Месец: февруари 2018

Седми февруари, рано сутринта пътувах към южна България. С добър приятел се разбрахме че в този ден ще направим един излет за пъстърви, а избраната речна дестинация беше точно там. След срещата ни към 08:30ч, малко след това бяхме екипирани и готови за риболов. За първа риболовна спирка избрахме участък в долното течение на реката. Точно преди да започнем да облавяме, бяхме информирани от местен човек, че нивото на реката ще бъде намалено до минимум, поради извършващи се ремонти дейности на ВЕЦ , по-нагоре по течението и.
През първите минути не се случи нищо интересно, развъртяхме различни по вид и размер примамки. Видимо нивото на водата спадаше. Моят приятел сложи Fiiish Power Tail 64mm и заметна няколко пъти вблизост до мен, докато аз настоявах на плитко газещ воблер. Спокойна осбстановка, обсъждахме новият модел на Пауър Тейла, когато само видях засечката на колегата, якото сгъване на въдицата и аванса запя. Ясно си личеше че рибата е хубава. Ударът беше на голяма дистанция и първоначално рибата направи няколко високи скока, но Танер успя да я успокои, докара я до брега,насочи я към кепа, а аз я гребнах. Направих няколко бързи снимки на красивата пъстърва.

След фотосите рибата отплува в отлично здраве 🙂

Успешен начин на водене бепе пускане на Пауър Тейла до дъното, отлепяне с върха на въдицата и оставяне да пропадне отново до дъното. Точно в пробадането го удари и рибата. Аз наскоро по същият начин, улових хубава американка точно по този начин.

Нивото на на реката удари минимума. Появиха се островчета, течението беше много слабо, дълбочина нямаше почти никъде в участъка където се намирахме. Въпреки това понастоявахме, но рибите се бяха покрили.
Сменихме мястото. Облавяхме голям завирен участък. Двамата имахме по едно нереализирано кълване, а третия риболовец от нашата група си доведе риба до него, но тя се откачи. Обикаляхме по брега, когато стигнахме място което изглеждаше по-щукарско от колкото пъстърваджийско. Поради голямата дълбочина закачих на линията Fiiish Black Minnow №2 с идеята да направя няколко проводки по дъното . В коритото на реката срещу нас беше пълно със залети дървета. Предпазливо заметнах няколко пъти, докато не направих перфектният каст- точно пред дърветата. Няколко къси оборота на макарата с паузички между тях. На по дългата пауза, усетих леко натежаване на линията, засякох и в първият момент си помислих че съм закачил в някой клон. Да ама не, прибирах „клона“ към мен, а той оживя, по мощните тласъци разбрах че съм хванал точно това което искам. Достигайки брега, щуката направи бърз рън към потопено дърво на няколко метра от брега на който се намирах, но бързо я обърнах към мен и след секудни Танер я гребна с кепа. Доказалата се въдица Tailwalk Backhoo Rise, не даде задна и за пореден път се справи отлично с едър хищник.

Хубаво е когато има кой да ти направи баш яките снимки за спомен 🙂

Разбира се рибата си отплува в отлично здраве 🙂

Разходихме се още по-нагоре по реката, но нещата не бяха по-различни от маловодие. Връщайки се към първите обловени места за деня, се отбихме до място, където в реката се вливаше един канал. Перспективно за успех, но слука нямаше. Поради добрия дебит на вода от него, от централата по-надолу по течението бяха врътнали кранчето и горе долу реката след нея си приличаше на река. Понастоявахме още около час, като имахме по 2 плахи кълванета на пъстърви, може би рязката промяна на водния стълб им влияеше зле и не атакуваха стръвно примамките.
Излета го записахме в графа успешни и дано следващия път случим нормални условия за провеждане на един по-успешен риболов 🙂

Oткакто се запалих по пъстървовия риболов, си имам традиция да откривам в първият позволен ден за риболов на пъстрите рибки. Тази година както и предходната, избраната от мен река за риболов беше Панега. За сравнение с миналата година, тази температурите бяха по-благоприятни. По спомен през 2017, сутринта минусите бяха около 15.
Започнах да облавям от началото на реката, като след смяна на няколко примамки на място за ловене, се спусках надолу по течението. Преди да излезе слънцето вдигнах две не лоши рибки, но не атакуваха воблерите.
Първите слънчеви лъчи грейнаха, а с тях дойде и първата пъстървичка за 2018-та година.
След един два удара, как се извъртя не разбрах, но се закачи не където трябва. На същото воблерче малко по-късно отново се закачи един мъник.
Доста дълго време след този улов, не се случи нищо интересно.
Няколко километра надолу по течението стигнах до място на което не бях стъпвал до сега. Хареса ми много и му отделих повече време, защото просто изглеждаше прекрасно.

Поизвъртях плитки и дълбоки воблери, няколко клатушки и въртелжеки, но без успех. Явно рибите не искаха да се качат до работната дълбочина на примамките които им развъртях и последният ми коз беше да пусна нещо близко до дъното. Дълбочината на вирчето беше голяма, а течението силно. Сложих 12 грамов Fiiish Power Tail 44mm за да може по-бързо да стигне до дъното, без да го отнася силното течение. Заметнах в началото на вирчето където дълбочината беше малка, но с няколко придръпвания примамкaтата стигна в най-дълбокия участък. Направих няколко къси повдигания и оставях пауър тейла да тупва дъното. При поредното повдигане директно ме отнесе ето тази красавица…или този красавец 🙂

Надявах се и на други риби от този вир, но си останах само с тази. След като бях обловил избраните от мен участъци, някои от тях ги повторих. Този път слуката ме споходи на клатушка.

А за финал на излета, една американка ме изненада с удар точно пред мен, но бързо успя да се откачи. Така завърши първия излет за пъстърви за 2018.
Пъстървовата треска ме бе ударила здраво и в събота след работа реших да се разходя до една рекичка, бедна на рибна популация. През март 2016 бях пуснал 200 броя малки пъстърви. Досега от над 10-15 ходения успех не съм имал, в този ден не очаквах такъв. Подходих леко небрежно, като първите пъти замятах от една височина но след като видях че имах подгонване, а после и кълване веднага подходих сериозно. Слязох максимално близко до вода.

Отново имах кълване, последва смяна на воблера и на следващото подаване реализирах първата ми уловена рибка по тези места.

Скромна на размер, но донесе много радост. След още няколко проводки смених вирчето. На следващото отново радост. Имах две кълванета. Въпреки че рибките не се закачиха, бях щастлив защото в реката се виждаше че има живот. Разходих се и до друго местенце на което отново заложих на воблерчето с което хванах рибките.

Там също имах слука.

Водата беше ледена от топящите се снегове в планината. За да задържа максимално воблера във водата и да набере дълбочина заставах в горната част на вирчетата. Навивах много бавно, а течението помагаше воблера да играе добре. Рибките посягаха след леки туичвания. Малко по-късно хванах трета рибка, която беше и последна за деня. Пътървичките си плуват в отлично здраве и се надявам за нови срещи с тях след време.