Месец: април 2018

Най-накрая открих пъстървовия риболов с ловене и улавяне. От последните няколко ходения ми останаха само разходките, стотици километри преходи (десетки от които по черни пътища по билото на Стара планина), както и красиви гледки. В някои от случаите дори не стигах до ваденето на въдицата от багажника, въпреки че бях тръгнал целенасочено за риба.

В крайна сметка дойде момента, в който реших да отида наистина за риба, като отделя повече време за риболова, пък и най-накрая да докосна някоя петниста. Свърших със задачките за деня и след обяд вече бях на път към рекичка, на която бях ходил веднъж за откриването преди година и бях хванал една малка рибка. Стигнах там малко след 16 часа, а бариерата ме посрещна заключена (по нашия край покрай повечето рекички има и черни пътища, които са с ограничен достъп, тъй като водят в дивечовъдни стопанства, резервати, природни и национални паркове). Бях се разминал с две коли на горското, ама от къде да знам че ще стане така. Не че е болка за умиране, но е 2 километра преди мястото от което искам да започна риболова. Човека охраняващ обект на близо нямал ключ. Изчаквам да спре дъжда и се появява друг човек със съмнителна кола (очукана без регистрационни табели) и се оказва също работещ наблизо. Той имал ключ и можел да ми отключи. Предлага даже да ме закара, тъй като моята кола не била много подходяща за там. Казвам му, че ще се оправя, само да се разберем за отключването после, тъй като не можел да остави бариерата апачик (туй какво значи си намерете в гугъл). Решава, че ще идва с мен, имало къде да остане горе. По пътя с моята кола нагоре 3-4 пъти споменава, че много му е жал за колата ми и че я мъча така. То пък пътя си беше чуден, даже през повечето време карах на 2-ра предавка. Стигам мястото и му казвам, че ще се бавя поне към 2 часа…щял да ме изчака.
И така…най-после започвам прословутия риболов и след няма и 5 минути на вода вече съм с риба в ръка:

Успешния воблер е не до там любимия ми Lucky Craft Pointer 48, който обаче използвам за по-дълбоките вирове. След малко още една рибка ми извади:

Газейки с гащеризона и клечайки във водата за снимки, усещам че тя хич не е толкова топла, колкото си мисля. Бърза справка установява, че нейната температура е около 11-12 градуса по Целзий:

Имах подгонвания и празни удари на воблерите и реших да пробвам и с блесна. Не обичам да ги използвам, но понякога прибягвам и до тях:

Красива рекичка и притоци, но в плитките участъци ми ставаше горещо с неопреновия гащеризон.

Изкопчвам още рибки на блеснички, когато ми се откачат на воблери или имам само подгонвания. Успехи имах на Mepps, Mosca и Caperlan.

Писна ми от блесните, а и по течението трудно се водят и профучават като куршуми в бързеите. Сложих любимия си за малки рекички Lucky Craft Humpback Minnow 50SP, като имах хванати по няколко риби на всичките си налични цветове.

Единствената примамка която не ми беше извадила риба беше някой от воблерите на Vankocraft. До сега нямах хваната пъстърва на тях, а днес имах мнооого откачени. След малко размисли и консултация с воблеростроителя, стигнах до следния извод- куките са дебели, тъй като са предвидени за по-сериозни риби, а не моите дребосъци. Бесните пъстървички често не налапват примамката, а само я удрят или хапят странично. Ще следва подмяна, като ще пробвам с единични куки като за начало. Само за да хвана с такъв воблер се наложи да половя до по-късно. Стигнах и до мястото, от което на горе не бива да се качвам и както се казва „гол в последната минута„!

Най-красивата, а и голяма риба хванах на Ванков воблер. Вече знам и защо на някои снимки фигурират примамки в устите на риболовците, нещо за което се бях чудил доста време.

Стана време за тръгване. Мислейки си че съм прекрачил 2-та часа риболов и че съм стигнал до към 3 часово излет, се оказа че всъщност са цели 4 часа! За това време имах среща с около 30-тина рибета. Имаше една голяма, тя естествено беше от изтърваните, както става винаги 😀 Бързайки по пътя към колата се чудя какво ли ме чака и дали ме чака. Мислех си, че ще ми е оставил бележка с телефонния си номер човечеца, за да му се обадя като сляза в селото, за да ми отворибариерата. Оказа се, че явно писнало му да кибичи е тръгнал пеш надолу, като по пътя е разчистил падналите камъни, взел си е колата и се е върнал при моята очаквайки ме на уреченото място. Изпровождайки ме до асфалта и отваряйки бариерата вече виждайки се един друг ми казва „някой май трябва да почерпи“. Не знаеше, че аз вече се бях приготвил с едни пари в ръката. Каза че се шегува и не ги взе, но аз му ги пъхнах в джоба. Взех му телефонния номер и при следващ риболов там ще му занеса армаган на тоз добър човечец, който така безмилостно изтормозих…ама аз си го бях предупредил какво очаквам да стане де, той настояваше че нямало проблем и имало къде да полегне докато се върна 😀

Здравейте колеги и приятели,

Трудно се пише безпристрастно за любимата си въдица , която вече 2 -ра година малтретирам без всякакъв свян. Но, е време да си кажа впечатленията за може би най-универсалното нещо което съм докосвал , за парите си 🙂
А, те никак не са много и смело мога да заявя ,че в този ценови клас трудно може да се намери нещо конкуриращо го.
Дължини и тестове дал господ , но аз ще представя моя фаворит , а именно моделът S722 M с дължина 2,20 м и тест по примамки 3.5 – 24 грама
Въдица като въдица , си казват повечето хора и ще са прави , но не и този път 🙂
Какво ме грабна още при първите тестове ?
Ами първо изключително стегнатата бланка , която в началото ми се стори ненужно хвърда и нереагираща на никакви тръскания или други магазинни приоми за тестване на въдица. И това чувствo безвъзвратно си замина когато поставих макара около 250 грама и заметнах Fiiish Black Minnow с 10 грама глава и… примамката отлетя към хоризонта и просто забрави да падне 🙂 Не , не съм скъсал при хвърлянето , просто кастингът на тази ЕКСТРА , ЕКСТРА ФАСТ въдица надминава всякакви очаквания за далекобойност и точност на замятането. Тук е мястото да споменем ,че макар да не се препоръчва, въдицата може да се натоварва с примамки до около 30 грама при изхвърляне , а ако разграничим воблерите от силикона , то максимално съм я натоварвал и със 12 см силикон и 26 грама глава , което сумарно отива близко до 40 те грама , което си е 50 % отгоре.
За горната граница разбрахме , но как се справя с тези минималистични 3.5 грама?
Тук с много условности можем да кажем ,че е близко до написаното , но имайки в предвид твърдостта си няма как да окачваме чудеса например с 3 грама глава и 3 см силиконче , но пък 3 см воблер тип кранк се усеща все едно ,че се изтегля на ръка. 🙂
Ако трябва да определим диапазони на комфорт и долна и горна граница ,то можем да приложим следната таблица.

тип примамки	долна граница	комфорт	горна граница
Воблер „minnow“	5	8-20	28 -30
Воблер „Crank“	3	6-22	22-26
Въртяща блесна	4	6-18	22 – 36
Клатушка	6	8-26	30-35
повърхностни	6	8-20	24 -30
силикон	5	8-24	26- 35

Тези цифри са определени от близо две годишният ми опит с тази въдица като с нея съм риболовствал в 90 % от времето си прекарано на и до вода.
Друго което ми направи впечатление при първият ми досег с нея е късата дръжка , което за мен е изключително предимство при риболов както от брега така и от лодка , в моят случай с каяк. С дължина от едва 320 мм тази страхотна въдица ви оставя достатъчно работна дължина за един изключително комфортен риболов на всякакъв вид хищници и ето тук идва универсалността и. С нея може да си цъкате костурчета и да сте сигурни ,че ако ви удари баба щука или голяма бяла риба ще сте подготвени. Можете да ловите кефали по река и да знаете ,че може да се сборите и с голям распер или среден сом 🙂
А, усещането от борбата е истинското предимство на тази въдица и няма как да се пресъздаде с думи. Хванал съм десетки риби от почти всички видове хищници обитаващи нашите геогравски ширини с тази въдица и удоволствието да се хване дори 300 грамова рибка е страхотно. Тази бланка предава толкова добре борбата на рибата ,че ни се иска тя да е колкото се може по-дълга.
Сега за риболовът с нея.
Аз още след първият ми риболов от брега на силикон преди близо година и половина се влюбих в нея и тя стана мое основно универсално оръжие.
След като я дадох за тест на един приятел каякар при риболов на бели риби и след като хвана две на бързо , той отказа да ми я върне до края на излета и само след броени дни се сдоби с такава и тя вече е неговата основна въдица.
Друг колега се сдоби отново с такава и след инциден при , който въдицата полегна на 19 м дълбочина на дъното на язовира отново си взе такава – просто тази пръчка води до пристрастяване 🙂
Мога да дам още стотици примери , но нищо не може да се сравни с това сами да усетите страхотните качества на тази изключителна пръчка , която ще промени из основи усещането ви за риболова.
Аз с нея преборих най-големият си трофей до момента – прекрасна бяла риба с тегло малко под 6 килограма – пръчката се представи страхотно и ми остави незабравим спомен от борбата.