И така.. дойде време за 3 -те сътезателни дни.
Като за първо участие в подобно голямо мероприятие имаше предстартова треска , но  не и напрежение или някакво свръх навиване. Просто искахме да се смесим с хората и да видим как ловят професионалистите , как се отнасят към състезанието , как подхождат към тези мероприятия и изобщо какво се случва на такова голямо европейско състезание.
И така.. стартирахме в петък сутринта и веднага се насочихме към разузнаване на терена и опит да разберем какво иска пустата му риба. А , места за разузнаване имаше толкова много , от потопеният асвалтов път , през цял пътен мост с колоните във водата , до каменисти брегове влизащи отвесно във водата и остров целият покрит със шавар. 
Абе водоем приказка както се казва.

Влизаме ние на бургия с каяците на бегом отиваме към местата харесани при разузнаването от брега и… риба бол , ври ,  пълно е , направо пръска и… ама не е наща риба 🙁 . И като се започна едно лудо обикаляне , маркиране на точки изследователска дейност съчетана с лудо мятане и няма дори цък.
А, местата уникални сонарите пълни с риба обаче между 2 и 5 -ти метър – нищо долу – нищо горе 🙁
Ами сега какво правим ? Чували сме ,че западняците се пускат с каяка по вятъра и с големи силикони на дроп шот облавят точно определени дълбочини. Викаме си тея са ги смазали , но както се оказа на края на деня никой , ама никой нямаше риба , дори удари нямаше. Уж имало хваната една 22 см бяла рибка , но по-скоро това остана като слух.
Ужас без край – рибата явно беше там , но какво ставаше с водоема? 
Може пък да е било само крив ден и се надявахме на другия ден да започнем да хвашаме и риби .
Е , денят на старта дойде и след ставане в 4 сутринта  и трескава подготовка защото се започваше с 30 мин по-рано от предвиденото по програма започна първото ни каякарско участие в едно толкова голямо мероприятие. 

И след първоначалният спринт твърдо решени да хванем някаква риба се разхвърляхме из водоема и .. Ами няма и няма риба само един ясно изразен термо клин на 5 -тя метър и всички риби над него , но не ядът. Какво ли не изхвърлих – то не бяха силикони , воблери плитко и дълбоко газещи , то не бяха клатуни , цикади и какво ли още не и – няма и няма.
А, слънцето започна да препича супер здраво и умората от цяла седмица на палатка започна да си казва своята дума , но все пак сме на състезание и се напънах на макс и.. ами няма и то не само при мен нямаше , но и при БГ тиима нямаше , както се оказа в края на деня има само една единствена заблудена щука 66 см и няколко канални сомчета дето не влизат в класиранети и.. ами толкова за цели над 40 каяка и то все добри спинингисти качени на тях. 
При разговори с колеги освен някой и друг празен удар – нищо ама едно голямо нищо и за това езеро Груза беше набързо прекръстено в Dead Leak 🙂 
Но , ако погледнем от добрата страна аз в този ден бях 2-ри в класирането 🙂
Верно заедно с още 42 ма каякари , но 2 -ри 🙂 
Бъзиках се ,че дай боже и на другия ден да задържа позицията – пък то гледай съдбата какви шеги си прави.
Следобед след като дремнахме малко се раздадохме здраво на масата – все пак беше последна вечер от нашата епопея в Сърбия – на следващият ден след състезанието ще трябваше да пътуваме на обратно. 
Ставането в неделя сутрин в 4  беше… изненадващо 🙂 
След пиянската вечер се оказа ,че ключовете за буса , с който дойдохме мистериозно са изчезнали и ако не ги намерихме нямаше никакъв шанс да се приберем 🙂 
Започна бясно претърсване в тъмницата  което все пак се увенча с успех  , но такова бързо разсънване не бях правил до сега. 
Нямаше време дори да хапнем нещо и се отправихме към старта.
Там ни чакаше притесненият домакин , който обясни ,че сме уцелили най-лошият момент – адски толко време , пълнолуние и изригване на метан от дъното – като се замисля верно цялата повърхност беше пълна с балончета и явно на дъното оцъстваше кислорода и рибата беше избягала от там. Обясни къде да търсим рибата и с явната надежда да ни покаже ,че ние грешим беше извикал лодка на негов приятел , който имаше за цел да хване риби – защото ние така и не вярвахме ,че такива в това езеро съществуват.
И той хвана няколко страхотни риби всички над 80 см.. но на рибе 🙂

Аз и Ники решихме да се движим заедно и да облавяме плитчините , но в предвид това , че бяхме спали малко над 3 часа предната вечер бързо окапахме и просто се скрихме на сянка защото слънцето адски напичаше и направо ми стана лошо. 
И тъкмо решихме да видим де се е скрил СМУДЖахидина Петър Янев като на Никито телефона звънна и с треперещ глас същият г-н Янев с треперещ глас каза ,че е хванал 53 см бяла риба в най-непрепективния и реално пропускан от всички супер мътен и плитък залив точно срещу стартовата площадка. 

Набихме як рън на педалите и само след 15 тина минути бяхме при него като очаквахме поне малко да се е успокоил , но той още направо летеше в облаците и беше много трудно да ни обясни кво става 🙂  Но , все пак успя да ни покаже ,че лодката с местни рибари беше хванала 4 бели риби като последната на 4 педи… 
И тогава се светнах ,че всъщност термо клин няма защото цялото място беше с дълбочина 2.2 – 3.5 метра пълно с неравности и през определено време на сонара влизаха риби… 
Ами ако това беше мястото пълно с кислород където рибите идваха просто да ядът и след това се прибираха в дълбокото. Това беше един шанс , който не беше за изпускане и без да се закотвям реших да облавям района и да си търся късмета. 
Реших да заложа на ровов fiiish black minnow 2 с глава 8 грама. Все пак дъното не беше каменисто и трябваше да имам поне някакво усещане за това къде е линията , а като не си се закотвил винаги имаш едно движение което убива чувствителността. 
Малко след като започнах лодката със местните си тръгна и като се заговорихме разбрахме ,че всъщност сърбите ловят точно толкова колкото им е необходимо и.. си тръгват от водоема. Искам да си представя наша лодка която за няколко часа е хванала 2 бели по 2 кила , една 3 и една над 6 да си тръгне щото им стига рибата за двама човека… 
Отново се разпръснахме , но този път на по-малко разстояние и започнахме да облавяме района когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и дагекито моментално реагира на засечката ми и … о боже от другата страна имаше риба. 
Сърцето ми щеше да изкочи , но сега най-важното беше да кацне в кепа , той беше под седалката , а в него кутия с примамки.. Ужасът продължи с това ,че изочилата на повърхността риба беше захпала силикона само с върха на устата и откачането беше много вероятно , но след кратки перипетии влезна в кепа прекрасна 62 см бяла риба. Няколко момента ми се губят определено и не помня така да съм стискал мрежата на кепа някога само и само да не излезне от него.

rpt

УРААА вече бях с риба и нищо друго нямаше значение – това беше единствената ми цел при посещението на това мероприятие и я бях изпълнил и бях супер щастлив. Продължихме да упорстваме и виждахме  как рибите минават циклично през залива и имахме подръпвания , но без сериозен удар колкото и да упорствахме. 
Точно преди да тръгнем към финала съдбата си поигра и с мен и Ники като ни подари по един макар и вял удар , но за съжаление без закачане и ние се отправихме към мястото където да си предадем чиповете.
Каяците идваха един по един и се чу и за други уловени риби , но за мен това нямаше значение – аз бях хванал една риба и това ми беше достатъчно. 
Предадохме снимките по установения ред и отидохме да сгъваме лагера защото веднага след церемонията по закриването трябваше да пътуваме на обратно и всичко трябваше да е готово и натоварено.
 А, найстина трябваше да бързаме защото церемонията беше изтеглена с час напред. 
И някъде към края на цялата суматоха по сгъването на бивака дойде и супер новината ,че и този ден не е бил успешен за участниците и аз съм първи за деня и втори в генералното класиране , Петьо беше 5 -ти в генералното , а Велин Керимов 6 -ти.
О, боже това не можеше да бъде верно и направо в началото си мислех ,че ме бъзикат , но явно се оказа ,че годините карък изведнъж се обърнаха на опаки и аз с една макар и супер късметлиска риба бях завоювал супер престижното 2 ро място на Hobie Fishing Europe 2019 и получавах право да се състезавам на световното първенстово!
Някакси досъбрахме багажа на един дъх и за да е идилията пълна малко преди да се отправим към тържеството настъпих ръждиж пирон , който направо проби коркърса и взлезна чак до костта ми в петата на десния крак. Мястото за минути отече и болката беше канска , но .. явно и това влиза в цената на успеха. И за това не ме питайте защо тудно се усмихвам на снимките от награждаването 🙁
Ето ги и тях , а останалото – ами останалото е история за едно незабравимо преживяване с добри приятели за една седмица в Сърбия –  Благодаря ви приятели.

Благодаря ви, че стигнахте до края на този доста дългичък репортаж. 
Бъдете здрави и наслука и.. вярвайте , за да се случи 🙂