***зарибяването и писането на текста се извърши в началото на месец септември***
За да хванеш, трябва и да пуснеш! Или как зарибихме с Балканска пъстърва.
От много време си говорим, как ще зарибим някой гьол с щука и ще си ловим трофеите на закътано местенце. Годините се нижат, а ни все така никак не я вършим таз работа…а иначе с купуване на водоем бяхме започнали плана. В крайна сметка се насочихме към пъстървовия риболов и разпространение. Взе да ни писва от опoсканите реки и имахме идея да зарибим наше си мqсто. Преди 10 дена събрах четата и казах, че имам река с подходящи условия – 16 градуса вода за края на август, липса на други риби (с изключение на някое дребно кефалче, мренка и лещанка), липса на рибари, населени места и т.н. Рекох им „давайте да даваме“, па взехме че я свършихме!
Днес беше деня, в който отидохме за скъпоценния чувал. Пътьом се отбихме до язовир Батак, където още с пропадането на първата проводка ме взе костур. Започнахме добре риболова, с много кълванета, аз вадих и риби, докато Живко повече гледаше. По-късно ме догони с няколко щуки и костури.
Всичко приключи малко преди 10 часа, но ние час и половина настоявахме за последна риба. Както и да е, с малко закъснение тръгнахме към развъдника, където вече ни чакаха повече от час. Натоварихме рибата, като изчаквайки да видим дали всичко е наред с чувала имахме време да разгледаме целия процес на развъждането. Е…това което и видяхме от пътя спираше дъха, за това няма да се пробвам да описвам видяното и почувстваното след разходката вътре.
Газ на обратно, бързо темпериране, тъй като реката и водата с рибките бяха със сходна температура и закрачихме из драките, където сипвахме по някоя шепа петнисти.
И така…чакаме новия сезон, с надежда да има риболов, а след време и поколение. Е..междувременно на пролет ще пуснем още някое друго чувалче.
***а ето е резултата днес, няколко месеца по-късно***
Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.
Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.
Трета проводка и втора риба:
Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.
Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.
Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀
Единствените интересни неща които видях бяха:
Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.
Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там. По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.
На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:
Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.
Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.
Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.