с едра бяла риба, която се откачи на около 3-4 метра от мен. Така и не успях да видя колко голяма беше, но със сигурност досега толкова голяма не съм улавял от брега. Бях заложил на един нов за мен монтаж Jig rig – офсетна кука Sensei – F1505 BN, крушовидна тежест с вирбел – тегло 10 грама, свръзваща пружина за силикон и една халка за свръзка на куката и тежестта. Всичките ми удари дойдоха при използването на този монтаж.
Силиконът, с който ловях, бе на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 4 инча.
След първото проспано ударче, дойде ред на второто, което не пропуснах. Рибата беше лакомо засмукала повече от половината силикон, а офсетната кука бе отлично пробила.
Пуснах рибата и доволен от слуката продължих да прослушвам дъното с надеждата още нещо да се завърти пред обектива на фотоапарата.
Последва удар, който проспах и 30 минутна пауза, през което време посмених няколко силикона и се върнах отново на Jig rig-a. По едно време Light Game-a индикира кълване на риба – моментална засечка и… ето, че имам хубава риба!
Позволих си да й направя няколко последователни снимки, защото я бях зашил много добре и нямаше предпосавки да се откачи от своеволията ми. 🙂
Пощракох я още малко и я сложих на метъра.
Реших да задържа рибата, с оглед на добрата им популация в язовира. След нея последва много силен удар на доста по-голяма бяла риба. Бях сигурен, че ще успея да я покажа пред обектива, но тя се откачи на 3-4 метра от мен. Можеше да поставя мой своеобразен личен рекорд, но уви – някой друг път. 🙂
15 минути по-късно, към 17 и 30, успях да уловя още една бяла риба, но дребничка.
Към 18:10 небето порозовя от залеза на слънцето и с тази красива картина приключи не само излета, но и риболовната ми 2018-та година. В изтичащите дни от 2018-та така и не намерих време за риболов.
Все едно бе вчера, а всъщност лових преди цели шест месеца. Малко поспрях с репортажите, че все други ангажименти имам, но ето, че вече имам време да допълня на блога как завърши риболовната година за мен. 🙂 Ноември месец настъпи, а есента напредваше. Зелените цветове отсъпваха на жълтите. Сутрините ставаха все по-студени, но пък през деня беше все още сравнително топло за сезона. През ноември успях да направя два излета по река Марица.
На 06.01.2018 бях от 08:00 часа сутринта по реката. Вече около час замятам примамките, но слука така и не се появява. Сменям едно място с друго и ето, че попаднах на някакви риби. 🙂 Бях заложил на малък силикон и имах първите почуквания, които много ясно усещах на лайтовия спининг. Засечка след засечка, но нямаше риби на куката, докато… стана ясно каква е работата и кой почуква силикона. 🙂
Първата риба не беше от очкаваните костури или бели риби, които ловях по тези места през октомври месец. За повдигане на адреналина успях да излъжа една щука около 40 см, която не успях да снимам, защото ми скъса на брега и се върна обратно във водата, а тъкмо вадех фотоапарата. 🙂 В следващите 4 часа обаче слуката не бе мой спътник. Липсваше каквато и да е активност на риби. Докато преслушвах вирче по вирче, ненадейно се натъкнах на аквтини риби и стана тя, каквато стана….
Нямах празна проводка, а малките бели бяха толкова агресивни и озверели, че някои се закачаха странично след атаката…
Хващах различни размери бели, което говори за много добра и силна популация на вида в Марица около Пловдив.
Както казах празна проводка нямах и от един вир надърпах някъде към 20+ броя – явно бях набарал масово групиране на тия рибки. Силно се надявах сред тях да има костури или кефали, но уви – само малки бели риби, с които към 15 часа финиширах излета. Доста от тях дори и не снимах, защото не си заслужаваше усилието. Разбира се всички, до една, бяха върнати в отлично здраве обратно в реката.
Пет дни по-късно на 11.11.2018 отново се пуснах по Марица. Този път имах на разположение малко време да половя в късния следобед до свечеряване около 2 часа. Малко след 16:00 часа бях на реката. Реших, че поради ограниченото време ще се фокусирам да ловя само в един вир, което обаче доведе закономерно от своя страна до по-слаба слука, спрямо предния излет.
Кълванетата бяха в паузите – 5-6 сек, след оборот навито влакно. Активността на рибите бе много ниска и отчайваща. Капото спасиха две малки бели, като имах и още три-четири ударчета, на същите силикони.
Излетите ми по Марица в края на октомври продължиха. Стимул затова ми бе излета от 21.10.2018, както и подобрението на атмосферните условия и затоплянето. От предния излет видях, че имах много добра слука на пасивен силикон и реших, че смело ще заложа при следващите си риболови на такъв тип примамки. Спомних си, че в шкафа с примамките имах два неразопаковани пакета, на точно такъв тип силикон, които повече от година седяха там и…. май чакаха да им дойде реда. 🙂 В следващите няколко излета, които ще ви покажа, заложих основно на два пасивни силикона – Bait Breath Needle Realfry и Fanatik Larva 1,6 инча, като резултата, за мен, бе отличен!
24.10.2018 – сряда. Денят бе все още сравнително дълъг (не бяхме врътнали още стрелките на часовника), което ми позволяваше да правя кратки надвечерни набези по реката след работа. Някъде малко преди 18 часа бях на Марица. Активност от риби нямаше, а нивото бе спаднало леко, като реката се беше поизбистрила. През първите 10 минути нямах пипане, но изведнъж реката загъмжа от риба! Бях хванал вечерен заход на малки хищници! Стартирах с малка бяла риба на Larva-та, която добре разтресе лайт пръчлето ми.
Последваха още няколко кълванета и ето, че този път от реката се появи наперен костур!
Пасивният силикон се оказа най-удачното решение в случая, а ударите бяха в паузата!
Рибите взимаха силикончето директно от дъното в три-четири минутната пауза, която правих. Ловяха се малки костури и бели.
Всичкия шум бе за около 30 минути, след което отново последва празна, след празна проводка и към 19 часа си тръгнах. 🙂 Съботата на 27.10.2018, реших да отделя повечко време на лайтовите бодлоперки по реката. Бяха ме зарибили яко и ето, че отново им отделих от вниманието си. Малко преди 09:00 почнах да мятам и след няколко замятания вече имах първа риба, която се хвана в края на проводката пред мен. 🙂
Лека-полека риболовът потръгна и през следващия час се отлових на дребен костурец. Ето и някои от уловените рибки. 🙂
Последва пауза от страна на рибите, явно изпонабодох каквото имаше пред мен, или не съвсем… 😀
По едно време се появи на реката една риболовна нинджа, която мяташе силикони, които бяха големи колкото моите уловени риби. 🙂
Към 14:30 часа ми писна да тормозя малките бодлоперки. Вече тотално бях начесал крастата. Измежду тях се появи и една щука около 40-те сантиметра, която да внесе малко разнообразие сред бодливците. Посягайки с ръка да я сграбча от водата за снимки, се самооткачи и я оставих да си замине свободно, както всички други рибки, които бях изпонабол на малките силикончета. 🙂 На следващия ден се отвори прозорец за надвечерен риболов. Резултът от него бе кратък заход на малки бели риби в рамките на 15 минути между 18 и 18:15 часа.
„Регистрирах“ посетителите в гьола набързо, което беше обещаващо начало, но в следващия час нямаше цък. 🙂
21.10.2018 година – един от хубавите дни през октомври за риболов. Малко след 12 на обяд съм вече на Марица, около Пловдив, с лайтовката. Не бях ходил там вече повече от месец. Видимо нивото се беше вдигнало значително, а водата – поизстинала. За мен октомври месец е един от най-успешните месеци за риболов по реката. Тогава започва голямото есенно хранене на хищниците и слуката се повишава значително. Тогава може да се очакват отлични успехи на всички видове хищници, които я обитават. Свидетелсво за това са и репортажите ми от миналата година „Марицалайт през октомври 2017„. Започнах риболова на един завой на реката, като там водата убиваше скоростта си и се получаваше тих залив. Заложих на повърхностна примамка, но нямах резултат. Следващия коз в ръката ми бе Salmo Minnow 5S. След няколко проводки усетих добър удар и засякох!
По повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал щука, която след минута-две на напъни, успешно „приземих“ на метъра за снимки. 🙂
В следващия час обаче слука нямах. Стигайки до една залята площ, с дълбочина от около 20-тина сантиметра, видях активни кефалчета, които си играеха на повърхността. Реших, че мога да се погавря с тях, като заложа на Storm Gomoku Pencil 45F.
Последваха редица ударчета от малките кефалчета, като най-големите бяха с ето такъв размер. 🙂
30-40 минути си изгубих да си играя с тях, ей така да поубия малко време. През това време се появи значителна облачност, но така и не заваля. В следващия вир нещата стояха по по-друг начин – водата беше по-спокойна, но мътна. В началото на вира нямах слука и затова се преместих малко по-надолу по течението. Помятах с воблери, а после и с въртящи блесни, но нямах успех.
Нямаше начин в този вир да липсват хищници. Имаше налице спокойна вода, укрития и места за ловни полета. Трябваше да сменя тактиката си и сложих силиконче с 4 грамова чебурашка. Дълбочната не беше голяма – около 1,2 метра.
Докарвайки силикончето на два метра пред брега го задържах в средния воден слой и го оставих бавното течение да го подхване, отнасяйки го надолу. Усетих удар и моментално засякох! Ето, че излъгах нещо… добро, благодарение на малкото силиконче! Оказа се щука, като Needle Realfry-а се беше згубил в устата й.
С кохера внимателно откачих куката и положих рибката за измерване. 🙂
Смятам, че за размера на силикончето това бе голяма плячка – щука почти 40 сантиметра.
След две проводки отново имах удар наблизо пред мен и ето, че следващия маришки хищник бе заловен пред обектива:
Малка бяла риба бе сдъвкала пасивния силикон на Bait Breath. Останах приятно изненадан, че в този участък се е позавъдил хищник от този вид. Досега, колкото и пъти да бях ловил там, не бях имал слука на бяла.
Реализирах две бързи риби и слуката секна. В следващия час сменях различни силикони и воблери, но слуката се бавеше нещо. При последващото замятане, на което бях заложил отново на пасивното червейче Needle Realfry усетих, отлично по бланката на Zodias-a, дъвкане на силикона!
Последва моментална засечка и ей тоя разбойник се показа на фокус:
Надявах се, че съм ги напипал отново, но за съжаление друга слука нямах. Все пак останах доволен от риболова, защото улових 4 вида хищници с лайта по отарашената река – направо един голям шлем направих. 🙂 Този добър излет отприщи още няколко такива в следващите седмици.
За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂
При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!
Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂
„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!
Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.
Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂
По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂
При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀
След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…
След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!
Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂
В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂
3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко. Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното. В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.
Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.
Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀
Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!
Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂
Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:
В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.
Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.
Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути. След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.
Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.
Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.
След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:
Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там. Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂
За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката. Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.
В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀
Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.
Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂
Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.
Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби. Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.
Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!
Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.
19.09.2018 Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂
Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.
Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция. Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!
Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.
Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:
Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.
Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.
Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂
Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.
Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също. Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.
На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.
След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂
Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀
Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.
Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят. Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂
21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…
По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви. Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂
След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!
Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂
Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀
При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.
Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀
Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:
При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!
Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.
Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.
Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂
Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂
До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.
През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.
С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂
И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.
Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…
Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂
8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация. Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.
Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.
Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.
След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!
Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.
Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂
Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.
На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.
Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂
Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂
Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀
После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!
Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.
Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂
Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂
При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката. До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.
На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂
Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!
Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.
Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.
