По реки и язовири – през януари и февруари 2022

Честита Нова 2022 Година! 😀 
Нова година е и пак време за нови очаквания за сполука, както в живота и личен план, така и в любимото ни хоби – риболова. Пожелавам всички ни гадната лошотия и проблеми да си останат в стара и през новата година само хубавите неща да ни спохождат.
При мен НРГ (новата риболовна година) стартира на река Марица. Датата е 09.01.2022 и си крача в неделния предиобед спокойно по маришките брегове. Реката – вече и тя е по-спокойна, отколкото преди няколко седмици, а януарския ден е по-студен, спрямо предходните години. 
Докато си мятам и се разхождам из бреговете попадам на…. сурвачка! Пищно окрасена октъм панделки и захвърлена в реката по адет – да е здраве и берекет по стар прабългарски обичай и да тече живота по вода. 

Моментално се връщам над 24 години назад във спомените си и се сещам веднага за стихчето, което като дете рецитирах, докато биех гърбината на родителите и роднините ми за здраве, а те пък от своя страна за „добрия масаж“ ми подаряваха парички, луканки, шоколади, банани и все такива хубави неща за децата по онова време. 🙂 
„Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! „.
В наше време аз самия съм вече дърт и традицията продължава да е жива, като моите племенички ме сурвакат, но сурвачката не я мятаме в реката. 🙂 

Претърсвам вировете наоколо обаче нещо слуката я няма. Скъсах по някой друг силикон и така… За момента няма изгледи, дори да „сурвакам“ някоя риба, но… ето, че по едно време имам своя шанс – усещам по бланката на Venom-а кълване, засичам моментално и НРГ е открита! 
Larva-та в „моя цвят“ ми донесе първия зимен кефал за новия сезон, който успешно кепвам след кратка борба! 

Рибата не е от голямите цепеници, но пък на фона на вложените усилия и време е нещото, с което можеш да се гордееш, при положение, че наоколо другите спинингисти са без риби. 🙂 Силиконът е безапелационно засмукан и още малко е оставало оловната чебуршака и тя да поеме към глътката на кефала. След снимките, рибата бе върната обратно.

15.01.2022 – прекрасен зимен ден за риболов със сняг край бреговете, който решавам да посветя на спортните костурчета, обитаващи близките микроязовири. Първо бях на един микроязовир, където влизането с автомобила ми беше леко затруднено и го нахвърлях чак до тавана с тежка зимна кал, която измих с язовирната вода от предния, задния и страничните прозорци, че поне да имам видимост, като карам. 🙂 На първото язовирче заминаха няколко силикона, но без да имам ударче и намерих един умрял над 15-сет килограмов толстолоб. Привечер се преместих на втората дестинация където успешно посрещнах залеза, без каквито и да е индикации за рибешки живот. 🙂

В следващите уикенди не планирах излети и чак на 05.02 и 06.02.2022 бях на вода. Случиха ми се няколко готини момента и ето ги тях в няколко снимки и редове.

Този уикенд имах шанса да наблюдавам щуки по Марица в зоните без течение на реката. Апетитът им бе нулев, като най-вероятно това се дължеше на подготовката за размножителния им период (от 15 февруари според ЗРА). Ето една бременна бъдеща Мама, снимана със зуума на смартфона, от малко над 5 метра дистанция.

Щуките просто витаеха и не им беше до атаки.
И двата дни риболова по Марица беше адски тегав. В Съботния следобед прерових някои от най-добрите ми и успешни места, но слуката не идваше. Вир след вир – все едно нямаше риби, а съм сигурен, че са там. Сменях силикони, грамажи и размери, обаче нямах късмет.
Стрелките на часовника бързо напредваха и вече подминаваше 17:00 часа. Не оставаше много риболовно време предвид факта, че бях постоянно в движение и повечето минути ги пилеех в придвижване от място на място, а не в мятане. В края на краищата се отправих към най-зачуканото място, което не беше много достъпно и имаше закачки. Един силикон си замина, но пък в чантата имам още клонинги. 🙂 

Реших, че искам-неискам ще нагазя малко във водата с ботушите, за да преодолея някои клони пред мен, пък дано не изплаша рибите. Просто ми трябваше по-удобна позиция – бях се базирал на изтичалото от един голям вир, като дъното беше осеяно с камъни и си трябваше по-добър контрол над проводката. Допълнително и клоните на храстите ме тормозеха, но само това беше решението – леко нагазване до глезен в студената вода.
Подавам отново Larva-та и започвам нова проводка. За съжаление не се случва нищо, но това не ме демотивира. Подавам така още няколко пъти, но отново нищо. Нямам вече накъде да ходя и да сменям мястото и решавам, че ще настоявам тук още има-няма 30 минути до залез пък к’от’ т’ва. Сменям малко начина на подаване и стигам средата на изтичалото в средата на вира и… О, чудо – имам хубав плътен удар и този път не е камък. 🙂  Веднага засечка със скоростта на светлина и Venom-а моментално ми каза, че съм излъгал едра риба, като малко след това ми сработва и аванса! 

Имах късмета да забия страхотна и дива маришка бяла красавица, притежаваща уникална физика и страхотна мощ! 😊 Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:

Това бе и мой своебразен личен рекорд за улов на бяла риба на река. На тегло нямам идея колко може да е била, но ми стига това, да видя внушителната й физика и да преценя, за себе си, че тази риба е уникална. Освен това, само след около месец и половина настъпва размножителния й период и съм сигурен, че тази бяла кралица ще даде шанс за живот на бъдещи маришки трофеи от вида й, които ще притежават нейния див ген, мощ и физика! 

Този вид риба с такива размери си е бонус към риболова – те са специални и се радвам, че се срещнах с нея. Най-долу в публикацията поствам към Ютюб канала си и видеото, което направих с улавянето и пускането на свобода на този страхотен маришки звяр.
През неделния ден си останах без слука, дори ударче нямах, но бялата риба от събота, като че ли балансира нещата. 🙂 

Уикендът на 12-13.02.2022, се получи голямо разминаване между големите ми очаквания за добра слука и действителната обстановка по Марица… 😁 

Доста голям участък прерових за тия два дни, комбнинирано със средна степен на трудност за офроуд, но резултата бе само един изтърмъчен едър шаран (бая дърпане и аванси паднаха), който се откачи на около 3-4 метра от мен и за спомен ми остана една от люспите му – дано е на берекет и пари. 😁

19-20.02.2022 – отново се насочих към Марица, но в друг по-перспективен подучастък.

Този път към арсенала от силикони добавих и Fanatik Gipnoz на 3,3 инча – тлъст силикон наподобяващ пиявица, в любимия ми цвят 022. 🙂 Надявах се, че с още една форма на пасивен силикон ще успея да провокирам някой от пасивните маришки хищници.

В крайна сметка с тези два риболовни дни добавих 5-ти пореден и безапелационен валат (и на новите места) с тази особеност, че една мида поне ми направи запомнящ се добър удар на добрата стара Larva, а как ми се искаше да беше риба. 🙂 

26.02.2022 – хубав и топъл съботен ден, а още е зима!?! Промяната в климата започва да се усеща все повече. Живакът се напомпа до цели 13 градуса, а  усещането навън бе по-скоро за настъпваща пролет, отколкото за отиваща си зима. 
Следобедните топли часове ги оползотворих на река Марица – по стари и до болка познати места, в търсене дали случайно не се е позавъдила някоя риба след толкова години на безрибие в подучастъка. Хубави места проверих, но нямах никакво пипане. Следа от риби – също, каквато и да е. Абе пълна нула….
По време на предвижването ми от вир на вир станах свидетел на много грозна гледка край реката – може би над 200 автомобилни гуми бяха незаконно и мърляшки изсипани там от някой лош човек, решил да си спести някой лев и да прецака ситемата. При вида на гледката ме обвзеха всякакви ядове и „благослових“ онзи, който бе направил това микро сметище край Марица. 

Решението в този случай бе да запретна ръкави и да изчистя тая нечистотия, сътоверена от тъпотията на някой бизнесмен, който най-вероятно е дал парички на хора от малцинствата, за да ги изсипят край Марица. Впоследствие, малко по-нататък по пътя си, намерих и втори такъв куп, а на друго място – изсипани смесени отпадъци…. За да не цапам тук темата, ще споделя в отделна публикация как да се справим сами с такива грозни гледки край водоемите ни.
С изключение на по-горната случка, излета по Марица премина, по-скоро, като пролетна разходка, но без да видя рибешки живот, а всички предпоставки за слука бяха добри, но като няма риба – така се получава. Просто има участъци от Марица, които са зверски обезрибени от бракониерите….

Завършвам публикацита си с краткото видео на бялата риба, която улових и пуснах в началото на февруари месец. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

2 × 5 =