Архив на категория: Риболов

Марицалайт през октомври 2017

Здравейте приятели и колеги по въдица!

Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉 

Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.

Първи излет

По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с  Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!

Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.

Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на  Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.

В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:

Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂

Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.

Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!

Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:

Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!

Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂

Втори излет

Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.

Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.

Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория.  При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …

След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂

Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.

Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.

Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.

На новата точка боднах ей този хулиган, който успя да налапа и трите жила на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.

Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.

Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.

После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:

Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.

Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.

Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.

Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!

Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.

Заслужи си фото сесията! 😀

Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!

Оп, ето един по-дребен!

Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.

Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!

Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!

И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂

Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.

До следващата част! 🙂

Почивка в Дидим, Турция 2017

Следващият фото разказ, който ще ви представя, е на морска тематика. В средата на септември бях на почивка в Турция с моята половинка. Не устояхме на привлекателната оферта на един 5 звезден хотел в Дидим, разбира се на ол инклузив и се запътихме натам, за 5 нощувки. Задължително с мен взех и лайт спининга, като напълних само една малка кутийка с примамки. Стори ми се излишно да взимам много такъми и примамки, пък и този път смятах да оставя встрани риболова и да се отдам повече на биченето на айляк под плажните чадъри. В Труция риболовът от брега на морето е свободен, както в Гърция и не се заплащат такси. Трябва да отбележа, че до този момент не бях ходил из турско. Mорските риби, които очаквах евентуално да видя и уловя, вече ги бях виждал из гръцко и леко се чувствах подготвен за риболова. Пътуването беше с автобус, като по-голямата част от прехода бе през нощта. На отиване всичко мина доста леко и почти не усетихме как мина времето. Към 23 часа бяхме се качили на ферибота от Галиполи (Гелиболу) и ни предстоеше да пресечем Дарданелите.

Направи ми впечатление, че местните ресторантчета бяха пълни с клиенти и туристическия сезон все още вървеше с пълна силна.

На кея имаше и рибари, които замятаха на дънце, но така и не видях за 15 минути някой да има слука. Това малко ме накара да се замисля каква ли ще я свърша пък аз. 😀

Последният тир запълни останалата празнота в малкия ферибот и потеглихме към отсрещния пристан в Анадола.

Стигнахме сутирнта крайната дестинация в Дидим – хотел „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„, след около общо 18 часа път и се настанихме безпроблемно и бързо още сутринта, тъй като стаите бяха свободни. Изкарахме късмет, защото иначе настаняването щеше да бъде към 14 часа. 🙂 Ето и няколко изгледа около хотела:

Това е един малък басейн от общо четирите плувни басейна, с които разполага хотела. Освен тях, към хотела има и плажна ивица.

Първите няколко дена наред с айлякинга направих и оглед на близките околности, набелязвайки потенциални места за риболов на малки скални морски хищници. Както споменах, пред хотела има разположена плитка плажна ивица, която ако не отидеш да огледаш, ще ти се стори много перспективна, но се оказа, че има голяма особеност, която ще спомена по-долу.

Oт едната част плажът завършва в частно пристанище – „D-Marin Didim„, за над 570 плавателни съда с дължина от 8 до 70 метра. Вариантът да ловя там отпадна, защото на входа на пристанището има бариера с охрана и едва ли някой ще ме пусне там току-така със спининга …, а отдалече местата там изглеждаха перспективни. 😀 Не ми се занимаваше да ходя и да нахалствам при охраната.

За съжаление успоредно на плажа пред хотела във водата има положена на дъното бетонна преграда на около 20 метра от брега, като дълбочината пред нея е 1,4 м, след което идва на 20 см и после след 80 см отива пак на 1,4 метра, т.е. височината на това бетонно „чудовище“ беше около 1,2 м. Покрай нея се виждаха малки пасажи меланури и едри платерини. Поради това препятствие, бе изключено да влезне каквъвто и да е хищник на плажа и трябваше да ловя евентуално надлъжно след бетона – поне брега позволяваше това. От другата страна брегът беше достъпен, като имаше разположен скален нос, след който  бе другият залив с плаж. Така и направих на първия риболов, като за целта навлезнах от другия залив, за да ловя след бетонната преграда. В 6 и 30 вече правих първите замятания, но уви нямаше пипане. За съжаление и в двата залива нямаше никакви джуруми. Първия излет намирисваше на капо. Започнах още по-упорито да търся морските риби с надеждата все пак да направя някакъв рокфишинг.

По едно време видях завръщащи се риболовни кораби, които явно са имали много добра слука, съдейки по ятото грабливи чайки. Това ме наведе на мисълта, при следващата разходка извън хотела да отскоча до пристанището и да огледам каква е хавата там.

В една скалиста местност срещу частното пристанище и отстрани на хотела, най-после избегнах капото. 🙂

Бях сложил малкия пенсил на Сторм. В края на първата проводка една вълна потопи пенсилчето пред брега, но въпреки това не спрях да го придърпвам. От близкия камък се изстреля един морски каменен костур и грабна моментално малкия уолкър! С 300 зора най-после успях да излъжа нещо на труския бряг. 😀

Пуснах малкия разбойник и продължих да настоявам с пенсилчето, но повече слука нямах с него. Сутрешна активност на хищните морски риби продължаваше да клони към нулата. В малко по-дълбоките процепи заложих на малки силикони.

Имаше някакви мега дребни спарита и саргота, които стръвно откъсваха парченца от малкото бейби калмарче на Bait Breath, но така и не успях да уловя нито едно от тях. 🙂 Започнах да инкасирам значителни загуби на силикон и тръпението ми в надлъгването с „детската градина“ се изчерпа. Полових още малко и то стана време за плажен айляк. За 3 часа само една риба – не си е работа.

На връщане пробвах отново и във втория залив, откъдето бях навлязал сутринта, но нямах повече слука. Общо взето рокфиша около хотела бе доста дребен и много разпилян. Едри хищници така и не се видяха на хоризонта, а им бях приготвил по някоя и друга пластмасова хапка. 🙂

След вечерното угояване, идваше ред на вечерните разходки из парка на хотела и по крайбрежната улица на Дидим.

На около 20-25 минути пеша от хотела се оказа, че се намираше и пристанището на града. На кея през нощта имаше много мераклии, които замятаха въдиците. Новините за някакъв риболов не бяха обнадеждаващи. Никой нищо не успяваше да улови нито на дъно, нито на изкуствени примамки. Дори и главоноги нямаше. Въпреки това реших да направя втория риболов там, като по-скоро ми беше интересно да огледам сутринта терена и да знам за в бъдеще какво е положението с релефа и местата за риболов. 🙂

Естествено и в Дидим ресторантчетата също бяха пълни. Свободно на крайбрежната улица пък се разхождаха безпризорни кангали, които бяха високи почти колко ресторантските маси. 🙂 Направи ми впечатление, че кучетата бяха изключително добронамерени и явно никой не ги закача и така те си живуркат около ресторанчетата, чакайки някоя мръвка да падне.

06:20 часа стутринта е, а аз вече се отправям към пристанището на Дидим, което се намира в дъното на улицата.

Някои риболовни кораби вече разтоварваха добрата слука от скумрия, като продаваха директно и на местните.

На кея заварих 4-5 човека, които доста преди моето идване вече бяха заметнали въдиците и чакаха едва ли не слуката всеки момент. Силно се надявах, че между риболовните кораби ще имам добра слука на някакви риби. Една от лампите на кораба осветяваше до някаква степен водата пред кея и точно там забелязах на два пъти лавраци около 35-40 см. Всичко на всичко това бяха две единични риби, които по-скоро си плуваха безгрижно, отколкото да патрулират за някаква плячка. Подадох им успоредно пред бетона, но те бяха толкова апатични, че след няма и 10 минути се пръждосаха на някъде и повече не се мернаха. Първите рибки, които успях да заловя се появиха на Salmo Minnow 6S. Те вървяха на пасаж след воблера и стръвно го почукваха с малките си усти. Оказа се, че бе пълно с малки гопи. Пропуснах да спомена, че дълбочината на кея не бе значителна и след като изгря слънцето, всичко на дъното пред мен се виждаше …

С напредване на времето около мен се настиниха и други спинингисти и дънари, а аз продължавах да си ги дърпам малките гопи, като взимаха на каквото им подам. Ето примерно две, които се хванаха на Rapala Shadow Rap Shad, като всички си заминаваха обратно в морето:

Направи ми впечатление, че спинингистите около мен не проявяваха някаква особена техника и просто си замятаха примамките и ги прибираха на равномерна проводка, без да им придават някаква игра или пък да ги водят бързо. От всички 10-15 риболовци, които бяхме на кея, само при мен имаше някакви рибКи, като имаше и още един колега, който на дънце хвана едно-две по-добри спарита или саргота. Имаше и такива, които замятаха на плувка и правеха доста празни засичания. Явно има за какво целия кей да бъде засипан с шлюпки от семки – кибик работа. 😀
На хоризонта, в далечината, се появи някакво малко циклонче, което бързо утихна.

Най-после някой да улови нещо „едро“ на въдицата (колегата с дългия сърф на заден план) :

Доста необичайна слука бих казал! 😀

След като откачиха „слуката“, направиха много добро пускане и мигом гларусът отлетя. 🙂

Все се надявах, че след новопристигащите риболовни кораби ще се довлачат някакви хищници, но уви, освен дребните гопи, друга слука нямаше.

На силикона също имах удари на гопи! 😀 Цял час и малко тия дребосъци тормозеха изкуствените ми примамки, без да имам слука на каквато и да е друга риба. Някои от рибарите си тръгнаха доста бързо и ми светна крушката, че е време и аз да се омитам и да взема да проуча и другите места около пристана.

Риболовните кораби имаха наистина отлична слука на скумрия и някои от тях стояха на котва извън пристанището, чакайки другите им колеги да разтоварят. Оказа се, че май на пристана няма място за всички кораби. 🙂

Това място е в страни от пристанището, но то не показа резултат с риби, макар че беше перспективно. Тук-там по някой малък рокфиш ми удряше на силикончето …

Опитах се да ловя между лодките за разходки, но и там нямаше риби, които да набода на куката.

Стигнах почти до началото на плажа Алтънкум бийч, като там най-после имах слука … на анадолски тигър, на DUO Realis Pencil 85!  😀

Котето се отърва само с неуспешен улов и набързо забегнаха на някъде с неговото приятелче.

На връщане минах отново през кея и помятах между риболовните кораби, които бяха завзели голяма част от малкия пристан. Бяха се появили малки платеринки и пасаж от дребен зарган, а гопите бяха изчезнали.

Зарганите бяха на дължина около 20-25 см и наблюдавах как народа с въдиците бе пощурял по тях, но така и никой не успя да улови някой от многото зарганчета. Аз също се пробвах, но те бяха прекалено апатични и само преследваха малкия пенсил на Сторм, без да го атакуват.

Часът беше станал 10 и 30 и реших, че няма нужда да кибича повече на кея. Отправих се към хотела, като се отдадох напълно на плажния айлякинг и угояването в препълнения ресторант на хотела.

Според мен, може би средата на септември не е най-подходящия период за риболов по тези места. Като цяло почивката ни бе пълноценна и останахме много доволни от условията и атракционите в хотела, а също и видяхме нови местенца и нещица.

Последните пъстърви 2017

Ето, че настъпи моментът да разкажа и за неофициалното ми закриване на пъстървовия сезон, което всъщност се превърна в официално такова поради ред причини. 🙂 В средата на септември направих един чудесен излет подплатен с много слука, красиви моменти и малко гадости, които „живеят“ във всяка една българска река, било то пъстървова или не. Много обичам рано сутрин, когато заедно с прохладата носеща се от реката, да вдишвам и свежия аромат на дивата мента, която расте по бреговете й. Ето, че отново тази ароматерапия пълнеше дробовете ми и ме зареждаше положително, докато търсих златото на нашите реки – блаканските пъстърви.

С лека стъпка стигнах до първия по-голям, бърз и дълбок вир, в който никога до този момент не съм имал риба или удар. Все пак реших да го преслушам и този път, с оранжевата Aglia-e. Поставих първи номер и направих две дълги подавания. Прекарах белесната покрай високия и непристъпен ляв бряг, както всеки път и нещо ме чукна леко, след което направо заби върха на спининга към водата. Охоооо ето я и първата блканка за излета!

След няколко красиви и ефектни подскока балканката миряса и вече бе готова за снимки.

Пъстървата беше с много яка окраска – едри и редки точки, а долните й плавници и опашката бяха оцветени в нюансите на червения, жълтия и оранжев цвят. Досега не бях улавял толкова контрастна балканка. От левия й край на линията на окото имаше 3 черни точки, които се разпростираха на почти равно растояние по хрилния й капак – голяма красавица.

След като й благодарих за създаденото готино и цветно сутрешно настроение, я пуснах и помятах още малко на вира, но за съжаление там нямах друга слука. Честно казано бях благодарен и на тази една рибка. На следващия вир, в който по принцип има риби и винаги съм хващал, нещата не стояха добре. След доста настояваниe на няколко примамки, сложих Gomoku Dense-a  и го накарах да танцува по течението. Последва моментален удар на пъстърва над 25 см и тя бе засечена от мен! При един от скоците й, тя се освободи от тройката и воблера литна във въздуха под тежестта си. Еее това бе „n“-тата на брой балканка, която успява при пируетите да се освободи от тройките му. Ядосан от това, реших да сменя оригиналните тройки на воблерчето с малко по-големи тройки Owner с дълго стебло, свалени от един Crack Jack 58 SP. Изгубих малко време, но трябваше да пробвам дали проблема за всички тия откачания не се крие в късото стебло на фабричните куки на VMC.

На втората проводка отново имах удар и пак стана напечено при скоковете. Ами сега, дали ще е успешен експеримента? Еми, май се оказа успешен. Може би там беше проблема при откачанията.

Коремната тройка бе закачена и с трите си жила много добре в левия ъгъл на устата и устоя на дивите подскоци на рибата. 🙂 И този път балканката бе с много интересна шарака – по-бледа спрямо предишната, но пък така бе нашарена с гъсти червени точки … Човек ще си помисли, че тези две риби не са хванати от два съседни вира на една река, а от две различни реки. Щракнах набързо две снимки и побързах да освободя рибата от тройката, след което последва и освобождаването й.

Доволен от постигнатия резултат помятах още по-настоятелно във вира, докато по едно време Dense-а се зацепи заловещо в дълобокото. Изгубих си 15 минути опитвайки се да го отцепя, но уви, флуорото се скъса триейки се в камъка, под който явно бе влезнал воблера. RIP Gomoku Dense Trout! Бръкнах в кутията и извадих другия Dense. Този път му смених само коремната тройка, с тази от един Salmo Minnow 5S. Наблюдавам, че повечето удари на балканките са точно там и затова така подходих.

За съжаление, повече риби нямаше във вира и след отделените 20 минути трябваше да се придвижа по реката до следващото място, където пък бях нападнат от „детската градина“. 😀

Трябваше да ги оставя на спокойствие и да се отправя към следващата точка, до която се стига газейки по вода, поради недостъпността на гьола откъм бреговата линия. Докато си джапах се натъкнах на поредната гадост в реката. Наред с битовите отпадъци, които до някаква степен можем да ги пренебрегнем видях една гад, която умът ми не побираше как може да се появи на такова зачукано място. Това беше една гадна и черна гума от някакво доста крупно МПС – камион, автобус или трактор. Изобщо да останеш гръмнат, как така се е озовала там … Нямаше как да я махна от там, поради височкия бряг и оборудването, с  което бях нагазил до над коляно и я оставих там.

Стигайки до горещата точка, на която очаквах да имам риби, започнах уверено да замятам. Реших да пробвам с въртяща блесна първо в по-плитката и спокойна част, след което да насоча усилията към отсрещното бързо течение. Оказа се, че в по-спокойната част имаше риби, които се прерпичаха на слънце и бързо реализирах две страхотни балканки.

Тази бе по-голяма от първата и оказа доста съпротива. Видях, че дебеланката бе глътнала доста блесната и я щракнах набързо, защото иначе рискувах да я загубя и тя да умре.

Извадих кохера и много внимателно откачих тройката, която за щастие не бе стигнала чак до хрилете, но въпреки това, се усещаше, че рибата се задушава от нея. Нагазих малко по-надълбоко, внимавайки все пак да не наводня фотоапарата и започнах процеса по реанимиране и освобождаване …

… ще живее народе! 😀

Дебеланката отплува, а аз нямаше какво повече да правя на това място и се придвижих отново, като на следващата спирка починах, хапнах и щракнах едно красиво цветенце. 🙂

След почивката и възстановените сили отново бе време да нагазя в реката и да потърся красивите балканки. На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах два удара в един плитък и бърз участък, като при втория удар я заших и балканката се показа от студената вода пред обектива ми.

На дължина рибката бе 20+. 😀

В друг вир пък, риболова се прецака, защото с първото подаване, Рюкито се зацепи в нещо и трябваше да прегазя значителна част от вира, за да го откача. Еми нагазих почти до кръста и почнах да търся къде съм го зацепил. Уж беше закачен за малко парцалче, увито около камък, а то какво се оказа … 10-15 минути изгубих, докато изчистя тая гад от дъното на реката! Освен това се оказа, че и едното жило на задната тройка се бе счупило в него от напъните.

Скапан парцал два и кусур метра … кой знае откога е там, защото бе буквално заринат на дъното на реката. Ей такива подобни боклуци са страшен бич за изкуствените примамки – къса се здраво в тях. Този имаше късмета да се срещне с мен, та повече няма да ни тормози. 😉

И така, след доста претърсени вирчета, дойде ред и на следващия, който бе и последен, защото времето беше напреднало и трябваше да се връщам. 🙂 Там успях да излъжа на Gomoku Dense-a този пишлигар. Нали помните в началото на фото разказа, че бях сменил коремната тройка на воблерчето, с друга, на която стеблото й беше по-дълго. Ами резултатът отново е повече от положителен. 😉 😀

На връщане, помятах пак на един от красивите вирове, като предполагах, че вече рибите са по-спокойни и най-вероятно ще имам финална слука. Бях прав! Имах три удара, като залових две пътрушки на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Освен балканките, пощраках допълнително и тук-там, вървейки към финала на последния пъстървов излет за тази година:

За първи път по тези места видях водна змия. Все си мислех, че водата ще им идва студена, за да живеят там.

С този фото разказ приключват и първите ми по-сериозни пъстървови набези, които осъществих тази година. Доволен съм от слуката, която имах, защото винаги може да е по-зле. На места в пъстрвовите реки няма живот, но на някои има добре запазени популации от диви и зарибени балканки. Надявам се, че още повече риболовци, ще осъзнаят какво богатство са пъстървите и ще започнат да дават всичко от себе си за запазването на текущите популации и за тяхното увеличаване, по един или друг начин. Към момента балканската пъстърва е навлезнала вече в размножителен период и ние –  съвестните и културни риболовци, сме я оставили намира да свърши най-важната цел в краткия си живот. За съжаление всички знаем, че онези орки живеещи край реките, наред с тези риболовци, които са за „кефал“, „мряна“ и прочие „скумриевидни речни риби“ на стръв и изкуствени примамки отново и през тази забрана ще ловят и задържат хайверни балканки. Грозно и неприемливо е това, но няма какво да се лъжем колеги, докато не се променят много неща няма как да се спре това мародерство, което ограбва златото на българските реки!

До следващия пъстървов сезон! 🙂

Есенни лайт емоции – 2

Не съм фен на риболов през уикенда , но така се случи че в неделя нямаше какво да правя. Скоро време не съм имал възможност за целодневен излет, а това беше моят ден. Настроих се за комбиниран риболов на щуки и костури.
Възползвах се максимално от всяка минута. Около 10 часа бях на брега на водоема. Първите два часа потръгнаха много тегаво, имах две поведени и откачени риби. Единственото хубаво е че не срещнах хора по брега, но кой луд ще е навън в лошо време, умерен вятър със силни пориви и преваляване от време на време. Направих една обиколка на водоема, минах през колата оставих си големите примамки, по яката въдица и взех с мен само лайт сабята (двете риби които отървах бяха на нея).
От време на време вятъра стихваше до слаб, а на подветрения бряг беше супер. Метеорологични условия не бяха от най-подходящите за провеждането на добър риболов. Ниското налягане бе пресирало рибите по дъното. Пропуснах няколко леки кълванета. Експерементирах с различни проводки. Понастоявах десетина пъти на бавно водене, ход на силикона не повече от 50см и малко по-дълги паузички. При поредно провеждане на примамката по дъното,след всяко спиране за кратка пауза следваше леко чукване, след третото такова, изчаках малко и засякох. Този път рибока не се откачи и така открих деня.

След тази щука последва около час без кълване. Смених водоема с друг, който е на около 1км. Там трябваше да ловя гъсти костурчета, но и те бяха си били паса. За 20тина минутки улових само едно стрижоче и след 15-тина минути пеша по една пътечка се върнах на езерото с щуките.
Пробвах на ярки в опит да изкуша пасивните риби. Оранжевото Фийшче номер 2 с 5 грама глава ми донесе успех.

Тази щука също взе много плахо. Отново в паузата, едвам доловимо на усет кълване.
След всяка уловена риба, сменях мястото защото повторни кълванета не следваха. Дори след празен удар, втори нямаше. Смених размера на силикона с най-малкият за модела. Първи номер (7см) с 6грама глава. Избрах по-тежката за модела, защото уловените риби до момента ме вземаха на около 10метра дълбочина. Направих няколко бавни проводки без удар. На следващата прибирах силикона с къси придръпвания без паузи, малко да се отлепи от дъното и в момента на тупване, отново повдигане. Последва и по-сериозен удар. Тази щука удари стръвно. Дори успя да развие около метър аванс 🙂 Бъдещ трофей.

Ето че и в този ден, финия такъм превъзхождаше по-грубия, а и доставя по-голямо удоволствие при вадене на рибите 🙂
Облавяйки по-плитък участък, около 2-3 метра дълбочина пред водните лилии, очаквах да хвана някоя щука дебнеща в засада. Щука не улових, но не лош воден тигър отнесе силикона. Единствената риба за деня, която взе над дъното.

След смяна на мястото до пето замятане следваше кълване, а за мое щастие пропуски нямаше. Реализирах всяко едно такова 🙂 Това щукле също взе много плахо в пауза. Леко претреперване на въдицата ми стигаше като индикация да направя засечка и да уловя рибата в краят на линията.

Все още  не бях слагал цвят „Rose“, един от любимите ми за костури. Този път се хареса на щуките. Хванах три щуки на три различни места още с първото подаване.

Този цвят им се хареса доста. Единствено на него ударите бяха силни. По снимките си личи колко по агресивни са били вземанията 🙂 Осем грамовата глава  за втори номер се справяше отлично. Това беше топ грамаж на излета. Перфектният избор за водене на силикони по дъното.

След тези три рибки, последваха около двадесетина празни провеждания. Минах на ярък цвят също с 8 грама глава, а почти веднага тази смяна доведе и до още една уловена риба.

Щуките си вземаха Fiiish Black Minnow номер 2 в различни цветове, но само и единствено когато бе монтирана 8 грамовата глава. Изключение беше улова на оранжевия цвят и тази на първи номер. Денят бе към своят край. Заметнах на последното перспективно място, а след няколко оборота последва хубав плътен удар. Рибата за секунди взе десетина метра аванс. Очертаваше се люта битка. Няколко дена по-рано улових 87см  и малко над 5кг щука също с лайт въдицата. Минаха няколко минутки, но рибата грам не искаше да приближи към брега. По едно време след доста тласъци я обърнах към мен и взех да я прибирам. Видях рибата. Беше по-голяма от колкото очаквах. Когато видях че цялата примамка е в устата  ми прилоша. Карабинката бе единственото нещо което ме спасяваше от прегризване. Не успях да надделя над звяра. Този път пред мен имаше водни лилии. Щуката се заби в тях и след доста мятане вляво и дясно, успя да протрие флуорото. Отново направи хубав рън към дълбините който беше и последен. Нараненото флуоро не издържа. Линията олекна, а с нея и аз. Бях съкрушен. Без да преувеличавам щуката беше 90ка, клоняща към 100см.
И така дойде краят на излета. Улових 7-8 щуки и един читав костур. Теорията ми, че пасивните щуки може да се излъжат с малки примамки се потвърди. А осем грамовата глава, доказа за пореден път че е голяма сила и благодарение на нея, успявам да улавям и най-трудните риби 🙂

 

 

Летни щуки 2017 – 2

Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.

Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.

Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.

KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.

Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂

Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.

Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!

Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.

Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.

Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉

Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.

Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:

Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.

Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.

… даже бих казал доста странично се закачи. 😀

Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.

Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.

Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂

Есенни лайт емоции

След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.

Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂

С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.

Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.

Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че  се справя без проблем с трофейни хищници.

Силикона Fiiish Black Minnow номер 2 се губеше в устата на звяра.

Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.

Снимки за спомен 🙂

Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂

След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих  добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха  търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.

Побързах да не  изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.

Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.

Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.

Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂

Толкова за този излет, в който лайта пребори стандарта 🙂

 

 

Щуки от каяка в топъл есенен ден

Здравейте колеги,

Времето за целенасочен риболов на щука настъпи и с колега каякар решихме да се натопим в неделя по обед (02.10) след като облаците се раздигнаха и вятърът реши да поспре поне малко.
Дестинацията трябваше да е близка и за това изборът не беше много голям и падна върху близка баластриера, която като пристигнахме се оказа ,че навсякъде окупирана от хора по брега 🙂
Е, ние с каяците имамхме възможност да обловяваме места недостъпни за човешки крак.
Започнахме с обловяването на близките шавари като този път си бях взел и малката пръчка за костури , но бързо се отказах от нея – както се оказа костурът беше високо и въобще не се интересуваше от силикона.
Минаха близо два часа – като за това време успях да нереализирам две кълванета на явно дребни риби. В предвид , че се бяхме навряли в дълбокия край – решихме да отидем към плитката му част , а и за наше щастие слънцето все повече си пробиваше път през облаците което ме навеждаше на мисълта за повърхостен риболов. И сложих аз пляскащата машина за щуки DUO Next Blue Whoopee и водейки го успоредно на туфа водорасли отдоло изкочи щука … но не го уцели… Второ хвърляне и .. пак :(. Но , характерното з щуките на този водоем ,че не се отказват докато не се убодат…. е на 3 -тия път явно побесняла направо си го отнесе със скок.

Бързо откачане и обратно във водата 🙂
Валатът беше спасен и времето за експерименти предстоеше 🙂

В каналът свързващ двете части на дупката вдигнах някаква риба , която явно раздразнена удари на попера на колегата по каяк – това се вика кооператив 🙂

Хайванът беше глътнал доста , но се оправи и избега… 🙂

Когато вече бяхме на плитко  , а там играта беше съвсем друга , както рзбрахме от колегите нагазили яко шаварите и бодейки в добро темпо дребни зъбатки и най-хубавото ,чебе ,че връщаха всичко обратно във водата. За съжаление не можем да кажем същото за нахвърлялите тапи колеги….
Аз пропуснах няколко атаки на повърхността   и активността спря – яво голямата преса беше свалила рибите по-ниско. Както разбрах от колегите – те ловяха или на малки и леки въртележки или на клатушки – също леки.
А , аз не си нося клатуните освен един уникат ръчна изработка от  Donchev handmade lures , на който имах доста успехи когато трябва да водя примамката над или във треви.
И се започна 🙂  като имах поне 3 бързи щуки и още поне толкова удара без закачане.

След като рибарите по брега се редуцираха реших да сложа един от любимите ми воблери тип „minnow“,  а именно Pontoon21 Agarron110 mm и след един дребосък , малко преди да се забие във тревите , воблерът беше отнесен от хубава щука малко над 2 кила 🙂

Е, това вече е друга бира и беше време да си отворя моята , но кефът тепърва предстоеше.
Тъй като вятърът беше спрял забелязах далече от брега туфа с водорасли и някакви други водни растения и беше тъкмо време да обловя  тази точка със един от любимите ми уолкъри Pontoon 21 Loco Perro 🙂

Първо мятане от дясно на водораслите и след само 3 оборота – бам дребна щука 🙂
Второ мятане пак от дясно и бам 2 -ра щука същият калибър 🙂
Трето мятане – този път от ляво и малко след повеждането се извъртя много хубава щука , но не уцели примамката , като ми вкара адреналин….
При скокът забелязах ,че рибата би трябвало да е вече от дясно на водораслите…
Заметнах там , но не твърде близо  и започнах да водя примамката дори малко по-бързо отколкото е необходими – все пак щуката е раздразнена и това би трябвало да я влуди…
И точно така и стана 🙂 Ударът беше бруталени и макар и кратка борбата беше страхотна, но мултипликаторната ми гега нямаше как да и даде много шансове 🙂

И после я застигна това което се случва на всички хванати от мен щуки.

Остана време да запиша риба и на попер – Lucky Craft G-splash 80 mm..

Така неусетно  предминаха 5 часа на вода 🙂

Поздрави и наслука.

Първи есенни щуки

Дойде време и за първия за годината есенен риболов на любимоя ни хищник – Нейно Величесто Щуката. Жулиан и Мартин се бяха разбрали за ден, но не и за място. Поканиха ме на излета, като даже май на сутринта решихме къде да бъдем – на обичайното място. Самостоятелно успявам да отскоча до нови или вече позабравени местенца, но когато сме повече хора все залагаме на сигурното и не рискуваме с малки водоемчета, в които положителния резултат не е подсигурен. Мартин тъкмо се беше завърнал от цело лято работа на морето. Беше събрал някой лев и го инвестира в чисто нови такъми, които дойде ред да пробва. Още по тъмно дойдоха да ме вземат и вече пътувахме към водоема. След като подминахме няколко населени места, установихме че сме тръгнали без акумулатор за електрическия двигател. А защо да ходим на този огромен водоем, щом сме само с едни гребла?! Обратен завой, влизане в трафика и какво ли още не. Поне минахме през отворена баничарница, не че Жужака не бил взел сандвичи…в крайна сметка пак че спряхме, тъй като и сандвичи нямаше. Вече закъснели пристигаме на водоема след изгрев, нещо което не сме си позволявали цяло лято. Да, ама вече не е лято! при влизане във водата темпераурата на въздуха беше 2 градуса по Целзий. Усещаше се доста студен въздуха, предвид че не бях и спал. Късно през нощта се бях върнал от мач в Разград, а преди това бях на традиционния Сбор Мор.

На Марто не му беше лесна първата среща с лодката, но се справяше.

Тук Жужака си мисли че качва сандвичите на борда. Нещо което по-късно установихме че съвсем не е така.

Бързо след влизането имах първа риба, уловена на новия потъващ Lurefans V9. Нова примамка, която исках само да тествам, но пък донесе риба. Взел съм го за распер, но още не е стигнал до реката.

Използвах рибата, за да се включа в новата игра Play the game, организирана от Fishing Zone. Направих дори снимка с визуална измама, като целта ми не беше измама. Все пак тази шега не беше разбрана от колегите, които оцениха само следващата.

Реалния размер на рибето, което беше придобило почти двойна дължина на първоначалната снимка. Там се беше получил доста успешен кадър и ако целта е да заблудиш някого, с повече внимание може да се постигне. Е не е това целта и за това показвам и истината.

Това е другия опит за участие в играта, но за втори път не ми зачетоха улова от 70 сантиметра. Всъщност рибите бяха три, но докато стояха в кепа в очакване на снимка, най-малката взе че изчезна. Не успяхме да изпълним нормата от 1 метър, но пак е нещо. Пуснахме рибите, за да не ги тормозим повече за някаква глупост.

По-късно хванах и най-голямата за дена риба. Щука, със скромните 55 см. Уловистата примамка беше въпросния Jaxon, който се вижда на снимката, шарката на който имитира щука. Бях си го намерил свободно плаващ в градския гьол. На следващия ден пък така открих Salmo Frisky, но неговия ред на го пусна на вода още не е дошъл.

Макар вече да имахме 9 уловени риби, както и 2 изпуснати (все на Жужака, едната от които хубава), брояхме този риболов за слаб и бойния дух рязко спадна. Видно на снимката Аз и Марто паднахме в боя, докато нашия капитан си харесваше нови местенца и облавяше безрезултатно.

Рибите вече нямат типичното лятно поведение и не бяха активни в повърхностните слоеве. Поне жегата не беше убийствена и успяхме да стоим на вода до след обяд. Друг път в 10 часа вече искахме да се спасяваме на сянка. Очакваме по-сериозно захлаждане и ще ги търсим в дълбочините на силикони.

Save

МарицаTHRILL 2017

На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.

След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.

По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!

Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀

Луда работа, нали? 😀

И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.

Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!

В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.

Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.

Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!

Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!

Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.

С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.

Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉

Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.

Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.

Ето ни и нас на новото място.

Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.

Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.

През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂

За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂

На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!

С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!

Щукарски успехи през есента

Удоволствие е да се ловят активни риби налитайки с все сила върху примамките, но да провокираш и надхитриш лениви щуки, удоволствието е още по-голямо.През изминалите дни направих три излета. След работа не остава много време, деня накъсява, стъмва се по-рано и за риболов разполагам с по 1-2 часа. Първият ден времето беше много студено, ветровито и мрачно. Облових по плитките и обрасли места с дълбочини от 2-3 до 5 метра без успех. Преместих към по-дълбоките зони. Заложих на Fiiish Black Minnow номер 4 с 20 грамова глава. Първото замятане, първа проводка и имах удар с повеждане, но рибата бързо се откачи. На втората проводка отново въдицата претрепна, засечка и този път извадих щука 🙂


Това беше единствената щука за трите дни, която беше смазала силикона доволно. След този улов продължих да настоявам в дълбокото. Плахи кълванета не липсваха, някои от рибите се откачаха пред краката ми, защото не нося кеп с мен. Смених размера на силикона и заложих на номер 3, 12 см с 18 грама глава. Не случайно името и е Jig Head. Забелязъл съм че при проводки по дъното 18 грамовата глава, работи по-добре от 12 грамовата при дълбочини 8-10-15 метра ( на поголеми, все още не съм ловил).

И така този излет беше най-краткотраен, не повече от час. Докато открия къде са крокитата времето накъся и почти се мръкна.На следващият ден, след работа отново бях на брега на езерото. Този път директно започнах да ловя в дълбоките зони. Както предходния 12см с 18 грама беше добра комбинация.

Кълванетата отново леки и плахи, всички риби се закачаха по ръба на устите им. Отново имах откачени пред краката ми, и няколко по време на ваденето им.

Много хубаво на Jig Head (18гр) е че при тупване на дъното, силикона оставя в правилна позиция, а не полягва настрани.Малко и за самото водене. Класическа джигова проводка, малко обиране с повдигане, кратка пауза. Всички риби до една вземаха точно в отлепянето на силикона от дъното. Тук искам да вметна и ред за влакното което ползвам Unitika Shoregame X8
Размерът който съм навил на шпулата е 2.0. Изключително гладко, позволяващ далечен кастинг, съпротивлението му във водата е сведена до минимум, също така много износоустойчиво и адски здраво. Вярно 2.0 е прекалено за джиг, но често търся щуките в обраси места и е имало случеи да боря едри риби без аванс. В тихо време с до лек ветрец проблеми нямам при джига. Усещам примамката и плахите кълванета достатъчно отчетливо. За кратко време ползвах и размер 1.5 на морето, казвам ползвах, защото силна риба ми взе всичките 200м от шпулата. Със сигурност за следващия морски риболов отново ще се запася, а скоро ще сложа и на лайт макарата ми най-малкият размер. Малко се отплеснах, но наистина съм страшно доволен от влакното.

Скоро не ми се беше случвало да ми отхапе опашка на силикон 🙂

Малко кроки 🙂Смених силикона и реших да заложа на номер 6 с 30 грама глава. След няколко проводки, имах хубав удар, но куката беше се забила в силикона. Веднага смених с по-малък номер, а именно 5 с 15грама глава. Заметнах в зоната на кълването и след няколко къси придръпвания с минимални паузи, отново лекото претръвпане, изчаках малко, засечка и да 🙂 Вече се усещаше тежес, рибата първоначално тръгна настрани и създаде илюзия за по-голяма от колкото е. Не че е малка ха ха 🙂

Закачена право в 10ката, съвсем лекичко което за пореден път ми доказа че в този ден рибите не бяха много агресивни 🙂

Самоснимачката е голяма работа, малко ми е зор с фокусирането, но се справям 🙂

Едно есенно пейзажче 🙂

Забравих да вметна в по-горните редове, но нещо интересно за самото реализиране на кълванетата през двата дни, с изключение на пъравата риба. Кълванетат следваха след пузата, в момент на отлепяне на силикона от дъното.Не се ли изчакваше малко след претръпването, рибите се откачаха, но когато се стърпявах да изчакам секунда или две най-малко, щуката успяваше да се откачи лично  от мен или  в най- лошият случей, когато излезе на повърхността пред краката ми  и се разшляпа 🙂 Още един факт, който потвърждава че щуките бяха леко лениви. Времето сравнение  предходния ден отново хладно и мрачно, поне вятъра беше по-слаб.Сега и за третият излет. Денят ми беше почивен заради лошото време, ветрове с пориви до 6-7м/сек, проливен дъжд не позволят работа на открито. Прогнозата за следобеда беше нещата да се нормализират. Така и стана. Остана си мрачно, но сравнително тихо, от време на време преваляваше за кратко.След успехите със силикони от предходните два риболова, започнах да ловя  отново с тях в дълбокото но след около 30 минути облавяне, нямах пипване. Пробвах  проводки с по-леки глави според размерите прокарвайки ги много над дъното, но отново нямах резултати. Смених с воблери, имам си любимец и това е той.

Преди да направя първата проводка, не знаех какви приятни емоции ще ми донесе до края на деня. Още на второ водене заших един плашок.

Малко по-късно, отново имаше удар и втора риба.

Каква била тя, може би заради по-тихото време, щуките не стояха в дълбокото, а бяха се изтеглили по-към брега. Избирах си издадени места за да правя успоредни на брега замятания или диагонални. Там където дълбочината не надминава 5-6 метра, също се стараех да прокарвам воблера близко до водна растителност. Вземаха си Пойнтера щуките, но липсваха онези удари без предупреждение. След бавно,равномерно водене с леки тучвания и по-големи паузи и тучиване след пауза следваха и кълванетата. За целият риболов имах само един празен удар 🙂 Както споменах по-горе, от време на време си ръсваше доволно дъждец, по време на който улових още два плашока, но все още си жаля техниката и я щадя от дъждеца 🙂

Едно щуке си хареса малкият брат на Пойнтер 128, а именно Пойнтер 100 🙂

На моменти слънцето се опитваше да пробие между облаците 🙂

Малко след като просветна, отново след потегляне на воблера от пауза, нещо го стопира и понатежа. Този път по-добра на размер щука 🙂

Както споменах по-горе Lucky Craft Pointer 128 SP e воблер, който ми е донесъл много приятни емоции, спасил ме е от капота, улавял съм трофейни риби с него  в трудни моменти. Провеждай ги го покрай ръб  на зона с много водна растителност усетих леко пречукване след 4-5 метра равномерно водене. Веднага паузирах, туичнах и отново леко чукване, паузирах за повечко секудни 5-6 (едвам се сдържах, не съм фен на дългите паузи, но носят успех)  Започнах да обирам, минимално разклатих воблера с лек туич, когато усетих това за което мечтае всеки риболовец. Удара си беше удар. Разчупи ми китката, която беше свикнала да лови мъници до момента. Рибата веднага напъна навътре към дълбочините , имах късмет че не влезе в растителността. Обърнах щуката към мен,  а тя със силни тласъци се опитваше да се откачи, но трите тройки не дават шанс ( в случеят се беше закачила на две от тях) . Приближавайки зоната в която атакува воблера ( до растителността) Рязко тръгна настрани към нея. Тогава натегнах аванса и успях да я спра. Не позволих да се натика там от където няма вадене.

Тройките бяха се зашили здраво с краят си една към друга, а по време на борбата с рибата, лопатката на воблера сочеше към опашката и. Това допълнително и даваше мощ, но силовият такъм се доказва в такива ситуации.

83 сантиметра, личен рекорд за това езеро (досегашния 72), езеро на което рибното  му  богатство се равнява горе долу като на българско. През последните години му се оказва огромна риболовно преса от поляци и литовци. Тези хора не прощават, разбира се има и добронамерени и постъпващи с рибите както трябва, но е честа гледката на отрязани глави на малки риби и свежи люспи по брега.
И една финална снимка за спомен, благодарение на самоснимачката 🙂