Архив на категория: Риболов

За костури през лятото 2018 – част 1

Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂

За бодлоперки 2018

Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!

 

 

Юнски дневник от Тасос 2018

От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.

На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.

Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на  30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂

17.06 – първи риболов

Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁

Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!

Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.

Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂

За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.

19.06 – втори излет

Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.

Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀

Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…

Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀

21.06 – трети излет

Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.

В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.

Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!

Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.

Извадих метърчето и я премерих:

Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!

22.06 – четърти последен излет

На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!

Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂

Няколкото примамки

Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:

X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.

Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!

Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂

Едно клипче от ЮТюб:

Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.

Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!

Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!

Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.

Куките са единични, с контра и доста здрави….

Ето го и как се движи под водата:

Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.

Чао, Тасос, до другия път! 🙂

За пъстърви през месец юли

През юли месец направих два успешни пъстървови излета в рамките на една седмица. Прекарвах почти по цял ден, разхождайки се по бреговете на реката. При първото ми посещение на реката, хванах много американки и балканки. Рибите се придържаха в най-големите бързеи. Няколко дена след първият риболов, направих и втори на същата река. Времето през тази седмица беше стабилно и предполагах че ще има същата добра активност както беше по време на първия излет.
Рано сутринта при първото ми посещение на реката, активни риби нямаше, но за сметка на това…безброй спиращи дъха гледки.
След 10:00ч. имах няколко проследявания на пъстърви след примамките, а след като слънцето проби хубаво между дървета, хванах и първите риби.

Замятах по течението и водех воблерите срещу него…равномерно с леки туичвания. Празни кълванета нямаше. В много бързата вода, пъстървите нямат много време да огледат примамката, малко да им хареса и веднага и посягат 🙂
Няколко рибки хванах и на блесна.

Но абсолютни фаворите бяха Lucky Craft Pointer 48  и Lucky Craft Humpback Minnow 50SP . И дава се задържат изключително добре в много бърза вода, също така може да се туичват без да ги изплюва течението.

Между стандартните педарки се хващаха риби с по-добри размери 🙂

Разнообразие имаше. След улов на няколко балканки, следваха по една-две американки за цвят 🙂 

По време на вторият излет в риби отново хванах, по-малко на брой, но за сметка на това имаше няколко по-големи риби. Също голяма част от тях хванах в умерените бързеи и във вирове с бавно течение. За разлика от първия излет риби хванах в дълбоките бързеи..в плитките едва две-три риби. На местата където трябва бързо да се набере дълбочина и да се задържи и води примамка в течението, отлично се справя Fiiish Power Tail 


Дойде ред и за най-голямата риба от двата излета. Красива американка достигаща почти 45см. Нейният улов може да видите в клипа по-долу. Голямо надлъгване беше докато я хвана. Няколко пъти я изкарах от подмола под който се беше скрила, а за да я накарам да атакува примамката експерементирах с достата разчупено водене на воблера 🙂 

 

 

 

Излети по Марица 2018

След откриването на риболова (01.06.2018) направих към 4 излета по Марица в различни участъци. При три от тях имах слуха, но доста слаба – е по-добре от капо. Общо взето тази година, поради ред причини, по-слабо посещавам реката спрямо предходните.

На 13.06.2018 направих първия излет, след забраната, по Марица. Грабнах лайта и надвечер след работа се разходих по реката за отмора. Нивото й се бе вдигнало, като дори се повишаваше от изпусканията на водните каскади и дъждовете. Нужни ми бяха 40 минутки за да успея да излъжа първата рибка. Вода много, но риба малко. 😀 Малък кефал бе първата „жертва“, която атакува Аглия-та в по-спокойната вода на разлива.

Там, където обикновено съм хващал риби, сега нещо ги бе хванала липсата или водата им идваше студеничка и си бяха просто пасивни.
20 минути по-късно, при успоредна проводка покрай високия бряг, въдичката ми се сгъна мощно от яростна атака. Поведох рибата и се сборичкахме. Бях заложил на един от маришките ми любимци – Salmo Minnow 5S HPH!

Още не можех да видя какво съм закачил, когато рибката се отправи към мен. Започна да дърпа към дъното, и взе малко аванс. След като я повдигнах над повърхността на водата, щръкнаха първо едни мустаци, а след това и главата на….малкия мустакатко! Добра съпротива оказа той на пръчлето, което до последно ми подсказваше всеки негов ход, поради отличната си чувствителност, която притежава, като досега не бях ловлил с него в река.

За първи път имах слука на сомче по тези места, въпреки, че ги бях посещавал „N“ на брой пъти. За съжаление, друга слука до края на вечерта нямах. Два удара – две рибки.

През следващите седмици започна дъждовния сезон в България, а не лятото и Марица вдигна значително нивото си. Толкова се вдигна нивото, че все едно си беше пролетно пълноводие, а дори и повече. Условията за риболов се влошиха значително. Беше моментът да пробвам с хеви такъма дали ще се излъже някой сом.

На 7-ми и 08-ми юли реших да проверя Марица за сомско движение. Пуснах се по реката с хеви спининга и големите примамки. Първия ден отидох към 17 часа, след като яката се бе наваляло и натрещяло. Почнах да въртя на едно и също (сомско) място най-различни видове примамки – воблери, калтушки и силикони, облавяйки плавно първо повърхностния слой и ситгайки до дънния, и обратно. Към 18:30 часа се появи на фронта сомска активност!

 След 15-тина минути имах удар в дънния слой на Salmo Rattlin Hornet 65 CHB. Ударът бе в сравнително спокойна вода на 15 метра от мен.

И този път, слуката ми бе на малко сомче…, което се бе натумбило здравата с храна. 🙂

Откачих внимателно с кохера тройката и пуснах малкия дебеланко да ближе рани в подмола. До края на вечерта, друга слука нямах.

На следващия ден бях още от рано сутринта на реката малко преди изгрев, пак с хеви такъма. Марица, като че ли бе вдигнала още повече нивото си… До 10 часа нямах пипане с големите примамки, нямаше и активност от каквито е да е риби. Върнах се до колата и извадих лайта, за да пробвам дребосъците в участъка. След проверени 500 метра надолу по бурното течение, улових и пръвата риба – малък костур.

40 минути по-късно пък успях да намеря в един ръкав що-годе активни кефали. Бях заложил в течението на Yo-Zuri L-Minnow 44 в цвят M101, които вече като цвят не се произвежда. За мен това е една много добра примамка за кефал в течение, като лови дори и в студеничка вода. Та шумната му игра провокира на няколко пъти атаки на кефали, които обаче не взимаха стръвно, а само отиваха и побутваха примамката.

Всяко едно побутване го усещах не само на върха на спинига, но и в ръкохватката му, което доведе у мен известно недоволство, усещайки и разбирайки тази им пасивност. 🙂 Все пак боднах един от тези ленивци, като малката тройка се бе закачила отстрани за устата му.

Да обче, след тази риба, повече ударчета нямаше. Явно при ваденето, кефала беше изплашил останалите риби от пасажа и те се бяха пръснали нейде из пълноводната река.

По-късно през юли последва един неуспешен излет, при който обаче видях отдавна забравена гледка – в тихото край брега, се изплющя с цяло тяло над водата див шаран с лимонено-жълт цвят и ярко червени перки. На око около 3-4 килца. 🙂

 

Морско излетче

Нямам време – тези две думи, свързани логически в едно кратко съобщително изречение казват всичко. 😀 В последните месеци не ми остава никакво време за риболов, споделяне и писане на фото разкази. Ангажимените ми станаха повече отколкото са примамките ми в кутиите. Ето, че чак сега намирам няколко часа, за да седна и да драсна едно излетче, отпреди два месеца и половина. 🙂

В самия край на април месец направихме един кратък набег с Мишо по бреговете на Бяло море в северна Гърция. На морето не бях ходил да ловя от последната ми почвика в Дидим през миналата година. Като цяло излетът бе успешен и имаше интересни моменти. Аз лично успях да хвана един нов вид със спининга, който досега само ми беше удрял, но така и нямах късмета да го извадя . 🙂 Ето го и фото разказа.

През последната събота на април потеглихме от града към Гърция в 03:30 часа сутринта. Идеята на това ранно тръгване бе да хванем сурешния заход на морските хищници. Чувахме, че преди броени дни там са ловени паламуди. Ясно ми е, че ден с ден не си приличат, но интригата беше голяма. Двамата с Мишо се надявахме настървено за хубав риболов, защото ни беше писнало от половинчати риболови по нашите водоеми.
След няколко часа вече бяхме на горещата точка на морския бряг в Гърция. С пристигнаето ни установихме, че там има по-големи ентусиасти от нас, които дори бяха от по-далечни нам градове, като след нас прииждаха и други колеги от родината ни. 🙂 Грабнахме набързо риобловното оборудване от багажника и се зсилихме към буната. С нас бе за компания и моята половинка, която по-късно изигра важна роля за едно „откритие“. 😀 Идеята беше да ловим на върха на буната, в най-дълбоката част, защото инфото бе, че там са паламудите. Докато щъкахме по камъните, за да достигнем точката, се оказа, че в един момент група от 4 човека се надпреварва с нас по камънаците и драснаха напред. Еее какво нещо е мерака за риболов… 😀 От външната страна на буната забелязах джуруми на сафрид, които покрай камъните гонеха много настървено. В този момент ми се прииска да се закотвя и да почна да мятам. Да обаче аз нали съм тръгнал за нещо по-едро, та си продължих по пътя, докато Мишо се отклони и остана там.
Стигайки върха на буната видях, че няма никой – екстра, навалицата беше остнала зад мен. Бях взел две въдици – едната с мощност медиум (SSMCX24M), а другата бе лайт (ZODIAS264L2). Естествено почнах с по-мощната. Заложих на метални примамки и почнах да замятам на максимална дистанция, като слънцето още не бе изгряло. Надявах се, че шансовете ми ще са големи, но уви. За съжаление след едночасово упорито замятане на метал и пластмаса слука така и не се появи, а край мен по-дребните хищници съсипваха дребосъка, гонейки на повърхността! Реших да се опитам да провокирам някой от тях с DUO Realis Pencil 85. След две подавания, като и при двете имах удари, се наниза странично този хулиган, а след това се откачи още един:

Ами време беше да изкарам лайта и малките повърхностни примамки! Идеята за паламудите умря. Това впоследствие допотвърдиха и едни момчета, които ги пробваха близо до мен. 🙂 Реализирах няколко удара на Storm Gomoku Pencil и Popper, но не закачих рибите. Смених с DUO Spearhead Ryuki 50S, който ми донесе след 2-3 замятания един откачен сафрид. 🙂 При едно от замятанията приятелката ми ме разсея и изпрасках здраво воблерчето в камъните пред мен. В този момент видях как малката му лопатка фръкна през гръба ми отзат. Еее ами сега? Няма какво – малките хищници гонят пред мен трябва да го метна с лопатка или без. 🙂 Мятам го аз на добра дистанция и почвам да го водя. Оказа се, че без лопатката Ryuki-то бе по-добър вариант! 🙂

Последваха още 3 откачени риби на Ryuki-то… Просто без кеп от високите и назъбени камъни не става да стигнеш до снимки и рибите си влизат обратно в морето. Слънцето се вдигна и активността на хищниците замря, като от време на време те все още захождаха, за да папат малките рибки:

Преместих се близо до Мишо, който беше дръпнал отдавна няколко сафрида на малък пилкер и китайско воблерче – подобие на Ryuki-то. С много труд и замятания успях да излъжа четири риби, като само с една стигнах до снимки, а другите се откачиха при ваденето. Успешната примамка, която ми донесе тези удари бе счупеното Ryuki, което се оказа печелившия коз за излета!

Реших да си направя тест със здраво Ryuki 50S и 60S в тези цветове. 🙂

Да обаче, рибите просто ги следваха без каквито и да е наченки за удар, докато на онова със счупената лопатка, което се бе превърнало в нещо като потъващ стик бейт, реализираше не само проследявания, но и кълванета. 🙂
По едно време рибите съвсем изчезнаха. Определено си личеше, че бяха смутени от нещо по-едро. След 5-6 минути пред нас се показа огромна морска костенурка с диаметър на корубата повече от метър, която изплува, за да си вземе въздух. Е такова нещо не бях виждал досега, откакто ходя по Гърция. 🙂

30 минути след минаването на тази морска дивотия рибите още не бяха се завъртяли. То наближаваше 11 часа, та не ги и очаквахме повече. Мишо сложи, за експеримента, една калмарка и след две замятания подсече! Опаа, оказа се, че имаше слука на сепия. В този район бях виждал сепии и ми бяха удряли на изкуствените примамки, но така и не бях хващал. Ето, че максимата „който експериметнира – пичели“ се потвърди отново! Браво на него! 🙂

В рамките на 20 минути той успя да улови още две сепии на същата калмарка!

Брее, че интерестно! Сетих се, че имам една неразопакована калмарка на DTD и бръкнах в раницата, за да я извядя и пробвам. 😀 Сглобих другата въдица и заметнах с нея.

Примамката беше бавнопотъваща и лекичка, а пред мен дълбочината е около 2 метра. Това ме накара да я доутежня с 6 грамова чебурашка, слагайки утежнението отпред. Подадох три пъти успоредно на буната и докато тътрих по дъното, някой ми грабна примамката и засякох. Еми ето, че и аз имах успех с едно „извънземно“! 🙂

Тези четири сепии се оказаха и финал на слуката на нашия интересен морски излет и настоящия фото разказ. Доволни от риболова към 13:00 часа по обед тръгнахме за България.

П.П.: Тези ще ги търсим друг път, когато няма риби! 🙂

 

 

За да хванеш, трябва и да пуснеш! …

***зарибяването и писането на текста се извърши в началото на месец септември***

За да хванеш, трябва и да пуснеш! Или как зарибихме с Балканска пъстърва.

От много време си говорим, как ще зарибим някой гьол с щука и ще си ловим трофеите на закътано местенце. Годините се нижат, а ни все така никак не я вършим таз работа…а иначе с купуване на водоем бяхме започнали плана. В крайна сметка се насочихме към пъстървовия риболов и разпространение. Взе да ни писва от опoсканите реки и имахме идея да зарибим наше си мqсто. Преди 10 дена събрах четата и казах, че имам река с подходящи условия – 16 градуса вода за края на август, липса на други риби (с изключение на някое дребно кефалче, мренка и лещанка), липса на рибари, населени места и т.н. Рекох им „давайте да даваме“, па взехме че я свършихме!

Днес беше деня, в който отидохме за скъпоценния чувал. Пътьом се отбихме до язовир Батак, където още с пропадането на първата проводка ме взе костур. Започнахме добре риболова, с много кълванета, аз вадих и риби, докато Живко повече гледаше. По-късно ме догони с няколко щуки и костури.

Всичко приключи малко преди 10 часа, но ние час и половина настоявахме за последна риба. Както и да е, с малко закъснение тръгнахме към развъдника, където вече ни чакаха повече от час. Натоварихме рибата, като изчаквайки да видим дали всичко е наред с чувала имахме време да разгледаме целия процес на развъждането. Е…това което и видяхме от пътя спираше дъха, за това няма да се пробвам да описвам видяното и почувстваното след разходката вътре.

Газ на обратно, бързо темпериране, тъй като реката и водата с рибките бяха със сходна температура и закрачихме из драките, където сипвахме по някоя шепа петнисти.

И така…чакаме новия сезон, с надежда да има риболов, а след време и поколение. Е..междувременно на пролет ще пуснем още някое друго чувалче.

***а ето е резултата днес, няколко месеца по-късно***

Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.

Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.

Трета проводка и втора риба:

Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.

Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.

Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀

Единствените интересни неща които видях бяха:

Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.

Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там.  По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.

На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:

Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.

 

Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.

Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.

 

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Слабо начало на 2018-та

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

В търсене на распера намерихме пъстървата

Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.