Нищо расистко няма в заглавието! Иде реч за момента, в който става време за зимен риболов на бели риби. Големите язовири не са ми любимото място за риболов, още повече с лодка. Там е пълно с такива и се прескачаме един друг, всеки наднича в чуждото канче, навират се едни в други и т.н. С лодката обичам да се забия в някой затънтен малък гьол, предимно заблатени такива и си дърпам щукички. Дано но все ми се иска да и аз да вляза в големия язовир и да понаскубя малко рибки, вместо да чакам нещо случайно да закача от брега.

И така, стана време момчетата да ме заведят за риба. Иван и Жулиан бяха направили слаб щучи риболов предния ден, а днес ние вече пътувахме към близък язовир, известен с риболова на бели риби зимно време. Още с тръгването обръщам внимание на това, че не сме се подготвили особено добре с хапване и пийване, а предвид ранния час и по пътя едва ли ще намерим нещо отворено. Предвидливо спираме до местната баничарница, където Иван се погрижи пазача да бъде нахранен:

Взехме закуски за в колата, взехме и за в лодката и вече криволичихме по пътчетата до водоема. Предложих да започнем от едно заливче, в което преди години съм имал добра слука на костури, а баща ми там реши да сложи силикон стоящ с години в кутията му и за сефтето му взе че хвана бяла риба. Отвеждам ги до мястото, обаче там се е превърнало в поле. Едно голямо пасище, а язовира е някъде мнооого далеч от това място. Оглеждаме подходите и решаваме, че от друго място ще е спускането на лодката. В това време Иван вече беше намерил своя нов другар:

Може би става видно от снимките, но явно си бяхме избрали хладно местенце за риболов. Съвсем не беше като при тръгването ни. Сланата беше обгърнала всичко наоколо, а ние се радвахме, че се затопля до към -4 градуса по Целзий.

Местим се на друго място, на което преди време са имали достъп до водата. Там още с подминаването на къщите Иван даде знак на неговите приятели да идват към водата, тъй като ги чака угощение:

Не знам дали обича толкова животните, за 7 години в училище не ми е правил такова впечатление. Днес може би им се радваше, защото бяха жизнени, енергични, имаха апетит. Нещо което той не можеше да си позволи, тъй като не беше лягал след рожден ден и единственото нещо което му се искаше сега беше да умре и да се спаси от мъките. Въпреки всичко успя да събере сили и да се метна на лодката, където нааай-после вече започна риболова. Първото място на което спряхме беше това, на което преди време са имали добри резултати с бели риби. Дълбочината беше около 8 метра, а аз си харесах по-плитък участък, от който влизах в по-дълбокото. Първа риба костур, на който те много се изненадаха, тъй като до сега не бяха хващали.

Успеха дойде след смяна на примамката с по-малка такава. Първо разучих терена с 12 грамова глава и 12 см тяло. Смених цвета и размера и започна скубането на риби.

Втора риба – въпросната бяла, за която сме дошли. Разписах още няколко костура на това място и кълванетата спряха. Иван беше успял да излъже един костур на 12 сантиметра Fiiish. Обиколихме наоколо и нищо повече.

Започнахме да се движим близо до брега, търсейки подходящо място. Спряхме близо до едно заливче, от което на сушата включваше сухо дере. Още с първото подаване на силикона имах кълване, което не реализирах. При втория опит излезе малка бяла рибка, закачена под долната челюст.

Трета риба изпуснах на това място и решихме да не му настояваме повече, предвид че и момчетата нямаха пипане. Прекосихме големите дълбочини и пред един полуостров спряхме спряхме на дълбочина от около 5 метра. Бях сменил силикона и нямах резултати, същото беше и при останалите. Върнах се пак към синия Fiiish Black Minnow 9 cm, 10g и още с първата проводла излъгах дребен костур.

През това време се бяхме чули с Мариан, който идваше с неговата лодка към нас. Разменихме няколко приказки, поразгледахме си такъмите и той още недовършил изречението си „Някой няма да ли да хване нещо“ и въдицата ми се сгъна, като излезе още една бяла рибка.

Жулиан хвана и приличен костур на омразния му цвят Kaki Gliter на Fiiish номер 2.

Вече следобядно се преместихме към местата, от които исках да започнем сутринта. Неприятно за мен място, тъй като дълбочината под лодката беше 18 метра, а на стръмния бряг рязко се увеличаваше. По пътя в колата бях отарашил на Жулиан жабката на колата и си бях наресал 25 грамова глава Fiiish, която знам че не използва. Предложих му замяна за по-лека и взех неговата с амбицията да я ползвам за големи дълбочини. Най-тежката която имах беше 13 грамова и това ми бе крайне недостатъчно. Избрах ярък цвят (зелено и оранжево) и започнах с пробите. 3 кълванета имах под лодката, като само при третото успях да я закача. Беше хубава бяла риба, която така и не успях да извадя. Сложих  4,5 инчова Awaruna на Pontoon 21 с доооста тежка по моите разбирания глава (20 грама), като бях сложил и допълнителна тройка. Доста облавяне, докато накрая нещо ми клъвне – дребна бяла, която след снимките замина да расте във водата. Преди да я пусна я огледах и ми направи впечатление наличието на паразити по главата. Ясен признак, че рибите вече са на дъното. Не знам каква е температурата на водата там, но на повърхността беше 11 градуса.

Жулиан сложи край на риболова в тази точка с хубава бяла риба, уловена на ръчно правен главиняр. Снимки няма, тъй като я изпусна в лодката при опит за такава, за малко да скочи зад борда заедно с телефона му и…в крайна сметка най-класната риба остана не заснета.

Отсрещния бряг беше по-полегат и пак имаше дере което го разделя. Отправихме се натам, където имах кълванета от бяла риба на 12 сантиметров Fiiish с 12 грама глава. Смених с вече доказания син цвят, но риби не последваха. При едно от преместванита дребния силикон в цвят каки остана във водата и успя да се закачи. Едно тръсване с въдицата и се отскубна от камъните, след което последва удар. Беше щука, която ми нагриза силикона. Упорствахме на това място с няколко примамки, но така и не успяхме да я излъжем отново.

Акумулатора на електрическия двигател още от сутринта даваше признаци, че не е добре зареден. Предвид и насрещния вятър, както и наближаващото смрачаване решихме по-отрано да се запътим към колата и да направим една проба на сутрешната успешна точка. Още с пристигането Жулиан ковна дребна бяла, а по-късно иван се отчете с трофеен костур, който беше и завършека на няшия риболов. Него успя да излъже на ръчно изработен силикон, дело на местен майстор.

По мои спомени, видимият до най-дълбоко под водата цвят е синия. Това беше и причината да заложа на него още от сутринта. Водата беше сравнително мътна, а осветеността слаба. Интересно беше, че момчетата също пробваха синия цвят на други марки и модели, но нямаха резултат. Аз също дадох шанс на любим син силикон с брокат, извадил ми няколко хубави щуки, бели риби и кефал, но нямаше кълване. Вечерта пробвах на по-ярки, като именно на такива бяха рибите преди мръкване.

Взема да ми харесва този риболов и още другата седмица мисля да се пробвам отново. Единствен минус на този излет беше такъма с който ми се наложи да ловя. Имам навика (смятан от мен до скоро за добър) след всеки риболов да прибирам въдицата в калъф и тубус, а макарата в неопренов/платнян калъф и после в кутията. Преди всеки риболов връзвам на ново и окомплектовам въдицата. Това навярно е довело до трудното съхнене на влакното и най-вероятно е започнало да гние по-бързо. От известно време имам странни късания при вадене на риби с лайт такъма. При едно от последните заминаха 15-тина метра и сега ловя с влакното, което е било по-долу на шпулата. Направил съм си поръчката на новото и по-дебело, че това 0.6 ми идва тъничко. Днес ловях с щукарската въдица – модел S802M на Tailwalk Dageki и доста дебело влакно за този вид риболов в размер 1.5. От една страна може би е било за добре, тъй като според мен дебелото влакно озволява по-бавното потъване на примаката, което от своя страна е по-естествено и примамливо за рибата, спрямо подмятането като камък по дъното. Следващия път с лайт такъмите мисля ще ми е по-весело.

Save

Save