Изключително радостни сме да ви представим сдружение „Видрите“ гр. Кричим, което извърши зарибяване на язовир Въча със отраснали шаранчета – 550 кг и 270 броя сомчета. Всички риби бяха разселени с лодки по места подходящи за тяхното оцеляване.
Ето каква информация ни изпрати колега участвал в мероприятието.
Ние сме сдружение „Видрите“ гр. Кричим
с главен Гюнай Мюмюнов – собственик на риболовен магазин
в град Кричим , не много голям , но с много желание зареден. Всичко се прави с цената на ДОБРОВОЛЧЕСКИ ТРУД И ПАРИ ОТ ДОБРОВОЛЦИ и със съдействието и помощта на кмета ни Атанас Калчев.
Общо взето кой колкото може !
Колегите от сдружението имат намерение да продължат тази инициатива и да се заемат с опазването на язовирите в региона.
Ето и видео материали от зарибяването 🙂 Усмивките по лицата на хората казват всичко.
Колеги риболовци, подкрепете усилията на тези и други сдружения, които се опитват да възродят смазаните ни от бракониерство язовири и реки. Всеки отделен лев, всяка върната обратно риба ни приближава към времето когато ще се радваме това да практикуваме своето хоби във водоеми пълни с живот и ще се наслаждаваме на прекрасни риболовни моменти.
Респект за колегите захванали се с благородните дела по опазване и зарибяване на водоемите ни.
След като почти съм зарязал риболова по реки заради пустият му каяк 🙂 беше време поне да закрия пъстървовия риболов със едва 4 -тия си целенасочен пъстървов излет за тази година. Прибирайки се от Ловеч се сетих , че минавам прекалено близо до Бяла река , която по това време на годината страда от маловодие , но пък дори и да няма риба красотата на този район е поразителна и си струва дори само разходката.
Реката ме посрещна както и очаквах – малка и адски бистра , което поставяше на изпитание способностите ми да се прикривам като партизанин 🙂
В такава ситуация избрах да работя почти изцяло с 2 воблера – Един 50 мм Ito Craft със скромните 3 грама и супер успешният боец от предишното ми преминаване през този участък – воблер ръчна изработка от г-н Тачев – уникална 50 мм американка с тегло около 2,5 грама. Трябва да кажа ,че близо 2/3 от излета прекарах в Hand made воблера и той по-никакъв начин не отстъпва на реномираните марки – дори смея да твърдя ,че в определени моменти ги превъзхожда значително.
И започнах аз да ги изпускам и чак след към 5 -тото вдигане на риба успях да снимам това църно обитателче на реката.
В почти всеки вир или бързей се стрелкаха рибки и макар успеваемостта да ми беше под всякакви нормални проценти ( все пак използвах куки без контри) успях да снимам няколко страхотни рибки хванати на воблерът ръчна изработка.
Я открийте къде е рибката на долната снимка 🙂
В рамките на 3 часа минах участък от 2 километра пълен с живот и като се има в предвид ,че реката е в режим „ХВАНИ – ПУСНИ“ се надявам животът в реката да се умножи.
Зареждането с енергия на такова място е гарантирана , но имаше планирано посещение с цел разузнаване на близкият язовир Домлян и около 16 часа се насочих към тази дестинация за която ще разкажа в следващият репортаж.
Поради това , че бях в района на Ловеч за празниците нямаше как да не се хвърля да проверя маловодната река минаваща покрай града 🙂
Е, вода почти няма , но пък така рибата е събрана по- на тясно.
За съжаление , като всяка БГ река рибата е малко и основно дребна , но все пак каквото сме заслужили – това получаваме.
За 3 -те часа риболов успях да излъжа доста кефалчета , като бурният северен вятър допълнително ми пречеше да хвърлям мъниците , с които се опитвах да прилъжа дребните кефалчета.
Дребната клатушка винаги ми е носила успех и този път успя да провокира множество удари 🙂
След като се видя ,че таз примамка лови реших да сложа едно „бонбонче“ – Angler’s Republic Bug Minnow и почти моментално при приводняването направих няколко поредни рибки със скромни размери.
Есента в този красив район е уникална 🙂
Слънчевото, но студено време пречеше на активността на рибите , които явно преследваха примамката без да я атакуват и се наложи да следна малко по-дълбоко , където веднага ми показаха ,че съм уцелил примамката с дълбоко газещото Angler’s Republic Bug Minnow.
За 3 часа риболов в това маловодие хванах над 20 рибки , което без никаква подготовка или проучване си е ОК 🙂
Риболовът на костур винаги е бил динамичен стига да се разбере къде са рибите и какво искат 🙂 Е, това не винаги е лесно особено когато риболовстваме от брега и местата са силно ограничени както от релефа , така и от стотиците рибари търсещи мирни риби от брега на яз. Пясъчник. Да , след като мрежите бяха намалени драстично язовирът се оказа направо окупиран от стотици шаранджии и риболовът дори от лодка стана почти невъзможен. Но , стига сме се оплаквали – добрият рибар винаги намира начин да изчопли някоя и друга риба и с приятел акостирахме на брега на язовира няколко часа преди мръкване в топла августовска вечер и с доста късмет успяхме да заемем един от ръбовете на мястото наречено „Дупката“. Още след първите няколко хвърляния се разбра ,че пред нас има някакви риби , капризни и не особено едри , но каквото такова.
Как е ? Върви ли риболова? Риба има ли?
Ако 2 от 3 -те отговора не са положителни може да продължите да четете на долу и да разберете защо са именно такива….
В ноща на 9 срещу 10 септември след сигнал от риболовци на яз.Батак беше организирана съвместна акция от Фронта за борба с бракониерите на яз. Пясъчник и Иара Пловдив! В местността „Бункера „бяха намерени и конфискувани мрежи с обща дължина над 1200 м. в комплект с лодка и аксесоари за пускането им!Края им завършваше с корда, която беше вързана за въдица на брега! Оказа се,че на брега спокойно си спи в Бял Форд Фиеста наглия бракониер, който естествено нищо не знаеше за пуснатата мрежа!Това се случва на бряг,на който в радиус от 1 км няма никакви лагери и рибари!!!В колата се оказа небезизвестния за всички рибари Петър Брадата от Велинград, един от най-големите бракониери на Велинград. Последвалото обаждане до РПУ -гр Батак нямаше никакъв ефект, понеже нямало доказателства, че мрежите били негови! Пълен абсурд! Оказа се,че форда с регистрация РА 1546 АН е бил собственост на друго лице от Велинград на име Румен, стар познайник на полиция и прокуратура! Явно бракониерите на язовира се чувстват абсолютно безнаказани и си правят каквото и както си искат!!!
А тази снимка е отпреди година… Само на нас ли ни се привиждат ЕДНАКВИ НОМЕРА?
Ето и 2 видеа показващи за какъв размер мрежа става дума…
И така , да си кажем ИСТИНАТА в очите – тоз „младеж“ и всички останали боклуци са покровителствани от ИАРА ПАЗАРДЖИК и местен прокурор и дори хванати вече няколко пъти чрез трикове и вратички в законите биват освобождавани без никакви санкции…
А това дали ви е познато и какви са наказанията? ДО КОГА ДРУГАРИ в прокуратурата и съда пак ще ги прикривате?
Да попитаме какво стана след голямата акция на БАТАК пролетта където бяха изловени със стотици килограми риба и мрежи в домовете си бракониерите , които всички знаем?
НИЩО и нищо няма да се случи докато местните контролни звена са оплетени като свински черва в КОРУПЦИЯ и всеки държи другите с компромати и всички заедно КРАДАТ.
Време е да кажем СТИГА , но не само ще го кажем , но и първото действие на сдружението създадено от „Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник“ ще е да събере и оформи всички материали за тези боклуци и техните покровители на държавна служба и да го внесе в прокуратурата и ако тя не си свърши работата да заведе дело срещу нея ако трябва и в Европейския съд.
И още нещо…
Г-н Любомиров (директор ИАРА Пазарджик) как точно след като извадиха колеги риболовци тази мрежа от Батак се сетихте ,че нощният риболов е забранен и лично вие с полицейски патрул писахте актове за нощен риболов вечерта след удара? Каква похвална активност , но да попитаме кога беше предишната ВИ акция на този язовир с лично участие? Или на вашите авери им пречат рибарите – същите тези , които подадоха сигнала и ни помагаха да обезвредим поредната мрежа?
Уверяваме ВИ ,че този път няма да спрем само до престъпното ВИ бездействие…..
Господа ръководители на ИАРА ( Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури)
Сладководният риболов в България е оставен на абсолютен произвол , управляван от корумпирани и компрометирани хора без никакво желание за работа ( има и изключения , но те са малко)
Риболовците в България почват да губят търпение и групите като тази на яз. Пясъчник и яз. Копринка стават все по-организирани и все по нетърпеливи да ви потърсят сметка защо сте на такива позиции и с какво оправдавате заплатите си , които всички ние ПЛАЩАМЕ.
Отговорността за надигащото се рибарско недоволство е ВАША! Идва време разделно и или започвайте да работите , за тези които сте назначени да го правите или ще направим всичко възможно да напуснете топлите си държавни кресла.
ОБЕЩАНО! Фронтът за борба с бракониерството – на всякъде и по всяко време.
Риболовът на щука на повърхността е един от най-интересните и същевременно емоционални видове риболов, които съществуват, като бруталните атаки и визуалното удоволствие от удара се помнят дълго. След няколко тематични излета в края на миналата година и началото на тази се събра достатъчно снимков и видео материал за подобен обобщаващ разказ в няколко части.
За да се лови щука на повърхността се изискват няколко прости елемента – да има щука, времето да е подходящо, да сте на подходящото място и да имате подходящите примамки и техника на водене и голяма доза упорство. Звучи супер лесно , но съчетанието на всички тези параметри на задачата е изключително трудно и много хора след няколко неуспешни излета просто слагат въртележката и захвърлят тези чудати примамки в ъгъла на своята кутия, а успехът по някога е толкова близо…
Да започнем от мястото за риболов с повърхностни примамки. Всички знаем ,че щуката обича да дебне своята плячка в засада от укрития и плитките и обрасли с шавар дупки са идеалното място за това. По някога само метър свободен във водораслите е достатъчен , за да имаме атака на побесняла щука , чието спокойствие е нарушено от нашата повърхностна примамка. Една от грешките на риболовците стартиращи с този вид риболов особено от брега е да изберат грешното място – било то прекалено дълбоко или изцяло чисто и без никакви укрития. Да, на такова място вероятността да скъсате своята примамка е малка , но още по-малка е вероятността да хванете и щука и с това да пропуснете подобни емоции.
Но трябва да се уточни, че не само пълните с водорасли водоеми са притегателно място за щуките , но все пак дълбочината е определяща при търсенето на щука и е добре да познаваме водоема, на който риболовстваме и да изберем правилното място на което да подадем примамката и тогава дори и да няма естествени укрития може да се надяваме някоя щука да е излезнала на лов 🙂
И когато попаднете на правилното място се надявате да е и в правилното време. Това сякаш е по-лесното за уцелване – всеки знае ,че щуката в топлите летни месеци активно търси храна рано сутрин и привечер, но в различните сезони тя мени своите атакуващи навици като през горещите месеци атакува основно сутрин , докато веднага след разрешаването на риболова й , когато водата е все още студена – основните удари са в следобедните часове , когато горният слой на водата се загрее.Е , винаги може да ни изненада някоя щука стига да успеем да я раздразним с подходяща проводка. А, в следобедните горещини когато рибата лениво си почива на сянка , последното нещо което би я накарало да атакува е бързо движеща се примамка, за която трябва да размъква пълният си търбух. 🙂 И тогава на помощ идват големите паузи във воденето на примамката, а ако тя се движи бавно и лежерно след поне 4 – 5 секундна пауза… да , това би извадило от нерви и най- заспалата риба и би атакувала зловещо подобно изчадие.
Следващото видео точно отразява именно такава ситуация като рибата при удара погълна изцяло Lucky Craft Gunfish 115 mm и въпреки внимателната интервенция по откачането – същата умря и при чистенето се оказа натъпкана до пръсване с риба , което потвърди теорията ,че в следобедните часове ударите са от раздразнение , а не от глад.
Ето и видеото на самият удар и демонстрация на лежерната проводка 🙂
Това беше единственият удар на повърхността за целия ден въпреки, че упорствах доста.
Удоволствието от подобни срещи на повърхността ни карат упорстваме дори във време когато ясно се вижда, че няма никаква активност около повърхността на водата с любимите си повърхностни примамки, за които ще стане дума във следващата част.
Здравейте приятели,
Пиша ви от името на Фронтът за борба с бракониерите на яз. Пясъчник.
През последните няколко месеца доброволческите структури получиха страхотно развитие най-вече покрай избухването на колегите от Централна рибо-опазваща органиация и постоянният натиск над бракониерите на язовири като Пясъчник, Студен Кладенец,Кърджали , Батак ,Сопот и други. За нас вече няма връщане назад и като група получила името си “ Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник“ изкаваме искренната си благодарност за всички, които ни подкрепиха през тези трудни дни на борба – до тук цели 2 години и половина. През това време преминахме през много трудни моменти , но в името на това да покажем ,че има изход от тунела на безнадежността успяхме да променим мрачното настояще на един от най-мрежените язовири в България и да го превърнем в прекрасно място за риболов с трофейни екземпляри. И сега ни се иска да преминем на следващото ниво – ниво надскачащо просто спонтанни проверки и локални зарибявани – но за това ни е нужна вашата подкрепа.
Нека си припомним началото със следащото видео 🙂
През всичките тези години се опитвахме да бягаме от някакви организации , но истината е ,че за да спечелим вашето постоянно довери трябва да създадем подобна организация и тя вече е факт!
И сега много хора ще си кажат – „тея пък какво свършиха ,че сега пари искат?“
Ами ние не искаме пари , искаме подкрепа ,искаме съпричастност и всичко това не за нас , а за любимото ни хоби , за опазването на рибите и за развитието на риболовната култура на всички ни.
До сега дори с неофициална сметка сме получили много дарения , които до стотинка са отишли за зарибяване и опазване на рибите , но два случая изпъкват което доказва ,че добри хора все още има и че сме спечелили вашето доверие , не с думи а с дела.
Ето какво ми се случи преди година на яз. Тракиец:
Преди година излизайки от риболов на язовира към нас се приближи колега риболовец , с които се заговорихме за любимото ни хоби. Малко преди да тръгнем бях запитан следното: „Абе вие не се ли борехте срещу бракониерите на яз. Пясъчник?“ , след което раздъвкахме малко и тази тема и колегата запали голф 3 -ката си и си тръгна.
Донатоварихме и в момента в който тръгнах , същият автомобил видях ,че се връща към нас – сигурно нещо беше забравил. Е, човекът слезна , извади 50 лв и ми каза:
„Благодаря за всичко което правите и макар да не съм ходил до сега на яз. Пясъчник искам да се включа и да помогна“ при което онемях и въпреки ,че исках да ги пусне в касичките – той остана непреклонен и се наложи да ги приема – парите вече са превърнати в рибки отдавна.
Случка номер две 🙂
Съвсем на скоро си купих воблер от един форум и с човекът се уговорихме да се видим и да го взема на ръка щото сме от един град. И когато се видяхме с него последва въпросът: „Абе ти си ми познат от някъде.. чакай ти си от онези хора дето вадят мрежите от Пясъчник…“. Скромно казах „ДА“ , при което, моите пари за воблера ми бяха върнати обратно и човекът извади 100 лв и ми ги връчи без да ми даде каквато и да е възможност да се опитам да ги откажа… тези негови 100 лв ще се превърнат в рибки в планираното зарибяване в края на тази седмица.
Тези макар и малки жестове ни карат да продължим да се борим за това да променим нещата свързани с любимото ни хоби – да продължаваме да вадим мрежи , да съдействаме на ИАРА в борбата и с „рибарите“ нарушаващи закона и най-вече да се опитаме да възстановим екосистемите по язовирите и реките ни , които са на прага на унищожението след като почти на цяло беше унищожена рибата в тях.
И така…. сдружението ни вече е факт , сметката към него също и ви гарантираме ,че всеки лев ще бъде употребен за дейностите по опазване и зарибяване както на яз. Пясъчник , така и да развием идеята за поетапно опазване и зарибяване на река Марица.
Всеки месец , в неговото начало ще даваме отчет на постъпилите средства и това какво натрупване има и за какво са използвани и за какво ще бъдат планирани за в бъдеще.
Предстой да се изготвят и членски карти на сдружението ,чрез които също ще можете да подпомогнете организацията и нейните дейности – в по-ефективно опазване на рибните ресурси иорганизирането на мащабни зарибявания.
В петък 10.06.2016 г ще се проведе първото за годината зарибяване на яз. Пясъчник с подготвен изцяло от Института по рибарство материал от вида толстолоб , който е жизнено важен за филтрирането на водата на яз. Пясъчник – бройките на личиниките ще са над 600 000 като при средна оцеляемост 15 – 20 % се надяваме това да подпомогне почти изчезналата му популация и с това да се подобри кислородното съдържание на водата и оцеляването на вече излюпените рибки.
Разбира се , ще има обстоен репортаж със снимки и видеа веднага след събитието.
И така още веднъж искаме да ВИ изкажем огромна благодарност за подкрепата – вярата Ви във нас и това което правим ни кара да удвойм усилията си в това което правим.
IBAN: BG63UNCR70001522621225
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: СНЦ Професионален клуб по спортен риболов „Олимпик 2002“
Основание: дарение / благотворителност.
И така трудното начало е поставено и е време да преминем на следващата стъпка – да увеличим натиска и да разширим действията си , но за това имаме нужда от вашата подкрепа , пък до където ни стигат силите 🙂
Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник
Изключително сме радостни да предоставим информацията , че един прекрасен язовир като Малко Шарково вече има своето гражданско сдружение , което го зарибява и опазва и вече има цели 2 зарибявания зад гърба си подкрепени от хора от областта , както и от много други места по света. Ето какво ни изпрати Митко , който е един от хората „виновни“ да се случи всичко това.
Здравейте,
Ние сме една шепа хора, които най-искрено и абсолютно безкористно обичаме яз. Малко Шарково, но по един или друг начин животът ни е запилял по различни краища на света. Миналата пролет на една среща с Жоро (Топлия) обсъдихме идеята да направим една инициатива за набиране на средства. Пуснах тема в шаранския форум, където тотално ме отказаха, имаше и лични нападки и какво ли не (от тоя момент му ударих чертата!), пуснах и тема в нарибата (https://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=90072). Отзивът не беше впечатляващ, но все пак в рамките на година успяхме да съберем средства за 3000 амурчета педарки. Благодарение на местни рибовъди, както и на собствениците на Видракс (които, след като научиха за инициативата, се включиха активно) се вдигна доста шум около акцията и след зарибяването с амурчета дойдоха дарения за зарибяване и със сомчета.
И на 16.05 се случи и зарибяването със близо 1000 сомчета – изцяло закупени със доброволни дарения , а много от тях бяха и подарък от местно рибовъдно стопанство.
Тъй като в тази част на годината щуката е единственият възможен обект за риболов в това променливо и дъждовно време , което тотално скапа пъстървовите реки , ние отново заложихме на излет търсещ тези зъбати твари.
Мястото отново беше същото , но и този път не липсваха изненади 🙂
Водоемът ни изненада този път с пълно безветрие и прекрасно слънчево време.
Започнах веднага с джърковете донесли ми много емоции в предишния излет и почти директно се насочих към мястото на срещата с крокодила от преди седмица. Е, този път не го срешнах – или вече не е там , или си е научил урока. 🙂 Продължих да замятам в посока брега без никакъв успех и така близо час преди да направя няколко замятания в дълбочина , която на места достигаше 5 метра с потопена растителност някъде към 2 -3 м от дъното. И малко изненадващо към 50 – 55 см щука захапа плахо розовия ми джърк – е докато извадя апарата се саморезилна 🙂 . И така си минаваше времето без кой знае какви изненади и макар да пробвах цял набор от воблери повече кълванета не последваха. Отново смених мястото и поради това, че слънцето беше напекло смених цвета на джърка и направих малко по-бърза проводката. Отново плах удар ме изкара от летаргията , но явно щуката в този период на годината нещо се бърка с подводница щото направо удари дъното и доста зор ми даде докато я докарам до каяка.
След откриването на щуката , имах удоволствието да посетя една близка река , в която все още е останала някоя и друга не бурканизирана балканска пъстърва. Посещавам я по това време на годината, преди през лятото да са я окупирали десетки лагери – да , мястото наистина е приказно.
Пристигнах в ранния следобед и заварих реката леко висока , вода без никакъв цвят и се наложи да се крия като партизанин 🙂
А какво да използвам в тази безцветна вода? Има още →
