В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀