Месечни архиви: юли 2017

Летни щуки 2017

В средата на юли направих два излета през уикенда. Единият бе посветен специално на щуките, а втория бе с цел риболов на костури, но слуката от костури беше слаба и преобладаваха основно щуките. 🙂
За уикенда синоптиците прогнозираха, че в България ще навлезе студен фронт и ще захладнее. Така и стана. Максималните дневни температури паднаха с около десетина градуса и се понижиха до около 26 градуса, облачността бе значителна и на места с кратки превалявания.
Съботната утрин беше доста хладна. В 06:30 вече правих първите замятания в търсене на летните щуки с един приятел, с който от доста време се уговаряме да направим излет, но все не остава време или се разминават плановете ни. Тази година той се запали много по спининговия риболов и общо взето, за сега се справя добре, благодарение на насоките на добрия си учител. 😛

В рамките на 10 минути успях да уловя три риби на Rapala Shadow Rap Shad – YP, като това беше едно отлично начало на сутрешния риболов. 🙂

Хващайки рибите с ръка за снимки усетих, че те са доста топли. Все едно излизаха от топла супа, а не от някой водоем …

Ако се вгледате внимателно в профила на костура и примамката, съм сигурен, че ще забележите приликите. 🙂

След тази бърза слука, при мен последва доста голямо затишие. Все пак имах едно-две подгонвания на дребни щуки, но нищо по-интересно. Моя приятел успя да излъже три щуки на двуделни воблерчета от Али Експрес. През това време се появи и насрещен умерен вятър. Сменихме няколко места и в крайна сметка решихме да сменим и самия водоем.
На новото място се отчетохме с по една-две риби, но като цяло и там активността на хищниците беше слаба. По едно време, дадох на моя приятел да лови с моята въдица, за да пробва какво е усещането да ловиш с повърхностни примамки. Бях сложил на линията си DUO Realis Pencil 110, като за първи път имах удоволствието да ловя с този уолкър – просто е страхотен и възлагам много надежди за доброто му представяне в сладки и солени води!! За съжаление въпреки упоритото му замятане, както и на други повърхностни примамки, нямах слука отгоре – нещо нетипично за летния сезон.
Тааа разменихме си ние спинингите и почнахме да мятаме, като следях отстрани какво прави той и му давах наставления как да води правилно уолкъра. Докато давах насоки една щука взе, че ме натресе на един негов воблер от Али Експрес, който според моя приятел не ловял. До този момент нямал дори риба на него. 🙂 Той ми беше дал да помятам с този воблер и по-рано по време на излета, за да си кажа мнението дали може да очаква слука или да го маха от кутията си. Аз му казах, че воблера има потенциал да лови, стига да знаеш кога да заложиш на него, как да го водиш и анимираш!

Ето, че на живо директно пред него на терен му доказах мнението си и той се зарадва много, а воблера пък ще заема още дълго време място в кутията му. 😀

Пуснах и тази рибка и продължихме да търсим хищниците по бреговата линия.


След смяната на няколко различни вида примамки успях да излъжа ей този бодливко.

Моя приятел също успя да измъкне един бодливец, отново на воблерче от Али-то.

Към 10:30 часа приключихме излета и си тръгнахме, защото и двамата имахме ангажименти. Общо взето останахме най-доволни от това, че направихме съвместен излет, защото се каним да го направим от доста месеци насам. 🙂

На следващия ден (неделя), се бях наканил да ходя отново рано сутринта, но проливния дъжд осуети плановете ми. Към 10 часа спря да вали и не ми трябваше много време да хвана лайтовия спининг в ръка и да се запътя на риболов. 🙂 Целта на излета бяха костурите, като знам, че във водоема има и щуки, които общо взето взимат, когато си поискат и не е толкова лесно да се излъжат току-така. Явно обаче бях уцелил момента, в който щучата популация бе най-активна и хванах няколко с различни размери. 🙂
При първите замятания не се случи нищо. Смених няколко типа примамки, но костурите ги нямаше никакви. След около 20-тина минутки реших да ги пробвам на силикон, тъй като ги нямаше в горните и средните слоеве. Поставих Fiiish – Black Minnow №1 в цвят green/orange, поради множеството водорасли и скрития монтаж на офсетната кука. След 4-5 замятания последва удар непосредствено пред мен, покрай водораслите. Удар – силно казано, по-скоро нещо потропа леко на върха на Gancho-то. Направих много слаба засечка и точно в този момент някак си не успях да усетя на спининга нито примамката, нито рибата и линията олекна …. Зачудих се какво се случи и вдигнах бързо линията от водата …. 0,24 мм флуорокарбон (№2 по японската номерация) на Duel бе отгирзан най-безскрупулно … все едно някой водолаз ми го отряза с ножица под водата …. Каква ли дебела щука беше щом с такъв лек замах отряза флуорокарбона? Доста често ми се случва, като ловя на лайта да ме натрисат на малките ми примамки по-едри щуки, та и този случай влезе в статистиката.
Местата за риболов бяха силно ограничени поради наплива на многото риболовци по водоема. Бързо се придвижвах с помощта на автомобила от едно място до друго, тъй като нямах много време за губене, а и имаше предпоставки атмосферните условия отново да се влошат бързо и риболова да приключи преждевременно. На следващото местенце видях, че край водораслите дребен хищник подгони дивите гупи.

Сложих Salmo Minnow 5S цвят HP и проведох воблерчето покрай водораслите. На второто замятане успях да излъжа пакостника! Не беше костур, а отново щука. 🙂

Малка прекрасна лайтова щука, която при ваденето направи няколко свещи за атракция. 🙂

Пуснах малкия дзвер и пордължих да замятам.

Отделих около 30-тина минутки, след което се отправих към следващата точка, където бе и финала на излета. Финал и то какъв – за около час и половина успях да хвана цели четири рибки, като сред тях бяха и първите костури за излета! 😀 На фона на все по-обезрибените ни водоеми и това, че в този водоем хищниците не удрят всеки път си бе направо голям успех … Първите три риби улових на Mepps Aglia-e AG/Chart bright №2.

Тази щука отново нажежи емоциите на лайт спининга, но бързо успях да я туширам и ловко да я грабна с ръка.

Щрак, щрак и хайде обратно във водата.

След нея успях да направя нещо, което отдавна не бях правил – да поставя антирекорд за най-малка риба! 😀

Както сами виждате, блесната е по-голяма от устата й, но явно това не й е попречило да се полакоми да я схруска. 🙂

Този „разсад за крокодил“ бе фотографиран още един път за увековечаване на момента и бе пуснат обратно във водоема, за да трупа дължина и килограми.

На силикон Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse пък имах два удара, като втория го заковах. Показа се нещото, за което бях отишъл специално. 😀

Това бе и последната риба за излета. За съжаление успешния силикон се зацепи в някакво подводно дърво и го скъсах.

Поседях още около 10-тина минути, след което си тръгнах, защото на фронта се задаваше дъжд със светкавици, а и времето за риболов се бе изчерпало още отпреди един час, но нали знаете – още едно последно замятане и си отивам. 😀
По време на двата излета установих за себе си, че влошените атмосферни условия в комбинация с вятър не са добра предпоставка за риболов с повърхностни примамки. Нямах нито едно подгонване отгоре.

Наслука и до следващия фото разказ! 🙂

Шарена слука

Здравейте приятели, колеги спинингисти и читатели!
След морската одисея направих няколко излета по нашите водоеми, като слуката ми бе доста разнообразна. От там дойде и името на настоящия фоторазказ – „Шарена слука“. В края на юни и началото на юли жегите бяха безмилостни. Това налагаше да правя кратки излети надвечер или сутрин рано.

На първия излет, имах малка изненада на Salmo Minnow 5S WOD.

Много агресия притежава тази риба. Гледате я, че обикаля съвсем спокойно наоколо, но подадете ли й плячка пред устата – не я пропуска, стига да не ви види, че иначе се плашат и не атакуват!

Както е редно всички дребосъци заминаваха веднага във водата след снимките.

Докато това пате минаваше покрай мен, забелязах под него един странен силует, който се приближаваше лежерно с бавни движения към брега.

Сякаш видях призрак!

Вече не помня откога (със сигурност повече от 15 години), но подобен трофеен шаран отдавна не бях виждал да плува край бреговете на свободен водоем. Личеше си, че рибата бе доста стара. Окраската й бе много избледняла и приличаше по-скоро на призрак, който ще ви стресне, отколкото на жива риба. Перките на монстъра вече бяха в бледо розов цвят, а главата – и тя избледняла със старчески петна.

Старият шаран си кълвеше спокойно някакви неща от дъното около 5 минутки, след което се извърна и потъна завинаги в дълбините на водоема. През това време бях спрял да мятам и просто се любувах на рядката и прекрасна гледка.

От скоро започнах да тормозя пъстървите на една от родните ни големи пъстрвови реки, ако все още е валидно определението „големи“. Жегата там не се усеща и сутринта, само по тениска си е хладно. Веднага настръхваш, щом се понесе лек ветрец над коритото на реката. Самата прохлада, която тя носи, те кара да забравиш за адските жеги и да стоиш по бреговете й с часове, докато спре да пада всичкия жупел и огън от небето. Направих до момента общо 3 излета, като нямам капо, но не е това риболова, който трябва да бъде!

Личеше си, че реката бе доста пресирана. Пъстървите бяха буквално набити в отсрещните недостъпни брегове. Грубо, на по 500 метра участък да имаше максимум по 2-3 риби, въпреки хубавите вирове и бързеи. По достъпните брегове, в почти всеки голям вир, се забелязваха подобни вързани сезали – явно се опъват яко мрежести уреди.

Освен това, свинщината от битови отпадъци, останали след излет или почивка край реката, също бяха значителни … Определено в мен се затвърдява мнението, че не заслужаваме да имаме тези прекрасни водоеми и земя! Всичката тая помия край водоемите ни няма да изчезне и след 100-тина години и ще продължаваме да си газим в боклуците. Иначе се удивяваме, като гледаме снимки от пъстървови излети, направени в чужбина – как бреговете направо лъщят в зелено и няма нито един боклук по тях или по клоните на дърветата, а в реката пък бъка от риби с различни размери и се чудим що там е така, а при нас е не е така … Чудим се как така насред нищото и дивото на българските водоеми намираме автомобилни гуми, а в чужбинско няма нито една! Ами докато сме такива мърльовци и непукисти на предоставените ни природни блага, такава ще е хавата, драги ми риболовци, туристи и граждани/селяни! Как ми се иска съзнанието на масата хора, живеещи не само покрай водоемите ни, да се промени по-бързо и да се осъзнае, че водоемите не са сметища, а национално богатство и държавата, като стопанин  и собственик на тези земни блага, да се събуди от многогодишния си сън. След бракониерството (под всякаква форма) и изграждането на незаконни и непотребни ВЕЦ-ове, това е следващия сериозен проблем на българския риболов. Как ми се иска да има една зелена организация на власт в парламента, която да насмете всичкия този боклук, насъбрал се с годините край хубавите ни водоеми и в чиновническите стаички…. Ех мечтииии …..

След тези мои впечатления, се връщам отново на обзора от излетите 🙂 И така, редките пъстърви стоят набити в отсрещните брегове и замятането до горещите точки си е майсторлък, който не всеки риболовец владее. С лекота успявах да презентирам Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler под отсрещните клонаци. Нещо, което с лек воблер е трудно да се направи, защото според мен не може да „пробие“ добре там и увисва на клоните или често пада пред тях.

Ще си позволя да кажа няколко думи за Storm Gomoku Dense. Още като видях каква нервозна игра има воблерът в това видео, разбрах, че трябва да влезне в кутията ми!

Gomoku Dense се появи за първи път на глобалния пазар миналата година (2016). Той принадлежи към серията Gomoku Micro на Storm. Бих го описал като малък, компактен, потъващ и тежък за размера си.

Когато го пуснете във водата, той потъва с опашката надолу, поклащайки се. Кастингът му е впечатляващ и можете да достигнете значителни дистанции с лайтов спининг, а когато сте на река, трябва да сте бързи със затварянето на бигела на макарата, защото иначе с лекота прехвърляте отсрещния бряг. Воблерът е почти изцяло туичингов и играта му зависи напълно от вашата ръка и представа за анимиране.
Оказа се, че редките балканки из реката много си харесаха Gomoku Dense! Повечето ми риби бяха точно на тази разцветка – Green Muddler. На първия излет успях да хвана две пъстърви с него, като едната ми се откачи при ваденето. На второто ходене отново хванах 2 риби, като едната беше 40-ка, а и вдигнах една професорска между 50-60 см. Освен тях, тогава имах слука на една пъстърва със Salmo Minnow 5S Т и две на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1 и №2, но по-малки до около 30-35 см. За съжаление, при този излет не знам какъв карък ме беше подкарал, та ми се откачиха и 5-те риби преди снимките …. пълна лудост! Направо се олях аматьорската с тия диванета … 😀

При третия излет се показаха само две малки американки на Densе-а, като само с едната стигнах до снимки, а другата се откачи при повеждането.

Определено Gomoku Dense заслужава да му обърнете внимание. Очаквам в скоро време и костурите също да дадат по-сериозна заявка за ефективността на воблерчето.

Разбира се, сниманите пъстърви бяха върнати обратно, за да има какво да ловя и на следващите излети! 😉 Освен пъстървите, снимах и техните дружки – лешанките, които се криеха в по-спокойните местенца. Тук, под този дънер, намерих цял пасаж:

Това тарикатче и още едно си помислиха, че май Salmo-то (с цвят HRM) е от женски пол! 😀 Явно инстинктът им ги е накарал да се отъркат в „женската“, ама заблудата им е била голяма. И двете рибки, по подобен начин, се нанизаха лошо на тройките …

Наред с всичко това успях да се докопам до един мой скъсан Salmo Minnow 5S T, който преди около три месеца и малко, се озова на едни надвесени над водата клони. Там бе „паркиран“ от една млада, напета и начинаеща спинингистка 😀 Добре, че нивото на водата бе ниско, та си го спасих. 🙂

Освен за пъструшки, направих и една проверка на кефалите по Марица. Водата бе височка и въпреки това бистричка. Все пак за един предиобед боцнах три кефала. Два от тях се излъгаха на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1:

Третият улових на Salmo Minnow 5S цвят T.

Доста нестандартна разцветка за риболов по реката, но когато го мятах, идеята беше да проверя един бързей, в който видях малки мренки. Знам, че кефалите си ги кльопат и като най-близка разцветка до тяхната заложих на цвят T и ето, че успях да го провокирам за атака.

След снимчиците, кефалът се върна в бързея.

Ами това е, което исках да ви покажа, приятели и колеги. Тук приключва обзорния фоторазказ за шарената слука, която имах наскоро.

До нови срещи и наслука с любимото хоби! 🙂

 

 

Риболов със спининг в горещите дни

Въпреки горещите дни с температури надминаващи над 35 градуса, риболовната треска не ме пуска. Изминалите дни разполагах със свободно време и вместо да седя на хладина у дома, направих три прекрасни излета по никое време. Казвам така по никое време, защото не съм ставал рано да гоня сутришна активност. По местата  ходих около и след 13:00 часа, когато дори и влечугите се криеха на сянка. И трите риболова ги направих по поречието на река Тунджа и баластриерите от с.Ягода до с.Зимница.
Първият излет бе въвеждащ и опознавателен, тъй като не бях ходил от пролетта по тези места. Стартиращите кастове отправих в тихи и дълбоки води, но без успех. След облавяне из спокойни зони, промених риболовната стратегия и се насочих към места където реката се влива в баластриера или под бентове, там където температурата на водата е една идея по-малка от тази на участъците без течение и има добър приток на кислород. Резултатите не закъсняха и улових първите риби.

Дребни по размер костурчета атакуваха стървно  Fiiish Black Minnow №1.
Разбойниците се придържаха  близко до дъното и поради течението по-добрият вариант за ловене беше да се лови с 6 грама глава.

Няколко костура закачих ловейки от мост. При вертикално припомване Fiiish-a има съблазняваща игра, като  на умираща рибка и ударите на малките хищници бяха безмилостни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Наситих се  на костурският риболов и  се отправих в търсене на друг хищник. Харесах си едно устие. Започнах да облавям всеки метър пред мен, имах няколко леки почуквания но не и закачена риба. С малко настояване резултатът не закъсня.Точно на границата между тиха и бърза вода Backhoo-то се разстресе по цялата си дължина.Имах хубав и отчетлив удар, а след кратка борба се появи тази хубавица.
Тук отново успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 с 6 грама глава и цвят Kaki. След тази риба улових още една по-малка на размер и с нея закрих денят.
Няколко дена по-късно се завърнах по тези места, но поради моментното ми състояние след лека операция на дясното коляното и трудно предвижване трябваше да си избера лесно достъпен бряг и да ловя от стол. Още с пристигането ми имах няколко леки причуквания на дребни рибки. Твърдо решен да ги отсея заложих на по-голям размер примамки. Нивото на водата спрямо предходният ми излет беше по-ниско, а цвета леко замътен.Първоначално заложих на естествени цветове, но след неуспех ги замених с ярки и веднага последваха няколко реализирани кълванета.

Две риби улових на Fiiish Black Minnow номер 2 с 5грама глава и цвят green/orange.
Интересното при тях че бяха закачени на почти едно и също място.
В този ден белите се навъртаха пред мен, но активноста им не беше добра.Надлъгвахме се доста за успея да реализирам риби. Може би за това предпочитаха по-леката глава, с по-бавно водене.Белите вземаха в пауза при пропадането на силикона, а самото кълване малко над дъното.Следващата риба,малко по-голяма на размер ме взе също плахо,но след засечката тръгна по бързеят и борбата беше приятна.

Последва кратко затишие.Точно в най-голямата жега около 15:00ч, нямах сторвания. Промених тактиката и започнах да ловя само в горният слой на водата.
При поредна проводка воблера навлезе от спокойна вода в бърза,туичнах два три пъти и нещо ми отнесе воблерчето. Lucky Craft Pointer Short Bill SP 65 в цвят Lime Chart се хареса на бялата риба. След този улов теорията ми че рибите вземаха  само на  ярки цветове в този ден  се затвърди.Преди да заметна „лимонко“ извъртях по няколко пъти негови събратя в други цветове но нямах удари.
Докато правих снимки изтървах рибата,но не се стигна до падане на земята.Едно от жилата на предната тройка се заби в бедрото ми и така тя увисна, а болката…..брутална.

Първо освободих рибата, а после последваха минути на мъка докато изкарам куката.
След това преживяване вдигнах доста шум и очаквано през следващият час нямах нито едно кълване.По-късно улових още няколко дребни бели риби с които приключих и този излет.


Помолих баща ми да заснеме видео в което ясно си личи как водя Black Minnow-а. Често описвам различни начини на водене, а тук може да се види нагледно един от тях когато търся активни риби.

По време на видеото ловя в лек бързей, на по-бърза проводка със силикон номер 2  и 10 грама глава.Дълбочината пред мен е около 3 метра.Почти не оставям примамката в пауза на дъното и я водя близко до него.


Тази рибка е уловена по време на третият излет при същите условия и и същата проводка като тази от видеото, но на друго място 🙂
Сега няколко реда и за третият излет. Захвърлил патериците и подвижен, бях отново на път към местата за риболов, но същевременно и леко притеснен. Въпреки че отново бе жега се опасявах за вероятността, дащното ми място да бъде заето. Очкаванията ми се оправдаха и пристигайки на брега пълен с риболовци,след кратък оглед на ситуацията обмислях накъде да се насоча. Започна една голяма разходка и търсене на хищниците.
На ново за мен място направих серия от малки по размер рибки. Течението сравнително слабо ,а дълбочината не повече от два метра. Белите и костурчетата  догонваха и удряха Black Minnow-a номер 1 с 6 грама глава, но им идваше малко бърз. Веднага направих промяна като започнах да ловя с 3 грама глава и така реализирвах почти всяко едно кълване което имах. Всички  рибки ме атакуваха малко над самото дъното, но за разлика от преди когато вземаха при пропадане този път реагираха добре и при повдигане на примамката.

На новооткритото място, зоната с течение беше сравнително малка и след като набодох десетина рибки, кълванетата се разредиха. Последваха няколко единични бройки за дълъг интервал от време и смяна на мястото. На другия участък започнах да ловя в тихата част и постепенно се измествах към устието. В спокойните води така и не последва кълване.Приближавайки към бързата вода имах леки и плахи сторвания, но риби реализирах отново в забързаната вода. При проводки по границата на тиха/бърза вода кълванета нямаше,но влезе ли примамката в коритото на реката следваха и ударите. С идеята да отсея по дребните риби заложих на  Black Minnow номер 2. Тук нямаше мътилка и рибите си предпочитаха естествени цветове, а Kaki бе успешният.
С тези рибки затворих и този излет.
Тези дни времето се поразхлади,паднаха хубави дъждове, ще влезе свежа вода по водоемите. Надявам се на  по-добри риби идната седмица, а ако има резултати ще има и репортаж 🙂

 

Юнски дневник от Тасос 2017

Здравейте приятели и читатели на spinning365.com!
Леко се позагубих с моите фоторазкази, но за всичко това си има обяснение. 🙂 От 18 до 24 Юни бях в почивка и то не каква да е, а морска почивка. Ето, че морските ми закачки продължават и тази година. Не спирам да експериментирам и да пробвам нови неща (къде стандартни, къде нестандартни) в морския спинингов риболов от брега. Все още има някои работи, които не са ми ясни в този риболов и тепърва има да си ги изяснявам, но с всеки направен морски излет трупам опит, който с времето става ценен за мен. Винаги, на всеки излет, има какво ново да се научи и види. Разбира се, няма как от раз да се научи всичко за практикуването на морския риболов от брега. 🙂 Освен това не съм и от онзи тип хора, които „ще седнат да препишат“ от някой наготово – мразя клишетата. Предпочитам сам да си откривам новите хоризонти.
Миналата година приключи много успешно за мен с един класически излет от брега на скални риби с лайт спининг. Беше супер забавно и резултатно да се лови по този начин от скалите и риболова беше върха. Тааа … болестта по морския риболов „взе да се влошава“ и е хубаво човек по-често „да ходи на лекар“, стига да има възможност. 😀

Кратка подготовка на такъмите

И така, след тези леки отклонения, ще разкажа за подготовката на такъмите за морската почивка. Реших да взема два спининга – един лайтов (GAN702LF) и един с мощност медиум (SSMCX24M), като щях да ги ползвам с една макара, на която е навита ролка Gosen-W 4ply Multi 300m в размер №1. Това влакно го ползвам от края на 2014-та година основно за морски риболов и риболов на силикони от брега и съм много доволен. Използването на два спининга с различна мощност наложи специално селектиране на примамки от наличните ми, тъй като бе излишно да взимам „свръхбагаж“. 🙂 Всичко на всичко оформих една кутия с около 30-тина лайт примамки и една по-голяма кутия с около 20-тина по-едри. Отделно от това, трябваше да се вземат и пробват нови „играчки“. Тъй като станах голям запалянко на риболова с повърхностни примамки, бяха взети няколко попера и уолкъра на DUO. Наред с тях още: два пакета силиконови калмарчета на Bait Breath, примамки на Storm: Gomoku Bottom, Gomoku Dense и So-Run Lipless Minnow, крабчета на Savage Gear 3D MANIC CRAB 2,5 sm и три калмариери на DTD за всеки случай. 🙂 Чудех се дали да взема малки пилкерчета и дълги тънки воблери (над 120 мм), но общо взето това ми стигаше като количество, което евентуално да разопаковам и измятам наред с другите примамки. Честно казано, дори не ми остана време да измятам всички примамки.

Отпътуване за Тасос

С цялата компания тръгнахме за Тасос сутринта на 18.06, за да може евентуално към обяд да пристигнем и да се настаним в запазените ни студиа. Планирахме да останем там 6 дни. За първи път пътувах по този маршрут и вълнението в мен бе голямо, а като си представях, че ще ловя и на непознато място, то тръпката ставаше още по-голяма. Успяхме да хванем навреме ферибота от Керамоти и в 12 и 30 часа се отправихме към остров Тасос.

Билетчето за възрастен бе 3,5€, а за автомобила ни таксуваха 20€, тъй като е над 4.25м.

Около 45 минути се любувахме на плаването от най-горната палуба на ферибота. Направихме си доста снимки, а чайките не спираха да атакуват бисквитите и солетите, които туристите им даваха с вдигнати ръце.

Минахме наблизо покрай остров Тасопула и си го щракнах за спомен.

Времето на Тасос беше дъждовно със светкавици. За наше съжаление следобеда нямаше да става за плажуване или риболов, но такъв ни бил късмета. 🙂

Гъсти облаци бяха покрили някои от високите върхове на Тасос. Явно боговете се бяха ядосали за нещо. 🙂

Като по часовник в 13 и 15 акостирахме в Лименас и след няколко минути поехме към крайната точка от пътуването ни.

След 30 минутно пътуване достигнахме селцето, в което си бяхме запазили студиа и се настанихме. Починахме си от пътуването и след това с приятелката ми излезнахме да се разходим по крайбрежната алея. Освен приятната разходка идеята беше и да огледам за перспективни места за риболов. Общо взето на разположение имах около 3 километра плажна ивица, като в двата й края бяха разположени два малки кея. Единия от тях ми беше много достъпен и бе набелязан за първи набег. За съжаление по дъното нямаше подводни рифове и рокфишинга се очерта да бъде мираж.

19.06 – първи риболов

Ставане сутринта към 05:30 и бегом пешачката към първото перспективно място – набелязаното рибарско кейче на селото от предния ден. Взех лайт спининга, за да пробвам какви дребни хищници ще ми сервира морето. Поне да знам евентуално какво да очаквам. Облачността беше разкъсана и се очакваше подобрение на атмосферните условия в следващите дни. Температурата на въздуха сутринта беше около 16-17 градуса и добре, че си взех един тънък суитшърт. Към 06:15 часа започнах да ловя от външния край на буната на пристанището, очаквайки да видя и някакъв заход на хищници. Да ама не! Първият излет започна много трагично. Започна по онзи гаден и обезкуражаващ начин – без наличие на каквато и да е активност на риби. Няма удари, няма подгонвания …., да се чуди човек как така в такова голямо море няма риба. 😀 Само лекия бриз цепеше от време на време морската вода. 40 минути пълна тишина. Казах си, че тук има нещо нередно, просто няма начин да няма риби. Кръгом и бързо към кея да видя каква е хавата там.

На кея забелязах доста голям пасаж от малки рибки, който най-вероятно през нощта е бил навлезнал в кея, защото вечерта като се разхождах ги нямаше. Най-вероятно са намерили там убежище от лошото време около Тасос. По дъното забелязах две мурмури и реших да им покажа Bait Breath Ika-cyu. 🙂 Изведнъж на входа на малкото пристанище нещо подгони пасажа и избуха на повърхността. Бързо извадих примамката от водата, бръкнах в кутийката и смених силиконовото калмарче с уолкър на Lucky Craft – Sammy 65 в цвят MS Gun Metal Shad. Подадох го близо до камъните, където изигра хищника и започнах да го водя успоредно на тях. Три придърпвания и рибата избуха зад уолкъра, но не го уцели. След още 2 метра провеждане го догони и я хванах. Оказа се, че бях излъгал малък лаврак, който ми достави много приятна емоция, не само заради това, че бе първия, който улавям, но и поради това, че бе и първата риба за деня! 🙂

В това време откъм гърба ми се втурнаха двама възрастни чужденци, които се чудиха къде да застанат да ловят на плувчица и дъно. Питаха ме каква е тази риба и дали е вкусна. Обясних им каква е, след което пуснах маломерното лавраче. 🙂

За мое съжаление, явно съм им възбудил много интереса и те застанаха точно там, където не трябваше – в зоната ми на замятане. Общо взето в този момент всичко приключи и отидох малко по-надолу по буната. Минавайки покрай тях (зоната, където ми удари лаврачето) метнах едно око на подводния релеф и видях, че там дълбочината бе около един метър, като към отсрещния бряг ставаше почти двойно по-плитко. Не се видяха и никакви хищници, предполагам знаете защо. 🙂

Застанах на камъните на около 20-тина метра след тях и продължих риболова. В това време забелязах, че огромния пасаж започна да се изнася от пристана и се отправяше към открито море. След като нямах повече удари на уолкъра, реших да го сменя с попер – една тактика, която отскоро прилагам и за сега в сладки води се увенчава с успех. Та внесох шум в системата с Pontoon 21 Beat Bull. След две-три проводки спокойния и лежерен попинг бе нарушен от мощно избухване и върха на лайта се сгъна. Ето, че отново тактиката ми сработи и Beat Bull-a ми донесе на сметката още една морска риба, която не бях хващал на спининг – средиземноморски сафрид (гърците му казват кокали).

Досега не бях снимал от ръка такава риба и не знаех какво ще е поведението й. При снимките разбрах, че кокалитата са трудни риби за снимане от ръка, но им хванах чалъма. Не го ли стиснеш с ръката така, че да „грухти“, то няма как да го озаптиш да спре да се тресе и като нищо ще се набодеш на някое от висящите жила на тройките. Общо взето са трудни риби за снимане по този начин.

Друга работа е, ако го оставиш на земята (стига да не си на някакви остри камъни или стръмен бряг), но пък снимките се получават грознички, а рибата става цялата в пясък. Какво да се прави пълно щастие няма. 🙂

При ваденето на кокалито разбрах, че за риболов от буната ще ми трябва кеп, но по принцип не ползвам и със сигурност подозирах, че ще има гелета. 20 минути по-късно успях да излъжа още едно кокали, но този път на мини попер на Storm Gomoku Popper – Sardine.

Часът стана 8, а активността на повърхността спадна. Реших, че е време да заложа на един нетрадиционен воблер за море 🙂 – Salmo Minnow 6s цвят HBL. За около 40 минути успях да излъжа с него две кокалита, които ми се откачиха от ръката, докато вадех фотоапарата и си влезнаха обратно в морето през процепите на камъните … Следващата рибка за деня, която отново влезе в списъка ми уловени нови морски видове риби бе тази!  😀 Честно казано, не мога все още да определя от кой вид е, защото екземпляра е малка рибка. Мисля, че е малка гопа, но може и да се бъркам.

Почти час изминава от последната снимана рибка, докато успея да хвана друга. Залагайки на Lucky Craft Sammy 65 заметнах на максимална дистанция към плажната ивица, която е срещу мен. След няколко оборота видях в далечината как нещо изплющя бясно зад уолкъра и се наниза на задната тройка. Gancho-то се сгъна екстремно и аванса започна да сработва, отпускайки влакно при всяко дърпане на рибата. Приближвайки я към брега, виждам нетрадиционен плосък силует в кристално прозрачните морски води, който е и малко издължен. Той силно отразява слънчевите лъчи и това ми пречи да определя точно каква риба съм хванал. Изненадата беше голяма … иии доста пъргава, та се наложи да я поставя на камъка, за да я снимам по-добре. 🙂

Бях хванал добра меланура – още един нов вид, който досега не бях хващал!

Въпреки по-малката си уста, тя беше захапала добре тройката на Sammy-то.

След меланурата имах няколко подгонвания на Sammy-то от кокалита, но те вече не гонеха така стръвно уолкъра, а само го следваха. Сложих отново  Salmo Minnow 6s и не след дълго хванах малко по-голямо кокали, което се заби в камъните пред мен и предизвика отъркване на линията ми, доста над 50 саниметровия флуорокарбонов повод. Хванах го с ръката, но то се разтресе и се откачи, след което замина в морето …. Така гелетата ми нараснаха до 3 броя.

Към 10:30 на Sammy-то ме избуха и най-голямото кокали за деня, което се превърна и в мой своеобразен личен рекорд за вида. Видях, че рибата се беше зашила отлично за коремната тройка на уолкъра и си позволих лукса да я снимам във водата.

Рибата беше дълга около 35 сантиметра и ми достави голямо удоволствие при ваденето.

Полових още около 15 минутки, докъм 11 часа и реших, че е време да ходя под чадъра на плажа, защото плажуващите туристи срещу мен идваха вече на доста близка дистанция и ми плашеха рибите. 🙂

Първият излет от морската ми почивка се оказа отличен! Успях да уловя общо 4 нови морски вида риби с лайт такъмчето, като си задържах и няколко за тигана, изпитах и позабравената тръпка да ловиш на ново абсолютно непознато място. За съжаление мястото не предлагаше рокфиш, така че риболова на скални риби от брега нямаше да се състои.

Вторник 20.06

Към 6 часа сутринта бях отново на буната на кея.

При този излет взех със себе си спининг с мощност медиум и кутията с по-големите ми примамки. Идеята бе да проверя дали наоколо се завъртат по-едри морски хищници.

За съжаление се оказа, че точно по това време на годината явно те липсват край брега. 🙂 Към 08:50 стана адска жега, поради това, че облачността от предния ден се бе разсеяла и се наложи да ползвам слънцезащитни средства – един нов бъф на Шимано и спрей с 50-ти фактор.

Ето една ман’кенска снимка. 😉

За около 3 часа мятане имах три откачени риби на три различни по големина уолкъра:

DUO Realis Pencil 85 ….

…. Lucky Craft Sammy 65 и Storm Z-Stick 95 (Chrome Blue Back). И трите риби бяха кокалита, като едното беше голямо, колкото най-голямото от миналия ден. То удари на максимална дистанция на уолкъра на Storm. Причината за тези гелета си я обясних с това, че ловях с по-мощна въдица и се късаха устите на рибите при повеждането им от моя страна, въпреки че аванса ми бе максимално отхлабен и още при самия им удар, той сработваше. На плиткогазещия вариант на Rapala Shadow Rap Shad в цвят MBS, успях да примамя пасаж от 6-7 сафрида, но за съжаление те само проследяваха воблера, без да го атакуват. Така към 10 часа офейках към студиото, приготвяйки се за плажен айляк.
Същия ден вечерта, след като се натъпках до пръсване с вкусните блюда на един от местните ресторанти, реших, че задължително трябва да пробвам как е вечерната и нощната активност на морските хищници край брега. Взех лайта и отскочих до буната. Към 21:20 вече правих първите замятания.

Музиката започваше да се усилва от местните заведения и добавяше един готин мотив към цялата обстановка. По едно време започнаха да прииждат на талази големите сафриди. Виждах ги дори пред камъните, на метър от мен. Така като ги гледах, целта им бе проверка за плячка вътре в малкото пристанище.

Е, какво ли не изредих като примамки и нито един не ме взе. Странно, но забелязах и че нямаше никакви бухания на повърхността. С триста зора успях да провокирам в тъмното едно кокали на Storm Gomoku Popper в цвят Clear Pink Head Chartreuse. Направих му една ужасна снимка с GSM-а и продължих да мятам, надявайки се, че ще имам и друга слука.

Към 22:20 купона в заведенията вече беше на макс, но на буната всичко бе спокойно: 😀

Останах си само с едното кокали.

21.06 – сряда

Ранният сутрешен риболов вече се превръщаше в тормоз за приятелката ми, поради поредните ранни ставания, но какво да се прави, крастата е голяма! 🙂 Часът е 05:30, а аз вече се отправях пеша към крайбрежната улица.

Малко преди 06:00 часа бях на буната и вече правих първите замятания. Наблюдаваше се слаба активност на повърхността. 🙂 Виждаха се подскачащи заргани, които най-вероятно бяха гонени от лавраци …, които пък тотално игнорираха не само моите примамки, но и тези на другите риболовци. 🙂

Все пак успявам да уловя две кокалита на повърхността, но и двете си заминаха преди снимките. Към 08:20 жегата стана непоносима, а рибите вече пасуваха тотално. Поогледах в пристанището между лодките каква е хавата.

Виждаха се тук там, разни малки рибки и няколко платерини, но общо взето нищо по-едро и хищно. Погледнах този котьо и реших да последвам примера му, но не върху мрежите на рибарите, а на шезлонга, на плажа. 🙂

Четвъртък 22.06

Нов ден – нова надежда за по-добър улов. 05:20 е и ето, че пак се отправям към морето. 🙂

Този път реших да пробвам как е риболова на плажната ивица, като я обходя по-чевръсто и стигна до кея.

Упорито се взирах в морската шир за джуруми, но за съжаление те отсъстваха.

Капитан Джак също се молеше на боговете да се случи чудото ….

Слънцето вече изгряваше над хоризонта, а аз все така си ръкомахах безгрижно с въдичката по плажа. Тук, край този плиткаж, имах цели две атаки на риби, но те се разминаха доста с примамката. 🙂

Колкото по-бързо се вдигаше слънцето над хоризонта, толкова по-бързо се придвижвах към буната на кея.

След двучасово настояване, все пак избегнах капото с тази малка рибка, която отривисто се заши на Storm Gomoku Dense в цвят Holo Red Head:

Мисля, че и тя е малка гопа, като онази по-горе на Салмо Миноу-а. 🙂

Към 09:20 от буната, се отправих към ….

… ама разбира се – активен релаксинг на плажа. От вторник насам водата покачваше температура си и условията бяха идеални за плуване и бичене на плажен айляк! 🙂

Вечерта, след вкусната вечеря, реших да направя проверка на активността. Към 21:30 отново на талази прииждаха кокалитата. Започнах с любимите ми повърхностни примамки, но странно, нямах подгонване на тях. Смених тактиката и пуснах на вода  Salmo Minnow 6s в цвят HBL.

Още с първите замятания имах удари на около 15-20 метра от брега, но за съжаление всички ми се откачиха при повеждането. Едно кокали, така се убоде на тройката, че направо литна в космоса, като пъстърва. Все пак успях да уловя и снимам едно от тях на Salmo-то.

Докъм 23 часа нищо друго не се случи. Целия заход на кокалитата бе около 20-тина минути.

Петък 23.06 – разочарованието

Този път още в 05:00 часа бях на малкото кейче. Бях надъхан за по-добър улов, но за съжаление след три часа риболовстване бързо се разочаровах. Такова безпредметно замятане … не е било досега и си тръгнах с наведена глава. Просто нямаше никакви пасажи от риби. Изобщо не си направих и труда вечерта да ходя. Закономерно се отдадох на айлякуването на плажа, тъпченето с вкусна храна и вечерните разходки из селцето. 🙂

Отпътуване за България на 24.06

Е, колкото и да не ни се искаше, дойде заветния ден, в който трябваше да напуснем китното селце и да се отправим към милата ни родина. Много се радвам, че посетих това място и определено ще го посетя отново. Общо взето програмата за морската почивка беше изпълнена на 99%. Няма как всичко да бъде перфектно. 🙂 Все пак преди тръгване направихме едно плажче, както си му е реда. Към 15:20 часа вече се отдалечавахме от Лименас с ферибота за Керамоти.

Чао, чаооо, Тасос. Скоро пак ще дойдем! 😉

Фериботите, плаващи за Тасос, се пръскаха по шевовете, а нашия за Керамоти бе полупразен. 😀

От ферибота разгледах местата около Керамоти и си набелязах нови брегове за бъдещи морски набези. 🙂

На пристанището ми направи впечатление, че имаше доста рибари между риболовните кораби. Явно рибата даваше добре ….. 🙂

Към 16 часа наближихме порта и пуснахме котва.

За наше оооогрооомно съжаление, 2,7 км преди Маказа, се задръстихме. Около два часа и половина ни бяха нужни за да минем границата. Добре, че на митничарите им дойде на идея да отворят в обратна посока едното от гишетата за Гърция, та така станаха 3 гишета за България и едно за към Гърция. Веднага се усети, кога направиха тази схема и колоната тръгна доста по-бързо …. Определено е време да разширят това КПП според мен.

Това бе юнския дневник от Тасос. Няма как всичко преживяно да бъде описано в няколко реда и снимки. Фоторазказът стана малко дълъг, но надявам се, че ви е бил интересен. Нямам търпение отново да посетя гръцките морски брегове в търсене на нови риби и емоции на спининга!

Поздрави, наслука и до следващия път! 😉

Костури в жегата на яз. Пясъчник

Здравейте колеги и приятели,

Както са казали хората – Всяко зло  – за добро! , но пък го има и обратният вариант „Правиш добро – но става добро за другите и лошо за теб“. Какво имам в предвид 🙂
Ами след като от 3 години се грижим за яз. Пясъчник и вадим мрежи през зимата и най-вече забраната за риболов , то язовирът буквално се напълни с риба , но в предвид разположението му на равнинен такъв и използван само за напояване, развитието на  мирната риба спасена от мрежите започна да се развива с главоломни темпове и в предвид ,че никой не търси плевелни риби се оказа ,че риболовът на костур вече 2 -ра година претърпява пълен крах. С милионите излюпени рибки , които наедряват изключително бързо повсеместната и лесна плячка означава само едно – предизвестена смърт на риболовът със силикон , който познавахме от предишни години. За да си затвърдя тази теза направих серия от риболови след работа , а уикенда и 2 много ранно сутрешни риболова  и за съжаление теорията ми се потвърди. Започнах във вторник след работа и след неуспешното намиране на костура (а сонарът е пълен с риба навсякъде) в едно от малкото дерета на язовира , преди залез слънце водата оживя и… ами оказаха се стотици  малки бели  рибки – повечето от преминалото супер успешно зарибяване на язовира със 16 000 хиляди бели мъника само преди месец и половина. След като разбрах ,че на каквото и да хвърля налитаха като побеснели се оттеглих към колата.
Примамката на снимката е новото изобретение на Fiiish Power Tail 

Само след 2 дни отново бях на вода , но този път твърдо решен да намеря костурите останах на едно от малкото сигурни костурски места няколко часа….
на където и да се обърнех – при малко по-агресивна проводка имах подръпвания , но от над 20 – нямах нито едно закачане. Изводът е ясен – наяденият хищник се дразни и до там. Все пак успях да пробода един 25 см костур – ей така колкото да не съм валат
Тъкмо бях започнал да се отчайвам и да си мисля ,че костурът пропуска вечерята , тъп единичен удар ме накара да излезна от летаргията и да подсека … при което пръчката се сви , а авансът запя 🙂 Това беше толкова неочаквано ,че са малко да го оставя да се навре в камъните…. Е , след кратка борба всичко си доиде на мястото и имах удоволствието да преборя костур, какъвто не съм хващал от много време 🙂

Знаейки ,че това може да отвори врата за още попадения не направих серия снимки , а бързо заметнах и последва нов тъп удар и излезна костур с с по-малки но все пак акпитални размери. Него не го снимах  и заметнах отново и .. отново удар  , но без закачане и …. ами толкова!
Всички риби взеха на силикон Fiiish номер 1   с 6 грамова глава.
За следващият един час и кусур нямах никакво пипане и си затвърдих теорията ,че костурът напада в много малък интервал и то сравнително големи примамки – и всичко приключва…
Дали така беше и сутринта?
Е, в събота сутрин на същото място в 6 часа след 30 мин на почуквания хванах 2 тлъсти костура по около 30 см и отново следващите часове бяха затишие , а тоз път бяхме 3 каяка и пробвахме какво ли не , но самоа з хванах риби и то пак на Fiiish номер 1   с 6 грамова глава.
В неделя катастрофата беше пълна и без дори почукване от 5:30 до 9 – свих платната и приех поражението.
При разфасоването на костурите – общо 5 на брой , всички те имаха образувани дълги и дебели масни ивици характерни за натрупването на маса преди зимата.
Та ето какво става с костура на яз. Пясъчник – при изобилието от храна гоненето на пасажи става безпредметно и риболовът му адски тегав.
В предишните години точно в най-големите жеги правехме страхотни риболови  и някакси тая надежда ,че в близките седмици ще се случи нещо разлино от тази мъка..
А дано , ама надали 🙂
Но пък изгревите и залезите на вода са все така страхотни.

 

 

 

Петнистият опиум

Още от детските си години, помня коктейла от чувства, в който се потапях, когато с пръчка в ръка тръгнех към реката. Като един парфюм с разлини ароматни нотки, риболовната страст заливаше сетивата ми с хаотични усещания, като нетърпение, еуфория, любопитство, оптимизъм, напрежение, загадъчност и непреодолимо желание да заметна въдицата час по-скоро. Колкото повече наближавах, толкова по-силни и трескави ставаха тези усещания и нямаше друго изкушение на този свят, което да ме накара да се върна обратно.
Сега, над 30 години по-късно, когато запаля колата и тръгна към реката, тази риболовна страст продължава да опиянява сетивата ми със същия букет от чувства, въпреки всичко сторено от времето.
Когато пристигна и направя първото замятане, еуфорията отстъпва място на едно тихо спокойствие, а нетърпението на дълбока концентрация и устременост. Ловът и риболовът са първични страсти, много по-силни и константни от всички останали, измислени от по-късната цивилизация и променящи се във времето.

Така започвам своя разказ за един най-обикновен риболовен излет, на една от близките реки, която през годините съм посещавал много пъти. Реката е като жената – разпалва страсти. Но за разлика от нея , е способна да ги запази непроменени във времето, както за пореден път се убедих, пристигайки Събота надвечер и събирайки двете части на пръчката.

Реката ме посрещна малка и бистра, което не е много добре, предвид риболовната преса, на която е обект. Това, разбира се, не ме отчая, познавам я добре и винаги съм сигурен, че ще изкопча някоя риба дори и от най-малката, кристално бистра вода.
Спрях на място с няколко поредни хубави вирчета, слязох до най-долния и тръгнах нагоре. Замятах леко по диагонал, като редувах въртяща блесна и малък, ръчноизработен воблер. След няколко минути достигнах стеснение на реката с течение и почти потопени върбови клони на отсрещния бряг. Обзе ме приятно предчувствие, че ще има удар, приклекнах и започнах да упорствам, вкарвайки примамките под клоните. Предчувствието се оказа вярно и последва удар на добра риба. Определено най-едрата, която е сгъвала новата ми пръчка Tailwalk Troutia 62L, която притежавам от 2 седмици -еднo страхотно УЛ бижу. Воблерчето, на което се закачи, беше оборудвано със съвсем малки и тънки тройки, поради което гледах да не напъвам дебеланата и я задържах в течението известно време, за да се поизмори. Когато усетих, че започва да омеква, я свалих малко надолу в един разлив и я вкарах в кепа. Женска риба, около 40см, доста добре охранена, със скъсана опашна перка. Пръчлето се справи отлично с напъните й, като еластично поемаше резките пориви и благодарение на това негово качество,  малките куки издържаха.

След като разгледах и снимах рибата, изпитах остро дежа вю, защото преди 3 седмици хванах друга риба на същото място, като приликата с тази беше поразителна. Въпреки, че настоящата беше по-голяма, първата ми мисъл беше, че това е същата риба, пораснала значително за тези 3 седмици. И за капак, и 2-те риби хванах съвсем в началото на излетите, като предишния излет също съм описал тук.

Залепил съм 2-те снимки, за да се види приликата, като горната риба е от сегашния излет, а долната – от предишния. От снимката се вижда, че рибата не е една и съща, но все пак, приликата е голяма.

Направих още няколко снимки на дебеланката и я пуснах обратно.

След тази случка, нямаше какво друго да направя, освен да повторя стратегията от предишния си излет, като обловя същите места и участъци.
Речено – сторено, тръгнах по стъпките си.

Не след дълго, на едно стеснение се вдигна риба и удари воблера , като не успя да се закачи. Въпреки, че леко се убоде, прецених, че имам шанс да я хвана и след като облових едно друго място, се върнах. Смених няколко примамки и в крайна сметка я улових на въртяща блесна Panter Martin номер 3. Рибата беше около 35см, направих една снимка и я пуснах.

Продължих през едни по-плитки места, като хванах няколко риби до около 30см и изпуснах и една малко по-голяма.

Общо взето, сценарият от предишния излет се повтаряше, като рибите искаха малко повече упорство и точно подаване и имах повече удари на блесна.

 

Когато започна да се смрачава, отново смених участъка. Удари имаше, макар и редки, но за съжаление, късметът вече не беше с мен и рибите се откачаха.
Излетът отново завърши с удар на риба 35+ см, която след няколко резки порива и скок се откачи и ме остави зяпнал и гледащ тъпо.
Изпуснатите риби са част от пъстървовия спининг и без тях тръпката нямаше да бъде толкова силна.

Все пак извадих това

Въпреки липсата на късмет през последния час, аз вече бях взел своята доза петнист опиум и сетивата ми бяха напълно наситени от емоциите на риболовната страст. Наслаждавайки се на летния залез, звуците на птиците и насекомите, и аромата на прясна трева, се запътих бавно към колата.

Първото море

Дойде най-после времето, в което ще замина на семейна почивка по гръцкото море. За него се бях подготвил от по-рано, набавил си нужните примамки и познания. От многото снимки и коментари, знаех че задължително ще нося силикони Fiiish Black Minnow и малки пилкери, за които очите ми отвори Петко от местния риболовен магазин. Същият той ми сподели и места и часове за риболов, с които разбира се се съобразих. Нямаше и как да не го направя, тъй като за 10-тината си ходения с воблери до водата имам една единствена атака на калмар и толкоз. Още първата сутрин бях на устието на река Струма. Бях на линия по тъмно, към 5:20 часа и заварих следната табела.

Намерих си местенце след окопиралите брега гърци и направих първото замятане. Изненада ме силното течение, за миг примамката ми беше на брега до мен, отнесена от него. Второ подаване на примамката и първата риба беше на брега – дребен лефер, но повече от достатъчно за мен. Успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 в цвят каки силикон и джиг глава 6g от пъстървичарското комбо (не смятам, че цвета на главата оказва значение).

Това се случва към 6:20. Красив изгрев, с който риболова приключва. Може би имах още някое кълване, гърците чат-пат вадеха, но не е активността от по-рано.

В 7:30 вече бях готов с прибирането на багажа и се връщах обратно в леглото при жена ми.

През деня, докато тя и останалите се плацикаха в морето, аз ловях покрай тях. Бях видял, че има дребни рибера и очаквах да се закачи някое. Само малки заргани гонеха силикона, но до там. Една опашка ми изчезна, но беше закъсана от сутрешната битка и е възможно сама да е отлетяла (моя грешка, че не носих лепило). Вечерта след барбекюто бързахме да ходим на скалите след Ставрос. Имах голямо желание да хвана лаврак, баракуда или някой едър зарган. Големите вълни, плиткия плаж и НЕкрасивото място ме обезнадеждиха. Все пак похвърлях малко, но резултата ми беше ясен преди началото на риболова. По-късно на пристанището видях активност на хищник и много риболовци, дрямащи зад стръвта си. Извадих по-сериозната въдица, а именно Tailwalk Dageki S802M. Бях решил да си пробвам късмета с големите воблери. След кратък неуспех и натърване от местните дядовци, реших да помпя на място. Още с първото пускане до дъното (сигурно 15-тина метра), нещо се закачи. Оказа се сафрид, нещо което очаквах да вана през деня на пилкер. Имаше само един българин на пристанището, разменихме малко приказки и му дадох улова си. От него научих, че сутрин можело да хвана лаврак на плажа, ако настоявам на воблери, но като цяло тази година е слаба за морски риболов.

Мааалко по-късно закачих на единия мрънкащ дядото, откачих преди да се е усетил. Постоях още малко и си събрах нещата.

На следващият ден реших да отида пак на устието на реката, но по-късно, когато стане време за плаж. Хем ще се наспя, хем другите ще дойдат с мен, за да видят ново място и да не навъртаме много километри. Нямах успех и се преместих към по-тих участък, където уж трябвало да има сафрид.

Нищо не хванах и тръгнах по брега да търся групата. Заминаха няколко километра надолу, за да си намерят чисто и удобно място (стичалото на голяма българска река не е от най-чистите места). Оглеждах дънерчетата и чоплих всяка корда, знаейчи че някой ден са били в реката, а там някой е загубил нещичко. Увенчаха се с успех моите ровеници.

По пътя срещнах интересен сладководен обитател, объркал пътя и сблъскал се с брега на морето. Пълзеше по него и определено не знаеше къде е.

По-рано бях проследил 3 следи от храстите към морето. Надявах се на люпило морски костенурки, но по-късно реших, че сигурно е някой гущер. Пуснах я на пясъка, за да видя какви следи оставя – това бяха моите следи от по-рано. Преместих я в блатото и продължих своя преход по брега, в търсене на съкровища.

Личеше си, че рибарски крак там често стъпва. Въдици, корди, столова, кучийки и какво ли не бяха обсипали плажа.

Намерих останалите и се застоях при тях на плажа. Нервничайки успях да ги убедя, че е време да се махаме от тоя пек, да отиваме на пристанището да разглеждаме. Лодки малко, плитко, няма дребни рибки да зяпат, няма морски звезди, аз на въдицата не хващам нищо. Търсиха мидички, извадиха чадър да полежат, сладолед хапнаха. Пак че бяхме спряли на едно капанче по пътя и бяхме подложили, че иначе едва ли щяха да ме търпят дълго да не хващам нищо. Една атака имах съвсем в краката си, но от какво беше така и не разбрах.

Разбрах аз, че на това устие на река Струма има риба, постоянно имаше хора там. На следващата сутрин към 5 часа отново бях там, пак с въдица в ръка. Бях си взел силикон като на местните и отново с по-ячката въдица. След 20-тина подавания на примамката имах първо кълване, съответно и първо късане. Веднага вързах силикон Fiiish Black Minnow №1 с глава 6гр. Първо подаване – първа риба!

Понаръфаха ми го след няколко удара и откачени риби и смених тялото с бял цвят. Нямаше разлика в атаките, цвета не беше от значение.

Надъфкаха ми го и него и реших да променя нещата. Сложих пъстървичарския силикон с 5 грамовата глава. Първо подаване и ето го резултата:

Една от извадените ми риби повърна плячката си, което ме ориентира с какви примамки да работя.

Видях и въпросните лодки влачещи мрежи и чепарета. Постоянно правеха заходи между морето и реката, като трябваше да ги изваквам да минат, за да мога да ловя в обраните участъци.

Докато ми се пречката лодките навътре, взех да ловя до брега – какво да видиш ти! Удар след удар в краката ми, на няма и 6-7 метра от брега. Заглеждайки се във водата, а и вече с разсъмването успях да видя дребосъка пред мен. Виждаха се и заходите на лефера, който само чакаше да му подам силикона и последваше удар. Много риби изпуснах, но не бях подготвен като гърците – допълнителна тройка. Това ще е нещото, с което ще си подобря резултатите.

Можете да видите и какви щети ми нанесоха тия гадове. С лепилце ще се пооправят нещата, поне тия които не са през средата. Липсата на опашки не влияеше на кълванетата, още след първо-второ тя заминаваше, но след това не намаляха ударите. Според Петко, липсата на опашка е по-атративна за хищника. Успешната проводка беше бързо набиране, може и без туичове, но от време на време изтегляне на линията с върха на въдицата, която довежда до 1-2 метра праволинейно изстрелване на примамката.

Ден четвърти: групата е изгоряла от слънцето в предните дни. Лоша новина за мен, няма да се ходи при рибите. Бърза справка в картата и откривам интересно местенце наоколо – водопадите Варвара, в близост до Олимпияда.

Доста неврно ми беше през голяма част от прехода. Гледах тези риби и ме глождеше отвътре дали не са пъстърви. Колата беше само на километър назад, но все пак беше адска жега, а и не знаех другите дали няма да се размрънкат. В крайна сметка установих, че това плуващото във водата си е мряна и вече бях спокоен да се разхождам без да го мисля.

Естествено не се върнахме по същия път. Не само за да видим още нещо (оказа се че няма нищо друго), но и за да видим тез езера отблизо.

Кацнахме ние там, позапознах се уж със статута му и никъде не срещнах забрана за риболов. Отидох при един рибар, сврян между лодките. Попитах го най-важното за мен нещо:

-Сладководно ли е?
– Е па сладководно е, нали е езеро – отговори ми сърбина

Питах го каква риба се среща там, показах му снимка на щука и той потвърди нейното наличие, сом също имало. Показа ми неговите червеноперки, които беше хванал на сладка царевица и аз продължих по пътя си. Какъв беше пътя ми ли?…за таз жега към реките, които се вливат в езерото, пък довечера за щука. Реките обаче пресъхнали и след мноооого търсене на сянка все пак намерихме място за останалите, докато аз ловя. Пооблових няколко местенца, но плитчините и водораслите ми пречиха. Високото слънце и наобиколилите ме кучета от местното стадо овце нещо ме разубеждаваха да продължавам риболова. Само да спомена, че мястото е Бешичкото езеро, което заедно с Лъгадинското езеро образуват 2 210 000 акра защитена местност.

Нямах успех там и по път към вкъщи (все пак бързахме да се приберем по-рано, за да гледаме евро участията на българските футболни отбори в Лига Европа) спряхме на реката, която се изтича от езерото и се влива в морето между Ставрос и плажа на Врасна. От един мост пробвах кефалите на уокъри, пилкери, мухата от пилкета и още разни чалъми, но май повече внимание обръщаха на сивите водни змии наоколо, отколкото на мен. В крайна сметка се изчерпах откъм идеи и не успях да извадя нието една риба. Видяхме, че в квартирата нета е слаб и отидохме в една кръчма на плажа. Там също не успяхме да следаме мачовете на телефоните си (то е ясно, че на телевизор няма как да стане) и си останахме само с биричките и поредната доза нови за нас морски дарове.

Идва и ден последен от нашата почивка, за мен последна утрин, в която да си пробвам късмета. Решавам, че днес ще си доставям максимално удоволствие и ще ловя с лайт такъма си, а именно Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Това бе и причината да оставя част от такъмите в колата, с това пръчле нямаше как да ги използвам.

Часа е 5:09, а аз щраквам един кадър, за добиване на представа по кое време започва купона. Мястото е устието на пресъхналата река, разделяща Аспровалта от Нова Врасна.

Първо подаване и първа риба – на пилкера. Следва изпускането на някоя и удар без закачане. Аз започвам да си ходя по брега и облавм близкия периметър. Всичко се случваше в рамките до 10-тия метър. По-навътре нямаше живот. Наближавайки местния дядо, кьопнал се на една кофа и дрямайки с бомбарба чувам че нямало било риба. Дали защото наистина няма или за да продължа по пътя си не знам, ама май не се радваше да ме види. Верояно защото виждаше слуката ми, а той така и не помръдна с таз въдица. Нямах време за снимки, не иска хда изтървя удобния момент, а и тез риби са бая шантави и хахвави 😛 и не стоят мирно. Щрахнах последната, уловена на нещо различно, а именно Lucky Craft G-Splash 65 в цвят MS American Shad. Удара беше с първото подаване по диагонал на брега с атрактивна атака в прибоя. Имах още няколко подгонвания, но без закачена риба.

След като това нещо се случи (слънцето се появи над хоризонта) кълванетата и гоненето на дребосък в плитчината спря. Часа е 6:30 и аз вече бях готов за последна дрямка преди пътуването до България.

Това е последния ми улов, успешната примамка беше това 10 грамово пилкерче, с което Петко ме оборудва. Водих го бавно с туичове и пропадане. Така и не успя да ми хване дракон, но и това ще се случи, тъй като с упорство се постигат резултатите. А аз след този успешен морски риболов, вече спокойно мога да кажа че се запалих по него и вече започвам да чета и опитвам късмета си 🙂

 

Риболов в Гърция със спининг от брега – част 2

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Продължаваме с 2 -рата част на риболовът на море в Гърция с може би най-важното – това как по правилен начин да водим избраните примамки.
Отново големи благодарности на колегата Росен Маринов  за споделената информация.

МАЛКО ЗА ПРОВОДКИТЕ:
Воблери и баракуди: Противно на основното схващане, че баракудите искат по-бавна проводка и паузи, което е напълно валидно за по-студените месеци, но при мен поне за последните 3 риболова от края на април до този, баракудата искаше средни и средно бързи проводки. Почти прави с леки туичове през 3-4 метра влакно. Когато имахме подбутване с муцуна на примамката, т.е. не атака, а прогонване с докосване, ускорението на воденето водеше до удар. Това е валидно и за излетите ми през Април, Май и този от Юни. Април имах щастието да ловя баракуди от високо в бистри води и да наблюдавам как преследват и атакуват. Винаги атакуваха, когато ускоря проводката, на паузата на бавно потъващ хоризонтално воблер губиха интерес.

Силикона Fiiish Black Minnow: Лаврака(най-големия), Ската и Маятикото излязоха на бавно водене на силикона, толкова бавно, че ако бях забавил още една идея, започва да удря по дъното. Почукванията също бяха повече при бавно водене при дълбока вода. При плитка вода, аз нямах удари на бавно водене, освен това риска да закачиш и скъсаш(2 пъти го направих) е по-голям. Петър го водеше по-бързо в плитката вода (4-5м дълбочина на 40-50м дистанция) и определено имаше постоянен екшън.
Ники извади 4-те лаврака на средна скорост на водене, което го вдига по-нагоре силикона, с което си обяснявам, че неговите са по-малки, ако 1.65 кг са малки лавраци де 😊

Воблери отново:
Видно от успелите воблери, дългите липсват освен едно DUO 175мм, лично аз настоявах много на тях. Любимият ми от дългите е Duo TMS Flayer потъващ 175мм – на феникса.На ред хеда, на баракудата, на оушън бея и на дорадото – никакъв интерес. Към Момоти 190мм също, ударите бяха на воблери с дължина 140 и по-къси. Т.е. къс воблер, който лети далеч, дори по-малък от 140мм в момента е по-резултатно.

От друга страна хвърлях много, всеки ден и метални с дължина 7-9 см, 30+грама, с правилен вятър лети на 90-95 метра. Оставям да потъне до дъното. Никакъв успех и на бавни и на бързи и на средни, със, без, или слаб туич. Хвърлях в прайм тайма, не по обед 

Последно: Едната сутрин се извадиха 11 бараки. Ники 2, Петър 1, едни гърци 8, Ники и Петър закачиха и тия дето се откачиха при скоците, а аз се капотирах. Дори нямах побутване. Обяснявам си го с две причини. Първата лидера ми беше флоро 0.47мм и второ – възел чейн нод с 8 възелчета, което втвърдява връзката с карабината, криви линията и не дава добра игра на воблера. На другия ден смених с флоро 0.33 и уни нод. Само аз извадих 2 и откачих една, при 6 човека в джурума.

Поздрави и наслука.

 

Риболов в Гърция със спининг от брега

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте ,
Публикуваме без съкращения или каквито и да е промени разказът на колегата
Росен Маринов за успешният риболов на него и компанията му на гръцкото море!

ОБОБЩЕНИЕ И РАВНОСМЕТКАТА или кои примамки се оказаха най-успешни в ръцете на трима ни – мен, Петър и Ники в края на Юни в бруталната жега.
В горещата супа уловихме общо:
7 лаврака , 8 баракуди, 2 ската, 1 маятико, 2 кокалита, 6 щири, груперчета и още някви кафяво черни риби по педя и 4 брутални късания, като едното е рофос, 3-те неизвестни.
25 уловени риби и 4 закачени, но извън възможностите ни, на нас или на такъма ни.
Обловихме от Игумница до Лефкада на различни места – скали, портове, бетони, плажове.
С изключение на 1 баракуда хваната вечерта, всичко друго се извади сутрин на разсъмване и макс 30 мин след изгрев. Маятикото беше по-късно след изгрева, но пак рано сутрин.
Първият извод: трябва да си с примамка във водата поне час преди изгрев, по тъмно, поне 20-30 мин преди да може да видиш каквото и да е без челник.
За да не подценявате изводите ми – тримата общо имахме у нас 10+ сопи и 500+ примамки, 350 от които воблери/попери и подобни, останалото силикони, пилкери и други 😊 и не се колебаехме да сменяме, да сменяме, и пак да сменяме, да правим различни проводки, да ходим всяка сутрин за по 4-5 часа и всяка вечер за по час-два и така 8 дни.
Преди тази почивка със семейства и деца, където риболова беше второстепенен си мислих, че Shimano Silent Assassin 140 e най-добрата универсална примамка, на нея сме хващали всичко и навсякъде, ако нямам информация за мястото – не бих се колебал да заложа по-голяма част от времето на тази примамка и продължавам да мисля така, само че вече има още една примамка която неизменно ще вкарвам в действие всеки път, а именно силиконите Фииш.
По-долу са снимките, но ето ви разпределението:
Безапелационния победител: Силикони Fiish, глава 25 гр, разнообразни цветове: 13 броя риби – 4 лаврака, 1 барака, 2 ската, 1 Маятико – да извадих го на силикон, снимката е със Sh SA, но го извадих със силикона, раздъвкан яко, не ставаше за снимка, 5-6 щири и други създания. 2 късания зверски: едното риба, която Ники тегли около 10 секунди, супер сгъната сопа 5-10 кила, накрая извади силикона отхапан като от зъби на човек, все едно длето го я дялкало(не е точно късане на линия, само на примамка). Петър го взе нещо силно, сгъна го, засвири аванс и се заби в дъното, от там не мръдна въпреки 10-15 минути борба, отваряне на шпули и други салтанати – очевиден групер. Скъса накрая.
Shimano Silent Assassin 140 Red Head – 1 лаврак, 3 баракуди, 1 късане зверско. Закачи и още 3 бараки, но ни се паднаха някви спортисти и се откачиха във въздуха докато правят пируети
Останалите 1 лаврак на Басдей 124, 1 лаврак на СавиджГиър 90мм, 4 баракуди съответно на Дуо флаър 125 и 175, Хераклес и ТакълХауз Фиид 125, двете кокалита на Има гън и Инчику, едно груперче на микро джиг на СавиджГиър.
1 зверско късане на Такъл Хаус Попер.
ИЗВОДА: Fiiish-a си е е*** м***** , не е като да не хвърляхме и други силикони, тоя силикон постоянно нещо го бие, фитки много, излиза нахапан, накъсан, от време на време лови, къса – екшъна е пълен. В 60-те минути сутрин от 5:20 до 6:20 когато беше актиността, когато закачиш фииша – я бойните викове, я псувните бяха неизменни. Екшън голям.
Воблерите: Няма да споменавам марки, но 3 от най-популярните с цени 40-50 лв навъртяха мноооого километри, ама много и нищо! То се вижда кои остават нехванали.
Светльо не знам това със силикона спининг ли е или не, таман прочетох правилата, но кефа е на макс 😊 Аз ще заприходя една кофа пък ако не е спининг, ще си го споделям сам 😊 Само бай Петър имаше, добре че изобилно беше купил, добре че ни почерпи докато не изпокъсаме и последния. Широко сърце има бай Петър!

Ето и снимките 🙂

 

 

Магия на точки

Ето, че дойде края на работната седмица, а с него и времето да се избяга от горещените в града. Нарамихме багажа и бригадата тръгнахме из балкана.

Освен всички необходимо за бивакуване на открито, моя спътница в гората беше въдичката, прилежно прибрана в тубус. Тубуса го играеше роля една тръба от ВиК магазина. Не изглежда много лайт всичкото това оборудване, но все пак…

Пихме по няколко бири, времето взе да се разхлажда, пътникопотока по реката също спадна. Това беше и моето време, все пак трябваше да се прибера и по светло. Грабнах въдицата и се запътих още по-нагоре по течението, в търсене на петнисти твари.

Бях заложил на воблера от успешния излет, но след първата изтървана риба го смених. Последва уловена риба, но вместо да позира за снимка, тя ми причини следното нещо:

Тъкмо се зачудих къде да намеря стъкло, но се сетих за риболовните неща в джоба. Портмоне не носих, там имах нож, игла и стерилен скалпел, но…бяха далеч и не ми се връщаше. Замислих се за прекратяване на риболова, но се справих:

После една по една започнаха и рибките:

 

По някое време друга рибка успя да ми прични същото преживяване. Освен апетитен, воблера беше оборудван и с остри куки. Вече може и да не са чак такива, от подмятане из камъните, но в началото на първия си риболов бяха доста пронизващи.

В един перспективен вир имах брутален удар. За да не усети звяра измамата, смених примаката – същия воблер но с друг цвят. Пак удар! Свалих го веднага от линията, а на негово място сложих въртяща блесна. Още почуквания, след които се приблежих и видях плитчината, която ми е кълвяла през цялото време. Този път рибите бяха в бързеите, с много от хубавите върчета нямаше и следа от живот. Най-много някое раче да се беше появило. Тях разбира се не ги бараме, не само защото сме за риба (макар че като няма риба и рака е риба), но и защото би трябвало да са защитени. Най-вероятно вида е Речен рак (Astacus astacus), чиито природозащитен статут е „уязвим“. Хващах по някоя друга риба , но местата бяха малко и трудни за облавяне. Абсолютно всички риби хванах на Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят BGR – Black & Gold & Red. Въдица e Tailwalk Backhoo Rise Spinning модел S632L. Макар и със скромните си 190см дължина, пак ми беше голяма за тази малка рекичка. Макарата е Ryobi Ecusima 1000Vi. Плетеното влакно е китайско с неясен диаметър. Флуорокарбоновия повод е с дължина 115 см и е LAZER, модел CRYSTAL с дебелина 0,288 мм.

Харесах си местенце, на което да прекратя 3 часовия риболов – това беше един водопад с хубав вир, от където изкопчих още една риба. Знам участъка и времетраенето, също и приблизителния брой от 15-тина риби. За в бъдеще ще са ми ориентир за успешен излет.

Прибрах въдицата и тръгнах обратно надолу по пътеката, където ме очакваше 30 минутен преход до лагера. По пътя освен хубава природа, срещнах и някои други животински видове, като Горската жаба (Rana dalmatina) и Обикновеният сънливец (Glis glis)

Добавям и едно видео. Не е толкова с риболовна насоченост, но съм влязал в кадър и реших да го споделя. От преди това искам да снима как пада във вира и пъстървата се спука, но го е страх да лети между дърветата. доста шум и вятър прави, което пък вероятно ще обезпокои и рибите.

Save

Save