Архив за етикет: кефал

Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022 – втора част

Здравейте, рибарчета!
Представям ви втората част на „Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022„. Маришките емоции не стихват от направения вечерен излет. Реших, че на следващия ден – oще на първи зори, ще потърся трофейните кефали на Марица на същото място. Щом там се крият такива тупалки, то напълно възможно е да се крие и новия ми личен рекорд за кефал. Кой знае?

03.07.2022 – някъде около четири часа сутринта ми звъни алармата на телефона за събуждане и…. тежко ставам от леглото, като…. сопол. След като си измивам зъбите и лицето – вече съм човек и съм нахъсан за нови подвизи. Каква ли слука ще ми разкрие утрото? Надявам се да има изненади и евентурално видово разнообразие.
Някъде, около 05 и 10 съм на Марица – тъкмо пуква зората:

Тук-там виждам торпили, които порят водата и решавам, че кефала е почнал да гони дребосъка из плитчините. Решавам да зложа на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F! След няколко проводки водата зад уолкърчето избухва мощно, но рибата се разминава с тройките…. Распер или трофеен кефал? Хм, замятам отново, но нищо. Проводките продължават и в един момент отново буууум – от нищото, но пак неуспешна атака… Ей, каква греда! 🙂
С тези две неуспешни атаки приключва всичко – не се виждат вече на фронта торпили, което ме кара да сменя тактиката и да пробвам на силикон в дълбочините.
Настоявам 10-тина минути, но няма удар. Добре…. тогава ще подам нещо друго кефалско, което всъщност на Марица лови всичко – Salmo Minnow 5S! Цвят… кой, обаче, от всичките ми цветове? Нека да е WOD – wounded dace, или в превод, както му казвам аз – „раненото кефалче“:

Страхотна естествена имитация просто! Замятам и почвам с проводките. След няколко минути – удар на максимална дистанция и…. почва борбата!!!

Решавам, че ще направя малко видео кадри и в крайна сметка, ако се уловят още риби – може да скалъпя един влог. Малко инфарктно, щото ми се отвлича вниманието и може да ми се откачи тежкия топуз, който съм излъгал, но здраве да е. Ще го преживея. 🙂
Рибата е пред мен и на око я преценям 45+ сантиметра. Кепвам я и е моя! Яка маришка буца, която откачам от тройките на воблера и я готвя за снимки.

Много готино начало на деня! Радвам се, че тактиката ми успя и в ръцете ми е първия за деня маришки големец. Пускам го и продължавам с успешната формула.
Десет минутки по-късно – бааааам, аванс и сгънат спининг! Следващият дебелак е на куката и идва към камерата бавно и тежко, тежко. Отначало ми се привижда, че кефала е над 55 см, но като го докарвам пред мен ми става ясно, че е по-скоро около 50-те.

Много пинизчийски съм го зашил – за ръбчето на устата. 🙂

Откъдето и да го погледнеш метъра заковава 49,9 см, обаче, с тоя дебел корем кой знае колко кила е. 🙂 Щрак – една яка снимка за спомен от утрото на кефалите, и освобождавам трофейния улов обратно в реката – да расте колкото се може по-голям, дебел и мощен!!!

След 07:15 часа зашивам на спининга господин КЕФал №3 за трети юли. Поредената цепеница, която е пред мен и я кепвам. Вижте колко величествен е и този КЕФал:

КЕФалът е вече в кепа и някак си се успокоявам. Решавам да му направя видео и докато се лигавя – той отскача и се откача от куките, палейки с 200 км/ч към дебелото течение. Аааах – имах усещане, че ще ми се случи тая тъпотия, ама…. както казах – здраве да е. Дошъл съм на реката да се забавалявам. 🙂

Няколко минути по-късно имам отново зверски удар и…. ето го господин КЕФал №4:

Този път съм малко по-внимателен при лигавенето със снимките и ето го в ръцете ми поредния маришки исполин:

Пускам го обратно и в плиткажа забелязвам десетки малки рибки. Осъзнавам в един момент, че това всъщност са новоизлюпени рибета – на има-няма 2-3 дни!! Между тях има и малко по-големи, който са на седмица-две живот, но най-малките, които виждам са с дължина от около 5-6 мм:

Общо взето, целия цикъл на размножаване не маришките риби е объркан. Това се дължи на отрицателното влияние на водните каскади, които наливат яко студена вода в реката в установения от закона размножителен период. За съжалние, всичко това не води до нищо хубаво за рибите по цялото поречие на реката. Сигурен съм, че и вие сте го забелязали. Има, много рядко, години, когато случайно условията са били оптимални за някои вид и имаме бейби бум на расперчета, сомчета, бели рии или щуки, обаче в последните над 10 години това става все по-рядко. Щом това явление го има при хищниците, то какво остава за хайвера на мирните риби и тяхното поколение? Образуват се нулеви години на размножаване и това в бъдеще оказва много негативно влияние за всички видове риби в Марица. Като добавим ширещото се бракониерство, отравянията и недобросъвестните любители риболовци, които слагат всичко под ножа…. то Марица се нарежда до една от най-изтормозените реки в България, а е една сред най-големите върешни и дълги реки и има потенциал да отглежда големи риби, но това е положението – радваме се вече на всяка едичнична уловена рибка…. Абе пълна трагедия!

След това отклонение се връщам обратно към риболова. Изминаха почти 30 минути откакто пуснах обратно в реката четвъртия уловен кефал. Аз продължавам да си настоявам на моето и ето, че пак имам удар и….:

Въпреки добрата борба този път кефала не е от големите буци, но все пак за статистиката го поставям набързо върху метърчето:

Пускам рибока и си продължавам кефа. Разполагам с достатъчно време да увелича бройката и евентуално да успея да уловя друг вид маришки хищник. 🙂

С настъпване на лятната жега и вдигането на слънцето все по-високо над хоризонта, е нормално ударите на рибите да се разредят до такава степен, че човек да си сгъне въдицата и да се прибира. Освен този фактор, друго определящо е и падането на речното ниво. В случая, Марица вече беше паднала с около 10-тина сантиметра, което означаваше, че и течението вече носи по-малко храна и кислород. Аз, обаче, продължавам да си мятам и малко по-късно заковавам шести едър маришки КЕФал:

Таква дебела буца беше тоя, че спокойно му лепвам етикета „дебелака“! Сигурно беше преял с „бургери“…. 😀

Вдигам го на ръце за една снимка, след което после го слагам обратно в кепа и го пускам обратно в Марица.

С този финален кадър приключвам уникалния излет на големи кефали, който направих в началото на юли. Супер редки са подобни излети и насладата от уловените големи риби е много по-зареждаща, отколкото да ловиш стандартните педарки една след друга.

Малко по-късно през юли ще се върна пак на това място, за да половя тези исполини! Сигурен съм, обаче, че там не се въртят само едри КЕФалюги…. 🙂

Един уикенд по Марица|Риболов на трофейни кефали през юли 2022 – първа част

Привет, рибарчета!
След „Счупени зъби и лични рекорди – един незабравим излет на Егея в Гърция 2022“ е време малко да сменя фронта и да се отправя към посещение до една „стара любов“ – река Марица. Време е за малко маришки емоции и страсти с дивите риби на любимата Марица. Разделям фото разказа на две части, за да не става много дълъг иии… надъхващ. 😀 Най-отдолу съм публикувал и влог, ако не ви се чете и разглеждат снимки – кой както предпочита.

В началото на юли месец си направих един риболовен уикенд по реката. Реших, че на 02.07.2022 ще се пусна привечер за проверка и ако имам добра слука и набарам рибите, все пак сме началото на лятото, то на следващия ден ще я посетя отново, но още призори.

През съботния ден се отправям привечер към Марица и почвам да се озъртам тук и там по любимите ми риболовни местенца какво е положението. Разбира се голям фактор е и нивото на реката, което в много случаи зависи на кое точно място ще се позиционирам и какви риби мога евентуално да очаквам там.

Докато си обикалям, виждам, че жътвата вече е в разгара си, а в нивите покрай Марица щъркелите си събират храна, която после отнасят в семейното гнездо, за да нахранят малките си.

За началото на юли месец реката е с приповдигнато ниво и по-хубаво от това да има вода в Марица – няма. 🙂

Избирам си една от горещите ми точки, да не кажа най-горещата и се позиционирам. Около мен всичко е зелено и свежо, все още. По различните видове цветя си бръмчат всякакви опрашващи твари, които се пълнят с цветен прашец.

Отначало – пробвам на воблер, но нямам слука. Няма и хищническа активност, а часа е вече 19:20. Жегата отстъпва място на прохладата и добре, че се появиха облачета, които да допринесат затова.

Залагам сигурно на Fanatik Larva в размер 3 инча и любимия ми от няколко години цвят – 022. За някои от вас това може да изглежда като нестандартно решение, но за мен си е напълно закономерно и подплатено. 🙂
Удар!! Ето, че с помощта на силикона, успях да провокирам първата риба, която се оказва страхотна буца-кефал и се бори достойно!

Метърът отброява 52 сантиметра – маришко трофейче!!

Пускам буцата, като правя финална снимка на опашката – притежава специфична форма и някой ден, ако я уловя пак, по нея ще я позная или пък вие може да я разпознаете. 🙂

Радвайте се на такива кефали и ги пускайте, за да може отново и отново да се връщаме край бреговете на Марица. Без тези риби – част от душата на реката я напуска, а с това се появява огромна дупка от време, през която чакаме евентуално новата генерация да достигне тези размери – поне 6-7 години в най-добрия случай при идеални условия.

По едно време, забелязвам, че нивото спадна осезаемо…. Кофти новина, но ми остава още малко време за риболов и смятам да го оползотворя на максимум!

Замятам…. Злобен удар, повеждане и откачане… Ехххх, можех да увелича аванса си с още една хубава риба, но уви!

Малко по-късно, последва нов удар и…. този път пред мен се оказва кефал с добри размери – 45 сантиметра. Забелязвам, че по главата му има пъпчици, което е сигнал за мен, че това е мъжка риба. Защо мъжка? През годините назад, съм забелязал, че когато кефалите са в размножителния си сезон (а и не само този вид шаранова риба) на мъжкарите им излизат такива пъпчасвания по главата. Факт, който означава, че и тази година рибите в Марица са задържали хайвера си около месец след изтичането на редовната забрана за риболов.

Хубава и здрава риба, която отново връщам в Марица. Обаче, слуката ми спира дотук и в следващите 30 минути до залез слънце реката тече монотонно и не се случва нищо друго, което да накара рибарското ми сърце да трепне.

Нищо, тази вечер ги напипах къде се въртят, а утре – рано сутринта, ще взема моя реванш. Сигурен съм!!! 🙂

По Марица през март 2022 – част 1

За разлика от излетите ми през януари и февруари, тези от март бяха изцяло фокусирани върху риболова на река Марица. Реших да разделя материaла на две части, защото ще стане излишно дълго за прочитане и преглеждане. И двете публикации ще звършат с по едно кратко видео на уловените и пуснати риби, което е поместено най-долу. В настоящата, ще ви поразкажа каква слука и несполука имах в периода от началото на март до почти края на месеца. 🙂 Като уточнение добавям, че поетапно влизаха диференцираните забрани за риболов на хищниците, като след щучата забрана настъпи и тази на распера – от първи март.

Започвам първа част с първия мартенски излет – в деня на освобожението ни от турско робство. 03.03.2022 г. – празнуваме 144 години свободна България и по традиция си е почивен ден от работа, за повечето българи! 🇧🇬 Този път празникът ни се падна през седмицата – в четвъртък, и реших, че няма да взимам отпуска за петъка. Предпочитам единия ден отпуска да го запазя за риболов от тип дълъг уикенд по морето в Гърция.
Наоколо край реката вече леко се забелязваха признаците на един от най-красивите ни настъпващи сезони – пролетта! Пъпките по клоните на крайречния върбалак почнаха да се превръщат в първите малки зелени и непорочни листенца, които почваха лека-полека да багрят в по-топъл цвят бреговете на реката. Бяхме свикнали да виждаме цветове в нюансите на кафяво и сивото, но промяната настъпваше.

Беше прекрасен ден на любимата река – студена зимна и облачна сутрин (с „бръснещ“ вятър), която стартирахме заедно с един стар маришки майстор и мой приятел – Ники Райчев. Беше удоволствие за мен да си полафим и да помятаме рамо до рамо, през този празничен ден, на „нашите места“. Доста трудно успяхме да намерим слуката. От сутринта до обяд нямахме пипане. Видяхме покрай едно дърво потенциална слука, но не ни огря. Сменихме 3 подучастъка, като на последния видяхме жокер, който ако е човек с опит, като нас, веднага ще го забележи и няма да пропусне възможността.

През целия ден водата в реката бе снежна (от снеготопенето), сравнително бърза и средно мътна. Студено си беше и на брега…. Доста обикаляне падна, докато намерим къде са се скатали рибите, но целта е постигната. 😁

Застанахме на позиции, така че да покриваме периметъра и да не си пречим, презентирайки силиконите. След няколко замятания нашата група отбеляза първата риба за деня. Успях да забия на Larva-та хубав кефал, който даде добър отпор. Рибата бе почти 45-ца и беше захапала много добре силикона.

Десетина минути по-късно имах пак удар, но не успях да заловя рибата. Явно съм избързал малко със засечката, понеже силикона бе изхлузен от куката, която има и две контри по стеблото си (baitholder). Тук са рибите и хапят – сега е момента да направим „преброяването на дивите зайци“.

Както отбелязах по-горе, рибите са тук и са активни, но колко ли време щеше да трае тази активност не ни бе ясно… Надявахме се покрай кефалите и някой бонус да има – евентуално сомче.

Оказа се, че пред нас, но на максимална дистанция имаше кефали, които похaпваха в течението. Успях да закова втори добър кефал – пак 45-ца. Кепнах рибата успешно и ето, че Ники ми прави втора добра снимка с риба. 🙂

Един интересен момент бе това, че кефала изплю в кепа пиявица, която беше глътнал. Определено бяхме открили хранещи се риби на това прекрасно вирче.

При следващите замятания скъсах силикона в някакъв голям клон, заровен на дъното от маришкия пясък и влезнах в бокса за превързване и поставяне на нов силикон с чебурашка.
В оставащия един час до залеза успях да забия още два кефала на същото място, с габарити 40 и 42 см. Така „преброяването на дивите зайци“ нарастна на 4 броя. 🙂 Ударът на третия кефал силно ме изненада – замятане на максимална дистанция и поемане на силикона още с цопването му във водата. Много агресивна атака, която е присъща за първата седмица на април месец и най-вече за лятно-есения сезон, а не за началото на март, когато водата е още „снежна“. Явно, се случи някакво изключение.

В самия край на излета имах възможността да увелича бройката на кефалите, но рибата не се закачи – силикона бе поизхлузен от куката.

Окрилен от добрата зимна слука на трети март, реших, че на 05.03.2022 (събота) ще повторя същото място в същия следобоеден часови интервал. Този път различното бе, че Марица бе вдигнала нивото си още, спрямо преди два дни. Първите два часа нямах не само риба, но и никакви признаци, че в реката има рибешки живот. Продължих да упорствам и баааам – странен плах удар и моментална засечка. Рибата ми взе аванс и борбата почна.

В главата ми се въртеше, че вариантите са два – трофеен кефал или сомче. Когато докарах пред мен рибата, останах изненадан – едър скобар! Обаче, скобарчо се беше зашил, непонятно за мен, на гърба. Този момент донякъде доведе до спад в ентусиазма от ваденето, но все пак ако го погледна от друг ъгъл – имам риба на куката. 😀 Кепнах го и след това метърчето отчете дължина между 42 и 43 сантиметра. Баят скобар, който си остана единствената ми слука през съботния ден. За съжаление и в този ден не ми се размина и скъсах три силикона по закачките… 🙂

Преглеждайки запасите ми на Larva в рибарския шкаф, установих, че са започнали да намаляват. Беше време за едно голямо презареждане, като освен силикони трябваше да помисля и за ново плетено влакно, че Gosen-a доста се беше скъсил. Осми март си беше истински празник за рибарското око, след като отворих кутията с поръчката ми. Освен любимия цвят и размер, си поръчах други цветове и размери, които нямам, едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на пазара ни – RTB CrossFire в размер 0,6, и различни грамажи от многостенните чебурашки на Fanatik.

15.03.2022 – деня порасна и вече се появяваха първите възможности за риболов след работно време. Имах чисто на разположение един час да помятам на реката преди залез. Дневните температури се бяха покачили до 13 градуса и някак си ми дойде отвътре да отида и да пробвам рибите. Успях да се разпиша с един кефал. Един удар – една риба, което доведе до успокоение и вътрешно удовлетворение в мен, че и този път няма да съм капо. 🙂

19.03.2022 – студено утро, като по околните хълмове нощеска бе понавалял малко сняг, който към 10 часа все още не се беше разтопил. Кал до уши, но успешно стигам вира, на който планирах първо да ловя. Нивото на Марица беше спаднало с около 8 сантиметра по вертикала и удобните места за риболов вече бяха една идея малко повече.

Поставям Larva в цвят 017, който се именува сладък картоф (sweat potato). Абе залагам си на орАнджАФ силикон, който от опит знам, че рибите в този вир много го хапят. Точно на това място този цвят ми донесе през февруари 2020-та и личния рекорд за кефал – 55 см, който още не съм надскочил. 🙂
На второто изтичане имам много силен удар в подмола край брега. Засичам и … нищо. Зачудих се какво стана, че всичко беше като по учебник и как така не се заши рибата? Вадя бързо силикона и гледам куката се учепила….. Оцъклям се и вече почвам да се сещам, че съм провокирал едра риба, която ми е строшила куката в момента на захапването – едра бяла или сомче, няма какво друго да е.

А предната вечер бях проверил кутията със силиконите и най-вече куките, като някои бяха изгнили и ги подмених. Тази явно е минала стрес теста някак си, но ето, че на реката се случи друго и ми „подля вода“…

Отварям чантата и вадя от пакета чисто нов силикон, който нанизвам на чисто нова кука. Готов съм и решавам да облавям по същата траектория, със същия грамаж чебурашка и силикон. Ясно ми е, че не съм набол рибата и евентулно тя е все още около същата зона на удара и шанса да я провокирам отново за удар е много голям!
Десет минути по-късно на същото място имам втори такъв злобен удар – пиленцето кацна втори път на рамото ми, обаче пълна греда – не успях да зашия добре рибатаааааА и накрая пак съм с празни ръце…. Така и няма да мога да разбера какво беше добичето. 🙂

От тъп инат продължих още един час да диря тоя дзвер, ама си беше чиста наглост и глупост от моя страна да наастоявам за трети шанс. В края на краищата финиширах с първо капо, от много време насам… Ами такава ми била съдбата, а имах шанс да се похваля с улов на добра риба. 🙂

В края на март температурите значително се повишиха и почнаха да достигат 20-те градуса, че и малко отгоре. Марица отново вдигна нивото си, но вече се усещаше промяна в температурата на водата. Следобеда на 25.03.2022 се отправих пак към Марица. Риболова по реката изобщо го нямаше. Докато се разкарвах по брега, тук-там видях хванати на плувка единични малки кефалчета и по някои скобар и морунаж, но нищо значимо.
При мен ситуацията си беше кръгла нула. Цял следобед и привечер бях без пипане. Слънцето залезе, а още нямах риба – явно ще се ориентирам към второ мартенско капо. Запътих се към колата, но стигайки близо до нея реших да метна наистина вече за последно – още 3-4 пъти. Първо и второ подаване – нищо. На третото закачих силикона в някъв зарит клон на дъното, но след прилагане на силово изпълнение куката се откачи. Заточих я малко с острилката за куки и пак заметнах – още едно последно замятане и се прибирам. 🙂
Водейки силикона по течението, усещам така чакания и заветен удар – засичам! Бланката на спининга се разтресе и разбирам, че отсреща имам добра риба – най-вероятно едър кефал. Преборих животното и ето, че го кепнах успешно!

Не в последната минута на мача, а по-скоро в последните 10 секудни преди финиша успях да „спася“ капото със страхотен дебел маришки кефал, който беше първата 50-ка за 2022-ра.

Това е част от тръпката в риболова, която много обичам – мяташ половин ден без удар до последно и изведнъж, накрая праскаш джакпота и се „насираш“ от кеф. 🙂

Марица джигинг – ноември 2021

Есента напредва, а с това все по-бързо избледяват ярките и топли цветове, които багрят маришките брегове през този сезон от годината. Листата на крайречната растителност падат и това води до все по-честата поява на нюансите на кафевите и сиви цветове, но за мен Марица си е все тъй хубава и привлекателна. Речните брегове се застилат с изсъхналите цветни листа от листопада, а времето за риболов през деня намалява все повече.

През ноември месец риболовите ми бяха фокусирани изцяло на река Марица. Месецът бе по-студен спрямо предни години, като температурите на въздуха в началото на ноември се движиха от 3 до 13 градуса, а след това много рязко застудя и живака показваше предимно от -3 до 5 и в по-редки случай до 9 градуса. Излетите през първия уикенд на ноември преминаха разнопосочно, като успеваемост. Започнах на 06.11 с едно гръмко капо. Посетих нови места като видях няколко добри риби – распери и кефали, но просто нямаше наченки за каквато и да е атака на примамките ми от тяхна страна. Скъсах и 6 силикона… оказа се, че имало много дървета под водата. Накрая след КАПОчиното остана една весела усмивка, с идеята някога пак да отида там и да скъсам по някой силикон. Някога, някога – още на следващия ден.

Неделята на 07.11 отново се пуснах в същия участък с един мой приятел, но откъм отсрещния бряг. Изчоплихме значителен брой маломерни бели риби от новото порастнало люпило и нито една читава. За отбелязване е, че ми се откачи на Larva-та една добра щука около 50-60 см… Ударът беше много близо до една паднала върба във водата и последва почти моментално забиване под нея, но поне видяхме размера и отблясъците на рибата… После моя другар и той откачи една по същия начин. Друго радостно е, че този ден не успях да скъсам нито един силикон. : )

Последва известна пауза в риболова, че бях болнав и стигнах до там, че развих остър ларингит и загуба на гласа, но ето, че на 25.11.2021 отново съм на линия и съм напълно здрав. Имах възможност след работа за един много кратък едночасов набег и разпускане по реката, завършил с цяла една бяла маломерка на бялото Bugsy. : )

В края на ноември наред с дневните температури нивото на Марица също играеше, което оказа негативно влияние върху риболова. Имах да наваксвам с излетите на любимата река, но главния въпрос беше накъде да поема!?! Този път, обаче, се насочих към нови риболовни места, че на обичайните ми стана много навалица, а рибите пък – наблюдавах, че оредяха нещо… Имах достатъчно време през деня да се ориентирам и проуча местата в новия подучастък, като излъгах на силикон два едри кефала – от хубавите цепеници.
Слуката започна с няколко удара на бялото Bugsy, което ми показа, че съм заложил на печелившата примамка. Рибите обаче не бяха от едрите и успях да ковна най-едрата сред тях – едно кефалче в категория 20+.

Виждайки преобладаващия размер на рибите, които ми атакуваха Bugsy-то, реших, че е време за малко гаргара с тях и заложих на 1,6 инчова Larva с 3 грамова чебурашка. Това от своя страна означава, че съм паднал до най-долната граница, но като има такива риби що да не понабода някоя за шоуто!? Получи се доста динамичен и напрегнат риболов, с много нереализирани удари, но изчоплих три-четири дребосъка за спорта, като едното кефалче беше и най-малкия представител от вида, който съм улавял изобщо на силикон някога. : )

С тия дребосъци изкарах около час и половина в надлъгване, но по едно време ми писнаха : ) – дошъл съм за едри кефали, а не за тия UL бебета. Време беше да си размърдам Д-то и да се раздвижа по брега в проучване на новите и непознати перспективни течения. Стигнах до едно такова, като брега беше висок и обрасъл с храсти. Нямаше как в това течение да стои добра риба, нищо, че е ноември и е по-студено от обикновено. Отначало започнах с любимата Larva в цвят 022 и 3 грамова чебурашка. С ниското тегло на чебурашката исках да планирам повече време в течението и да видя ако има риби дали ще се вдигнат за атака. Ако нямаше ударчета минавах на план „Б“ – 10 грама и презентиране ниско долу до дъното.

Първите няколко подавания бяха неуспешни, но това не ме демотивира и продължих да замятам с малкия грамаж в бързото течение. Настояването ми даде резултат – имах първия удар, но рибата просто защипа Д-то на силикона и се откачи. След още малко подавания по същата траектория имах як удар и Venom-а се сгъна! На линията беше уловен едър кефал, който започнах да боря и вадя от дебелото течение. Брегът беше висок и обрасъл с храсти, та се наложи да маневрирам на няколко пъти преди да докарам рибата пред мен. На няколко пъти кефала се позаби в храстите, но с контранапъни го измъкнах от там. Големия въпрос беше откъде и как да го извадя – нещо, за което трябваше да помисля преди да си правя мераците да замятам? : ) Много внимателно си направих стъпала с ботушите по стръмния и висок бряг и слезнах докъдето можех. Разликата в разстоянието между мен и рибата го компенсирах с кепа!

Прекрасен едър 45 сантиметров маришки кефал с едра люспа бе в ръцете ми за снимка! Тези моменти ме карат да се чувствам супер яко от вложените мисъл и усилия. : )

Най-отдолу на публикацията съм сложил и кратко видео влогче с пускането на кефала.

Последва около 40 минутно затишие, като се преорентирах и минах на план „Б“ – чебурашка с тегло 10 грама.

След няколко презентации по дъното – имах отново зловещ удар, последваха аванси (вижте видеото долу), но рибата ме навря в храстите и се оплете линията в тях, откъдето измъкване нямаше и тя се откачи без да се снимаме. В крайна сметка силикона увисна на клоните и последва трудна мисия по откачането му…
Полових още около един час на това място, но повече удари нямах. Преместих се след това на още два добри вира, но повече риби така и не видях.

По Марица и язовирите – октомври 2021

Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня. 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.

По Марица през август 2021

През август обикновено Марица изпада в маловодие и риболовът на хищниците, не само с изкуствени примамки, става труден. Бреговете са обрасли с буйна растителност, която затруднява преминаването и през пътеките. Освен това през този месец жегите са безмилостни – дневните температури достигат до 39-42 градуса, така че целодневен излет на хищници с изкуствени примамки е почти немислим – все пак е лято. Наред с това комарите довършват нетърпеливите риболовци, които се заричат, че повече няма да стъпят на Марица. Други хора пък изобщо дори не припарват на реката, което пък на мен ми действа добре откъм спокойствие и тишина. Панаира се мести по големите язовири и там цирка става пълен…
Основната слука при мен са костурите, кефалите, малки бели рибки и тук-там по някоя щука, расперче или сомче. Ако се разровите в публикацииите тук на сайта ще видите точно такава слука. 

Първата седмица на август беше доста слънчева и жешка, като към шести август времето леко се разхлади с една лятна буря. Първия августовски излет на Марица се случи на 08.08.2021.
Ранно ставане и 20 минути преди изгрева съм на реката. Започнах с различни видове воблери и след като ми стана ясно, че няма да е работата преминах на силикони. Решавайки да проверя дали избощо има някакви риби пред мен сложих малък силикон – Bait Breath Bugsy на 2,5 инча. Все пак риби имало, ама…. наистина малки. Почнах доста бързо да трупам на сметката си малки бели рибки, които явно бяха от новото люпило. Смяна с рачето Rush Craw ми донесе отново същата слука. Преминаването от силикон на воблер нищо не ми донесе и се върнах пак на силиконите. : )

За мен е супер яко и радващо, че има такова голямо люпило в реката. Това означава много неща, ако се замислите.
Слънцето вече беше изгряло, а аз нямах риба с добри размери. Кефалите изобщо никакви ги нямаше. По едно време и белите рибки се пръснаха, при което ми светна лампичката – завъртял се е по-едър хищник. Наложи се лека промяна – превързване на повода, смяна на примамката и тактиката. Заложих на Getter Bug с 3 грама чебурашка. До момента с този нов силикон имам единствено сомчета по Марица и предусещах, че сега е момента да го подам там, където до одеве бяха гол след гол дребосъците.

Вече беше станало осем часа сутринта и се усещаше как августовската жега почна да натиска. Ясно ми беше, че не остава много време за риболов. Почнах да стрелям в отсрещния бряг, като приложих тактиката от предния излет. С 3 грама глава и този силикон можех да плискам и да пропадам бавно, така че ако там наистина се е завъртял едър хищник – да го примамя. 3-4 проводки по-късно имах удар при първоначалното пропадане – засякох, но рибата не се закачи. Оставих силикона да тупне на дъното, след което, отново го повдигнах и го оставих да пропада – ако рибата не се е набола на куката ще последва силикона и пак ще удари. След още две такива повдигания имах отново силен удар с моментално повеждане и беснеене! ОоооПА – стана ми ясно, че в края на линията имам разярен сом. 

Тактиката ми сработи и ето, че имах първата добра риба за деня – охранено сомче. Понеже видях, че се е закачило добре си позволих да го пощракам и на едно кратко видео – там е и момента на пускането на рибата. : ) 

За съжаление един час по-късно, след тази добра слука, друга риба нямах и реших, че е време да се прибирам. Нямаше дори костури, което ми се стори много подозрително….

Сряда, надвечер на 11.08, имаше буря, която охлади летните страсти. 12.08.2021 – четвъртък е, а около обед отново преваля и атмосферните условия бяха променливи. Много ме сърбеше да отида да помятам на Марица след работа, на същия вир. Поколебах се доста, но в крайна сметка се запътих натам. Играта беше рискова, защото в далечината се виждаха, на около 5-6 км от мен, светкавици и не се знаеше как ще се завърти циклона и дали нямаше да ми се стовари над главата. Имах на разположение 3 часа за риболов пък каквото това….

На Марица съм – ще ловя! 
Първоначалните проводки с 3 инчовата ларва не дадоха резултат и реших да направя смяна с други силикони и размери. Доста тегави първи 40 минути – без риба! В един момент паднах на 2 инча ларва – за проверка дали капризничат и дали има малки хищници. На третата проводка имах удар – засякох, но нищо. Продължих проводката и отново имах паразно кълване. Странно, явно има дребосъци? Заметнах и започнах да водя по същата траектория и пак празни кълванета… Брее, че интересно! Така още 3-4 проводки, докато изведнъж успях да зашия риба на куката. Докарвайки я се смутих – хмм, маришки морунаж. : ) Най-вероятно и предните кълванета са били пощипвания от тия риби.

Обаче след този морунаж кълванетата спряха?! Вдигнах размера на силикона, обаче пак нямаше пипане. Върнах се на 2 инчовата ларва и след доста упорство успях да излъжа един добър костур…

Надявах се да има още риби в пасаж, но не би… Залезът вече наближаваше и реших, че щом за час и половина съм хванал две риби е време да си размърдам Д-то и да се преместя на друго място – 100 метра по-надолу имаше един плиткаж с треви и заложих на него. Започнах с повърхностни воблери, като имах едно кълване от едър кефал, но не нацели уолкърчето. След това едно голямо нищо. Докато изведнъж се появиха отнякъде костуроразбойници и се нанизаха на TJ Minnow 50 S. Определено на този плиткаж около водораслите се завъртя вечерен заход. Първият костур беше най-едър от всички, но се откачи в тревите. Може би бях избързал със засечката. Следващият бе по-малък, но също с достойни размери за маришки бандит. До падането на нощта не оставаше много и успях да уловя още два по-малки костура. Странно, очаквах да се появят и щукички, но все едно ги нямаше – само костури.

15.08.2021
Един от безценните ми моменти, е когато посрещам изгрева на Марица, в търсене на хищниците. 

Този път обичайното неделно сомче липсваше, но все пак имаше компенсация, като за съжаление две добри риби ми се откачиха във водораслите… Едната не я видях каква беше, но втората бе трофеен кефал над 50-те сантиметра. Ударът по малкия уолкър и гледката на атаката бяха брутални – достойни за Оскар! После обаче така ме заби в подводните туфи с водорасли, че нямаше как да го извадя от там. Все пак успях да си спася от скъсване малкия уолкър на Storm. След този фалстарт, тон на слуката даде едно костурче, което улових на Gomoku Poper-а. 

Играта на повърхността прикличи и до 8 часа стутринта успях да хвана още костурчета, като този път между тях се появиха и няколко щукички. Успешната примамка бе един от любимците ми – Salmo Minnow 5S, като забележете кой цвят предпочетоха малките хищници – TRO!

Жегата настъпи, а хищническта активност умря. Повече от час нямам удар и трябваше да се преместя. На новото място пуснах за първи път да пробвам Salmo Fanatic 7. Досега не съм имал този воблер и си поиграх из маришките течения с него, но никакви кълванета…. нито на този воблер, нито на другите и на силиконите. Време беше да си ходя и да уплътня времето с нещо друго. : ) 

17.08.2021 – след работа се разходих до познатото място, на което знам, че има костурска жила. Искаше ми се да ги напипам на повърхностни примамки, но като цяло излета премина супер слабо – само с два уловени костура. Досега това беше най-слабото представяне – жив срам, което го отдавам на това, че в реката има благодат от жертви за хищника и има моменти, при които той е преял и не пипа на нищо, но попаднеш ли на момента, когато е тръгнал на лов, то се получават добрите слуки.

На следващия ден – 18.08.2021, реших да сменя участъка и да се разходя до едни разливи, където обикновено от опит знам, че привечер става купон на повърхностни примамки.
В ранния следобед мина кратка лятна буря със светкавици, но привечер всички изгледи за риболов бяха обещаващи. Започнах слуката с един страховит и супер агресивен мъник, като след това напердаших дребни кефали и по някоя щукичка за цвят. Общо взето направих малък шлем с три вида хищници и всички улових само на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F. Абе готин излет се получи с доста удари и риби, но все малки по размер агресори – все пак тематичен летен риболов на повърхностни примамки си ми е слабост и затова друг тип примамка не метнах изобщо.

Финалът на августовските излети по Марица бе на 22.08.2021. Рано сутринта – малко преди изгрев, бях на реката в участък, на който отдавна не бях ловил. Тук-там през първите 15 минути от излета се виждаше по някое хищническо подгонване, но не от едри риби – предполагам някой костур, дребна щука или расперче. После всичко замря. Слуката – ами за първите 30 минути цели четири риби – три кефалчета и една маломерна бяла риба. Освен това скъсах и един от маришките ми бойци на Salmo – Minnow 5S в цвят HPH. Много ме хвана яд, защото нямаше как да го спася, но има го и това в риболова. Нищо, клонинги в магазина колкото искаш. : ) 

Слънцето вече се показа над хоризонта и започна да вдига рязко температурата на въздуха. Спрях се за момент с проводките и започнах да се оглеждам, за да преценя ситуацията и какво точно да променя – мястото или типа на примамката. Идеята на всички тия размишления беше да провокирам рибите за атака. В крайна сметка разбрах, че бъдещата ми слука ще бъдат кефалите и заложих да търся тях. Предположих къде може да са те – вече бях хванал един под прага, на класиката Salmo Minnow 5S, но само един. Абе няма как там да няма повече риби. Въпросът беше с нещо да ги агресирам – естествена или крещяща и нетипична за Марица разцветка? В чантата имах с мен два неразопаковани цвята на Salmo Minnow 5S – RBD и най-новия SPL, който като цвят RER се доближаваше до естестествената плячка. 

Понеже вече бях направил доста проводки с натурален цвят RER и цели три с HPH преди да го скъсам, реших, че ще започна обстрела на подводния праг с RBD. В крайна сметка установих, че този цвят се оказа голям агресор за кефалите. Пробвах в същото време и други два цвята от модела Minnow 5S, в леко замътената вода, но те нямаха същия успех като тази разцветка – с нея имах както реализирани риби, така и празни удари, което определено е сигнал, че тази рацветка провокираше кефалите за атака. Успях да прибавя към слуката още 8 кефала с еднотипен размер. Ето примерната снимкова извадка:

След 08:30 слуката спря. Явно играта с кефалите под прага приключи. Нямаше какво повече да търся на този вир и тръгнах да облавям надолу по течението, където успях доста трудно да добавя към сметката си още 2 кефала на TJ Minnow и Salmo Slick Stick 6. За два часа тази слука си беше много тегава. Бях сменил доста видове примамки и тактики, но рибите не искаха да видят изкуствените примамки, или просто липсваха в реката, което ако е така си е чиста грехота, защото капацитета на Марица в този участък е голям.

С това излетите от август по Марица приключват и остават в историята. Пазете рибите, за да се кефим на най-великото хоби в света – риболова! 

Марица джигинг – април 2021

Изпратих февруари, в последния ден от месеца, със страхотен риболов на Марица, който можете да проследите в този линк: „Марица джигинг – февруари 2021″. През март силно исках този риболов да се повтори, но уви – Марица се разлюти и нивото й беше на няколко пъти критично в някои от подучастъците й. Пролетното снеготопене беше интензивно – нормално с тия високи температури да не се задържи дълго сняг и затова големите притоци на Марица наливаха яко вода. 
Първите излети през март успях да направя чак на 13-ти и 14-ти. За мое съжаление обаче не видях никъде рибешки живот, а реката си беше с високо ниво.

Четири дни по-късно ме докопа и мен най-новата гад наречена COVID-19, което ми прецака съвсем зимно-пролетния риболов по реката. 14 дни в карантина ми дойдоха в повече и след прегледа при доктора и заключението, че съм здрав като бик дойде дългооооооочаквания момент – време е за риболов! 
За всичките 18 дни, през които бях далеч от Марица, реката се беше преобразила тотално – върбалака се беше пораззеленил, дивите патици вече бяха почнали брачните танци, а нивото се беше нормализирало след „потопа“. Отделно от това пък светлата част от деня бе нарастнала и имаше повече време за риболов.

Оставаха 14 дни до влизането на пролетната забрана за риболов и трябваше да наваксам пропуснатото време, някак си.
Още на 02.04.2021 направих първия излет на Марица. Сутринта ходих до личния лекар и всичко беше окей. Следобеда – мръсна газ към реката да топна силикона.
Пристигайки на набелязания вир констатирах, че местата ми се оказаха зарити от пясъчни нанси, които се бяха образували от над двуседмичното високо ниво. Това изплитняване доведе до забързване на течението с доста по-голяма скорост от обичайното, което има зловещо значение с какъв размер тежест да подходя. Обичайната шестграмова глава не ми вършеше същата работа и нямаше как да направя добра проводка с нея в течението. Минах на 8 грама, а след това и на 10, като с десятката нещата си дойдоха на място. През първия час нямаше рибешка активност – дори скобарите не скачаха. Идваха рибари на вира и си отиваха без риба. Аз продължавах да си упорствам, че имам да наваксвам яко. 🙂 
При една от проводките слуката ме споходи – страшен удар и Jig Mastera се сгъна зловещо. Разбрах веднага, че отсреща – на другия край на линията, имам сериозна риба! 

Докарвайки туловището видях, че съм излъгал супер як и дебел кефал, който моментално ме хвърли в размисли дали пък не си подобрих личния рекорд от февруари 2020, който е 55 сантиметра, публикуван в този репортаж – „По Марица през февруари 2020„.
Един колега мина покрай мен и той се шашна от размера на кефала. Направи ми снимка, след което положих кефала на метъра, който отчете 52 сантиметра. 

Ами, не успях да достигна или подобря рекорда си, но има все още време и затова. 🙂 Вижте каква яка риба е тоя кефал: 

Пуснах бордюра и продължих да замятам в полумътното и бързо течение на реката, очаквайки следващия звяр. 

Доста късно дойде следващия заветен удар, но рибата ми се изплъзна! Нищо – и утре е ден и пак ще я пробвам. 🙂 

03.04.2021 – нов ден за риболов в очакване още добри пролетни мигове с маришките зверове. Този път подходих по-различно – отново с Jig Master-а, но с по-тежка глава от 12 грама. Започнах с 3 инчовата Larva на Fanatik, после минах на 3,5 инчовия размер и най-накрая с най-големия им размер, но слука нямах. Смених Larva-та с Bait Breath – Getter Bug U30 и поставих същата глава. 

След 5-6 минутики имах „ТУП“ и последва моментална засечка, като още с повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал сом! 

Докарвайки го до брега, той почна да пляска с опашка и да се опитва да прави рънове, но с Jig Master-а и аванса на Stradic-а успях да потуша плана му за бягство, кепвайки го с главата към дъното на мрежата на кепа. Сомът беше с дължина от малко над 70 сантиметра и бе втория ми за новата 2021-ва година. Куката се беше забила в устната на сома: 

Пуснах рибата и адски доволен продължих да замятам уверено там където го бях уловил.

Сигурен бях, че там има още един мустакатко – няма начин! Тридесет минути по-късно имах отново „тУУУУп“, обаче слънцето така ме бе напекло и реакциите ми се бяха забавили, че ми беше едно такова приспано. Не успях да направя засечка в първия момент, но при второто последващо разтрисане на бланката вече бях супер адекватен и изпраснах една мощна засечка!! Отново имах сом на Getter Bug, но явно след проспиването на първия удар рибата беше изплюла силикона, а той от своя страна, носейки се по течението, се беше зашил в гърба на откъм опашната й част – явно, втория последователен удар ще да е било това.

Хубава риба, която също пуснах обратно в реката, като дори не си направих труда да й измеря дължината за статистиката. 
И така – завърших излета с два сома и без нито един кефал, което е малко странно кефалско поведение, а очаквах да понабода някой и друг бордюр. 🙂 

В следващите дни Марица вдигна отново рязко нивото си и вижте я само какво очарование беше на 11.04.2021, когато ударих едно мощно капо: 

Съботата на 13.04.2021 нямаше как да отида на риболов – сутринта имах ангажименти, а следобеда заваля и трябваше да се пазя от лошите атмосферни условия, заради смотания COVID-19, който бях прекарал – да не стане някакво усложнение в пневмония или нещо такова подобно. Само за ден дневните температури паднаха от 20 до около 8-9 градуса. Атмосфернтие условия бяха ужасни през неделята на 14.04.2021 – дъжд, силен вятър, студ, светкавици и гръмотевици, а някъде на юг дори и градушка удари… Обаче, около обед спря да вали и небето взе да се прояснява, а освен това и температураите тръгнаха леко нагоре. Облякох се дебело, че да не хвана някоя настинка и следобеда се запътих към Марица – за един последен излет по реката преди пролетната забрана за риболов, която почваше на следващия ден (от 15-ти април), съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
След повече от час и половина замятане ми идваше да се откажа и да си ходя с „подвита опашка“ – абсолютно никакви наченки на рибешки живот. Смених почти всички мои ТОП силикони, с които ловя, но слуката все още не идваше, а времето до залез бързо напредваше. Сменях няколко пъти и различни грамажи глави, размери силикони и цветове. При поредната смяна заложих на 12 грамова чебурашка, кука 3/0 с 5 инчов силикон на Bait Breath от модела Bugsy – дълъг плужек с туистер опашка отзад. 

Идеята на всичко това беше евентуално още един напън за някой съвсем случен сом. Две-три проводки – нищо. При следващата – „изстисках“ всичко от Jig Master-а и направих доста солидна дистанция на замятане от брега надолу по течението. След около 5 метра провеждане нещо ме избабани зверски! Засякох силно и ето, че имах риба… и то каква!! 

Зноен дебел чернопер кефал се мярна при ваденето и ето, че успешно го кепнах. Рибата беше захапала супер стръвно големия сиолкон, а куката го беше пробила по учебник: 

Тази риба ми даде надежда да остана до самия залез на слънцето, но за съжаление нищо друго по-интересно не се случи – без дори цък. Благодарих на Марица, че ме награди за упорството с този страхотен кефал и си тръгнах към нас. 
Уважавайте река Марица и рибите в нея, за да можем да ловим все повече и все по-големи трофеи – все пак трофейния риболов е нещото, което всеки един рибар търси и се стреми, а след това разказва на приятели за своите риболовни подвизи, показва снимки, видеа и накрая се зарича, че още утре ще отиде и ще улови на същото място още по-голяма риба. Нека има за какво да се връщаме на реката отново и отново. Големите риби правят река Марица неустоим риболовен обект за всички нас. 
Поздрави и хвани-пусни – практикувайте отговорен риболов, преди всичко! 

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Марица джигинг – януари 2021

През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация. 

След готиното откриване на годината, на костурската река: „Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви. 

 

Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма: 

Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.

Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂 

Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра. 

След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂 

Седмицата преди Нова Година 2021

Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.

28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна: 

За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба! 

От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂 

Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 
Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.

Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!! 

Ето едно кратко видео от епичната борба: 

Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂 

Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година!
В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му!