Архив на: Генади Алтънов

По Марица през февруари 2019

Здравейте, приятели, на спининговия риболов!
Лека-полека започвам да добавям в блога излетите си, които направих от началото на годината. Имам да ви покажа доста интересни моменти. Улових страхотни и борбени риби, като риболова тази година потръгна отлично в първите месеци от новата година спрямо миналата, когато беше пълна трагедия – „Слабо начало на 2018-та„.
Началото на 2019-та година беше изключително топло спрямо предходните години. През януари бях направил един единствен излет – капо на Марица. Това обаче не ме отказа и хубавото „пролетно“ време отново ме накара да посетя реката. През февруари имаше дни, в които дневните температури основно бяха около и над 10-те градуса. Стабилно, ясно и слънчево време без обичайния познат февруарски мраз и сняг. Инфото за риболов от брега на големите язовири не беше добро, а за пъстърва пък хич не смятах да ходя (заради навалицата) и реших да ги пренебрегна тези риболови. Денят беше неделя – 10-ти февруари. Хубаво, пролетно слънчево време без вятър, при което е грехота човек да си седи у дома. Бях отишъл на реката след 12 часа на обяд, когато слънцето вече беше високо и напичаше. Мисията за риболов беше всичко коз – към този момент още не бяха влезнали забраните на зимно размножаващите се риби и можеше да се лови всякакъв вид хищници. Бях си подбрал N-на брой различни примамки, разпределени в три кутии – за сом, щука, распер, бяла риба и кефал. Търсенето на хищниците беше ориентирано главно по дълбоките вирове, където мислех, че те ще са се групирали. Всеки вир беше методично облавян с различен тип примамки, за да не пропусна евентуално нещото, което търся. „Който търси – намира“ – нали я знаете тази поговорка. 🙂

Малко след 15 часа бях стигнал един хубав вир с мощен поток, който се влива бързо в него и също толкова бързо се разлива, забавяйки течението си по-надолу, като струята оставаше на срещуположния на мен бряг. Дълбочината не беше голяма – около метър и десет, но не повече. Реших, че в този момент от деня ако има хранещи се хищници то ще ги открия на точно такова място. След като бях пробвал обичайната си тактика за риболов вече 25 минути, сложих на линията следващата примамка от кутиите си – силикон на Fanatik Larva в размер от 3 инча. Това е пасивен силикон с формата на огромна ларва на водно конче. В Интернет може да намерите вече доста богата информация относно успехите с тази примамки. Бях монтирал силикона на спортна единична кука на Fanatik с 8 грамова чебурашка, като за първи път ловях с подобен тип силикон и модел.

Спинингът, с който ловях, беше модел на FIlStar – Jig Master 832MH, с тест 8-35 гр. С него бях готов да поема евентуална слука от добри маришки кефали до сомове (ако ми излезе късмета де). 🙂 Все пак беше февруари и с подобен такъм в зависимост от мястото може да се пребори и добър сом. Линията ми беше над означения максимален тест за спининга от 20 lb – Sunline Super PE №2,5 с тест от 30 lb. Въпреки фабричните параметри на влакното, за мен, то е доста по-тънко и бе подходящо за спининга. Повод от дебело флуоро слагах само ако залагах на тактика за щука. При случаите, когато търсех други риби просто махах дебелия повод и играех с брейда.
Бях заметнал на максимална дистанция до отсрещния бряг примамката и докато изтичах по течението Larva-та на Fanatik усетих ясно пощипване, а след това и мощен удар. Последва моментална засечка и ето, че вече имах първата добра уловена риба за 2019-та!! Бях излъгал страхотен кефал, който засмука силикона от дъното след 4-5 секундна пауза, докато задържах.

Добър, не, ами даже отличен – метърчето закова 43 сантиметра. Този тлъстак със сигурност беше далеч над килото!! Абе истинска радост за рибарското сърце, сковано от зимния сезон. 🙂

Този страхотен дебел зимен кефл ми даде ясен знак, че съм напипал правилното място и примамка, с която да продължа да замятам в позатоплените зимни води на Марица.

Десет минути след пускането на дебелака имах два почти последователни удара при проводката, като на второто кълване зсякох по-агресивно и Jig Master-а ми подсказа, че рибата е доста по-голяма от уловения преди малко кефал!!! При доближаването й на плиткото и като видях как й плесна 4-5 пъти опашката над водата ми стана ясно, че…..

… съм ударил малкия джакпот. 😀

Обективът ми запечата и тази отлична слука, а аз пък си казах, че май каквото улових – го улових и е време да си ходя. 🙂

То, наистина какво да иска човек повече от Марица в подобен февруарски ден – прекрасно време и две добри риби.

Абе поостнах „още малко“ на реката, за да видя какво ще се случи. 🙂 За 40 минути имах още три удара на Larva-та, като при последния – резултата бе в моя полза.

Заковах още един маришки дебелак – заслужавало си е „още малкото“ чакане!

Не стигна съвсем малко дебеланкото да закове на метъра 45-те сантиметра. 🙂

А, дали можех да закова до края на излета и наякоя риба над 50-те сантиметра, с която да подобря личния си рекод за кефал? Не знам, трябваше да помятам „още малко“, за да разбера това! 🙂

В крайна сметка до 17:20 повече удари нямах. То, какво повече да желае човек – прекрасно време и страхотни риби през февруари на Марица! Сигурен съм, че много спинингисти жадуват за нещо подобно!
Мотивиран от добрия излет, посетих Марица отново следващата неделя на 17-ти февруари. Живакът на термометъра беше достигнал температури от порядъка на 16-17 градуса през неделния следобед. Наистина необичайно топло време, което пък беше отлично за нова доза добър риболов по реката. Помотах се из един-два вира, но слука нямаше. Трябваше да се насоча към печелившото място от предния излет, което бях оставил за „десерт“. Там очаквах слуката да бъде „топ“, с оглед на това, че условията за риболов не се бяха променили значително. 🙂 Бях заложил на същото риболовно оборудване и с първите мятания на Larva-та на Fanatik, в размер от 3 инча и с 6 грамова чебурашка.

В следващия един час имах два удара на пасивния силикон, като втория го заковах! 🙂 Последва кратка серия снимки от екшъна:

Ето, че отново дебел маришки кефал, с едра люспа и над 40-те сантиметра беше захапал стръвно Larva-та!

Следобедната активност във вира беше точно в рамките за един час – два удара. След това до 17 часа нямаше никакви изгледи за улов на още някоя риба. Доволен и на този улов, бях готов да посрещна предизвикателствата на работната седмица. 🙂

Риболов в края на 2018

Чудех се как да оформя финала на излетите си за 2018 г. и реших да бъде по-обзорно и кратко, с оглед на това, че вече измина доста време, а и то няма чак толкова неща за разказване. В края на 2018 г. направих четири излета по нашите водоеми, като последния от тях бе доста успешен с малко по-големи риби.
През последния уикенд на ноември посетих един язовир, на който за пръв път имах възможността да половя. Бях се приготвил с два спининга – един за бели и един за костуретки. В крайна сметка наблегнах на втория вид – костуретките. Оказа се, че популацията им е доста добра и се получи добър излет с много, но дребни риби.

Рибките ми взимаха на пасивни силикони, като се налагаше да се прави дълга пауза. Всички до една бяха връщани на момента в язовира. Отличен резултат имах със силиконите на Bait Breath от модeла Mosya.

Измежду малките раирани разбойнци имах късмета да закова един малък бонус – кефал, на пасивно силиконче от DUO – Tetra Works Burny.

След този излет, последва по едно капо на Марица и на един язовир в началото на декември месец.

За Stradic-a си взех допълнителна резервна шпула, на която имам намерение да навия някакво тънко 8 нишково влакънце, което да си го ползвам само за риболов на джиг през студените месеци.

Ако някой се е чудил някога колко тежи една шпула на въпросния модел на Shimano, то ето една снимчица:

Последния ми риболовен излет бе на 24.12.2018. Зимния джиг бе в разгара на сезона си, но май при повечето риболовци слуката бе много слаба. Времето по Коледа бе сравнително топло за сезона. То като цяло тази зима си беше доста топличко – поне това сочат и сметките ми за ток. 🙂

Бях на язовира в късния следобед. Успях да уловя три бели риби от брега, като отделно от това имах още три удара, които не успях да реализирам. При единия от тях се сборих с едра бяла риба, която се откачи на около 3-4 метра от мен. Така и не успях да видя колко голяма беше, но със сигурност досега толкова голяма не съм улавял от брега. Бях заложил на един нов за мен монтаж Jig rig – офсетна кука Sensei – F1505 BN, крушовидна тежест с вирбел – тегло 10 грама, свръзваща пружина за силикон и една халка за свръзка на куката и тежестта. Всичките ми удари дойдоха при използването на този монтаж.

Силиконът, с който ловях, бе на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 4 инча.

След първото проспано ударче, дойде ред на второто, което не пропуснах. Рибата беше лакомо засмукала повече от половината силикон, а офсетната кука бе отлично пробила.

Пуснах рибата и доволен от слуката продължих да прослушвам дъното с надеждата още нещо да се завърти пред обектива на фотоапарата.

Последва удар, който проспах и 30 минутна пауза, през което време посмених няколко силикона и се върнах отново на Jig rig-a. По едно време Light Game-a индикира кълване на риба – моментална засечка и… ето, че имам хубава риба!

Позволих си да й направя няколко последователни снимки, защото я бях зашил много добре и нямаше предпосавки да се откачи от своеволията ми. 🙂

Пощракох я още малко и я сложих на метъра.

Реших да задържа рибата, с оглед на добрата им популация в язовира. След нея последва много силен удар на доста по-голяма бяла риба. Бях сигурен, че ще успея да я покажа пред обектива, но тя се откачи на 3-4 метра от мен. Можеше да поставя мой своеобразен личен рекорд, но уви – някой друг път. 🙂

15 минути по-късно, към 17 и 30, успях да уловя още една бяла риба, но дребничка.

Към 18:10 небето порозовя от залеза на слънцето и с тази красива картина приключи не само излета, но и риболовната ми 2018-та година. В изтичащите дни от 2018-та така и не намерих време за риболов.

Поздрави на всички, четящи блога и наслука! 🙂

Марицалайт през ноември 2018

Все едно бе вчера, а всъщност лових преди цели шест месеца. Малко поспрях с репортажите, че все други ангажименти имам, но ето, че вече имам време да допълня на блога как завърши риболовната година за мен. 🙂
Ноември месец настъпи, а есента напредваше. Зелените цветове отсъпваха на жълтите. Сутрините ставаха все по-студени, но пък през деня беше все още сравнително топло за сезона. През ноември успях да направя два излета по река Марица.

На 06.01.2018 бях от 08:00 часа сутринта по реката. Вече около час замятам примамките, но слука така и не се появява. Сменям едно място с друго и ето, че попаднах на някакви риби. 🙂 Бях заложил на малък силикон и имах първите почуквания, които много ясно усещах на лайтовия спининг. Засечка след засечка, но нямаше риби на куката, докато… стана ясно каква е работата и кой почуква силикона. 🙂

Първата риба не беше от очкаваните костури или бели риби, които ловях по тези места през октомври месец. За повдигане на адреналина успях да излъжа една щука около 40 см, която не успях да снимам, защото ми скъса на брега и се върна обратно във водата, а тъкмо вадех фотоапарата. 🙂 В следващите 4 часа обаче слуката не бе мой спътник. Липсваше каквато и да е активност на риби. Докато преслушвах вирче по вирче, ненадейно се натъкнах на аквтини риби и стана тя, каквато стана….

Нямах празна проводка, а малките бели бяха толкова агресивни и озверели, че някои се закачаха странично след атаката…

Хващах различни размери бели, което говори за много добра и силна популация на вида в Марица около Пловдив.

Както казах празна проводка нямах и от един вир надърпах някъде към 20+ броя – явно бях набарал масово групиране на тия рибки. Силно се надявах сред тях да има костури или кефали, но уви – само малки бели риби, с които към 15 часа финиширах излета. Доста от тях дори и не снимах, защото не си заслужаваше усилието. Разбира се всички, до една, бяха върнати в отлично здраве обратно в реката.

Пет дни по-късно на 11.11.2018 отново се пуснах по Марица. Този път имах на разположение малко време да половя в късния следобед до свечеряване около 2 часа. Малко след 16:00 часа бях на реката. Реших, че поради ограниченото време ще се фокусирам да ловя само в един вир, което обаче доведе закономерно от своя страна до по-слаба слука, спрямо предния излет.

Бях взел със себе си два пакета силикони на Bait Breath – Mosya 1.5″ и 2″, сътоветно в цвят Watermelon/Seed и Suji Ebi , които успях да разловя. Интересно, но на другите примамки, нямах ударчета, дори на Larva-та.

Кълванетата бяха в паузите – 5-6 сек, след оборот навито влакно. Активността на рибите бе много ниска и отчайваща. Капото спасиха две малки бели, като имах и още три-четири ударчета, на същите силикони.

Марицалайт през октовмри 2018 – 2

Излетите ми по Марица в края на октомври продължиха. Стимул затова ми бе излета от
21.10.2018
, както и подобрението на атмосферните условия и затоплянето.
От предния излет видях, че имах много добра слука на пасивен силикон и реших, че смело ще заложа при следващите си риболови на такъв тип примамки. Спомних си, че в шкафа с примамките имах два неразопаковани пакета, на точно такъв тип силикон, които повече от година седяха там и…. май чакаха да им дойде реда. 🙂 В следващите няколко излета, които ще ви покажа, заложих основно на два пасивни силикона – Bait Breath Needle Realfry и Fanatik Larva 1,6 инча, като резултата, за мен, бе отличен!

24.10.2018 – сряда. Денят бе все още сравнително дълъг (не бяхме врътнали още стрелките на часовника), което ми позволяваше да правя кратки надвечерни набези по реката след работа. Някъде малко преди 18 часа бях на Марица. Активност от риби нямаше, а нивото бе спаднало леко, като реката се беше поизбистрила. През първите 10 минути нямах пипане, но изведнъж реката загъмжа от риба! Бях хванал вечерен заход на малки хищници! Стартирах с малка бяла риба на Larva-та, която добре разтресе лайт пръчлето ми.

Последваха още няколко кълванета и ето, че този път от реката се появи наперен костур!

Пасивният силикон, се оказа най-удачното решение в случая, а ударите бяха в паузата!

Рибите взимаха силикончето директно от дъното в три-четири минутната пауза, която правих. Ловяха се малки костури и бели.

Всичкия шум бе за около 30 минути, след което отново последва празна, след празна проводка и към 19 часа си тръгнах. 🙂
Съботата на 27.10.2018, реших да отделя повечко време на лайтовите бодлоперки по реката. Бяха ме зарибили яко и ето, че отново им отделих от вниманието си. Малко преди 09:00 почнах да мятам и след няколко замятания вече имах първа риба, която се хвана в края на проводката пред мен. 🙂

Лека-полека риболовът потръгна и през следващия час се отлових на дребен костурец. Ето и някои от уловените рибки. 🙂

Последва пауза от страна на рибите, явно изпонабодох каквото имаше пред мен, или не съвсем… 😀

По едно време се появи на реката една риболовна нинджа, която мяташе силикони, които бяха големи колкото моите уловени риби. 🙂

Към 14:30 часа ми писна да тормозя малките бодлоперки. Вече тотално бях начесал крастата. Измежду тях се появи и една щука около 40-те сантиметра, която да внесе малко разнообразие сред бодливците. Посягайки с ръка да я сграбча от водата за снимки, се самооткачи и я оставих да си замине свободно, както всички други рибки, които бях изпонабол на малките силикончета. 🙂
На следващия ден се отвори прозорец за надвечерен риболов. Резултът от него бе кратък заход на малки бели риби в рамките на 15 минути между 18 и 18:15 часа.

„Регистрирах“ посетителите в гьола набързо, което беше обещаващо начало, но в следващия час нямаше цък. 🙂

Марицалайт през октовмри 2018

21.10.2018 година – един от хубавите дни през октомври за риболов. Малко след 12 на обяд съм вече на Марица, около Пловдив, с лайтовката. Не бях ходил там вече повече от месец. Видимо нивото се беше вдигнало значително, а водата – поизстинала. За мен октомври месец е един от най-успешните месеци за риболов по реката. Тогава започва голямото есенно хранене на хищниците и слуката се повишава значително. Тогава може да се очакват отлични успехи на всички видове хищници, които я обитават. Свидетелсво за това са и репортажите ми от миналата година „Марицалайт през октомври 2017„.
Започнах риболова на един завой на реката, като там водата убиваше скоростта си и се получаваше тих залив. Заложих на повърхностна примамка, но нямах резултат. Следващия коз в ръката ми бе Salmo Minnow 5S. След няколко проводки усетих добър удар и засякох!

По повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал щука, която след минута-две на напъни, успешно „приземих“ на метъра за снимки. 🙂

В следващия час обаче слука нямах. Стигайки до една залята площ, с дълбочина от около 20-тина сантиметра, видях активни кефалчета, които си играеха на повърхността. Реших, че мога да се погавря с тях, като заложа на Storm Gomoku Pencil 45F.

Последваха редица ударчета от малките кефалчета, като най-големите бяха с ето такъв размер. 🙂

30-40 минути си изгубих да си играя с тях, ей така да поубия малко време. През това време се появи значителна облачност, но така и не заваля.
В следващия вир нещата стояха по по-друг начин – водата беше по-спокойна, но мътна. В началото на вира нямах слука и затова се преместих малко по-надолу по течението. Помятах с воблери, а после и с въртящи блесни, но нямах успех.

Нямаше начин в този вир да липсват хищници. Имаше налице спокойна вода, укрития и места за ловни полета. Трябваше да сменя тактиката си и сложих силиконче с 4 грамова чебурашка. Дълбочната не беше голяма – около 1,2 метра.

Докарвайки силикончето на два метра пред брега го задържах в средния воден слой и го оставих бавното течение да го подхване, отнасяйки го надолу. Усетих удар и моментално засякох! Ето, че излъгах нещо… добро, благодарение на малкото силиконче! Оказа се щука, като Needle Realfry-а се беше згубил в устата й.

С кохера внимателно откачих куката и положих рибката за измерване. 🙂

Смятам, че за размера на силикончето това бе голяма плячка – щука почти 40 сантиметра.

След две проводки отново имах удар наблизо пред мен и ето, че следващия маришки хищник бе заловен пред обектива:

Малка бяла риба бе сдъвкала пасивния силикон на Bait Breath. Останах приятно изненадан, че в този участък се е позавъдил хищник от този вид. Досега, колкото и пъти да бях ловил там, не бях имал слука на бяла.

Реализирах две бързи риби и слуката секна. В следващия час сменях различни силикони и воблери, но слуката се бавеше нещо. При последващото замятане, на което бях заложил отново на пасивното червейче Needle Realfry усетих, отлично по бланката на Zodias-a, дъвкане на силикона!

Последва моментална засечка и ей тоя разбойник се показа на фокус:

Надявах се, че съм ги напипал отново, но за съжаление друга слука нямах. Все пак останах доволен от риболова, защото улових 4 вида хищници с лайта по отарашената река – направо един голям шлем направих. 🙂 Този добър излет отприщи още няколко такива в следващите седмици.