За костури през октомври 2018

За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂

При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!

Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂

„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!

Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.

Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂

По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂

При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀

След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…

След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!

Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂

В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂

Наслука! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × three =