През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер. Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация.
След готиното откриване на годината, на костурската река: „Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви.
Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма:
Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.
Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂
Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра.
След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂
Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги. Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула.
Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.
През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.
Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.
Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.
И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.
На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.
Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.
Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:
След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше. Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 – размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.
Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.
Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.
Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.
Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.
Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.
Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.
Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.
Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.
Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.
Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.
Привет на всички спинингисти! Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:
Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо!
Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно!
Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им:
Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно. Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.
28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна:
За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба!
От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂
Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.
Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!!
Ето едно кратко видео от епичната борба:
Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂
Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година! В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му!
През декември излетите ми по река Марица, спрямо миналата година – „Марица джигинг 2019 – 5„, бяха доста по-резултатни и с по-едри риби. Като цяло, дните през декември 2020 бяха и доста по-топли. Необичайно, но климатичните промени са вече факт и най-вероятно тенденцията ще остане такава през следващите години. В този репортаж ще покажа първите ми два декемврийски излета. Отново най-успешната ми примамка беше силикона на Fanatik – Larva, предимно в размер от 3 инча. Тук е моментът да споделя, че от FilStar пуснаха на пазара страхотни куки с двойна контра на стеблото, които веднага заприходих, с оглед на дефицита на такива куки в тезиразмери, който битува на малкия ни пазар. Sensei F1411BN в размер №2 бе с идеална дължина на рамото и се оказа отлично решение за 3 инчовия размер. Разбира се по-големите номера куки са подходящи за 3,5 и 4,5 инчовите Larv-и. Невероятно остра и безкомпромисна кука с връх от тип „орлов нокът“. Куките можете да разгледате и поръчате от този линк.
Първият излет по Марица се състоя на 12.12.2020. 🙂 Малко след 12 часа по обяд се бях пуснал по река и не след дълго стигнах „моят вир“. Близо 1 час нямах пипане и бях почнал да се чеша по главата… Къде ли са рибите? Преди поредната проводка – смених от 6 на 8 грама чебурашка.
Явно това бе ключът към успеха – малко по-тежка чебурашка! При втората проводка, след 3-4 оборота с макарата от приводняването на примамката, Venom-а индикира сериозен удар!!! Моменталната ми засечка бе безкомпромисна и спининга започна да гаси борбените напъни на рибата….
По напъните и поведението на бланката си личеше, че това бе сом! След около 5-6 минути борба, с отпускане на аванс от макарата, най-после се видя гърба на сома над водата. Успях да кепна рибата, като така я нагодих, че да може да се свие „на нула“, за да се побере в кепа. Оказа се, че на дължина сома бе 85 сантиметра. 🙂 Ето няколко снимки:
Успях да се щракна с тази яка риба, след което я пуснах обратно да броди из теченията на Марица. Ето ни двамата:
Видеото с пускането така и не ми се получи, защото докато щракнах тази снимка сома изпълзя от кепа под тежестта на главата си и отплува в реката. Всичко стана толкова бързо, че нямах време даже да мина в режим видео. 🙂
В следващия час и половина нямах друг удар и реших да се преместя на следващия вир, където след няколко проводки успях да излъжа една скатана щука… в течението. Доста нетипично за това време на годината да стои там – изненада ме, но това е риболова – понякога непредсказуем. 🙂
В следващия половина час имах няколко пощипвания на 3 инчоваата Larva, които обаче не материализирах. Явно силикона идваше голям за устите на рибите, които бяха пред мен. Реших, че това може да са дребни кефали или скобари във въпросното течение и смених с един размер надолу – 2,5 инча Larva с 4 грама чебурашка.
Изненадата беше пълна. Първо улових едно маломерно сомче, а след това, за финал на излета, последва серия слука от бели риби с подобен размер.
20.12.2020 – нов излет по река Марица. Този път времето бе дъждовно. Съботата се настани някакъв циклон, който докара дъждове и по-високо ниво на Марица. Това, разбира се, промени и видимостта (цвета) на водата. Плановете ми за неделя бяха само и единствено риболов през почти целия ден.
За съжаление риболовът не потръгна добре. Над 4 часа нямах никаква слука – дори и леко потрепване на чувствителния връх на Venom-а… Смених 3 вира, докато най-накрая на четвъртия – напълно непознат за мен, счупих капото с щуки!
Понеже не познавах релефът на вира, първоначално заложих на най-оръфания и неугледен силикон в кутията ми – от снимката не изглежда, че е така, но в действителност тялото на Larva-та е прокъсано от долната страна. Трябваше да проуча дъното за евентуални закачки и затова подходих по този начин. В крайна сметка разбрах, че пред мен има подводна яма, в която се бяха групирали щуки. Първата щука се откачи пред мен преди да я снимам, но втората се показа пред обектива, а после и третата – в рамките на около 15-тина минути. 🙂 Интересното в случая, което забелязах, бе че тези риби имаха белези от „брачни танци“ – следи от ухапвания, типични при старта на размножителния им период. Групираноето им в тази яма допълнително подсказваше, че тези риби не бяха там да се хранят, а за да правят гнезда, въпреки че съгласно ЗРА размножителния им период стартира в средата на февруари месец следващата година. Ами с оглед на топлото време вече всичко е възможно – дори по-ранното загнездване на рибите и съответно изтегляне напред във времето на размножителния им период.
Разбира се и двете риби бяха върнати във водата – без съмнение!
Риболовният ден приключи в 16:45 часа с два удара и една малка бяла риба, която бе пласирана в тихото, покрай голямото размътено течение на Марица. В този неделен ден доста обикаляне падна, но с оглед на лошите условия за риблов по реката – високото ниво, размътена вода и краткотрайните превалявания, бях много доволен от излета и разходката.
Само след месец ще настъпи астрономическата зима. Светлата част от денонощието ни предлага все по-малко време за забавление с любимото ни хоби – риболова, с което риболовните ни излети започват да се разреждат значително и ако човек работи 5 или 6 дни от седмицата, то единственото свободно време за риболов остава само и единствено през уикенда. Уикендът, който всички запалени риболовци чакаме с нетърпение да дойде, за да грабнем моментално въдиците и да отскочим до любимите ни или набелязаните нови места за риболов, стига да сме свободни от домашните ангажименти.
На 22-ри ноември 2020 г. – рано сутринта, се пуснах да половя по река Марица на нови места – в долното й течение на българския участък. Нови – супер перспективни, места, на които се надявах да имам слука на обичайните заподозрени хищници по това време на годината – кефал, костур, бяла риба, распер, щука или някой случайно сомче. Марица предлага много и различни възможности за риболов на почти всички хищни риби, които се срещат в България. В отделните участъци релефа и теченията й са различни и ето защо, толкова много обчам да обикалям насам-натам по течението й. Освен това, винаги е интригуващо да посетиш някой нов подучастък, на който досега не си имал възможността да ловиш, поради една или друга причина.
За мое съжаление обаче констатирах, че новия и перспективен подучастък няма какво да ми предложи в този момент откъм слука. Страхотните вирове – с разнообразен релеф и дъно, брегове с дълбоки подмоли и пясъчни коси, все едно бяха пусти и се усещаше трайното отсъствие на моята цел – маришките хищници. Не само на хищниците, но и на мирните риби. Обикновено, по това време на годината, често на повърхността, рано сутрин издайнически припляскват скобарите и морунажите, но сега всичко бе тихо и спокойно – чак смразяващо спокойно. От време на време монотонният шум от теченията на Марица бе нарушаван от доктора на гората – големия пъстър кълвач.
След около 3 часа безуспешни усилия да зърна дори и рибка във водите на любимата река, реших, че няма смисъл повече да настоявам в този подучастък и е време да го сменя с друг, връщайки се обратно нагоре по течението, с автомобила си. Докато пътувах към новата дестинация, спрях на един от притоците на Марица, на който от опит знам, че понякога спасява капото. Така и така ми е на път – нека пробвам за малко. Ако има риби, то обикновено до 15-20 минути риболов ще си проличи? Направих кратък обход, за да огледам местата, и виждам, че има няколко пролуки където да се помята. Коритото на реката не е особено широко – брега е обрасъл с тръстика и папур, а дъното осеяно с подводни дънери, туфи с водорасли и клони. Всичко това – в комплекс, представлява идеалните укрития за щуки и костури. Реших да опитам късмета си и отидох до автомобила да взема спининг такъмите – ще се замята.
И така, монтирах силикон на линията си с чебурашка FilStar 4 грама и започнах претърсването на речното корито за някакви хищници. Очаквах в първите минути да се „обади“ някоя щука, но уви. След 5-6 минутки, при едно от приводняванията на силикона, върха на спининга ми трепна, а примамката така и не пропадна до дъното. Усетих, че виси някъде из водния слой и моментално направих засечка! Първата риба за деня е факт и е костур.
Последва пускане на костура и ново подаване на силикончето. Няколко минути по-късно отново имах удар и уловена риба – пак костур!
В следващите десет минути успях да хвана още три костура, като кълванетата им някак си не бяха така агресивни, както очаквах да бъдат. Разбира се имах риби, които се откачиха при ваденето или пък празни ударчета – явно на по-малки екземпляри, понеже размера на силикончето не е голям.
Реших, че е време да предложа нещо по-густичко и обемисто на костурите, с цел да елиминирам напълно ударите на по-малките риби. Исках примамката отново да бъде силикон, но да бъде по-обемиста, да я презентирам по дъното и същевременно да не е напълно пасивна. Бръкнах в чантата с примамките и поогледах силиконите си и техните имитации на форми – шадове, туистери, ларви, червеи и малки прави рачета. Прави рачета? В реката не знам да има такива с подобна форма, но пък какво му пречи на човек да експериментира? Избрах си за следваща примамка съедобното правото раче на Bait Breath – Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed.
Понеже идеята ми бе да проверя дали ще отбера по-едрите костури от мъниците в малката река, като презентирам на дъното по-обемиста примамка, която да не е толкова пасивна, заложих на проходна чебурашка с тегло от 6 грама и кука първи номер с две контри по стеблото. Малко по-тежката чебурашка от обичайното бе с цел силикона твърдо да се тътри по дъното и да вдига пушилка. Имитацията на щипките на рачето Rush Craw е оформена под формата на боздугани, които в основата си се държат на по-тънки крайници, с цел специфично изправяне на силикона с последващо залягане към дъното, създаване на микродвижения и допълнително предаване на обем и стойка на формата, които да провокират хищника да атакува слъстия силикон. Като екстра, към тялото на рачето, са разположени имитации на антени, краченца и прочие подобни външни допълнения, които имат за цел да провокират рибата за атака и да допринесат за още по-реалистична форма.
Първият удар го проспах, но втория – директно попадание. Почти цялото силиконово раче – на 90%, бе засмукано в устата на костура и нямаше как да излезе от там.
Бях уловил добър размер костур, което показа, че тактиката ми за риболов на по-едричките костури в малката река е успешна. Пуснах рибата и продължих да презентирам Rush Craw-а.
Три минути по-късно се показа още един бандит за снимка и така риболова на по-едричките костури потръгна в положителна посока за мен.
В следващите замятания се показа и най-големия ми уловен костур за излета. Рачето на Baith Breat му беше подействало доста провокативно, като удара беше в момента на паузата – от дъното, а засмукването на примамката се усети доста добре на бланката на спининга ми. Оставаше ми само леко да го причакам преди засечката. Ето, че както си и мислех, имало и още по-големи раирани бандити в малката река, които да напрегнат спининга по-силно.
Щрак – една обща снимка и хайде обратно в реката.
След този добър костур последва още един с подобни габарити, който обаче ми се откачи пред мен… Е, на следващото замятане грешката е поправена, но с по-малък разбойник, който видимо беше натиснал рачето и се беше закачил отдолу до хрилния капак. 🙂
Около обяд приключих добрия излет, че имах път наобратно. Задаващото се горчиво маришко капочино бе елиминирано с костури… но какво ли щеше да стане ако бях отишъл да ловя в другия подучастък? През оставащото време хванах още няколко бодливеца, но от по-едричките нямаше, като имах и няколко нереализирани ударчета. Всички уловени костури ги върнах обратно, с идеята преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново да отида и да се позабавлявам с тях.
Силиконовото раче на Bait Breath – Rush Craw U30, е една много добра имитация, която добавих към набора си от пасивни и полупасивни силикони, с които ловя в затворени водоеми и реки. Добре е човек, да разполага с различни типове примамки и да залага на нетипичното и различното. Размерът от 2,8 инча определено може да ви послужи за „сито“, когато искате да селектирате по-едричките костури от по-малките и агресивни костурета, които често пъти нанасят удари, които усещате по бланката на спининга си, но и по нервната ви система. 🙂
Първи ноември – Ден на народните будители. Един светъл празник и страхотен ден… за риболов. Е, нямах възможност да ловя цял ден, но пък бях благодарен, че намерих време следобеда да отида до Марица и да половя. Малко след 16:30 часа бях на реката. По пътя не се чудех много, много на кой вир да отида. Целта беше мястото, на което може всеки маришки хищник да ми удари на примамките – от костур до сом. Интересно, но на първите 10 замятания с 3 инчова Larva имах две леки побутвания и нищо повече. Очакванията ми за настървени риби и „голяма кошница“ нещо се изпариха доста бързо. 🙂 Явно просто едрите риби ги нямаше още там. Реших да сменя 3 инчовата Larva с по-малкия й размер от 2,5 инча и с 4 грама чебурашка, за да видя да не би костурчета или бели рибки да има пред мен. Още с първото подаване имах сигурно кълване и ето я рибата – уловена, снимана и върната веднага обратно.
В следващите проводки се почна голямо шоу! Оказа се, че пред мен има групиран не малък пасаж от домашните ми любимци, които още преди година и половина бях почнал да ловя с лайт спининга. Бяла рибка, след бяла…. просто нямаше мира…
Реших да върна отново на 3 инчовата Larva обаче нямах никакво пипане. Посмилих си, че каквото е имало вече съм го изпонабол. Да обаче, отново поставих по-малкия размер Larva и вижте…. почти всички риби бяха калибър:
Докъм 17:40 полових на вирчето, като след 30-тата риба просто изгубих интерес и реших, че няма какво повече да очаквам и ще ида на съседния вир да пробвам за нещо по-различно. Как така поне един кефал или костур не ми клъвна, а все тия малки досадници – не знам. Разбира се не всички бели рибки снимах, че просто е безпредметно. Направих и 1-2 кратки клипчета с пускания – ей така да има. 🙂
На съседния вир лових до „последните секунди на мача“, надявайки се късмета да ми се усмихне, но уви – нямах дори пипане. Две седмици по-късно – на 15-ти ноември отново посетих същия вир с малките досадници. Нивото на Марица се беше покачило с около 15-20 сантиметра и реката изглеждаше по-друг начин. Започнах да ловя към 15 часа като избрах първоначално да се позиционирам в началото на вира където е бързея – евентурално някой распер, кефал или гладен сом да забия. Отново големите очаквания не бяха оправдани и трябваше да се местя. След час и половина намерих някаква вяла активност. Успешната тактика бе смяна на чебурашка от 6, през 4 и накрая 2 грама. Та с тия 2 грама и 3 инчовата Larva нещата се получиха като имах първоначален зверски удар с моментален аванс, но рибата не се закачи добре. Оказа се, че куката се беше затъпила. Все пак ловя основно на силикони и не малко пъти зацепвам по дъното. 🙂 Имах подръка един чисто нов пакет куки на FilStar – модел Sensei F1411BN в размер №2, който наскоро бе пуснат на пазара у нас и бях взел пакет за тестове ден преди излета. Много остри куки от жилава тел с две контри на стеблото – против бързо изхлузване на силикона. Последва смяна на кука с новия модел и подаване по същата траектория – максимална дистанция в диагонал и водене по течението. По средата на третата проводка Black Shadow Jig-а индикира кълване и моментално последва засечка. Този път рибата не оказа същия напън като предната, явно онази е била доста по-едра. Все пак от хладните води на Марица се показа един кефал с размери 40+, който се оказа първата и последната ми слука при надвечерната ми проверка!!
28.11.2020 – събота, време е за нов следобеден излет на старото място. Поводът беше специален – първи риболов с най-новия модел спининг на FilStar – Venom във варианта 78М с тест 5-28 грама. За първи път ми предстоеше да ловя със спининг от толкова висок клас в този диапазон на мощност.
Като цяло риболовът беше труден – нивото на реката вдигнато, а за 3 часа трамбоване по брега имах едва два удара само на силикон.
Единствената риба за пред обектива бе кефал с дължина от 40 санта. Отчетлив удар, засечка, кратка борба и от маришкото течение се появи така чаканата слука:
Нов ден (неделя 29-ти) – нов късмет. Този път смяна на речния участък и ранно ставане. Малко преди 8 часа бях на Марица. Слънцето вече се бе вдигнало над хоризонта, но тепърва се показваше над гъстите далечни облаци.
Есенната мъгла лека-полека се вдигаше, разкривайки обаянието на Марица.
Нивото на реката спадаше, а слуката… нещо ми изневеряваше. Над два часа и половина упорито мятане, но без удар. Щом ятото лебеди си тръгна от дългия вир – си тръгнах и аз… Нямаше смисъл да вися повече.
Реших да се пусна надолу по течението, посещавайки един друг вир на Марица, с надеждата, че там може да открия някаква скатана риба. Часът вече подминаваше 12 на обяд, а аз бях без риба – нещо нетипично, но не и невъзможно.
През първия половин час не се случваше нищо интересно, е освен две-три зацепвания в дъното, но имах късмет и не скъсах силикона. Смених тактиката с малко по-лека глава – 4 грама и по-малък силикон – Larva в размер от 2 инча, като преди това бях замятал на 3 и 2,5 инча. Разликата почти веднага се усети. На първите 10 проводки имах пощипвания, които обаче не се реализираха в нещо повече. Може би скобари или морунажи си играеха със силикона и просто го побутваха.
След като с този размер Larva успях да провокирам интереса на рибите, то реших, че трябва да продължа да настоявам с него. При една от проводките дойде и заветния удар!!
Venom-ът индикира супер отчетливо момента на поглъщането на силикона, а резултата от настояването ми бе впечатляващ – борба с трофеен кефал от 50 сантиметра!!! Удоволствието от борбата беше страхотно и този момент показа, че бланката на спининга е не само бърза и чувствителна, но и гъвкава. Успешното кепване на трофея доведе след себе си до серия от няколко снимки:
Благодарение на един колега успях да запечатам този красив момент и така да се появя и аз на една от снимките 🙂 :
До около 14 часа нямах обаче друго кълване в речния участък и реших, че какъвто ми бил късмета, такъв да си остане – една риба, но трофейна! 🙂
Измежду всичките си ангажименти, през септември успях да направя два тематични излета за щука, като слука имаше, но рибите не бяха с някакви по-особени размери от типичните писалки за нашите опоскани водоеми. Първият набег бе привечер на 09.09.2020. Свърших работа и малко след 17 часа бях на щукарника. За мое очудване нямаше никой друг освен мен. Към кутията с щукарски примамки добавих големия размер на Salmo Minnow във вариант 9S.
Воблерът се оказа отлично попадение за мен. Досега го нямах в арсенала си и само можеше да съжалявам за пропуснатото време с тази класическа примамка. Много добра игра на туич и силно изразена кранк игра при равномерна проводка – също като любимия ми размер от 5 см.
Още с първото замятане имах малка щука, като след това размера на рибите, които улавях, нарасна плавно до около 50-те сантиметра. Успях да уловя около 10-тина риби, като всички ги излъгах на Salmo Minnow 9S! Много обичам, когато някоя примамка се докаже успешно още на първия излет!
Разбира се, всички риби бяха върнати обратно, за да достигнат по-големи размери и евентуално да бъдат уловени някой ден отново от мен или други колеги спинингисти.
Поседях до около 18:50 часа, като се надявах по залез слънце да се излъже някоя по-едра щука, но освен стандартните писалки по-едра риба така и не се улови. Все пак разпуснах добре след натоварения работен ден, а и добавих и пробвах успешна примамка, която си остава една от класиките.
Вторият ми набег за щуки бе сутрешен. Отново водоемът бе типичния щукарник. Малко след 07:30 вече бях на вода, като там ме посрещна семейство лебеди.
Първоначално идеята ми беше да проверя плиткажите с повърхностните примамки за дебнещи щуки. И този път не ми се размина и пробвах нова примамка на Rapala – уолкъра Skitter V.
Skitter-а се оказа страхотен уолкър, не само като дизайн, но и като поведение на повърхността на водата. Бях с повод от твърд флуорокарбон с диаметър от 0,37 mm и това изобщо не пречеше на зиг-загообразната му игра.
Доста трудно успях да намеря къде се бяха пласирали щуките, но все пак реализирах слука. Първоначално улових един мъник, който си личеше, че бе сдъвкан от по-голяма щука. При този излет Salmo Minnow 9S отново се доказа като голям провокатор на щучото внимание. С него успявах да ловя и на дълбочини от 1,5 метра като го оставях да потъне до дъното и след това с бавни туичове го водех.
Полових щучки до около 11:30 часа, след което настана голяма жега и реших, че каквото съм успял да уловя това ще е и е време да изчезвам от гьола. 🙂
През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация. По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер.
Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.
При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.
Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.
Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂
Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници.
Казвал ли съм ви, че обожавам риболова с повърхностни примамки?!? 🙂 Успея ли да намеря активност на повърхността – зарязвам всичко и грабвам поперите и уолкърите! В последните две години обаче това се случва все по-рядко по местата където ловя – на реки и затворени водоеми, като причините са няколко и комплексни – нестабилни атмосферни условия; повсевместно намаляващите популации на хищниците („трябва да се избие тая гад до последната риба, че изяде уклея и каракудата“); водните нива на реките и язовирите, които непрестанно се менят, което води след себе си до промяна на ловните полета на хищниците и някои други особености, които са типични конкретно и само за определени водоеми. Например ще дам масово посещаваните язовири, където рибарската преса е от тип „битка да разпъна бивака на всяка свободна педя земя“ и масово шаранджиите захранват големи хранителни петна на дистанции от 200-300 метра от брега, което напълно закономерно дръпва навътре хищника, защото плячката му е там – върху захранките им, а не край брега, където би трябвало да са малките рибки и да очакваме сутрешни или вечерни заходи. Специфики има много, но малко спинингисти ги разбират и усещат. Все по-рядко ми се случва да правя тематични излети за костури на повърхностни примамки. Общо взето наблюденията ми са, че такива излети могат да се направят на водоемите където няма голяма рибарска преса и има що-годе позапазени популации от костури. То всъщност това са два много важни и основни фактора. То нали знаете: риба се лови там където я има. 🙂
Двадесет и втори август 2020-та година – страхотен ден за риболов с предпоставки за риболов на повърхността. Идеята – риболов на костури само с повърхностни примамки! Ако дойде нещо друго по-зъбато ще го мисля. Бях навреме с ранното ставане, после един час път с автомобил до основната дестинация – устието на един голям язовир, на който за час нямах дори пипане… което ме накара да посетя „план Б“. Водоемът бе с очевидно спаднало ниво, а бреговете доста затревени. Улавянето на някоя дебнеща риба покрай тревите ми се струваше лесната работа – последващото й докарване пред мен беше по-тънката работа, защото във всеки един момент от борбата рибата можеше да се навре в някоя солидна туфа с водорасли.
При поредното провеждане, водата зад малкия попер на Storm изригна и една побесняла щука агресивно ми торпилира поперчето, след което стана неизбежното – заби се здраво в туфа с водорасли. Започна едно напъване и късане на тревите, с цел поне да си спася поперчето. Докарвайки водраслите, видях че се белна сред тях риба и все пак нещата се увенчаха с успех за мен.
Бях уловил щука 40+ сантиметра на 40 милиметровото поперче, като вижте къде бе попаднала задната тройка:
Тук използвам момента да похваля един много полезен аксесоар за всеки спинингист, който ползвам от няколко излета насам – колан на Orange Point с кърпа, която се намира в кобур от изкуствена кожа. Винаги след като уловя някоя риба, си измивам дланите във водоема и после се подсушавам с кърпата. На коланът пък има допълнителни глезотии като карабинка за закачане на кохер/клещи и допълнителен кобур, през който се полага дръжката на спининга и така двете ви ръце са свободни да сменяте примамки, превързвате линия или да ползвате кърпата.
След това леко отклонение да продължа нататък с риболова. На един мой любим малък уолкър – Storm Gomoku Pencil 45F, запердаших малки костурчета тип педарка и още щукички-пислаки, като след това отново обърнах на поперче. От зъбите на щуките повода ми закономерно започна да се скъсява, но това беше нормално с оглед на това, че рибите хапеха линията ми като бесни вълци. Въпреки, че повода се нащърбваше от зъбатките успявах да ги преведа през водораслите и след снимка да го скъся. От началото на излета ми се случи два пъти. 🙂
Време беше да се раздвижа по брега и да потърся нови активни риби на повърхността. Забавленията продължиха до 11 часа, като обаче предимно преобладаваше слуката от малките щуклета.
Към 11 и 30 часа се изпарих от гьола – бях задоволил нагона си за риболов на повърхността. Активността вече беше намаляла, а жегата настъпваше с 200! Прибрах се у нас за кратка почивка и възстановяване на силите, като надвечер отново атакувах, но на друг язовир. Резултата там обаче не бе впечатляващ за мен, а слуката – абе все пак я имаше, но не беше това, което очаквах – цели 5 ей такива бандита.
Рядко вече се правят тематични излети на повърхностни примамки, затова ценете всеки един момент и когато има лимони – ами направете си лимонада, защото удоволствието от зрелището и магията са неповторими! 🙂
Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.
30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове. Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.
Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…
Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂
Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов.
Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука.
20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.
Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.
Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.
