Архив на: Гендо

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

За костури през лятото 2018 – 6

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.


Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

Марицалайт през септември 2018

Здравйте и за много години приятели и читатели на Spinning365.com!
Аз продължавам да допълвам към блога излтетите си от миналата година, защото има още какво да се покаже и разкаже. Септември месец бе много силен откъм излети при мен. Слука имаше и малка част от нея вече ви я показах в предните репортажи. Всеки уикенд бях на някъде в търсене на хищниците – за пъстърви, костури, бели риби, морски твари и… по Марица край Пловдив.
За целия месец направих едва два излета по Марица. Главната цел бе риболова на малки хищници с лайт такъм. Общо взето нивото на реката беше много високо за сезона, а водата се оказа не хладна, а направо студена. Непрестанно се вливаше в Марица студена вода от водните каскади и това пасивира доста хищниците.
На втори септември ми гостува мой приятел от София, които се беше заредил с много ентусизъм за риболов по Марица. Още на изгрев слънце се срещнахме на уреченото място на реката и след кратка раздумка почнахме риболова. Стъпвайки по бреговете на Марица и виждайки как се е „поразлютила“ ми стана ясно, че риболова няма да е от най-лесните.
В тих участък, на който съм имал добра слука на повърхностни примамки при предните излети, сега нямаше побутване. Високото ниво и студената вода бяха изпъдили от повърхността рибките ми… Очертаваше се да го няма любимия ми риболов на повърхността, което се потвърди до края на излета – жалко. Смяната на повърхностната примамка с потъващ воблер и бавен туич – Salmo Minnow 6S, ми донесе първата риба – малка щука, която се бе притаила на дъното пред нас:

Двадесет минути по-късно, при бавна проводка с Mepps Aglia-e, се излъга едно дребно кефалче. Бавно трупах точки за статистиката, докато моя приятел все още бе капо.

След още 30 минути упорито настояване, на същото място, успях да излъжа по-едра риба. Успешната примамка бе отново Mepps Aglia-e, но в размер №2.

Докато провеждах бавно примамката, изведнъж сработи аванса на макарата и лайт пръчлето се понапрегна доста – това бяха сигналите, че имам нещо „малко по-така“ на линията. 🙂 За снимки се появи още една щука:

Пуснах я и се обнадеждихме , че с моя приятел ще има повече и по-добра слука, все някак си. 🙂

За съжаление обаче, нещата спряха до тук – три риби в рамките на един час сутринта. През следващото време нямахме пипане…

…. това не го броим! 🙂

Понапънахме се да излъжем още някоя и друга риба, но до 12 часа не се случи нищо значимо, въпреки, че се пуснахме надолу по течението и измятахме маса примамки. Бях разочарован, че Марица ни погоди този номер, но някак си вече лично аз съм свикнал с постоянно менящото се ниво и студена вода.
След две седмици отново посетих реката. Личеше си по бреговете й, че пак нивото не е било постояно, а се е меняло през дните. Бях отишъл в късния следобед по моите си места. 🙂 Виждах къде са рибите, но агресивността им към изкуствените примамки не беше на ниво. Покрай брега имах два удара на малкия уолкър на Storm, но рибите не атакуваха в целта. 🙂 Ето например, тази група кефали, как ли не ги мъчих, но те… просто си плуваха там:

Залезът на слънцето наближаваше, а с него и едно гръмко капо. 🙂 Е, докато не ме сполетя слуката с този дребосък, отново на въртележка…

Айде, отървах и този път капото. 😀

За бодлоперки 2018 – 2

Денят е събота – първи септември, а водоема язовир Пясъчник! Не бях ловил там от първи август. И този път целта на посещението ми бе проверка на активността на белите риби и костурите. Бях отишъл сутринта, като смятах да ловя докъм 11 часа. Слънцето вече се бе показало малко над хоризонта, когато започнах да търся бодливите хищници – някъде към 7 часа.

Внимателно наблюдавах водната повърхност за хищническа активност, като във всеки един момент бях готов да извадя от кутията с примамки някой от повърхностните ми бойци. Силно се надявах този път по плитчините да се покажат дебелите пясъчни костури и да направя един динамичен риболов.

Да обаче през първите 40 минути от излета нямах слука! Нямаше и активност на повърхността. Какво им ставаше на тия риби?!? Условията за риболов бяха повече от добри! Може би трябваше да сменя тактиката си – така и направих. Заложих на силикон и реших да търся рибите далеч от брега. Такъмът с който ловях ми позволяваше това – спининг FilStar Light Game във вариант 2.74 M и плетено влакно Gosen-W 4ply Multi 300 m в размер №1. След две проводки вече се радвах на успех! На максимална дистанция, около 50+ метра, имах удар на риба, който успешно отразих и така наклоних везните в моя полза! 🙂

Очаквах, че бях излъгал по-едра белка, но се оказа, че е по-дребничка и тумбеста. Изглежда тъкмо беше закусила, което означаваше, че хищника се храни навътре, а не край брега. :)Пуснах рибката и продължих с дългите кастинги.

След 10-тина минутки смених успешния силикон на Pontoon 21 с Fox – Zander Pro Shad 10 sm в цвят fire tiger. С него ковнах две маломерни бели, за които размера на силикона идваше голям залък за малките им лакоми усти, поради което се откачиха набързо, защото бяха захапали преди куката. 🙂

Рибите изведнъж се покриха и през следващия час и половина нямах слука. Все пак успях да ги открия, като размерите им не бяха впечатляващи, но пък почти нямаше празна проводка. 🙂

В един момент спрях да ги снимам, защото беше безсмислено да щаракм еднотипни снимки. Успешната примамка в случая бе клатушка на DAM – Effzet Slim Standart.

Така и не се вреди някой дебел костур… Времето напредваше, а с него и предстоящата жега.

Дръпнах още няколко белки с идентични размери като предните на Orka Mermaid в цвят FY и приключих с риболова.

Общо взето не бях капо – имаше доста наскубан дребосък, но целта на риболова бе отчасти изпълнена. 🙂
Търсенето на бодлоперките на язовир Пясъчник продължи. Следващият ми риболов там бе чак през средата на октомври. Сутринта навалицата по бреговете на язовира беше пълна. 🙂 Все пак успях да си намеря местенца където да помятам.

През първите 30 минути на излета успях да ковна една бяла риба, която ми клъвна непосредствено преди да извадя силикона от водата…

В следващите часове нямах пипане… Сменях постоянно различни видове примамки, с които търсех рибите на различни дистанции от брега, но слуката така и не идваше.

Упоритостта ми ме докара до там, че открих доста гъст пасаж от дребни костури край брега, които си позволих да надърпам с малка примамчица, нетипична за използвания такъм. 🙂 Ами като имаше лимони – си направих лимонада!

Червейчето на Bait Breath се оказа доста атрактивно за мъниците. В един момент обаче ми писна цялата тая работа и се отказах да ловя повече… ставаше ми досадно. 🙂

За съжаление Пясъчник не ми предложи нещо друго по-атрактивно в този ден и към 15 часа напуснах „бойното поле“. 🙂

За балканки 2018 -2

Ах тия балканки…. 🙂
Въпреки, че предния излет не бе кой знае какво и слуката не беше голяма, реших да дам още един шанс на балканките. Бяха изминали почти 3 седмици откакто ги бях потърсил за последно. Денят бе празничен – 6-ти септември! Малко преди 8 часа бях на реката, а там имаше и други колеги, които като мен отбелязваха националния празник, първом с риболов. 🙂 Настаних се на перспективен вир и първия ми избор за примамка бе воблер – Storm Gomoku Dense T, със сменени куки на DUO – Spearhead Ryuki Single Hook в размер 9.

Подадох воблера до отсрещния подмол и започнах да го водя. Първите две проводки бяха безрезултатни, но на следващата – хубава балканка започна да прави пируети над водата. Почти ми беше „вързана в кърпa“ за снимки, но се засуетих и ми избяга. 🙂 След 10 минути се качих по-нагоре и нагазих в хладната река. 

Подадох няколко пъти воблера… смених с DUO Ryuki, но рибки нямаше. Ами беше време да сменя с въртяща блесна. Явно нещо балканките се назландисваха на воблерите ми. Ако и на Мепсът не ми ударят, то със сигурност пред мен няма риби! 🙂 За 15 минути успях да извадя извън нерви няколко балканки, като стигнах до снимки с три от тях. 

Без да искам привлякох хорските очи и малко над мен се настани друг риболовец, поради което ми се намали зоната на облавяне. Поседях още 5 минутки и се отправих към следващото място, където още при първите подавания имах слука – за две минути, две риби.

Това бе едно страхотно начало на излета с много добра активност от страна на балканките. В следващия час обаче, нямах и сторване. Къде се дянаха тия диви пъстърви? Боднах една малка, след доста упорство, която ми подсказа да остана още малко на реката.

Това „малко“ ми коства още 2 часа и половина, докато отново напипах активни балканки (в най-голямата жега), които най-много се дразнеха от въртящата блесна на Мепс…

Тя жегата се усещаше само когато се налагаше да излезна от водата и да заобиколя по пътеката. 🙂 Празничното настроение бе приповдигнато от тази красавица, която се бори достойно и си заслужи да я пощракам малко по-дълго.

Придвижих се отново и стигнах до едно доста перспективно местенце! Вижте каква разкошотия:

Бях сменил въртящата блесна с воблер. На линията бях поставил Rapala X-rap Countdown 5. Метнах го точно ей там, където сочи върха на пръчлето:

….и бууум – там ме чакаше още една балканка, която бе и последната ми риба за празничния ден! 🙂

Помятах още 20-30 минутки и се отправих към нас зареден с положителна енергия и емоция от добрия пъстървов риболов.

Всъщност това бе и последния ми пъстървов излет за 2018-та. Така и не ходих след това официално да закривам риболова на балканките. След месец и половина е откриването, а до тогава можем само да се „греем“ със спомените от предните години, планирайки да посетим нови места и да заложим на нови примамки и такъми. 🙂