Добрите новини следват една след друга в борбата с бракониерството.
По примерът на доброволческите групи опазващи язовири като Пясъчник , Батак , Копринка и други , в района на град Кърджали се сформира Клуб на природолюбителите „Лабео“ , които се заемат с опазването на 2 -та прекрасни язовира под и над града.
Ето материалите , които ни изпратиха :
На 15.04. е била направена съвместна проверка с ИАРА , като е била намерена бракониерска надуваема лодка с два чувала мрежи в нея. Браконерите са успели да се измъкнат. Лодката и мрежите са конфискувани. Има още →
Дочакахме да стане 1 -ви май – ден на труда , и като такъв решихме да се потрудим с големи воблери и блесни като почетем подобаващо разрешаването на риболова на щука и распер.
Е , за целта избрахме дестинация позната ни от миналата година с много интересен и разнообразен релеф , съчетаващ плитчини с резки дълбонични и много, ама много потопени дървета и папур :). Звучи като перфектното място за щука – ние го наричаме „Последният щукарски рай“. А , той ни посреща навъсен и мъглив…
С мъглата и бръснещият вятър нещата не отиваха на добре , но пък борбата щеше да е интересна 🙂
Скрих се в леко подветрената страна и започнах със новата ми придобивка Pontoon 21 Agarron 110 mm – според руските спинингисти и щуки в топ 3 на воблерите за улов на този звяр което не беше никак за пренебрегване като знам какви неща върши и другият техен любимец Ponnton 21 Loco Perro .
Вятърът продължаваше да се усилва което правеше воденето на тоз воблер доста интересно , но от летаргията ме изкара 2 -но причукване и след последвалата засечка до каяка се появи дребна щука и сезонът официално беше открит. 🙂
След като мисията беше изпълнена и явно беше ,че нямаме активни щуки в това отвратително време реших ,че ще се опитам да ги провокирам с бавна и мазна проводка на нещо тлъсто – а какво по-хубаво от бавно-потъващ джърк в розов цвят 🙂
И когато времето взе да се прояснява и беше ясно ,че ще видим и слънце – ток премина през моя Megabass Blizzard и нещо бясно потегли към близките укрития….
Ето видеото от злощастната битка 🙁
Един самоделен джърк на колегата Петър Лаков съблазни това чудовище , но нямах късмет да го снимам :(.
Битката беше изгубена , но войната все още НЕ!
Смених мястото и цвета на джърка , пак от същият БГ воблеростроител, щото слънцето си напече както е нормално за началото на май и до едни потопени храсти усетих повеждане в страни …. последва бърза засечка и първата хубава щука беше на лице 🙂
Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.
Тук вече забравих за големия карък от преди час и уверено продължих да залагам на джърковете , на които според капацитетите не им е работа във водата през това време на годината.
Отново сложих розовия модел който има още по-широка игра – трябваше да привлече внимание в сравнително голям и дълбок до 2 метра залив. Заложих на единични подръпвания с големи паузи знаейки , че по време на покой примамката много примамливо потъва. Е , явно уцелих ваксата, защото почти на максимална дистанция нещо понесе пропадащият воблер към дъното.
Борбата след засечката беше страхотна , рибата много борбена и повратлива и ми достави страхотно удоволствие.
И пак от вън – явно рибите бяха наядени и само раздразнението от играта на джърка ги караше да атакуват. Това се доказа и от повърнатите в последствие риби 🙂
След кратки снимки и 2 -те хубави риби бяха върнати обратно във водата – там където им е мястото!
Риболовът продължи с дребосъци всички само на един единствен воблер Pontoon 21 Agarron 110 mm , които приключи сметката си с 5 щуки като една направо го глътна целия като бонбонче 🙂
Малко след 16 часа вятърът стана зловещ и решихме да прекратяваме риболова.
Дали аз нацелих примамките , които този ден харесаха на щуките не знам , но аз имах над 10 удара и 7 риби , докато колегата каякар опита какво ли не , но остана само с един удар и малката щука му се откачи до каяка 🙁
Така приключи може би най-успешното ми откриване на щуколова от както съм спинингист.
Остава още малко време до откриването на щуката като обект за СПОРТЕН риболов и на мен още ми държи влага как на миналогодишното откриване една зъбатка около 4 педи злобно ми отмъкна уолкър -а на педя дълбочина , за което аз си бях 100 % виновен , но… каквото такова. След тази случка наблегнах основно на риболов на повърхността и ето ги моите предложения ( в няколко части) за това какво не трябва да липсва във вашите кутии с примамки за риболов на повърхността 🙂
Номер 1 – Pontoon21 Loco Perro
След като с каяка мога да се промъкна на всякъде , то беше грехота да пропусна удоволствието да прилъжа щука на повърхността 🙂 За целта при огледа на пазара с наглед стандартните неща попаднах на един модел на Pontoon 21 със звучното име в превод – Бясен Пес. Ха ха , найстина странно име за уолкър , но с много добри отзиви от руските спинингисти. Заприходих си един брой 80 мм от вида слайдер от вносителя на марката Петър Вукадинов и буквално на следващият излет имах успех на една забравена от бога локва , като едната щука буквално скочи 1 метър над туфа с водорасли , за да го докопа. Удоволствие е да се лови с него и за съжаление видеото със около 40 , макар и дребни щуки за 3 часа не се получи поради забиване на Go Pro -тo ми 🙁
Но все пак се запечатаха моменти като този на страхотен и много борбен кефал.
И когато чаках с нетърпение да започне сезонът на щуките – точно на откриването, подценил ситуацията оставих тоз терминатор в устата на доста добра щука – близо 5 кг.
Новият внос беше близо и само след малко повече от месец при мен цъфнаха тез 2 -мата хубавци – 80 и 100 мм слайдери на Pontoon21 Loco Perro 🙂
И веднага на другия ден бяха вкарани в боя 🙂
2 страхотни щуки – истински адреналин 🙂
И след това продължиха да ми носят прекрасни емоции 🙂
На видеото ясно се вижда как една щука 3 пъти атакува 100 мм слайдер – толкова притегателен е за щуките в района.
И за съжаление, последният ми риболов в края на октомври 2015 г отново нямах щастието да го запиша , но в края на деня само за около 40 мин имах 8 щуки всички над килограм и половина на 2 -та размера , което ми държа влага много дълго време.
За незапознатите с моделът мога да кажа ,че в началото ще им се стори малко тромав и труден за водене , но само след няколко проводки ще свикнат със специфичното му премятане и дори изкачане над водата , което явно побърка щуките. Тук идва мястото да споменем и за уникалното му утежняване в главата посредством улей съединяващ 2 -те очи 🙂
Ето и прекрасното представяне на модела от водещ руски спинингист.
И така – сезонът чука на вратата и ако искате често да ставате свидетели как водата зад вашата примамка оживява – то Pontoon 21 Loco Pero е задължителен в 2 -та си размера , а дали ще изберете dog walking или slider е въпрос на предпочитания , но все пак трябва да се има в предвид ,че dog walking проводката е по-лесна и във доста бурен вятър , а slider -а прави чудеса в почти безветрено време привличайки внимание от десетки метри. И когато от съседните храсти видите как една гръбна перка , подобно на перископ започне да пори водата насочена към вашето подскачащо „бясно куче“ , то стиснете по-здраво пръчката – ударът ще бъде брутално рязък и безкомпромисен.
С позволението на моя много добър приятел Петър Александров публикувам тук неговят разказ за най-големият сом хващан някога на река Марица със спининг ( или поне до колкото ни е известно). Материалът е публикуван без каквато и да е корекция 🙂
Ех, колеги от дълго време не бях писал истории из родните форуми за моите риболовни излети, но тази случка трябва да се опише детайлно. Заветната дата 20 март 2016г. ме направи щастлив с това, че изпитах себе си като характер.С преборването на тази риба доказах пред себе си, че таланта рибар не се придобива с времето а, че се раждаш с него.
Та така, по обяд не ме свърташе в къщи и казах на жена ми ,че тръгвам за риба. Тя се ядоса ,защото на другия ден трябваше да влизам в болница. Нещо в мен ми подсказваше,че трябва да се изнасям с пълна газ към любимата ми река. Нахвърлих на бързо в колата въдицата и чантата с примамки и потеглих към рая.
С пристигането видях,че водата е леко замътена, а перспективните места бяха заети от колеги, които ловяха на чакане. Поздравихме се и аз започнах да търся место където да се позиционирам .Свободното място на бента бе само едно и то на стръмния бряг където е доста хлъзгаво и имаше вероятност да се отъркалям в реката. Рискувах и се спуснах на долу. Започнах да мятам, слагайки различни примамки. Минах през класическите сомски Хорнет,Ъгли РП Рат и стигнах до фаталния jackall squad minnow 80 sp.
Помятах няколко пъти с него като сменях посоки и дойде дълго очаквания тежък спиращ дъха ми удар.Моментално над водата подскочиха десетки дребни рибки стреснати от побеснялото чудовище .Играта започна с дълги и бавни развивания на аванса, с което разбрах,че ще си имам работа със сериозна риба. Сомът започна да сменя рязко посоките като за момент въдицата олекваше и мислех,че се е откачил. Минаваше покрай дърветата във водата , но се стремях да го контролирам колкото се може , за да не скъса влакното, а то беше 0,19мм , 8 нишки Пауър про. Колега, който беше близо до мен дойде с едно кепче мислейки си че съм закачил риба която ще влезе вътре, но след като си поговорихме той разбра за какво става въпрос. След 30 минутна борба дойдоха още колеги и започнаха да снимат клип, който съм качил във фейса ( има го и в края на статията). Рибата се бореше без да дава признаци за умора, но след близо едночасовата борба започна да се предава изпускайки мехури което беше сигурен знак, че е уморена. Показвайки се над водата веднага прецених и килограмите и.Исках да съм 100% сигурен за изваждането и за това реших да използвам канджата.Разберете ме без тази канджа рибата нямаше да бъде факт. Рекорд от Марица с голи ръце трудно се поставя .Момчето което беше до мен се опита да прободе рибата, но тя се завъртя и се откачи.Аз светкавично грабнах канджата и я забих.В този момент когато емоциите са над разума човек не може много да се контролира. Такива риби не са ежедневие и ние нямаме опит и подготовка за изваждането им без поражения водещи до смъртта им. След като издърпахме рибата горе на поляната аз вече бях напълно изтощен. Куките на воблера бяха изкривени и счупени.Може би секунди закъснение и рибата можеше да бъде изтървана.
При бързото премерване ролетката закова почти 2м, но като преместихме рибата на равен терен се оказа,че е точно 205см. А след това електронния кантар закова на 53+кг. В този момент разбрах,че това е рекорд за Марица.
Този момент ще се запише в историята.
Пожелавам на всички наслука и скорошно подобрение на рекорда.
А ние му пожелаваме още много успехи и скорошно подобряване на рекорда 🙂
В неделя – 20.03 беше предвидено почистването на язовир „40 -те извора“ от местната ловно-рибарска дружинка , която превърна това язовирче в едно прекрасно място за отдих и риболов. За съжаление многогодишното рибарско присъствие беше оказало своето влияние , но с дружни усилия успяхме да извозим близо 100 големи чувала с боклук.
В ранният следобед реших ,че все пак е време да открия пъстървовия риболов и се запътих с новата си гега Tailwalk Keison Runsback с тест до 18 грама към ледената пъстървова река над Бачково 🙂
А тя голяма , снежна и адски бистра. В това време на годината съм забелязал ,че рибките предпочитат естествени и бледи окраски и веднага засилих едно DUO Ryuki 50S към края на неголям вир.
И докато си припомнях що е то туйчинг и как се работи с толкова лека и пъргава пръчка нещо последва воблера и се случи това за което всеки е отишъл до реката , а именно прекрасен удар и след кратка борба ( все пак съм с 0.2 плетено и 4 lb FC ) първата ми пъстърва за годината позира за снимки.
От доста време съм си наложил да не вадя пъстървата на брега, освен ако не е абсолютно невъзможно да я откача само с клещите и тази след кратката фото сесия отплува да разказва за това дето трепти , но не трябва да се яде 🙂
Е , явно не беше казала на приятелчето си във вира защото само след 5 минути последва още един удар на подобна риба , която обаче не стоя мирно за снимане и си замина бързо.
За съжаление водата беше доста и трудно се минаваше от бряг на бряг само с едни високи ботуши , но беше радостно да отбележа ,че нямаше вир , в който да не видя поне 2 , макар и дребни балканки.
Поради високата вода и напредването на времето излетът беше изключително кратък – около 2 часа , за които имах над 10 удара и 3 не големи пъстърви , но с телефона е изключително трудно да се снима нагазил в бързи води и само тази първата успя да влезне в кадър 🙂 . Изредих доста примамки , основно воблери от марките DUO , Lucky Craft и Ito Craft като има и 2 удара на клатушка Forest Marshall 4,8 грама.
А , пролетта бавно, но сигурно си проправя път 🙂
В неделя (13.03.2016 г) се проведоха 2 отделни рибарски протеста , но по своята същност, искания и проблеми те всъщност бяха едно ЦЯЛО! Едно ЦЯЛО което идва да покаже ,че търпението вече е изчерпано , че хората които не избягаха през терминал 2 смятат да вземат нещата в свой ръце и да ДЕЙСТВАТ извън групи и страници в интернет и форуми…. Те бяха, и ще са там ,където е проблема , на открито под дъжда , на студа и застанали с лицата си открито пред всички , защото само когато човек се ангажира с името си , с достойнството си , с делата си , то само тогава може да очаква подкрепа и да я получи. Защо се стигна до тук обаче? Къде сбъркахме през всичките тези години ,че сега де се борим да спасим и малкото което ни е останало? И всички знаем отговорът, нали?
Мълчахме разединени , всеки вгледан в собственото си его , в собствените си дребни проблеми и страхове , търсещ своята „риболовна мека“ и псуващ тихичко държава , бракониери и месари след поредният нулев излет…
И така цели 20 години.. За това време много „бизнесмени“ преградиха и изсушиха стотици реки, за да ни продават ток на десетократно завишени цени , отдадоха се под аренда всякакви водоеми и te бяха изтърбушени из основи, а мрежите в големите ни язовири не излизаха от водата…. Примерите са стотици , но изводът е един… с бездействие – НЕ СТАВА!
И след всяка такава интервенция , ние риболовците се свивахме все повече в черупката си , едни се отказаха от хобито си , други събират цяла година пари , за да отидат 2 пъти за по една седмица в Хърватска да ловят ПЪСТЪРВИ , други забегнаха в съседните нам страни защото там все още има риба , а доста си накупиха лодки с мотори по 30 -50 коня да могат днес да изръчкат 100 км на вода белким срещнат една риба… ама няма….
И всички тези риболовци абдикирали от гражданската си позиция , скрили си главата в пясъка наливат вода в мелницата на разрухата и унищожението.
До кога ще бягаме от проблемите , до кога ще се крием и ще чакаме държавата да се намеси и да ни върне това което самата тя ни взе? А, това е все едно да чакаме крадецът да ни върне доброволно откраднатото и да ни се извини…
Не , това няма да се случи без борба , без болка , без кански усилия и жертви на време и пари и най-вече няма да се случи ако не се обединим под знамето на една кауза наречена „Не на бракониерството в България“.
Независимо какъв вид риболов практикувате , къде , кога и как , тази борба трябва да стане ваша , ако искате нещо да се промени и да оставим за поколенията примерът ,че малкото останали БЪЛГАРИ не приемат че „Преклонена глава, сабя не я сече“ и трябва да действаме ЗАЕДНО , ТУК и СЕГА , докато все още има какво да се спасява….
Изборът е ваш , но началото е поставено и няма връщане назад и е въпрос на време да се обърнат полюсите от унищожение към градеж. Но, за това драги колеги са нужни хора , нужни са действия и отдаденост и най-вече постоянство и непримиримост в борбата срещу всякакви нарушители на закона , навсякъде и по всяко време.
И искаме да знаете ,че в тази си борба не сте сами и скоро на всеки голям водоем ще имате възможност да получите подкрепа от доброволни групи съблюдаващи реда и спазването на закона. Това някой ( най-често месарите) го наричат самоуправство , ние го наричаме „граждански дълг“ и все повече хора мислят така….
Проведените 2 мероприятия на река Златна Панега и яз. Копринка показват пробуждането на един народ и се надявам всеки разумен риболовец да ги подкрепи , сподели и да намери начин да участва в такива за в бъдеще, защото..
Покрай многото събития, които ни заливат последно време и все свързани с любимите ни хобита ( и все негативни като забрани , ВЕЦ-ове и друго разрушение) било то риболов и къмпингуване на открито някак си в главата ми изникна една мисъл на един велик човек – Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер.
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!!
Слава богу нацисти вече няма, но ако заменим по подходящ начин няколко думички , то би могло да звучи и така ( свързано с нашето хоби)
Когато почнаха да строят ВЕЦ-ове по пъстървовите реки, аз мълчах; не ловях Пъстърва.
Когато отдадоха хиляди водоеми на селски тарикати – мрежари, аз мълчах; не ходя по такива дупки.
Когато забраниха къмпингуването на открито, аз мълчах; аз ходя на хотел.
Когато искаха да забранят влизането с лодки в яз.Тича , аз мълчах; не ходя на този язовир. Когато накрая посегнаха и на моето място за риболов – вече нямаше кой да говори!!
И какво стана сега?
Разделени сме на лагери и всеки дърпа чергата към себе си , към неговата мека за риболов , към неговото уединено местенце и със свито сърце НАБЛЮДАВА каква разруха е около него и се надява тя никога да не го достигне. И така са десетки хиляди , но на края разрушението винаги ни застига и чак тогава се сещаме ,че е трябвало да се включим и да се борим ЗАЕДНО.
Пъстървовите и мухарски клубове никога няма да се включат в опазването на яз. Пясъчник , но ще са малко , за да направят достатъчен отпор когато съсипват поредната прекрасна планинска река с ВЕЦ . Шаранджиите няма да се включат в протестът на лодкарите за Тича щото това не ги касае , но пък като ги няма лодките във водата само за няколко години мрежарите ще приключат и последният шаран… Примери мога да изреждам още много , но няма полза от това.
Има полза само от БОРБА и ЕДИНСТВО. Докато се делим на мухари , фидеристи , плувкари лодкари , дънари , спинингисти и всякви други и всеки дърпа чергата си към себе си загърбил проблемите на останалите рано или късно тези проблеми стават и негови и тогава разбира ,че с това си негово безхаберие към проблемите на риболов , който не практикува, сега няма съюзници и е изправен сам пред олялото се „чудовище“ пораснало толкова много поглъщайки нещата ( риболова ) , които него не го интересуват. Не на бракониерството в България мина своя 3000 LIKE в Интернет , но това нямаше да има значение , ако активно не се бореше на ВСИЧКИ фронтове с бракониерството и унищожението на природата.Но, сами няма да се справим и само едни LIKE не е достатъчен , той не променя нищо , не чисти бреговете от боклук , не спира мрежарите и месарите , не прави протести за опазването на природата и рибните ресурси. Той е едно виртуално НИЩО, ако не е подплатено с действия защото…
За да победи злото е необходимо само едно нещо – добрите хора да не правят нищо….
НИЕ , администраторите на Не на бракониерството в България ви благодарим за подкрепата и ВИ молим да подкрепите с действия , всеки както намери за добре, инициативите на различни свои колеги , пък макар и това да не е вашия риболов.
Борбата е ОБЩА и сега ТЕ имат нужда от вас , утре ВИЕ ще имате нужда от ТЯХ.
Картинката по случай нашият 3000 LIKE красноречиво говори за това ,че искаме да престанем да се делим , а заедно да заставаме срещу всеки , който се опитва да руши удоволствието от практикуването на нашето прекрасно хоби – РИБОЛОВА.
При поредното претърсване на язовир Пясъчник в ранните часове на 26.02 от 2 лодки отново беше заловена, макар и малка мрежа в работно положение точно пред заливът , който е окупиран от риболовци на каракуда вече 2 -ра седмица. Дали колегата риболовствал там в неделя заедно с приятелите си би се похвалил с тази слука, ако мъжете от Фронтът за борба с бракониерството не бяха извадили тази мрежа преградила целия залив?
Колеги рибари , разберете го ,че тези мрежари крадат от вашият риболовен излет , от вашето удоволствие и ви бъркат директно в джоба защото вместо да дадете тези пари за захранки и нови такъми , вие ходите по платени локви и давате луди пари , за да хванете в пъти по-малко и малки риби от тези , които има в Пясъчник – само трябва ДА ГИ ОПАЗИМ. За това ни помогнете да го направим всеки както може – едни с директно участие , други с финансова помощ , а други с това да не прекаляват с улова , да не пълнят кофи и легени с бременна каракуда , а да помислят за бъдещето. Този язовир беше докаран до почти пълно унищожение , а сега е пълен с риба. И това само за 2 години от началото на промяната… А ако ни помогнете да го променим с още по-бързи темпове какво ли ще представлява само след още 2 години? Замислете се….
Ето и малко снимков и видео материал , с който искаме да кажем на собствениците на мрежата ( а ние знаем кой са) ,че са имали късмет , че не се засякохме… Следващият път може и да нямат….
Ние продължаваме и трудът ни дава плодове , което за нас е най-голямата награда.
В неделя отново 2 -та каяка решихме да атакуваме на близо щото за 4 часа дето ми бяха отпуснати това е най-добрата дестинация – не губим време в път , а и рибки чат пат излизат не , че сега им е времето на яз. Пясъчник 🙂
И така , на познатите близки места до дупката, аз си къпя силиконът , а Петьо ги лови…. 🙂
Ама кой каквото може да прави и може да уцели правилният силикон. А, той за деня беше 10 см цвят FireTiger на Canniball shad от SavageGear.
Е аз упорствах на какво ли не , обаче след като сложих и аз таз примамка почти моментално имах удар и се сборихме с мъжкарче малко над 2 педи.
Дали е мерно или е сант , два под нормата не съм го мерил , така или иначе отиде да наедрява.
Последва почти моментално натискане на силикона и повеждане с последвало откачане , което си е нормално за риба закачена от вън 🙂
Поразходихме се в посока ръкавите , но нищо съществено освен леки пререкания с лодки , които си мислят ,че като сме с каяците и могат да ни се качат отгоре 🙂
Малко преди да излезнем реализирах и 2 -рата рибка за деня и макар да експериментирах доста отново се хвана на Canniball shad от SavageGear.
За мен остава загадка защо искаше само това и нищо друго… ама рибешка му работа 🙂
Това ,че няма информация последно време за яз. Пясъчник ( освен прекрасните риболовни излети) въобще не означава ,че проверките са спряли или пък натискът над гадовете е отслабнал. Да, радостно е ,че въпреки зачестилите проверки – мрежи не са открити както от нас доброволците , така и от инспекторите на ИАРА , които ходят много често и патрулират както по суша така и по вода.
Но ,не само това са добрите новини….
При проверките срещаме все повече хора , които знаят за инициативите ни и те самите съблюдават за спазването на закона , правят забележки на недобросъвестните колеги и дори влизат в спор с „рибари“ прибиращи маломерни рибки. А, риба има за всички и таз годишните бели рибки близки до нормата , ви даваме дума ,че другата година ще са пак там и ще ви донесат удвоени емоции. Тогава си вземете по 1 риба за консумация вечерта , а останалата ще ви чака във водата.
Да , вече има лагери на яз. Пясъчник , които посрещат нашите проверки с радост и за нас е огромно удоволствие да срещаме подобни хора по бреговете на язовира – хора , които си събират боклука , който си говорят не колко риба са хванали ,а колко са пуснали обратно. Оставяме снимките да говорят… Ние продължаваме и се надяваме хубавите хора , които посещават любимия ни язовир да се умножават всеки изминал ден и да помагат в борбата ни с бракониерството и месарството. Тази борба е на всички ни и плодовете от нея ще останат за всички.
На последната снимка се вижда и чувалът за боклук , който всеки колега трябва да има , за да може да си изхвърли отпадъците….
И така, проверките продължават , а опазените рибки започват да мислят за размножаване. Нека всеки , които хване хайверна риба от тук до забраната, да се замисли дали не е по-добре да я пусне обратно, за да може другата година да лови в пъти повече риби.
Поздрави и наслука
Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.
