Архив за етикет: марица

По Марица с каяка

Здравейте колеги,

Преди забраната за пролетното размножаване на рибите около Пловдив е тегаво да се намери дестинация за риболов от каяк освен ако не трябва да се отдадеш на тролинг скука. Е, аз реших да се отдам на отдавна замисляна авантюра и да се спусна с каяка си по течението на река Марица между 2 бента като ниското ниво само спомагаше да не прелитам местата за риболов , а както се оказа някъде дори се налагаше да слизам защото беше адски плитко. И така, бях оставен под моста на околовръстното на 4 ти километър и от там трябваше да стигна с до центъра на града като по целия път бях една голяма атракция за риболовци , любовници в храстите или просто на студентчета седнали да пиинат биричка на слънце , което през повечето време грееше безмилостно.
Ето ме в началото на пътя 🙂

Още в самото начало се забеляза ,че при 17 градуса вода няма да е най-лесното нещо да се хване риба , а и не беше коректно да се търсят распери и щуки щото са забранени , та бях си приготвил УЛ -та и любимото ми ML Dageki , с което да хвърлям некоя и друга по-голяма примамка за дребен мустаковец 🙂
Този път бях екипиран с жилетка и макар в 95 % от местата през които минах дълбочината да не надвишаваше 1,5 метра се чувствах много по-спокоен.
Още на първият завой имах тъп удар без закачне , което ме наведе на мисълта ,че некой големичък кефал се е заинтересувал от моята примамка и както се оказа само след една проводка при мен , скътан в едно обратно течение , дойде може би най-големият кефал който някога съм виждал , но за съжаление само следваше примамката като явно не очакваше да има нещо в тази посока кротко се шмугна под каяка ми 🙂

Последва каменист участък с прекрасни макар и плитки ързей , но без никакво видимо присъствие на риби – явно се бяха запътили да правят любов :).
Ето я и моята риболовна машина паркирана на едно от много подалите се островчета.

В далечината се задавапе мазен и бавен участък и реших ,че е безпредметно да търся кефали и подбрах малко по-големи примамки с цел да провокирам некое сомче , макар водата да беше ниска и студена.

Приближих участъка зад гребната база къде бях атракция за случайно разхождащи се с колелета или просто излезли на пикник , които ме гледахе с нескрито любопитство 🙂
А, аз бях влезнал да разуча реката, да си намеря дупки и подмоли , които да изледвам и макар и нивото да беше адски ниско успях да набележа няколко прекрасни места повечето трудно достъпни от брега 🙂

И така както си облавях района и наближавах неговия край и се проклинах ,че не си бях взел бира , от летаргията ме извади тъп удар и следващите 20 секунди бяха една малка лудница, защото след засечката това чудо полудя и просто повлече каяка срещу бавното течение и без никакви притесния се насочи към един подмол на 10 м мен. Авансът пишеше и само успях да го затегна и явно усетил това сомът смени рязко посоката и започаха ударите с опашка, при което успях за кратко да го видя – прекрасна риба малко над метър. Е , до тук с хубавите новини, защото все пак такъма ми беше много далеч от сомски, отделно на това ударът беше на сръбско „грозно пате 6см“ като куките му макар и сменени отдавна бяха изгубили пробивните си сили и … ами пръчката просто олекна 🙁 , но пък остана емоцията от макар и кратката борба и надеждата да се видим пак 🙂
Времето беше напреднало , аз не бях преценил как то лети като си на вода и имах само 40 минути до мястото за евакуация и за това се отдадох на спускане по реката с разузнаване , а както се оказа хубави места за бъдещ риболов – дал господ 🙂

Така премина първото ми риболовно спускане по река Марица като съвсем скоро мисля да го повторя – гледките са прекрасни , а да се лови от каяк по река е недаминато удоволствие.
Наслука на щукарското откриване където се надявам снимките да не са само пейзажни.

Мудни маришки кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.

Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….

Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки… На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉

От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀

С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:

Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.

Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:

Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.

Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?

До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…

Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:

Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.

Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂

Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.

Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉

Септемврийски кефали

Последният ми риболовен уикенд по Марица край Пловдив не бе от най-богатите на слука излети, но ето, че дойде време за реванш. Този път нивото на реката се бе задържало постоянно няколко дни, а температурата на водата определено беше с няколко градуса повече, спрямо предните два излета. Атмосферните условия бяха стабилни, времето ясно и без вятър. Всичко предразполагаше към един успешен излет. Така и се оказа 🙂

Започнах излета с воблер, но при първите няколко подавания не се случи нищо. Заложих на Mepps Aglia-e №1 и подадох близо до брега на едно островче. След няколко бавни оборота, с цел задържане максимално време на блесната до отсрещния бряг имах удар на кефал. На следващите подавания последваха още няколко побутвания и хоп:

Едно дребосъче вече позираше пред обектива:

Преместих се над островчето и почнах да подавам въртящата блесна пред един праг. Надявах се, че може би там се е скрило някое расперче, но уви само кефали преследваха примамката надолу по течението. Зад блесната имаше по 2-3 дребни риби, но при едно от подаванията се измъкна от нейде добър кефал, който буквално целуна леко тройката и се размина с нея поради набраната инерция от спускането по течението.

Време беше да сменя и това място. Придвижих се през маришките джунгли нагоре по течението. Успях да заснема няколко интересни кадъра 😀

Нутрията си стоеше там безгрижно и се занимаваше с нейните си обичайни работи, след което потегли на някъде. Местенцето, което си намерих беше много интересно. Реших да заложа на повърхностна примамка 🙂 . Бръкнах в кутийката с примамки и извадих Pontoon 21 Beat Bull цвят 712 Alumina Higenaga. Идеята беше да заметна попера в течението, след което да го проведа между образувалия се коридор от водорасли. При първото подаване и преминаване в коридора привлякох интереса на някакви риби, защото водата се раздвижи.

При второто подаване прекарах Beat Bull-a максимално близо до водораслите в дясно. От тях изскочи моментално някаква риба, която жестоко изплющя попера и го грабна под водата. Засякох рязко и рибата взе малко аванс, след което се навря във водораслите от левия край…Помислих си, че ме взе щука. Натегнах аванса на макарата и направих няколко крачки назад в опит да изтегля рибата от водораслите. В един момент ми мина през ум, че ще заминат рибата и воблера, но все пак те се отскубнаха от водораслите. Докарвайки примамката пред мен лъсна този разярен кефал:

КЕФалът беше добре охранен, а на дължина беше над 30 сантиметра:

Яко бе глътнал коремната тройка на попера:

Пуснах рибата и продължих да провеждам с Beat Bull-a, но без резултат.

Преместих се малко по-нагоре, където бе бързея. Сложих Mepps Aglia-e №1 и след няколко замятания видях как от папура пред мен изскочи един кефал след блесната, непосредствено, когато я вдигнах от водата 😀 Не след дълго клъвна този красавец:

Приличен кефал, който лакомо бе глътнал цялата тройка:

Внимателно откачих тройката с кохера и пуснах рибата, като след това не се случи нищо интересно, въпреки няколкото изпращания на примамката от кефали.

На връщане минах отново през плитките разливи, на които бях уловил предния кефал на попер. Този път реших да подам нещо различно на рибите и проверих тези разливи с Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Водата на два пъти избухна, но не успях да уловя рибите. Предполагам, че отново кефали се опитаха да изплющят малкото поперче, но не успях да им отразя ударите. Тъй като след тези удари нямаше какво повече да очаквам от местото се отправих към началната точка на излета, а там ме очакваха още изненади.
В дебелото течение сложих на линията си Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и още на първата проводка ме натресе едра риба, която се обърна и потегли надолу по течението с мръсна газ, взимайки ми около 10-тина метра аванс. Никакъв контрол нямах в това течение с тази риба на лайт такъмчето. Впоследствие рибата се отскубна и така не успях да видя каква беше тя. Дали едър распер, някакво сомче или трофеен кефал…ще си остане загадка. Еееми тропнах с крак и продължих да замятам със същото воблерче без да прегледам състоянието му. На третата или четвъртата проводка отново имах удар, който бе доста мощен, но после рибата потегли нормално към мен. Един доста добър кефал с дължина над 35 сантиметра се показа от дебелото течение :

Впоследствие при снимките видях, че рибата, която съм закачил преди няколко проводки, е била наистина едра. Тя ми беше изкривила две от жилата на задната тройка на воблерчето. Късмет, че този кефал е атакувал отдолу и е захапал коремната тройка 😀 , но така е, като не си проверих куките, а побързах да заметна отново:

Усетих магията на риболова и си казах, че продължавам да замятам същата примамка по почти същата траектория на провеждане. Удар-два и накрая третия го заших! Отново страхотен и охранен кефал над 30 сантиметра, който се бе закачил около външния край на устата:

Е, аз взех своя реванш, за сметка на предните два слаби излета. Наближи времето да си ходя, тъй като имах ангажименти. Съжалявам само, че не успях да видя каква беше едрата риба, която ми изправи жилата на задната тройка на воблерчето, но понякога е така в риболова. Наслука и до следващия разказ 😉

Кефали в края на Август

Здравейте фенове на спининговия риболов!
Напоследък не ми остава много време за писане поради различни ангажименти, но въпреки това не съм спрял да разпускам с любимото хоби. Ето го и поредния ми риболов, който направих след „Пясъчни костури 2“.
Последния уикенд на месец Август прекарах на река Марица в Пловдив. За първи път посещавам този участък и останах с добри впечатления от реката. Силно впечатление ми направиха многото пасажи от малки рибки край брега, които бяха съставени главно от кефал, уклей, морунаж, черна мряна и плискуди (горчивки, виолетки) – нещо, което в участъка на Марица от Димитровград надолу вече не можеш да видиш. Освен това реката ми се видя с доста растителност и бистра – нещо, което също липсва надолу. Видях и хубави вирове, ями, дебели и тънки течения.
Целта на риболовът бяха кефалите. Взех си лайтовия такъм и се отправих към реката. Бреговете й бяха силно буренясали и се налагаше да изгубя малко време докато си направя пътечка за да стигна до водата. Като стигнах до набелязаното място направо ахнах. Дебело течение, което след 40-тина метра буйстване се успокоява, вливайки се дълбок и протяжен вир.

За съжаление първия час премина без резултат, а времето до залез напредваше. Имаше нещо гнило… Оказа се, че температурата на водата бе ниска, а нивото на водата – по-високо от обичайното. Явно бяха пускали каскадата Въча. Имах неприятното чувство да разбера това, защото зацепих ценна примамка и се наложи да нагазя във водата за да я откача – един студен душ 😀 . Стана ми ясно, че рибите ще са пасивни и евентуално ще искат повечко задържане на примамката. В края на краищата се оказах прав, тъй като кефалите взимаха на примамки, на които съм имал успех в студена вода. Тъй като на вира нямах удари се преместих малко по-нагоре и там с първите няколко подавания до отсрещния бряг реализирах удари на кефал. Първият, появил се пред обектива на фотоапарата ми, бе този малчуган, който си хареса Mepps Aglia-e първи номер:

Не след дълго го последва един по-приличен, който се бе закачил с едното жило на куката за ръбчето на устата и по време на снимката се откачи и си отплува:

До края на излета имах още няколко празни удара на блесната. На Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101, също имах няколко удара, но успях да уловя само този:

От снимките се вижда, че рибите не взимаха уставно, както трябва поради по-студената вода.
На следващия ден отново имах възможността да се отскубна и да отида за няколко часа надвечер до реката, но в друг район. Условията от предния ден бяха същите – високо ниво и студена вода. Отново слуката ме споходи на Mepps Aglia-e първи номер:

Доста приличен кефал, който клъвна в малко по-слабо течение и благодарение на задържането на блесната бе успял да глътне цялата тройка:

Моментът на пускането:

За съжаление на това място, на което бях се оказа, че рибите не са концентрирани, като имах редки празни удари и до края на излета не се случи нищо интересно.
Определено си казах, че въпреки тези два тегави риболова, отново ще посетя този участък, но при по-подходящи условия, защото имаше интересни места, на които очаквах изненади и повече риби
Поздрави и до следващия излет 😉

Гигантски сом на спининг от река Марица

Здравейте колеги и приятели,

С позволението на моя много добър приятел Петър Александров публикувам тук неговят разказ за най-големият сом хващан някога на река Марица със спининг ( или поне до колкото ни е известно). Материалът е публикуван без каквато и да е корекция 🙂

Ех, колеги от дълго време не бях писал истории из родните форуми за моите риболовни излети, но тази случка трябва да се опише детайлно. Заветната дата 20 март 2016г. ме направи щастлив с това, че изпитах себе си като характер.С преборването на тази риба доказах пред себе си, че таланта рибар не се придобива с времето а, че се раждаш с него.
Та така, по обяд не ме свърташе в къщи и казах на жена ми ,че тръгвам за риба. Тя се ядоса ,защото на другия ден трябваше да влизам в болница. Нещо в мен ми подсказваше,че трябва да се изнасям с пълна газ към любимата ми река. Нахвърлих на бързо в колата въдицата и чантата с примамки и потеглих към рая.
С пристигането видях,че водата е леко замътена, а перспективните места бяха заети от колеги, които ловяха на чакане. Поздравихме се и аз започнах да търся место където да се позиционирам .Свободното място на бента бе само едно и то на стръмния бряг където е доста хлъзгаво и имаше вероятност да се отъркалям в реката. Рискувах и се спуснах на долу. Започнах да мятам, слагайки различни примамки. Минах през класическите сомски Хорнет,Ъгли РП Рат и стигнах до фаталния jackall squad minnow 80 sp.

Помятах няколко пъти с него като сменях посоки и дойде дълго очаквания тежък спиращ дъха ми удар.Моментално над водата подскочиха десетки дребни рибки стреснати от побеснялото чудовище .Играта започна с дълги и бавни развивания на аванса, с което разбрах,че ще си имам работа със сериозна риба. Сомът започна да сменя рязко посоките като за момент въдицата олекваше и мислех,че се е откачил. Минаваше покрай дърветата във водата , но се стремях да го контролирам колкото се може , за да не скъса влакното, а то беше 0,19мм , 8 нишки Пауър про. Колега, който беше близо до мен дойде с едно кепче мислейки си че съм закачил риба която ще влезе вътре, но след като си поговорихме той разбра за какво става въпрос. След 30 минутна борба дойдоха още колеги и започнаха да снимат клип, който съм качил във фейса ( има го и в края на статията). Рибата се бореше без да дава признаци за умора, но след близо едночасовата борба започна да се предава изпускайки мехури което беше сигурен знак, че е уморена. Показвайки се над водата веднага прецених и килограмите и.Исках да съм 100% сигурен за изваждането и за това реших да използвам канджата.Разберете ме без тази канджа рибата нямаше да бъде факт. Рекорд от Марица с голи ръце трудно се поставя .Момчето което беше до мен се опита да прободе рибата, но тя се завъртя и се откачи.Аз светкавично грабнах канджата и я забих.В този момент когато емоциите са над разума човек не може много да се контролира. Такива риби не са ежедневие и ние нямаме опит и подготовка за изваждането им без поражения водещи до смъртта им. След като издърпахме рибата горе на поляната аз вече бях напълно изтощен. Куките на воблера бяха изкривени и счупени.Може би секунди закъснение и рибата можеше да бъде изтървана.

При бързото премерване ролетката закова почти 2м, но като преместихме рибата на равен терен се оказа,че е точно 205см. А след това електронния кантар закова на 53+кг. В този момент разбрах,че това е рекорд за Марица.

Този момент ще се запише в историята.
Пожелавам на всички наслука и скорошно подобрение на рекорда.