Първи впечатления от язовир Батак – октомври 2019

Posts in this series
  1. Първи впечатления от язовир Батак - октомври 2019
  2. Марица джигинг 2019 - част 2
  3. Марица джигинг 2019

Здравейте, приятели!
Най-накрая, след редицата ми ангажименти, остана малко време да спретна един бърз репортаж. Мястото на събитието е язовир Батак – прочут в моите очи най-вече с трофейните си костури и динамичния им риболов. Досега, в живота си, никога не съм имал път да ида на риболов до този родопски язовир, но ето, че се отвори „парашута“. Общо взето отидох почти на сляпо, без да знам кое, къде, на какво и прочие подробности. Така най-ми харесва – да отида на непознатото и постепенно да разкривам обаянието му, с примамките в кутията ми. Сигурно това, че нито един път не съм ходил на риболов там, ще се види странно за някои от вас – особено на тези, за които язовира им е като „втори дом“, но такова е положението, един живот не стига да обиколиш всичките водоеми на света и да измяташ всичките примамки сътворени от човека и машините му. 🙂 Ще видим дали през 2020 г. риболовните ми излети ще зачестят там, защото оопределено има голяма интрига, а природата край бреговете е много красива, пък и въздуха се диша по-лесно.
Всичко на всичко успях да направя два излета – на 13 и 19 октомври, като зона на риболов бе местността „Дъното“ – района около стената. Първом лових на западния бряг…..

…., а при втория излет на източния бряг.

И двата бряга си имаха специфични особености с различен релеф и най-важното – държаха хищници. Направи ми впечатление чистата и прозрачна вода, както и големите туфи от водорасли край брега, които вече падаха към дъното – иделано укритие за дебнещи хищници. Мой приятел ми разказа, че от няколко години се е завъдила брутална популация на щука, като предната седмица е имало заловена такава с трофейни размери от 10 кг! Колко гъста беше популацията от щуки нямаше как да зная само по разкази. Знам, че по принцип язовирът държи популация и от други хищници – бяла риба, сом, балканска пъстърва, но в по-скромни количества. 🙂 Ето защо се бях наточил да ловя костури с лайта, но в крайна сметка, заради щуките, извадих по-мощния спининг – Filstar Jig Master с тест 5-21 грама. 🙂 Взех четири кутии с примамки: две с воблери (4-10 см) и две със силикони от всякакъв размер (3-10 см) – знае ли човек кога и каква „лимонада“ може да си направи. 🙂 От воблерите бях подготвил всякакви типажи – от повърхностни до дълбокогазещи.И така, ето накратко какви ми бяха успехите с баташките хищници от брега!

Щуките, които успях да заловя при двата излета, бяха със скромни размери, като обаче на три пъти имах безкомпромисно прегризване на флуорото – 0,24 мм. Прегризванията се случиха единствено при риболова на силикони! Ударите бяха около дъното и явно беше, че рибите лежаха долу в туфите с водорасли. Успешния риболов на щуки бе при пропадане в дълбоките части с потъващ воблер и с пасивен силикон 3 инча. Край брега в плитките места нямах слука, а очаквах точно там да има риби, дори на повърхностни примамки, но уви.

Костурите: на определени места пасажите бяха толкова гъсти, че направо се образуваше на дъното черен килим от тях. Рибите бяха предимно дребни, като тук-там се мяркаше и по някой по-едър батьо, който обикаляше между тях пасивно. Отново актиността бе на дъното, като слуката беше единствено на малки силикончета 1,5-2 инча.

Както казах в определени части в двата участъка набодох доста дребен активен костур, но в други нямаше и помен от тях. Затова време на годината ми направи впечатление, че рибите бяха силно групирани. Активност на повърхността и в средния слой така и нямаше, а би трябвало да има.

Въпреки, че не успях да бодна някоя по-едра риба за двата излета, а дори и да съм го направил, то не съм го разбрал – заради прегризванията на флуорото от щуки, престоя ми на Батак беше ползотворен и ми допадна много. Хубаво е, когато човек има възможност да полови на нови за него места с приятели, че редовните вече омръзват в един момент. 🙂 Свикнал съм да ловя в равнинни водоеми и боровите гори край брега на Батак си бяха като един вид лека екзотика, като добавяха неповторимия щрих при риболова в планински водоеми – чисти, красиви, диви и неповторими. Е, за съжаление урбанизацията ги е подкарала и малко разваля настроенито, което създава фона, но такова е положението в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twelve − 11 =