Архив на категория: Риболов

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀

Октомврийски излети

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука! 😉

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Прецаканият язовир

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.

Септемврийски кефали

Последният ми риболовен уикенд по Марица край Пловдив не бе от най-богатите на слука излети, но ето, че дойде време за реванш. Този път нивото на реката се бе задържало постоянно няколко дни, а температурата на водата определено беше с няколко градуса повече, спрямо предните два излета. Атмосферните условия бяха стабилни, времето ясно и без вятър. Всичко предразполагаше към един успешен излет. Така и се оказа 🙂

Започнах излета с воблер, но при първите няколко подавания не се случи нищо. Заложих на Mepps Aglia-e №1 и подадох близо до брега на едно островче. След няколко бавни оборота, с цел задържане максимално време на блесната до отсрещния бряг имах удар на кефал. На следващите подавания последваха още няколко побутвания и хоп:

Едно дребосъче вече позираше пред обектива:

Преместих се над островчето и почнах да подавам въртящата блесна пред един праг. Надявах се, че може би там се е скрило някое расперче, но уви само кефали преследваха примамката надолу по течението. Зад блесната имаше по 2-3 дребни риби, но при едно от подаванията се измъкна от нейде добър кефал, който буквално целуна леко тройката и се размина с нея поради набраната инерция от спускането по течението.

Време беше да сменя и това място. Придвижих се през маришките джунгли нагоре по течението. Успях да заснема няколко интересни кадъра 😀

Нутрията си стоеше там безгрижно и се занимаваше с нейните си обичайни работи, след което потегли на някъде. Местенцето, което си намерих беше много интересно. Реших да заложа на повърхностна примамка 🙂 . Бръкнах в кутийката с примамки и извадих Pontoon 21 Beat Bull цвят 712 Alumina Higenaga. Идеята беше да заметна попера в течението, след което да го проведа между образувалия се коридор от водорасли. При първото подаване и преминаване в коридора привлякох интереса на някакви риби, защото водата се раздвижи.

При второто подаване прекарах Beat Bull-a максимално близо до водораслите в дясно. От тях изскочи моментално някаква риба, която жестоко изплющя попера и го грабна под водата. Засякох рязко и рибата взе малко аванс, след което се навря във водораслите от левия край…Помислих си, че ме взе щука. Натегнах аванса на макарата и направих няколко крачки назад в опит да изтегля рибата от водораслите. В един момент ми мина през ум, че ще заминат рибата и воблера, но все пак те се отскубнаха от водораслите. Докарвайки примамката пред мен лъсна този разярен кефал:

КЕФалът беше добре охранен, а на дължина беше над 30 сантиметра:

Яко бе глътнал коремната тройка на попера:

Пуснах рибата и продължих да провеждам с Beat Bull-a, но без резултат.

Преместих се малко по-нагоре, където бе бързея. Сложих Mepps Aglia-e №1 и след няколко замятания видях как от папура пред мен изскочи един кефал след блесната, непосредствено, когато я вдигнах от водата 😀 Не след дълго клъвна този красавец:

Приличен кефал, който лакомо бе глътнал цялата тройка:

Внимателно откачих тройката с кохера и пуснах рибата, като след това не се случи нищо интересно, въпреки няколкото изпращания на примамката от кефали.

На връщане минах отново през плитките разливи, на които бях уловил предния кефал на попер. Този път реших да подам нещо различно на рибите и проверих тези разливи с Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Водата на два пъти избухна, но не успях да уловя рибите. Предполагам, че отново кефали се опитаха да изплющят малкото поперче, но не успях да им отразя ударите. Тъй като след тези удари нямаше какво повече да очаквам от местото се отправих към началната точка на излета, а там ме очакваха още изненади.
В дебелото течение сложих на линията си Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и още на първата проводка ме натресе едра риба, която се обърна и потегли надолу по течението с мръсна газ, взимайки ми около 10-тина метра аванс. Никакъв контрол нямах в това течение с тази риба на лайт такъмчето. Впоследствие рибата се отскубна и така не успях да видя каква беше тя. Дали едър распер, някакво сомче или трофеен кефал…ще си остане загадка. Еееми тропнах с крак и продължих да замятам със същото воблерче без да прегледам състоянието му. На третата или четвъртата проводка отново имах удар, който бе доста мощен, но после рибата потегли нормално към мен. Един доста добър кефал с дължина над 35 сантиметра се показа от дебелото течение :

Впоследствие при снимките видях, че рибата, която съм закачил преди няколко проводки, е била наистина едра. Тя ми беше изкривила две от жилата на задната тройка на воблерчето. Късмет, че този кефал е атакувал отдолу и е захапал коремната тройка 😀 , но така е, като не си проверих куките, а побързах да заметна отново:

Усетих магията на риболова и си казах, че продължавам да замятам същата примамка по почти същата траектория на провеждане. Удар-два и накрая третия го заших! Отново страхотен и охранен кефал над 30 сантиметра, който се бе закачил около външния край на устата:

Е, аз взех своя реванш, за сметка на предните два слаби излета. Наближи времето да си ходя, тъй като имах ангажименти. Съжалявам само, че не успях да видя каква беше едрата риба, която ми изправи жилата на задната тройка на воблерчето, но понякога е така в риболова. Наслука и до следващия разказ 😉

Кефали в края на Август

Здравейте фенове на спининговия риболов!
Напоследък не ми остава много време за писане поради различни ангажименти, но въпреки това не съм спрял да разпускам с любимото хоби. Ето го и поредния ми риболов, който направих след „Пясъчни костури 2“.
Последния уикенд на месец Август прекарах на река Марица в Пловдив. За първи път посещавам този участък и останах с добри впечатления от реката. Силно впечатление ми направиха многото пасажи от малки рибки край брега, които бяха съставени главно от кефал, уклей, морунаж, черна мряна и плискуди (горчивки, виолетки) – нещо, което в участъка на Марица от Димитровград надолу вече не можеш да видиш. Освен това реката ми се видя с доста растителност и бистра – нещо, което също липсва надолу. Видях и хубави вирове, ями, дебели и тънки течения.
Целта на риболовът бяха кефалите. Взех си лайтовия такъм и се отправих към реката. Бреговете й бяха силно буренясали и се налагаше да изгубя малко време докато си направя пътечка за да стигна до водата. Като стигнах до набелязаното място направо ахнах. Дебело течение, което след 40-тина метра буйстване се успокоява, вливайки се дълбок и протяжен вир.

За съжаление първия час премина без резултат, а времето до залез напредваше. Имаше нещо гнило… Оказа се, че температурата на водата бе ниска, а нивото на водата – по-високо от обичайното. Явно бяха пускали каскадата Въча. Имах неприятното чувство да разбера това, защото зацепих ценна примамка и се наложи да нагазя във водата за да я откача – един студен душ 😀 . Стана ми ясно, че рибите ще са пасивни и евентуално ще искат повечко задържане на примамката. В края на краищата се оказах прав, тъй като кефалите взимаха на примамки, на които съм имал успех в студена вода. Тъй като на вира нямах удари се преместих малко по-нагоре и там с първите няколко подавания до отсрещния бряг реализирах удари на кефал. Първият, появил се пред обектива на фотоапарата ми, бе този малчуган, който си хареса Mepps Aglia-e първи номер:

Не след дълго го последва един по-приличен, който се бе закачил с едното жило на куката за ръбчето на устата и по време на снимката се откачи и си отплува:

До края на излета имах още няколко празни удара на блесната. На Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101, също имах няколко удара, но успях да уловя само този:

От снимките се вижда, че рибите не взимаха уставно, както трябва поради по-студената вода.
На следващия ден отново имах възможността да се отскубна и да отида за няколко часа надвечер до реката, но в друг район. Условията от предния ден бяха същите – високо ниво и студена вода. Отново слуката ме споходи на Mepps Aglia-e първи номер:

Доста приличен кефал, който клъвна в малко по-слабо течение и благодарение на задържането на блесната бе успял да глътне цялата тройка:

Моментът на пускането:

За съжаление на това място, на което бях се оказа, че рибите не са концентрирани, като имах редки празни удари и до края на излета не се случи нищо интересно.
Определено си казах, че въпреки тези два тегави риболова, отново ще посетя този участък, но при по-подходящи условия, защото имаше интересни места, на които очаквах изненади и повече риби
Поздрави и до следващия излет 😉

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂

Пъстърва по маловодна планинска река

Здравейте колеги,

След като почти съм зарязал риболова по реки заради пустият му каяк 🙂 беше време поне да закрия пъстървовия риболов със едва 4 -тия си целенасочен пъстървов излет за тази година. Прибирайки се от Ловеч се сетих , че минавам прекалено близо до Бяла река , която по това време на годината страда от маловодие , но пък дори и да няма риба красотата на този район е поразителна и си струва дори само разходката.

Реката ме посрещна както и очаквах – малка и адски бистра , което поставяше на изпитание способностите ми да се прикривам като партизанин 🙂

В такава ситуация избрах да работя почти изцяло с 2 воблера – Един 50 мм Ito Craft със скромните 3 грама и супер успешният боец от предишното ми преминаване през този участък – воблер ръчна изработка от г-н Тачев – уникална 50 мм американка с тегло около 2,5 грама. Трябва да кажа ,че близо 2/3 от излета прекарах в Hand made воблера и той по-никакъв начин не отстъпва на реномираните марки – дори смея да твърдя ,че в определени моменти ги превъзхожда значително.
И започнах аз да ги изпускам и чак след към 5 -тото вдигане на риба успях да снимам това църно обитателче на реката.

В почти всеки вир или бързей се стрелкаха рибки и макар успеваемостта да ми беше под всякакви нормални проценти ( все пак използвах куки без контри) успях да снимам няколко страхотни рибки хванати на воблерът ръчна изработка.

Я открийте къде е рибката на долната снимка 🙂

В рамките на 3 часа минах участък от 2 километра пълен с живот и като се има в предвид ,че реката е в режим „ХВАНИ – ПУСНИ“ се надявам животът в реката да се умножи.

Зареждането с енергия на такова място е гарантирана , но имаше планирано посещение с цел разузнаване на близкият язовир Домлян и около 16 часа се насочих към тази дестинация за която ще разкажа в следващият репортаж.

Поздрави и наслука

Река Осъм близо до Ловеч

Здравейте колеги,

Поради това , че бях в района на Ловеч за празниците нямаше как да не се хвърля да проверя маловодната река минаваща покрай града 🙂
Е, вода почти няма , но пък така рибата е събрана по- на тясно.
За съжаление , като всяка БГ река рибата е малко и основно дребна , но все пак каквото сме заслужили – това получаваме.
За 3 -те часа риболов успях да излъжа доста кефалчета , като бурният северен вятър допълнително ми пречеше да хвърлям мъниците , с които се опитвах да прилъжа дребните кефалчета.

Дребната клатушка винаги ми е носила успех и този път успя да провокира множество удари 🙂
След като се видя ,че таз примамка лови реших да сложа едно „бонбонче“ – Angler’s Republic Bug Minnow и почти моментално при приводняването направих няколко поредни рибки със скромни размери.

Есента в този красив район е уникална 🙂

Слънчевото, но студено време пречеше на активността на рибите , които явно преследваха примамката без да я атакуват и се наложи да следна малко по-дълбоко , където веднага ми показаха ,че съм уцелил примамката с дълбоко газещото Angler’s Republic Bug Minnow.

За 3 часа риболов в това маловодие хванах над 20 рибки , което без никаква подготовка или проучване си е ОК 🙂

Поздрави и наслука.

Купон на повърхността

След вторият излет на: „Язовирски дребосъци“, риболова на костури продължи с пълна пара. Този път шоуто бе изцяло на повърхността на водата. Получи се много атрактивен и динамичен риболов, които ми достави огромно удоволствие.
Датата е 10.08.2016, а водоемът отново е язовир. Риболовът беше рано сутринта преди работа и с продължителност от около 2 часа. За това време „крастата бе начесана“ отлично 🙂 . Не ми се мисли какъв още по-готин риболов щях да направя, ако бях останал още….
Пристигнах около 6 часа сутринта на водоема. След като сглобих лайт оръжието се отправих към водата. Оглеждайки терена и обстановката веднага заложих на попер Storm Gomoku Popper в цвят Perch. Направих две-три проводки и видях, че нещо дребно се опита да „набие“ малкото поперче. На следващото провеждане се оказа, че това дребно нещо бе маломерно кефалче:

Има още →

Spinning Portal

Българският спининг портал