Дъждовният риболов или как изгоряха бракониерите

Днес щяхме да ловим от брега набързо. Това беше нашия план със Жулиан, но беше коригиран след намесата на Миленко. Той беше решил да ходи на същия водоем, но с новия си каяк. Аз повече от месец се каня за съвместен риболов с него и така и не се уцелихме. Това наложи и да преосмислим нещата, а именно да отидем и ние с лодката. Габровският майстор на силикона уж бил проучил прогнозите и нямало да ни вали – нещо което синоптиците обещаваха от седмица. Тръгваме ние в 6:30 при лек ръмеж, с надеждата оттатък планината да е по-добре. Взимаме по една баничка за закуска и бързаме да хванем развиделяването.

Стигаме ние на брега на язовира и виждаме в далечината наш Миленко да маха с греблото, отдалечавайки се в мъглата. Уж бързо, ама не съвсем, пускаме нашата лодка по петите му. Успяхме да го намерим къде се е позиционирал, както и да сменим малко опит и примамки.

Всичките лодки бяха групирани в един участък на язовира, като диаметъра на кръга който замеряха със силикони не беше повече от 100 метра. Хвърляха върху пасаж от риба, който бе групиран над една подводна издатина на 12 метра дълбочина. От дъното до 5-тия метър всичко бе застлано от мирна риба, като нямам идея каква и с какви размери е била. Махнахме се от там, за да не си пречим едни на други, както и да не ставаме свидетели на месарските изпълнения на „колегите“.

Първото бебе ме взе на вчера закупения силикон FOX с нова за мен форма джиг глава. Изглеждаше добра риба, но странните придърпвания ми подсказаха, че тази риба не е с примамка в устата, а някъде по нея. За жалост бях прав, а рибата съвсем не беше класна, но все пак напълно достатъчна да ни зарадва в мразовитото утро.

Вече си бяхме харесали това местенце и хич не ми се вдигаше котвата. Дъжда не спираше да вали, ние естествено не се бяхме подготвили с подходящи за това дрехи. По някое време се сетих, че имам дъждобран. Е оказа се, че след толкова години ежедневно носене в чантата, вече бях решил че не ми трябва (предвид че никога не го бях слагал) и се оказа че точно когато ми трябва наистина него го няма.

На поредното замятане със според мен подходящия силикон имах хубав удар, след което и възможност да си пробвам новия грипер. Останах доволен от него, както и от рибата която ми извади силиконовата Awaruna.

Скоро колега ме беше питал за външните паразити именно заради което направих следната снимка:

Не обичам да ловя с едни и същи примамки. Почти винаги след уловена риба сменям примамката. Така направих и този път, като още с третото подаване на силикона имах удар при пропадането, който обаче не успях да реализирам заради отворената шпула и блеенето наоколо. 12 грамовата глава тупна на дъното и още с втория оборот на макарата ме взема поредната бяла. Този път силикона беше 12 сантиметровия Fiiish в цвят каки. Рибата беше ковната на върха на човката, но нямаше мърдане. Моя нов помощник отново имаше работа – зеления грипер извади поредната си риба. Жужака се оказа прав, че кеп не ни трябва (а бяхме единствената лодка без такъв).

Малко след 11 часа преди обяд вече се бяхме намръзнали достатъчно, аз бях уловил желаните риби и взехме решението да се прибираме у дома. Мен ме чака път до о. Тасос след няколко часа, двамата не бяхме спали добре предната нощ, млади татковци сме и задачите ни чакаха вкъщи.

Тъкмо решили че риболовът е приключил, се оказа че не е точно така. На брега ни чакаха 3ма души държащи се подозрително. Слизаме ние и се оказва, че има съвместна проверка на ИАРА и ЦРОО. Погледнаха ни документите, сменихме 2-3 приказки и се изпратихме по живо по здраво. Ние нямахме от какво да се притесняваме, за разлика от месарчетата които оставихме да продължат с риболова. Един от тях е заловен с 9 риби, сред които и маломерни. Съставен му е акт на стойност 900 лева. Друг бракониер уж отивал за документи, метнал се в лодката и отпрашил с незаконния улов. За това негово деяние закона предвижда 2000 лева глоба, която вече му е написана и чака да бъде връчена. Нарушителя е известен. Скоро очаквам и снимки от проверката, които ще приложа тук.

Ето и кадрите за които споменах. Това са 9-те задържани риби, 6 от които са под 45-те изискуеми от закона сантиметри. На нарушителя е съставен акт който ще бъде в размер от 600 до 900 лева.

Това е автомобилът от чийто колесар е избягал другия нарушител. При него е имало голямо количество маломерна риба, от която навярно се е отървал накъде във водоема или скрил на сушата. Каквото и да е сторил с улова не е важно, тъй като там глобата е малка. Сега заради бягството от служебно лице, което се е легитимирало той ще получи акт в размер от 1000 до 2000 лева.

 

Знам, че месарската снимка е грозна, но тя е част от реалността по родните водоеми. Докато едни зарибяваме с лични средства, пускаме уловените от нас трофейни риби, то други обезрибяват същите тези райски местенца по много грозен, долен и публичен начин. Даже не се крият от хорските погледи. Изключително изненадан съм от проверката, както и щастлив, че най-после има опарили се. Дано е обица на ухото и за останалите рибари. Заслужава ли си 40 сантиметрова риба да я плащаш по 100 лева бройката?! Утре какво ще лови твоето дете? Аз за себе си имам отговор, дано съвпада с твоя!