Архив за етикет: костур

Последните излети – декември 2021

През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. 
Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота. 

Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване

Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. 
Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.

Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. 
Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.

Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.

В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път.
Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им.
Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки. 

Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп. 

По едно време зацепих в камък и…. счупих кука. 

През всичкото това време водата в кепа завря:

Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.

С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…

Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година. 

През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката. 😁
Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината.
През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. 😁 Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“. ☺️

Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а. 

Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо. 

18.12.2021 – днес кепът остана сух! 😑
Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията).
Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. 😄 Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка.
Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък  тялото, душата и характера трябва да се каляват. 😁 Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.

28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.

В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..

До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.

През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации. 

По Марица и язовирите – октомври 2021

Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня. 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.

По непознати и познати язовири през лятото 2021

Измежду летните излети, през юли и август по река Марица, успях да направя няколко излета и по непознати и познати язовири, с цел да набода някой и друг костур и да посетя нови места. На някои язовири имах добър успех с основно дребни костурчета, но на други слуката не бе добра.
Първото ходене бе на 24.07.2021, като го комбинирах с туристическа разходка. Маршрутът бе Душанци-Копривщица-Пясъчник. За първи път ми предстоеше да половя на язовир Душанци и изобщо не знаех какво да очаквам. Някъде преди обед пристигнах, като на язовира имаше много риболовци. Слуката, като цяло, беше доста слаба и всеки се оплакваше от безрибие. Направи ми впечатление, че навсякъде край брега се виждаха пасажи от малки кефалчета, но не се видя нито една риба с размер по-голям от стандартната педарка. Иначе язовирът има хубави природни дадености и чиста вода.

Доста брегова ивица облових, но и при мен слуката беше слаба – няколко ударчета на малки костури, нищо впечатляващо. Следобедът се придвижих до Копривщица – на туристическа обиколка, а след това надвечер на прибиране минах и през язовир Пясъчник, където набодох на различни воблери около 30-тина маломерни бели рибки. Почти нямаше проводка без удар или риба. Все се надявах между тях да има някой батко костур, но уви – само нахални маломерки. : ) За съжаление, по време на излета ми на Пясъка, трябваше да влезна в словестна битка с един недобросъвестен рибар, който ловеше на плувка и се опита да прибира маломерни бели рибки тип зарибител – грозна работа. В крайна сметка успях да му спестя две солидни глоби от ИАРА и да го убедя, че маломерните риби не се прибират, а както е записано в закона за риболова – се връщат моментално във водоема. Та се радвам, че колегата се опомни и разбра какво му казах, връщайки двете бели рибки от кофата във водите на язовира и пускайки всяка друга уловена малка рибка обратно и то незабавно.

01.08.2021 – предстоеше ми да посетя за първи път най-високо разположения язовир в България. Тръгване по тъмно в малките часове и пристигане на място точно по изгрев. С мен беше и мой приятел-гид, който отлично познава язовира и навиците на рибоците. Добре, че си взех яке, което бях захвърлил на задната седалка в колата, че пристигайки горе на язовира, усетих зимата посред лятото, а беше първи август. : ) Допълнително имах отдолу и термоблуза, но само с елека нямаше да изкарам дълго и определено щях да стана на снежно човече – чак зъбите ми тракаха от студ. 

С първите няколко замятания успях да уловя една маломерна балканка, която се откачи преди да я кепна, а след това имах още два удара на пъстърва, но без да успея да уловя рибите. Моят приятел и той имаше ударчета на дребни пъстърви, но нищо значимо. Планирахме да направим една пълна обиколка на язовира, като да заложим на търсенето на костурите. 

Установихме, че костурите стоят на много специфични места – там където имаше подводни канавки. Допълнително пък бяха супер капризни, като не кълвяха на всичко каквото им подадеш, а на точно определен рамер и цвят силикон. За първи път ми се случи да нямам изобщо удар на вездесъщата Larva на Фанатик…. При мен слуката ме огря само на Bait Breath Bugsy, а моя приятел пък ги счупи на Crazy Fish Nanominnow. Ето няколко снимки от този уникален и красив язовир. Костурите бяха почти един калибър и бяха адски ледени – все едно ги вадиш от фризер…

07.08.2021 От известно време се канех да посетя едно непознато и забутано язовирче. Само предполагах, че в него може да има костури, но дали беше така – щях да разбера единствено като му отделя време да го посетя. Малко преди 18 часа вече бях на язовирчето, като до него водеше един черен път, на който ако не си с 4х4 и нямаш достатъчно клиренс – ще си счупиш колата. Оказа се, че е доста по-завряно, отколкото си мислех. : )

С първите подавания, установих, че язовирчето се обитава от стабилна и гъста  популация на костури, като допълнително край бреговете се виждаха и малки кефалчета, които си патрулираха за мухи – ммм чудничко. Много се кефя, като напипам някое такова забутано язовирче със спортен тип риби. 

Доста дребосък изчоплих. В един момент нещо много зверски ме взе на TJ Minnow! Последва яростна борба, като си мислех, че съм излъгал трофеен костур или пък…. щука? В крайна сметка се оказа страхотен язовирен кефал, който явно при туичването не беше нацелил правилно воблера и се беше зашил с главата за тройките на малкия воблер.  

Пуснах тоя красавец и продължих да дърпам в умерено темпо костурчета, като бройката на надърпания дребосък вече беше значителна. До края на излета улових само дребни костурчета, като нямах късмет да случа на други бонуси. Останах доволен от слуката на забутаното язовирче. Определено го включвам в списъка на дашните костурски места.

21.08.2021 – нов ден за обикаляне из костурските местообитания и посещаване на друг язовир. В 06:30 часа сутринта над язовира се стелеше още пара. Оглеждах водната повърхност за игра с уолкърите или поперите, но активност нямаше.  

В крайна сметка слуката, която имах беше основно на малки костурчета с различни примамки. Успях да уловя и един едър костур над 30 см, който майсторски подлъгах за атака на Bugsy-то от едни туфи с водорасли, но рибата се откачи при разтрисанията на главата си…. Като бонус, улових и една маломерна щука на новия модел на Rapala CountDown Elite 75, която се самооткачи на брега и просто я оставих да си влезе обратно без да я тормозя за снимки, та си останах само с дребосъците. : )

Навръщане минах през едно забутано язовирче – исках да проверя какви риби има. Досега не бях ходил там, но ето, че сега имах възможност да го проверя. Нивото му беше доста спаднало – явно го ползват за напояване и край брега видях няколко умрели речни рака и едно изсъхнало костурче. Раците бяха свидетелство, че водата в това язовирче е чиста, а умрялото костурче веднага ми даде информация, че в него ги има. Оставаше само да разбера колко гъста е популацията и какъв е масовия размер на рибите.

За около час риболов установих, че това забутано язовирче се обитава от 5-6 вида риби, което беше добър знак за видовото разнообразие. Покрай малките костурчета имах късмета да уловя на TJ Minnow и една маломерна щука, която супер приятно ме изненада. Освен това наблюдавах и как един костур, следван от друг по-малък, атакуваше и се опитваше да докопа една ранена малка бабушка. Успях да запиша почти финалната част от атаката. Какъв беше завършека вижте в следното видео: 

Определено ако това язовирче не се тормози и се остави рибките в него да пораснат, ще стане водоемче за чудо и приказ, но в крайна сметка всички знаем каква е съдбата на малките язовири – рано или късно всичко се съсипва и занулява…

По Марица през август 2021

През август обикновено Марица изпада в маловодие и риболовът на хищниците, не само с изкуствени примамки, става труден. Бреговете са обрасли с буйна растителност, която затруднява преминаването и през пътеките. Освен това през този месец жегите са безмилостни – дневните температури достигат до 39-42 градуса, така че целодневен излет на хищници с изкуствени примамки е почти немислим – все пак е лято. Наред с това комарите довършват нетърпеливите риболовци, които се заричат, че повече няма да стъпят на Марица. Други хора пък изобщо дори не припарват на реката, което пък на мен ми действа добре откъм спокойствие и тишина. Панаира се мести по големите язовири и там цирка става пълен…
Основната слука при мен са костурите, кефалите, малки бели рибки и тук-там по някоя щука, расперче или сомче. Ако се разровите в публикацииите тук на сайта ще видите точно такава слука. 

Първата седмица на август беше доста слънчева и жешка, като към шести август времето леко се разхлади с една лятна буря. Първия августовски излет на Марица се случи на 08.08.2021.
Ранно ставане и 20 минути преди изгрева съм на реката. Започнах с различни видове воблери и след като ми стана ясно, че няма да е работата преминах на силикони. Решавайки да проверя дали избощо има някакви риби пред мен сложих малък силикон – Bait Breath Bugsy на 2,5 инча. Все пак риби имало, ама…. наистина малки. Почнах доста бързо да трупам на сметката си малки бели рибки, които явно бяха от новото люпило. Смяна с рачето Rush Craw ми донесе отново същата слука. Преминаването от силикон на воблер нищо не ми донесе и се върнах пак на силиконите. : )

За мен е супер яко и радващо, че има такова голямо люпило в реката. Това означава много неща, ако се замислите.
Слънцето вече беше изгряло, а аз нямах риба с добри размери. Кефалите изобщо никакви ги нямаше. По едно време и белите рибки се пръснаха, при което ми светна лампичката – завъртял се е по-едър хищник. Наложи се лека промяна – превързване на повода, смяна на примамката и тактиката. Заложих на Getter Bug с 3 грама чебурашка. До момента с този нов силикон имам единствено сомчета по Марица и предусещах, че сега е момента да го подам там, където до одеве бяха гол след гол дребосъците.

Вече беше станало осем часа сутринта и се усещаше как августовската жега почна да натиска. Ясно ми беше, че не остава много време за риболов. Почнах да стрелям в отсрещния бряг, като приложих тактиката от предния излет. С 3 грама глава и този силикон можех да плискам и да пропадам бавно, така че ако там наистина се е завъртял едър хищник – да го примамя. 3-4 проводки по-късно имах удар при първоначалното пропадане – засякох, но рибата не се закачи. Оставих силикона да тупне на дъното, след което, отново го повдигнах и го оставих да пропада – ако рибата не се е набола на куката ще последва силикона и пак ще удари. След още две такива повдигания имах отново силен удар с моментално повеждане и беснеене! ОоооПА – стана ми ясно, че в края на линията имам разярен сом. 

Тактиката ми сработи и ето, че имах първата добра риба за деня – охранено сомче. Понеже видях, че се е закачило добре си позволих да го пощракам и на едно кратко видео – там е и момента на пускането на рибата. : ) 

За съжаление един час по-късно, след тази добра слука, друга риба нямах и реших, че е време да се прибирам. Нямаше дори костури, което ми се стори много подозрително….

Сряда, надвечер на 11.08, имаше буря, която охлади летните страсти. 12.08.2021 – четвъртък е, а около обед отново преваля и атмосферните условия бяха променливи. Много ме сърбеше да отида да помятам на Марица след работа, на същия вир. Поколебах се доста, но в крайна сметка се запътих натам. Играта беше рискова, защото в далечината се виждаха, на около 5-6 км от мен, светкавици и не се знаеше как ще се завърти циклона и дали нямаше да ми се стовари над главата. Имах на разположение 3 часа за риболов пък каквото това….

На Марица съм – ще ловя! 
Първоначалните проводки с 3 инчовата ларва не дадоха резултат и реших да направя смяна с други силикони и размери. Доста тегави първи 40 минути – без риба! В един момент паднах на 2 инча ларва – за проверка дали капризничат и дали има малки хищници. На третата проводка имах удар – засякох, но нищо. Продължих проводката и отново имах паразно кълване. Странно, явно има дребосъци? Заметнах и започнах да водя по същата траектория и пак празни кълванета… Брее, че интересно! Така още 3-4 проводки, докато изведнъж успях да зашия риба на куката. Докарвайки я се смутих – хмм, маришки морунаж. : ) Най-вероятно и предните кълванета са били пощипвания от тия риби.

Обаче след този морунаж кълванетата спряха?! Вдигнах размера на силикона, обаче пак нямаше пипане. Върнах се на 2 инчовата ларва и след доста упорство успях да излъжа един добър костур…

Надявах се да има още риби в пасаж, но не би… Залезът вече наближаваше и реших, че щом за час и половина съм хванал две риби е време да си размърдам Д-то и да се преместя на друго място – 100 метра по-надолу имаше един плиткаж с треви и заложих на него. Започнах с повърхностни воблери, като имах едно кълване от едър кефал, но не нацели уолкърчето. След това едно голямо нищо. Докато изведнъж се появиха отнякъде костуроразбойници и се нанизаха на TJ Minnow 50 S. Определено на този плиткаж около водораслите се завъртя вечерен заход. Първият костур беше най-едър от всички, но се откачи в тревите. Може би бях избързал със засечката. Следващият бе по-малък, но също с достойни размери за маришки бандит. До падането на нощта не оставаше много и успях да уловя още два по-малки костура. Странно, очаквах да се появят и щукички, но все едно ги нямаше – само костури.

15.08.2021
Един от безценните ми моменти, е когато посрещам изгрева на Марица, в търсене на хищниците. 

Този път обичайното неделно сомче липсваше, но все пак имаше компенсация, като за съжаление две добри риби ми се откачиха във водораслите… Едната не я видях каква беше, но втората бе трофеен кефал над 50-те сантиметра. Ударът по малкия уолкър и гледката на атаката бяха брутални – достойни за Оскар! После обаче така ме заби в подводните туфи с водорасли, че нямаше как да го извадя от там. Все пак успях да си спася от скъсване малкия уолкър на Storm. След този фалстарт, тон на слуката даде едно костурче, което улових на Gomoku Poper-а. 

Играта на повърхността прикличи и до 8 часа стутринта успях да хвана още костурчета, като този път между тях се появиха и няколко щукички. Успешната примамка бе един от любимците ми – Salmo Minnow 5S, като забележете кой цвят предпочетоха малките хищници – TRO!

Жегата настъпи, а хищническта активност умря. Повече от час нямам удар и трябваше да се преместя. На новото място пуснах за първи път да пробвам Salmo Fanatic 7. Досега не съм имал този воблер и си поиграх из маришките течения с него, но никакви кълванета…. нито на този воблер, нито на другите и на силиконите. Време беше да си ходя и да уплътня времето с нещо друго. : ) 

17.08.2021 – след работа се разходих до познатото място, на което знам, че има костурска жила. Искаше ми се да ги напипам на повърхностни примамки, но като цяло излета премина супер слабо – само с два уловени костура. Досега това беше най-слабото представяне – жив срам, което го отдавам на това, че в реката има благодат от жертви за хищника и има моменти, при които той е преял и не пипа на нищо, но попаднеш ли на момента, когато е тръгнал на лов, то се получават добрите слуки.

На следващия ден – 18.08.2021, реших да сменя участъка и да се разходя до едни разливи, където обикновено от опит знам, че привечер става купон на повърхностни примамки.
В ранния следобед мина кратка лятна буря със светкавици, но привечер всички изгледи за риболов бяха обещаващи. Започнах слуката с един страховит и супер агресивен мъник, като след това напердаших дребни кефали и по някоя щукичка за цвят. Общо взето направих малък шлем с три вида хищници и всички улових само на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F. Абе готин излет се получи с доста удари и риби, но все малки по размер агресори – все пак тематичен летен риболов на повърхностни примамки си ми е слабост и затова друг тип примамка не метнах изобщо.

Финалът на августовските излети по Марица бе на 22.08.2021. Рано сутринта – малко преди изгрев, бях на реката в участък, на който отдавна не бях ловил. Тук-там през първите 15 минути от излета се виждаше по някое хищническо подгонване, но не от едри риби – предполагам някой костур, дребна щука или расперче. После всичко замря. Слуката – ами за първите 30 минути цели четири риби – три кефалчета и една маломерна бяла риба. Освен това скъсах и един от маришките ми бойци на Salmo – Minnow 5S в цвят HPH. Много ме хвана яд, защото нямаше как да го спася, но има го и това в риболова. Нищо, клонинги в магазина колкото искаш. : ) 

Слънцето вече се показа над хоризонта и започна да вдига рязко температурата на въздуха. Спрях се за момент с проводките и започнах да се оглеждам, за да преценя ситуацията и какво точно да променя – мястото или типа на примамката. Идеята на всички тия размишления беше да провокирам рибите за атака. В крайна сметка разбрах, че бъдещата ми слука ще бъдат кефалите и заложих да търся тях. Предположих къде може да са те – вече бях хванал един под прага, на класиката Salmo Minnow 5S, но само един. Абе няма как там да няма повече риби. Въпросът беше с нещо да ги агресирам – естествена или крещяща и нетипична за Марица разцветка? В чантата имах с мен два неразопаковани цвята на Salmo Minnow 5S – RBD и най-новия SPL, който като цвят RER се доближаваше до естестествената плячка. 

Понеже вече бях направил доста проводки с натурален цвят RER и цели три с HPH преди да го скъсам, реших, че ще започна обстрела на подводния праг с RBD. В крайна сметка установих, че този цвят се оказа голям агресор за кефалите. Пробвах в същото време и други два цвята от модела Minnow 5S, в леко замътената вода, но те нямаха същия успех като тази разцветка – с нея имах както реализирани риби, така и празни удари, което определено е сигнал, че тази рацветка провокираше кефалите за атака. Успях да прибавя към слуката още 8 кефала с еднотипен размер. Ето примерната снимкова извадка:

След 08:30 слуката спря. Явно играта с кефалите под прага приключи. Нямаше какво повече да търся на този вир и тръгнах да облавям надолу по течението, където успях доста трудно да добавя към сметката си още 2 кефала на TJ Minnow и Salmo Slick Stick 6. За два часа тази слука си беше много тегава. Бях сменил доста видове примамки и тактики, но рибите не искаха да видят изкуствените примамки, или просто липсваха в реката, което ако е така си е чиста грехота, защото капацитета на Марица в този участък е голям.

С това излетите от август по Марица приключват и остават в историята. Пазете рибите, за да се кефим на най-великото хоби в света – риболова! 

Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото

След като се завърнах от остров Тасос – на 3-ти юли, в следващите дни у мен настана някаква голяма дупка – изпитвах някаква голяма празнота, която трябваше с нещо да се запълни. Липсваше ми „изумрудения остров“ и всичките му забавления и красоти. Винаги така се получава като се върна от там – някаква носталгия от готиното преживяване, която бавно с времето ще отшуми, докато не отида и го посетя отново. Цяла седмица мина докато се настроя и климатизирам отново към работния процес през почти монотоооония и дъждовен делник. Няма го вече кристално чистото море и шума на вълните, с които бяхме приятели 7 дни, няма я и онази безгрижност, с която бях свикнал. 
Предстоеше уикенд с хубаво лятно време, нямах никакви ангажименти и хоп – малко да попътувам на риболов из „моите си места“. Слънчогледите вече се бяха облещили по обработваемите ниви и създаваха лятно настроение.

А рибите – дали бяха минали вече уставно в летен режим или не съвсем? Реших, че за лекуване на душевните ми терзания, е нужно да потърся оная зареждаща диманимка от риболова на костури и се запътих към водоемчето, на което за последно през юни бях направил силен риболовен уикенд на костури:
Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1);
Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2).
Десети юли – ставане по тъмно и пристигане на водоема по светло. Направи ми впечатление, че все още по водната повърхност имаше ясни сутрешни изпраения, което означаваше, че за момента водата е по-топла отколкото въздуха а сме юли!

Ето го „моето“ дивно място – горещата точка от предходния костурски уикенд от юни.

A eто го и новото ми попълнение в кутията с воблерчетата Sea Buzz TJ Minnow 50SP в цвят 050 HSTR – друга разцветка на новия ми бияч.

Очаквах, че още с първото замятане ще ги подпукам костурите, но се оказа, че рибите ги няма край брега. Доста трудно успях да направя „пътеката“ и да примамя няколко риби край брега. Онази динамика, която търсех я намаше, но пък в такива моменти доказваш харатера си на упорит риболовец. Първите два костура се излъгаха на новата разцветка на TJ Minnow – един дребосък и един „по-така“. След два часа на настояване улових още няколко риби на TJ Minnow и Salmo Minnow 5S и 6S, като в добавка се излъга и едно бебе щуче. Девет риби за близо 3 часа риболов не беше изобщо добър резултат. Пуснах ги и реших, че е време да се изтеглям от водоема, като преди това пробвам още една-две точки по брега.

За съжаление и на другите точки рибите ги нямаше – улових само един добър костур на Rapala Shadow Rap 7.

11.07.2021 – неделя. Ставане по още по-тъмни доби и пристигане на същия водоем преди изгрев слънце – в 05:30 часа.

Проба в плитчините с повърхностни примамки, а след това и с туичингови воблери, но активност нулева…., а толкова перспективно място и добри условия. Как така, дори не вдигнах поне един костур или щука за 20 минути риболов?!?

Запътих се към моето място, а там още с първото замятане улових един костур. Това ми накара да си посмиля, че днес слуката може да е по-добра?

Малко по-късно последваха удари на три по-дребни костура и едно бебе щуче. 

До 8 часа, с триста зора, хванах още два костура и си казах, че няма какво повече да търся. На база вчерашния риболов и сегашния – то си е пълна скръб. Освободих рибите и реших бавно да се оттеглям, проверявайки още две риболовни точки по брега. 

На двете точки хаванах по една риба, но минималистични: 

Нямаше какво повече да искам от риболова на това водоемче. По пътя ми наобратно се отбих до Марица. Вече беше станало 10:10 часа, т.е. пристигам късно на реката, което ме накара да потърся рибите във и покрай бързеите, където водата ще е най-хладна, богата на кислород и хранителни вещества. Ако все още има хранещи се хищници, то може би там щях да ги открия? 

Нагазих във водата, за да достигна перспективните места. Първоначално заложих на TJ Minnow – беше ми интересно да го пробвам на река дали лови. Замятане в бързея и с туичингова проводка го изкарвам от там, като след това го прокарвам в тихата странична зона. Точно там последва удар и поведох рибата, която след метър водене ми се откача. Замятам отново, но този път само тъп удар без да закача рибата? Малко лош старт за мен – с два нереализирани удара, но не се отказвам. След още две проводки имам отново удар, но този път бях подготвен! Оказа, че там се бяха завъртели костури – ето един добър:

В следващия час не мръднах от позицията си и успях да примамя с TJ Minnow още един костур и шест спортни кефала (без да броя тези около 10-12 см), като отделно от това имах нереализирани удари и много проследявания на воблера – главно от кефали, които побутваха едва воблера. 

Кефалите успявах да примамя чрез водне на воблера по течението с туичване. Това трикче лесно се получава, като имаш макара с голямо предавателно число (т.е. бързооборотна) и сравнително тънък брейд – така имаш много добър контрол над примамката и линията е изпъната. В един момент обаче вече доста напече и реших, че каквото съм хванал – това е. Време беше да се прибирам за обяд и да пия по една студена бира. 

За финал на фоторазказа ще публикувам едно кратко и неангажиращо видео. 
По-здрави! 

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)

Нещо напоследък нямах никакво желание и мотивация за риболов. Всичко се скапа тотално около мен. Многото ми работни ангажименти, които следваха един след друг, допринесоха допълнително за липсата на излети и натрупаването на една умора от всичко и всеки. Страхотното ми закриване на риболова в началото на април месец – „Марица джигинг – април 2021“ вече бе останало в историята.
Обикновено, още на първи май откривам традиционно щуколова, но тази година това не се случи на така чаканата първа дата. Първият ми риболов за щука направих в деня на храбростта – шести май, привечер – за около два-три часа. 

Останах неприятно изненадан от крайната пасивност на щуките, която дори и при втория ми кратък щукарски излет – на девети май, се повтори. Никъде дори не видях дебнеща или препичаща се щука. В крайна сметка зарязах всичко и така за един месец бях направил само два излета – човек да ме ожали. 🙂 

Дойде първи юни – откриването на риболова във водоемите разположени до 500 м н. в., който много риболовци чакаме с нетърпение. Ами, изобщо не ми беше и до откриване – бях тотално зарязал риболовните хави и никаква тръпка не ме гонеше да ходя и да се бутам в навалицата. Сигурно остарявам и затова тръпката вече не ме гони, така както преди. 🙂
19.06.2021 – дата, на която ми дойде „пауъра“ за риболов! Амин! 
Докато си миех зъбите, размишлявах къде и за каква риба да отида. Решението ми бе – за костури! Оправих си тоалета, взех спининг такъмите и палнах автомобила.
През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предния ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги, които щяха да изпепелят всичко зелено и свежо.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm – Gomoku Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури на силикони. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците – навъртял съм пълен десен, но автомобила продължава да върви в права посока, хвърляйки кал насам-натам.
Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболова на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂
Зарязах автомобилът ми до едни храсти и голямото търсене на костурите започна, отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, дори малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета на този водоем е вече в моята ръката, като при надлъгването имаше интрига и заигравка! 

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите, до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер, и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.
И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

fbthdr

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой, риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимх, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета, ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно отихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците. 

Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали у нас. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Първи излети – за костури през януари 2021

Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.