Здравейте приятели и колеги,

В неделя (13.03.2016 г) се проведоха 2 отделни рибарски протеста , но по своята същност, искания и проблеми те всъщност бяха едно ЦЯЛО! Едно ЦЯЛО което идва да покаже ,че търпението вече е изчерпано , че хората които не избягаха през терминал 2 смятат да вземат нещата в свой ръце и да ДЕЙСТВАТ извън групи и страници в интернет и форуми…. Те бяха, и ще са там ,където е проблема , на открито под дъжда , на студа и застанали с лицата си открито пред всички , защото само когато човек се ангажира с името си , с достойнството си , с делата си , то само тогава може да очаква подкрепа и да я получи.
Защо се стигна до тук обаче? Къде сбъркахме през всичките тези години ,че сега де се борим да спасим и малкото което ни е останало?
И всички знаем отговорът, нали?
Мълчахме разединени , всеки вгледан в собственото си его , в собствените си дребни проблеми и страхове , търсещ своята „риболовна мека“ и псуващ тихичко държава , бракониери и месари след поредният нулев излет…
И така цели 20 години.. За това време много „бизнесмени“ преградиха и изсушиха стотици реки, за да ни продават ток на десетократно завишени цени , отдадоха се под аренда всякакви водоеми и te бяха изтърбушени из основи, а мрежите в големите ни язовири не излизаха от водата….
Примерите са стотици , но изводът е един… с бездействие  – НЕ СТАВА!
И след всяка такава интервенция , ние риболовците се свивахме все повече в черупката си , едни се отказаха от хобито си , други събират цяла година пари , за да отидат 2 пъти за по една седмица в Хърватска да ловят ПЪСТЪРВИ , други забегнаха в съседните нам страни защото там все още има риба , а доста си накупиха лодки с мотори по 30 -50 коня да могат днес да изръчкат 100 км на вода белким срещнат една риба… ама няма….
И всички тези риболовци абдикирали от гражданската си позиция , скрили си главата в пясъка наливат вода в мелницата на разрухата и унищожението.
До кога ще бягаме от проблемите , до кога ще се крием и ще чакаме държавата да се намеси и да ни върне това което самата тя ни взе? А, това е все едно да чакаме крадецът да ни върне доброволно откраднатото и да ни се извини…
Не , това няма да се случи без борба , без болка , без кански усилия и жертви на време и пари и най-вече няма да се случи ако не се обединим под знамето на една кауза наречена „Не на бракониерството в България“.
Независимо какъв вид риболов практикувате , къде , кога и как , тази борба трябва да стане ваша , ако искате нещо да се промени  и да оставим за поколенията примерът ,че  малкото останали БЪЛГАРИ не приемат че „Преклонена глава, сабя не я сече“ и   трябва да действаме ЗАЕДНО , ТУК и СЕГА , докато все още има какво да се спасява….
Изборът е ваш , но началото е поставено и няма връщане назад и е въпрос на време да се обърнат полюсите от унищожение към градеж. Но, за това драги колеги са нужни хора , нужни са действия и отдаденост и най-вече постоянство и непримиримост в борбата срещу всякакви нарушители на закона , навсякъде и по всяко време.
И искаме да знаете ,че в тази си борба не сте сами и скоро на всеки голям водоем ще имате възможност да получите подкрепа от доброволни групи съблюдаващи реда и спазването на закона. Това някой ( най-често месарите) го наричат самоуправство , ние го наричаме „граждански дълг“ и все повече хора мислят така….
Проведените 2 мероприятия на река Златна Панега и яз. Копринка показват пробуждането на един народ  и се надявам всеки разумен риболовец да ги подкрепи , сподели и да намери начин да участва в такива за в бъдеще, защото..

                                                     „Утре започва от ДНЕС“

Само ЗАЕДНО ще успеем и ви молим за подкрепа.

Фронтът за унищожение на бракониерите на яз. Пясъчник ( и на всякъде другаде).