Май месец – един от свежите месеци от годината, когато пролетта е в разгара си. Всичко е зелено и оцветено, а щуките – имат да наваксват с теглото след размножителния период. Май е може би един от най-щукарските месеци за мен, защото все пак това е откриващия месец на годината и винаги ми е бил един от любимите за щуколов. По-трескав ми е дори от първи февруари или пък първи юни. 🙂 По традиция винги си купувам по няколко нови щукарски нещица за откриването, пък и за след това. С годините, големия слинг бег на Rapala взе да се пълни с какво ли не, но все още имам свободно място в него и продължавам да си го пълня.

 Откриващият излет на щукарския сезон премина много добре: „Първи май – ден на щукаря| Едно добро откриване 01.05.2022„. Имаше уловени риби с добри размери, но имаше и откачени или празни удари. Беше ред за следващия щукарски излет! В настоящата статия ще опиша набързо четири тематични излета, които направих през май.
Датата е 05.05.2022 г. Новите попълнения този път са на Rapala от серията X-RAP, а моделчето е –  Twichin Shad. Има рекламни видеа в YouTube, така че няма да се впускам в повествование от типа „какво е туй жиуотно“. 🙂

И вторият ми щукарски излет премина успешно, но предимно с малки по размер риби. Наспах се юнашката и се появих на гьола в обедните часове. Реших да заложа на същия водоем от откриващия ми излет.

Слънцето бе напекло и загряло добре повъхностния слой на водата. Реших, че първом ще да стартирам със Skitter V на Rapala. След няколко проводки стана ясно, че щуките не дебнат за атака на повърхността.

Ясно е, че пак са някъде долу и атаките ще са от дъното. Залагам на Salmo Slider 7S и за 15 минути облавяне имам само един удар. Е, време е в игра да влезе другия ми титуляр – Salmo Minnow 9S в цвят HPH. Няколко проводки по-късно имам удар в паузата и девятката ми донася първата щука за излета с добри размери.

Рибата е малко над 60-те сантиметра. С оглед на това, че констатирам добра популация от такива риби във водоема, реших, че ще я задържа. По принцип рядко задържам щуки, но когато го правя – една риба с размер 60+ е напълно достатъчна. Случвало ми се е и да не взема нито една за цяла година или няколко поредни години, но сега имах възможност и ето, че улова за вечерята е осигурен.

В продължение на един час облавяне нямам други удари. Разбира се смених няколко примамки, но нямам шанс да провокирам някоя рибка. Върнах се отново на Minnow 9S и хоп едно щукле, но след това отново затишие:

Рабира се, това щукле, както и всички останали до края на публикацията ги връщам обратно във водоемите, нищо, че са в безумната норма за задържане от 35+ сантиметра. Този път ще спестя видеата с пускане на рибите, че ще стане излишно дълго, пък и какво има да се гледа видео с пускане на малка щука. 🙂
Та, кой ли ден ще променим този безумно малък размер за задържане на щуки записан от някоя „умна глава“ в Закона за Рибарството и Аквакултурите…. Според мен риби под 60 сантиметра изобщо не трябва да се задържат, но това е друга тема.
Докато си отмарям край брега много близо до мен се появи една голяма водна змия, която си мина по нейната пътека на някъде си.

В следващия час затишието на слуката е много озадъчаващо за мен. Смених доста примамки и проводки, но единствения удар на щука беше на една 50+, която ми се откачи в краката на Izumi Shad Alive 105FS.

Привечер се появи някаква по-сериозна активност, но щуките бяха малки:

Salmo са ми едни от любимите воблери, които ползвам вече от около 10 години и за мен нямат аналог на пазара благодарение на естествените им кожи, с които обличат воблерите си. Salmo Pike 11F е един такъв ярък пример:

За излета имах общо 7 удара, като пред обектива ми позираха 5 щуки. Ето и всички успешни примамки:

Третият щукарски излет реших да направя на един непознат водоем. Имах само бегло инфо, че там има щуки, но докато не отида и метна няма как да знам. Датата е 08.05.2022 г. Отново се впуснах на риболов след обяд. Ето го и прекрасния гьол, на който тепърва ще откривателствам дали има щуки или не.
Проверих тук….

…. после тук….

…. и накрая тук:

Тричасовото претърсване на този красив и перспективен водоем не даде резултат. Нито една щука не се появи на хоризонта… Нямаше и риболовци, от които да почерпя някакво инфо дали я има там „тая гад“ и стабилна ли е популацията. Абе имаше един, ама …. метнал си плувката на червей и малко след въдицата беше опънал къса мрежа с дължина от 20 метра и малко око. Ееей направо полудях и впоследствие доста убедително изгоних от гьола тоя „колега“. Събра си и плувката и мрежичката и дим да го няма, иначе моментално му уреждах „абонамент“ към ИАРА за 1500 лева + още 600 лева, затова, че лови на плувка риба в размножителен период. А дали имаше пък риболовен билет, кой знае?
В крайна сметка надвечер смених гьола с друг, като имах цели 3 удара на Minnow 9-ката, но улових само една малка щукичка. Единия от ударите бе на щука 60+, но рибата се завря много бързо в подводните туфи и впоследствие при опитите ми да я освободя от там се откачи от воблера. Абе, „спасих“ капото и изгоних един тарикат с мрежичка.

15.05.2022 г. – време е за четвърти щукарски излет. Този път сутринта посетих една стара баластиера, където преди време бях хващал щуки. Още със стъпването до водата зърнах бъдещето на дивите ни водоеми! Пълни сладурчета – добре дошли на белия свят:

Първата слука е вече факт, но е малка щукичка на Minnow 9-ката, а след нея последва още една със същите размери, но беше излишно да я снимам – директно я върнах обратно във водата.

Доообрееем – има малки щукички край, а къде са големите? Реших да заложа на един нов силикон, който си бях взел наскоро – Westin Magic Minnow Jig в размер от 12 сантиметра и тегло от 22 грама. Исках да видя дали навътре в дълбочина не се спотайва някоя едра щука. Офсетната кука щеше да ми даде предимство около дъното, защото имаше водорасли.

Почнах да си джигвам и след малко имам отчетлив тежък удар, който усещам на бланката на Sustain-а. Моментално засичам и усещам, че имам добра риба. Тактиката ми сработи, но с тая особеност, че не щука, а едър костур бе ковнал 12-сет сантиметровия щукарски силикон, като дори се бе зашил много добре на офсетната кука. По принцип избягвам да показвам риби, които са уловени случайно и нецеленасочено по време на забраната им, но този път ще наруша принципа си, защото рибока е страхотен, а отделно всички знаете, че костура мръсти заедно с бялата риба, та отдавна тоя палавник си е свършил размножителния сезон и няма опасност за него. Разбира се след снимката, върнах костура обратно във водоема, както е записано в Закона за Рибарството и Аквакултурите, понеже е случайна слука на риба, която се намира в размножителния й период.

В следващия половин час имах още един як удар на Magic Minnow-а, но този път си беше щука около килото. За съжаление при борбата щуката се откачи и не можах да я докарам до снимачната площадка. Едниствените следи, които ми остави от нея да ви покажа бяха цепнатините по тялото на силикона от щучите й зъби.

Реших, че тактиката ми с този силикон работи и продължих да настоявам с него, но до момента, в който някак си куката се заби в един голям подводен дънер. Опитах се от няколко места да освободя забития силикон, но накрая го скъсах.
В следващите три часа обаче, нямах никакво пипане, а жегата настъпваше и вече не се дишаше навън. Поснимах това-онова наоколо, но без наченки за щуки.

Отделно от безрибието, досада ми създаваха и пухчетата на тополите, които плуваха на повърхността на водата. Еййй какви топчета ми правеха по влакното, че чак ми забиваха на водачите и шпулата.

Такава отврат и досада са, че се губи доста време в чистенето им. Вместо да ловиш – чистиш пухчета…. В крайна сметка завърших излета в късния следобед, но без да уловя някоя друга щука.

29.05.2022 – Pontoon-ите

Наскоро моят приятел бате Ники, който е собственик на известния столичен Риболовен магазин „Никулден“, поръча и окичи витрините в магазина си с много готини неща на Pontoon 21. Отдавна нямаше внос на марката, но сега пак потече благата стока към нас. Радвам се, че една от любимите ми компании за примамки е отново налична на нашия скромен риболовен пазар. Сигурен съм, че сред вас няма спинингист, който да не ползва техните примамки, въдици или риболовни аксесоари – някои модели от тях са си легенди. Изобщо не се поколебах да направя една поръчка, през онлайн магазина на бате Ники, с щукарска насоченост. Ето ги новите щукарски попълнения в Слинг бега ми – Crack Jack, Greedy Guts, Dexter Minnow и разбира се уникалната клатушка Sintura 3D Spoon в размер от 32 грама. Ще се спра да огледаме набързо последните три примамки, тъй като ги помятах на петия ми щукарски излет, състоял се на 29.05.2022.

Много си се кефя като имам нови „играчки“, с които предстои да ловим риби. Greedy Guts-a е в размер 99SP-SR и цвят 430 CB Funa:

Dexter-ът пък е модел 93SP-SR в цвят R37:

Sinuoso-то е в размер 80 мм, тегло 32 грама и цвят G22-202 – истинско бижу:

И така, след краткото встъпление с новите примамки, започнах да въртя с въпросните три:

Бях отишъл на гьола в късния следобед. Слънцето бе високо и времето беше топло. Pontoon 21 Greedy Guts 99SP-SR получи първите си щучи рани още с първите замятания! Щуките просто не му простиха – страхотен кастинг и много готин туич, който ги провокираше:

Ритмично – през около 20-30 минути, излизаше по някоя щука за снимка, като първата беше най-голяма от всички:

Следите от яростта на щучите зъби се виждаха ясно по тялото на воблера:

Все пак отбелязох „две точки“ и на Salmo Minnow 9S, но щуките бяха малки! 🙂 Отделно пък имах зверски удар на Izumi Shad Alive 105FS, нооо при пируета щуката се откачи. На око рибата беше 65+ сантиметра.
Най-неприятното ми при този излет бе, че наврях в едни дървета Salmo Slider 7S и воблера си остана скъсан там. Ами все пак има го и това в риболова – да скъсаме по някоя примамка, което ни кара пък да добавим нови две-три!?! 😀

С този излет от 29.05 месецът на щуката приключи при мен. Направих общо 5 излета на 5 различни типични щукарника, като улових доста риби, но 65% от тях бяха под 50-те сантиметра. Общо взето ми се иска да ловим колкото се може повече на брой и все по-едри щуки, но това може би ще се случи в някое далечно бъдеще, когато гадовете с мрежите и месарчетата ще са сведени до минимум, а минималния безумен размер от 35 сантиметра ще е вдигнат на поне 50 сантиметра. Дотогава обаче трофейния щуколов, който искаме да имаме и гледаме по разни видеа в YouTube от други западни и източни страни, няма да го имаме!

Утре е първи май – деня на щукаря! 
За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂 

Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…

Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора.
Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е…
Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно!
Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:

Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе).
Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!

Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи….
Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:

Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга.
Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя

Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂

Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.

Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:

Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.

При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби.
В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:

Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.

Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.

Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична.
Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:

Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.

Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:

Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:

На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:

Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.

В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно!
Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.

Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂
Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен…
За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉

През декември излетите ми по река Марица, спрямо миналата година – „Марица джигинг 2019 – 5„, бяха доста по-резултатни и с по-едри риби. Като цяло, дните през декември 2020 бяха и доста по-топли. Необичайно, но климатичните промени са вече факт и най-вероятно тенденцията ще остане такава през следващите години.
В този репортаж ще покажа първите ми два декемврийски излета. Отново най-успешната ми примамка беше силикона на Fanatik – Larva, предимно в размер от 3 инча. Тук е моментът да споделя, че от FilStar пуснаха на пазара страхотни куки с двойна контра на стеблото, които веднага заприходих, с оглед на дефицита на такива куки в тезиразмери, който битува на малкия ни пазар. Sensei F1411BN в размер №2 бе с идеална дължина на рамото и се оказа отлично решение за 3 инчовия размер. Разбира се по-големите номера куки са подходящи за 3,5 и 4,5 инчовите Larv-и. Невероятно остра и безкомпромисна кука с връх от тип „орлов нокът“. Куките можете да разгледате и поръчате от този линк. 

Явно това бе ключът към успеха – малко по-тежка чебурашка! При втората проводка, след 3-4 оборота с макарата от приводняването на примамката, Venom-а индикира сериозен удар!!! Моменталната ми засечка бе безкомпромисна и спининга започна да гаси борбените напъни на рибата…. 

По напъните и поведението на бланката си личеше, че това бе сом! След около 5-6 минути борба, с отпускане на аванс от макарата, най-после се видя гърба на сома над водата. Успях да кепна рибата, като така я нагодих, че да може да се свие „на нула“, за да се побере в кепа. Оказа се, че на дължина сома бе 85 сантиметра. 🙂 Ето няколко снимки:

Успях да се щракна с тази яка риба, след което я пуснах обратно да броди из  теченията на Марица. Ето ни двамата: 

Видеото с пускането така и не ми се получи, защото докато щракнах тази снимка сома изпълзя от кепа под тежестта на главата си и отплува в реката. Всичко стана толкова бързо, че нямах време даже да мина в режим видео. 🙂 

В следващия час и половина нямах друг удар и реших да се преместя на следващия вир, където след няколко проводки успях да излъжа една скатана щука… в течението. Доста нетипично за това време на годината да стои там – изненада ме, но това е риболова – понякога непредсказуем. 🙂 

В следващия половина час имах няколко пощипвания на 3 инчоваата Larva, които обаче не материализирах. Явно силикона идваше голям за устите на рибите, които бяха пред мен. Реших, че това може да са дребни кефали или скобари във въпросното течение и смених с един размер надолу – 2,5 инча Larva с 4 грама чебурашка. 

Изненадата беше пълна. Първо улових едно маломерно сомче, а след това, за финал на излета, последва серия слука от бели риби с подобен размер. 

20.12.2020 – нов излет по река Марица. Този път времето бе дъждовно. Съботата се настани някакъв циклон, който докара дъждове и по-високо ниво на Марица. Това, разбира се, промени и видимостта (цвета) на водата. Плановете ми за неделя бяха само и единствено риболов през почти целия ден. 

Понеже не познавах релефът на вира, първоначално заложих на най-оръфания и неугледен силикон в кутията ми – от снимката не изглежда, че е така, но в действителност тялото на Larva-та е прокъсано от долната страна. Трябваше да проуча дъното за евентуални закачки и затова подходих по този начин. В крайна сметка разбрах, че пред мен има подводна яма, в която се бяха групирали щуки. 
Първата щука се откачи пред мен преди да я снимам, но втората се показа пред обектива, а после и третата – в рамките на около 15-тина минути. 🙂 Интересното в случая, което забелязах, бе че тези риби имаха белези от „брачни танци“ – следи от ухапвания, типични при старта на размножителния им период. Групираноето им в тази яма допълнително подсказваше, че тези риби не бяха там да се хранят, а за да правят гнезда, въпреки че съгласно ЗРА размножителния им период стартира в средата на февруари месец следващата година. Ами с оглед на топлото време вече всичко е възможно – дори по-ранното загнездване на рибите и съответно изтегляне напред във времето на размножителния им период. 

Разбира се и двете риби бяха върнати във водата – без съмнение! 

Риболовният ден приключи в 16:45 часа с два удара и една малка бяла риба, която бе пласирана в тихото, покрай голямото размътено течение на Марица. В този неделен ден доста обикаляне падна, но с оглед на лошите условия за риблов по реката – високото ниво, размътена вода и краткотрайните превалявания, бях много доволен от излета и разходката. 

Измежду всичките си ангажименти, през септември успях да направя два тематични излета за щука, като слука имаше, но рибите не бяха с някакви по-особени размери от типичните писалки за нашите опоскани водоеми.
Първият набег бе привечер на 09.09.2020. Свърших работа и малко след 17 часа бях на щукарника. За мое очудване нямаше никой друг освен мен.
Към кутията с щукарски примамки добавих големия размер на Salmo Minnow във вариант 9S.

Още с първото замятане имах малка щука, като след това размера на рибите, които улавях, нарасна плавно до около 50-те сантиметра. Успях да уловя около 10-тина риби, като всички ги излъгах на Salmo Minnow 9S! Много обичам, когато някоя примамка се докаже успешно още на първия излет! 

Разбира се, всички риби бяха върнати обратно, за да достигнат по-големи размери и евентуално да бъдат уловени някой ден отново от мен или други колеги спинингисти.

Поседях до около 18:50 часа, като се надявах по залез слънце да се излъже някоя по-едра щука, но освен стандартните писалки по-едра риба така и не се улови. Все пак разпуснах добре след натоварения работен ден, а и добавих и пробвах успешна примамка, която си остава една от класиките. 

Вторият ми набег за щуки бе сутрешен. Отново водоемът бе типичния щукарник. Малко след 07:30 вече бях на вода, като там ме посрещна семейство лебеди. 

Първоначално идеята ми беше да проверя плиткажите с повърхностните примамки за дебнещи щуки. И този път не ми се размина и пробвах нова примамка на Rapala – уолкъра Skitter V.

Доста трудно успях да намеря къде се бяха пласирали щуките, но все пак реализирах слука. Първоначално улових един мъник, който си личеше, че бе сдъвкан от по-голяма щука. При този излет Salmo Minnow 9S отново се доказа като голям провокатор на щучото внимание. С него успявах да ловя и на дълбочини от 1,5 метра като го оставях да потъне до дъното и след това с бавни туичове го водех.

Полових щучки до около 11:30 часа, след което настана голяма жега и реших, че каквото съм успял да уловя това ще е и е време да изчезвам от гьола. 🙂 

Втората седмица на май месец отново се отправих в търсене на щуките. Предните излети показаха една много учудваща тяхна пасивност. Три различни водоема посетих, а щуките бяха все така апатични. Време беше да отида на четвърти щукарски водоем.
Денят е 9-ти май – денят на победата! Сутринта времето е прекрасно за риболов, а пролетта вече беше раззеленила набързо почти всичко. Тучните поляни бяха пъстро обагрени от полските макове. Оставаше само да разбера дали щуките ще са отново апатични?

Край брега, покрай новопоявилите се туфи с водорасли, се забелязваха милиони новоизлюпени рибки – бъдещето на нашите водоеми и слука при излетите ни.

Към щукарските примамки добавих една класика – Salmo Slider 7, която до момента нямах точно в този атрактивен цвят. Трябваше някак си да се поглезя още с нови примамки, предвид новия щукарски сезон – винаги го правя. 🙂 

Допълнително си бях взел и един пакет силикони на Bait Breath от модела им TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра. Бях забучил шада на 12 грамова глава и кука 4/0. Цветът на шада, според мен, е убиец, който би избол очите на всяка една щука и няма начин да не бъде нападнат от нея. В допълнение той има голяма пета, която създава много шум и вибраци на дъното! Е, поне така си мисля, де. 🙂 

Мислите ми се потвърдиха почти моментално. Залагайки с TT шад, на максимална дистанция (35-40 метра от брега) в дълбокото, започнах да ловя ритмично щуки, но с малки размери. Бланката на Jig Master-а индикира прекрасно на 5-6 пъти удари, като бяха заловени 5 ей такива бандита, които моментално заминаха обратно в щукарника: 

Голямата агресия на тези малчугани ме накара да поема към следващите местенца на водоема – нямаше смисъл да ги тормозя. След два часа тършуване най-накрая набарах щуките! Ясно изразена обедна активност, като се бяха скатали в една плитчина, която обаче имаше тайна дупкаааа. Та от тая дупка настана голям екшън… Първата риба се излъга на един мой любим боец в щуколова – Rapala Shadow Rap.

Пуснах рибата и последваха още две атаки, които не успях навременно да засека. Щуките следваха воблера почти до краката ми и в последния момент се решаваха да атакуват! Поради многото шум последва кратка пауза без никакви риби. Реших да сменя формата на воблера с такъв, който има по набит профил и контрастира по костурски още по-зверски на фона на прозрачната вода. Извадих „тежката артилерия“ – Salmo Perch 12 см. Въпреки теста на спининга ми – 5-21 грама, бях сигурен, че ще мога да го заметна и да го водя.

След две три подавания в дупката – кратката пауза на рибите изчезна. Perch-ът агресира отново щуките и ги извади за атака от скривалището им. При една от проводките получих такава бърза и бясна атака, че…. вижте как се заплете тая зъбла във влакното ми: 

От куките – само едната тройка се бе забила в тялото й, но при снимките се заби и още едно жило от другата кука, защото рибата не миряса – все подскоци и превъртания.

Направи ми впечатление, че щуката беше поизтъняла и явно с нейните дружки ги гонеше бесен глад, след размножителния сезон. След снимките и тази отплува обратно, като ми остави един „гоблен“ за разплитане… 🙂 

Поизгубих 5 минутки в разплитане, като накрая просто реших да си спестя време и да си подсиля линията – изрязах всичко и наново я превързах с флуорото. Общо 15 минути загуба, вместо да ловя риби, но каквото това. На следващото замятане забравих за тегобата. 🙂 

Този път щуката бе по-едра, а отново Perch-а бе в играта.

В опашната част на рибата забелязах белези от брачните танци на щуките. Определено рибите събираха сили след края на размножителния си период, който по принцип бе изтекал преди цели 10 дни – на 30-ти април в 24:00 часа. 

Понеже тази риба се очертаваше да бъде „най-голямата“ и последната ми за излета – я щракнах за разнообразие на метъра, след което пое при другите си озверели дружки.

Както казах, в началото на репортажа, прекрасно пролетно време за риболов, а това, че имах добра слука направи щуколова напълно ползотворен, за разлика от предните три излета. 

Perch-ът, в размер от 12 см, блесна някак си при този излет и убедително ми показа, че може да се разчита на него при евентуалните бъдещи излети, когато рибите са се пласирали в плитчините.

24-ти май – светъл празник за всички българи и ден, отреден отново за щуколов!
И този път се отправих към друг водоем от тип класически щукарник. Време беше за пети излет в рамките на месеца, посветен само и единствено на щуките. Пристигайки на язовира рано сутринта, новините за слука бяха отчайващи. Е, бил съм път – ще си пробвам и аз късмета. 🙂 Никога нищо не се знае.
През първите три часа, обаче, установявам, че щуките не са предразположени и са апатични – нямам удар на различни примамки, дори. Реших да сменя тактиката и да пробвам на максимална дистанция – в дълбокото със силикон. Какъв цвят, размер, форма и грамаж на главата обаче да подбера? Гледам кутията с примамките в слинг бега и избрах да заложа на Bait Breath TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра, с 12 грама глава и кука 4/0. Този шад ми показа, в предния ми излет, че може да се разчита на него при риболова на щуки в дълбокото. Е, бях хванал дребни щуки, но пък за сметка на това имаше количество.

Три подавания по-късно, както и предполагах, на максимална дистанция усетих удар и моменталически засякох! Ето, че тактиката ми сработи и гледах как към мен се задава първата щука за излета. 

На дължина рибата беше около 45 см. Пуснах я обратно (без видео) и продължих да настоявам.

В следващия един час имах още два удара – само на ТТ шада. Едната риба не успях да я зашия добре и се откачи, но втората беше в ръцете ми за снимка. Шадът…. бе зверски погълнат, което означаваше само едно – яростна атака, която естествено се усети на бланката на Sportex-a!

На дължина щуката беше между 50 и 60 сантиметра.

След тези три удара на щуки, почна пак обикаляне на местността и доста трудно изчоплих за снимка из плитчините още една щука, но на воблер – Salmo Perch 8.

Щракнах едно видео с пускане на рибата, колкото да не е без хич. На предните две риби така и не направих, но не е загуба.

Супер изненадващо, докато си туичих под водата из плитчините, имах още един много странен удар на Rapala Shadow Rap Shad! Показвайки слуката на повърхността, видях, че всъщност случайно съм уловил… водна змия! 😀 Доста я бях разярил и тове се познаваше по многото с-с-с-с-съскане. 

Откачих с кохера куките от тялото на змията и след това пуснах и тази твар да си отплува, като й щракнах още няколко снимчици в естесествената й среда. 🙂 

6 часа обикаляне и щуколоов ми стигат – време е да се прибирам обратно, че и път ме чака. 
Тази година целия май месец посветих на щуките. Общо взето началото на щуколова беше трудно – рибите бяха супер пасивни, след това нещата си дойдоха на място, но усилията, които положих в търсенето на рибите от брега не бяха никак малко. 
Чао щукарски май! Време е да отделя специално внимание на река Марица, защото от 1-ви юни откриваме риболова във всички водоеми намиращи се до 500 метра надморска височина. 🙂 

По традиция, от първи май погваме щуките!
През 2020 година чакахме цели 75 дни докато изтече забраната за риболов на зъбатите красавици, поради настъпилия им размножителен период. Началото на тази година беше необичайно топло и щуките навлезнаха в периода си на размножаване по-рано от обичайното. За съжаление нямаше изтегляне на забраната им за риболов, от страна на ИАРА, което според мен трябваше да се случи задължително. 
Отделно от това, ситуацията с COVID-19 се беше усложнила и през целия април месец не бях излизал на риболов и първата глътка свеж риболов ми дойде очаквано добре.

Винаги, по случай откриването на щуколова, си взимам по някоя друга „играчка“. В случая това беше един от любимите ми воблери на Rapala – Shadow Rap Shad в цвят FT. Много ги обичам огнените тигри! Точно този цвят ми беше на прицел да го заприходя към армията от другите разцветки, но до момента не беше наличен на нашия пазар.

Както споменах, необичайно топлото време, бе накарало полята много бързо да позеленеят и да се окичат с пъстрите багри на полските пролетни цветя.

През първата седмица от откриването успях да посетя 3 щукарника, като само на два имах слука, но тя беше много слаба. Рибите бяха супер апатични, скрити ниско долу край дъното и нямаше капка агресия в тях. На другия полюс бяха птиците и полските животинчета, които кипяха от енергия предвид началото на брачния им сезон.

Първата щука за новия сезон беше най-трудна! След почти четири часово обикаляне по брега на язовира, в момент, при който си казваш, че е време да напуснеш брега с мисли за това, че ти остава само хубавия пейзаж, чистия въздух и разходката, успях да излъжа нейно височество – щуката. Риболовът на язовира беше адски смотан и много хора напуснха бойното поле с наведена глава. Риболовът от лодка също бе изключително слаб – тук-там някой с по една-две риби или ударчета. 

Та къде е щуката? Време беше за втори излет. Имах една в раницата на Rapala, ама беше изкуствена. 🙂 Много добра и релистична е кожата на Salmo! Обаче и това не ми помогна в щуколова от брега.

Общо взето за излета имах две вдигнати риби с много упорство, но наблюдавайки от „първия ред“ атаките, щуките просто отблъскваха воблерите, вместо да ги атакуват. Все пак, не останх капо! Прибегнах до един фокус-мокус и…

…. на снимачната площадка се появи един Бас, който отнесе силиконовия червей на DUO, след 3-4 подавания. 

Моментът на изненадата, в който след няколко неуспешни часа на риболов, успявам да се измъкна от трудната ситуация, която клони към капо, е любимото ми върховно удоволствие! Рибата представлява мой нов личен рекорд за вида (с около 5-6 см повече), което ми доставя удовлетворение от излета, пред това, че щуките продължават да бъдат инатливи и да не искат да налитат на изкуствените примамки.

При следващата трета дестинация, през първата седмица на май, заложих на ново място. Бяхме с приятели за щуки, като всеки един от нас залагаше на различни примамки, за да установим и затвърдим дали тази майска апатия у щуките продължаваше да битува из водоемите в региона. 

В крайна сметка от трима човека само един успя да улови щука, с което затъврдихме общото мнение, че нейно височество е все още някак си по свой начин апатична към всичко. Е не всичко, защото на един Agarron се подлъга да атакува. 

Ами, честито на печелившите и наслука през оставащото време на годината, че новия сезон тръгна много слабо откъм щуки. 🙂 

През септмеври направих 3 тематични излета за щука на един нов (за мен) щукарник. Останах доста впечатлен от мощната популация на младоци. Така и не заковах някоя по-голяма от стандартната писалка, но затова пък броя им наистина бе впечатляващ. Още на първия излет улових 25 младока, за около 3 часа риболов…., а колко други се откачиха при ваденето. 🙂
Абсолютният фаворит сред воблерите ми бе Rapala Shadow Rap Shad. Такъв дразнител им бе, че ги изкарваше от укритията още с първите няколко придърпвания след приводняването. Първаночално им правех бърза снимка и ги връщах моментално обратно в гьола:

С напредване на времето и броя на уловените дребосъци беше безпредметно да снимам всички риби, защото бяха с идентични размери. Тази добра популация провокира в мен и моя приятел да разселим из други водоеми щукичките, които уловим, но при следващото идване.

В следващите два излета заловихме по-малко на брой щуки, спрямо първия път. Местата за риболов бяха и по-малко, защото се бе разчуло, че има доста щукички. В следващите два излета общо към 20-тина риби успяхме да преместим в други гьолове, като надяваме се в близко бъдеще да ги уловим отново. Само една малко по-едра от стандартното люпило позира пред обектива, ама глобално пак си беше дребничка. 🙂 Тук печелившия коз бе клатушка на Panther Martin, която много си я уважавам от няколко години и не излиза от кутията ми с примамки. Риболовът с нея на пропадане е отличен, като още при приводняването и последващото пропадане ударите на щуките моменатално се усещаха по бланката на Jig Master-а.

Другото интересно, освен стабилната популация от щукички бе, че при два от излетите имах слука на два пъти на блек басове с размери по около 30 см. И двата се подлъгаха на воблери тип миноу с дължина от 9 см и бесен туич. Досега такива риби бях улавял с доста по-малки размери. Единия бас налетя на Salmo Roach 9F – лимитирана серия от 2016 г. по случай 25 годишнината на Salmo. Воблер, който вече е труден за намиране и е с брутална реалистична кожа на бабушка. За съжаление баса изплю някак си воблера при ваденето и се откачи, без да се покаже за снимка.

Другия бесен бас налапа яростно Rapala Shadow Rap Shad-a. Мазна и тлъста риба, която се бори, докато не се показа на сушата.

Последни снимки на пришълецът, дошъл отвъд чуждоземни води и последва пускане. 🙂 Едрите щуки ги отложихме за някой „по-късен ден“. Надявам се да не са изловени.

Здравейте читатели на Spinning365.com!
Следващия материал, който ще ви представя е на щукарска тематика. Тази година имам много малко тематични излети за щука – нещо, което предните години не съм правил толкова слабо. 🙂
След страхотните ми пролетни излети на Марица и последвалото закриване на риболова отново там, търпеливо зачаках да падне забраната за риболов на щуки. По традиция откриването на щуколова в България стартира на 01.05. всяка година. Е, моето откриване се състоя доста по-късно през месеца – на 26.05.2019. Тогава с моят спининг другар – Мишо, се отправихме към любимите ни щукарници.
Още от разнни зори я подхванахме работата с щуколова, но за 3 часа упорство и претърсена старателно брегова ивица от над 2 километра имахме само по няколко удара на дребни щуки, които се брояха на пръстите на двете ни ръце. Аз лично имах два – на риби от порядъка на 30 см… пълен резил. За тези 3 часа не срещнахме нито една дебнеща риба край брега, както обикновено всеки път се случва или пък да видим подговане на щука. Вярно, че от година на година мястото се обезрибява поголовно от риболовците, които дори нямат честта и съвестта да спазват забраната за риболов през размножителния им период, но такова НЕимане не е било никога!!
Ще спомена, че на това място, на което ходим, редовни бракониерски мрежи не играят, но виждам как рибарската преса в последните 4 години доведе до унищожението на тази популация от щука, която за мен няма аналог в страната. През годините съм се нагледал на какво ли не там и масовото популяризиране на мястото (от определени риболовци с рекламна и комерсиална цел, показност и пишкомерене), доведе стотици гладни риболовци (най-вече практикуващи риболов от лодка), които с охота набождаха по минимум 6 щуки на човек от по 35-38 см – просто защото закона им позовлява да се прибират такива дребосъци до тегловната норма от 3 килограма на ден на рибловец. С времето едрите щуки бързо се разредиха, от същите „гладни“ рибари, което доведе до масовото прибиране и на дребосъка… Това е едно безумие за рибешко месо, което се надявам в скоро време да спре, след като се увеличи минимално допустимия размер за задържане на улов от щука! Е, за мен две мнения няма и точно тази преса и глад за рибешко месо, унищожи щукарския ни рай!
Трябваше да направим нещо и то спешно, за да избегнем щукарския резил с Мишо. Решихме, че най-добрия вариант е просто като сменим гьола. Към 10 часа бяхме на новото местенце и познайте какво – ами рибите бяха там, бяха спокойни и взимаха супер настървено. Веднага си проличава, кога в гьола няма месарска преса и кога има!! Всеки опитен спинингист знае, колко лесна за лъжене е щуката, така че няма да се впускам в други тези.

Рибите, които ловихме, бяха предимно дребосъци около и под нормата от 35 см. За около 1 час мятане аз направих над 10 броя, а моя приятел малко повече, като излъга и един крокодил, който обаче му се откачи. Rapala Shadow Rap, който е 11 см, изобщо не респектираше дребосъците и те охотно го атакуваха…, като тази например! 🙂

Излишно е да казвам, че до една бяха върнати обратно във водоема, но все пак ето едно-две клипчета с пускане:

Трябваше да звиша размера и обема на примамката, защото тия щукички не ме оставяха на мира. Погледът ми се спря на Storm Doom Bell Shad-O Shallow в цвят Organic Pike – дължина от 13 сантиметра и тегло от 36 грама! Един истински красавец за щуколов.

На второто подаване, пред папурите на отсрещния бряг, ме излепи моментално по-добра щука.

Щуката приближаваше 50-те сантиметра и ме мотивира да продължа с въпросния воблер на Storm!

Двадесет минути по-късно, след пускането на рибата, отново Storm-a ми донесе щука, малко по-малка от първата.

Един час динамичен риболов ни беше достатъчен да начешем крастата, след което се отправихме към града предоволни, че избегнахме и задаващия се резил – точно на откриването на щуколова… Пазете това, което имаме във водоемите ни, защото без рибите нашето хоби се обезмисля и започваме да въртим празни излети. Определено още дълги години ще има да гледаме как западняците ловят щуки по 5+ гол след гол – докато продължавате да прибирате всичко живо така ще бъде!!
По-здрави! 🙂

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂