Марица джигинг – ноември 2021

Есента напредва, а с това все по-бързо избледяват ярките и топли цветове, които багрят маришките брегове през този сезон от годината. Листата на крайречната растителност падат и това води до все по-честата поява на нюансите на кафевите и сиви цветове, но за мен Марица си е все тъй хубава и привлекателна. Речните брегове се застилат с изсъхналите цветни листа от листопада, а времето за риболов през деня намалява все повече.

През ноември месец риболовите ми бяха фокусирани изцяло на река Марица. Месецът бе по-студен спрямо предни години, като температурите на въздуха в началото на ноември се движиха от 3 до 13 градуса, а след това много рязко застудя и живака показваше предимно от -3 до 5 и в по-редки случай до 9 градуса. Излетите през първия уикенд на ноември преминаха разнопосочно, като успеваемост. Започнах на 06.11 с едно гръмко капо. Посетих нови места като видях няколко добри риби – распери и кефали, но просто нямаше наченки за каквато и да е атака на примамките ми от тяхна страна. Скъсах и 6 силикона… оказа се, че имало много дървета под водата. Накрая след КАПОчиното остана една весела усмивка, с идеята някога пак да отида там и да скъсам по някой силикон. Някога, някога – още на следващия ден.

Неделята на 07.11 отново се пуснах в същия участък с един мой приятел, но откъм отсрещния бряг. Изчоплихме значителен брой маломерни бели риби от новото порастнало люпило и нито една читава. За отбелязване е, че ми се откачи на Larva-та една добра щука около 50-60 см… Ударът беше много близо до една паднала върба във водата и последва почти моментално забиване под нея, но поне видяхме размера и отблясъците на рибата… После моя другар и той откачи една по същия начин. Друго радостно е, че този ден не успях да скъсам нито един силикон. : )

Последва известна пауза в риболова, че бях болнав и стигнах до там, че развих остър ларингит и загуба на гласа, но ето, че на 25.11.2021 отново съм на линия и съм напълно здрав. Имах възможност след работа за един много кратък едночасов набег и разпускане по реката, завършил с цяла една бяла маломерка на бялото Bugsy. : )

В края на ноември наред с дневните температури нивото на Марица също играеше, което оказа негативно влияние върху риболова. Имах да наваксвам с излетите на любимата река, но главния въпрос беше накъде да поема!?! Този път, обаче, се насочих към нови риболовни места, че на обичайните ми стана много навалица, а рибите пък – наблюдавах, че оредяха нещо… Имах достатъчно време през деня да се ориентирам и проуча местата в новия подучастък, като излъгах на силикон два едри кефала – от хубавите цепеници.
Слуката започна с няколко удара на бялото Bugsy, което ми показа, че съм заложил на печелившата примамка. Рибите обаче не бяха от едрите и успях да ковна най-едрата сред тях – едно кефалче в категория 20+.

Виждайки преобладаващия размер на рибите, които ми атакуваха Bugsy-то, реших, че е време за малко гаргара с тях и заложих на 1,6 инчова Larva с 3 грамова чебурашка. Това от своя страна означава, че съм паднал до най-долната граница, но като има такива риби що да не понабода някоя за шоуто!? Получи се доста динамичен и напрегнат риболов, с много нереализирани удари, но изчоплих три-четири дребосъка за спорта, като едното кефалче беше и най-малкия представител от вида, който съм улавял изобщо на силикон някога. : )

С тия дребосъци изкарах около час и половина в надлъгване, но по едно време ми писнаха : ) – дошъл съм за едри кефали, а не за тия UL бебета. Време беше да си размърдам Д-то и да се раздвижа по брега в проучване на новите и непознати перспективни течения. Стигнах до едно такова, като брега беше висок и обрасъл с храсти. Нямаше как в това течение да стои добра риба, нищо, че е ноември и е по-студено от обикновено. Отначало започнах с любимата Larva в цвят 022 и 3 грамова чебурашка. С ниското тегло на чебурашката исках да планирам повече време в течението и да видя ако има риби дали ще се вдигнат за атака. Ако нямаше ударчета минавах на план „Б“ – 10 грама и презентиране ниско долу до дъното.

Първите няколко подавания бяха неуспешни, но това не ме демотивира и продължих да замятам с малкия грамаж в бързото течение. Настояването ми даде резултат – имах първия удар, но рибата просто защипа Д-то на силикона и се откачи. След още малко подавания по същата траектория имах як удар и Venom-а се сгъна! На линията беше уловен едър кефал, който започнах да боря и вадя от дебелото течение. Брегът беше висок и обрасъл с храсти, та се наложи да маневрирам на няколко пъти преди да докарам рибата пред мен. На няколко пъти кефала се позаби в храстите, но с контранапъни го измъкнах от там. Големия въпрос беше откъде и как да го извадя – нещо, за което трябваше да помисля преди да си правя мераците да замятам? : ) Много внимателно си направих стъпала с ботушите по стръмния и висок бряг и слезнах докъдето можех. Разликата в разстоянието между мен и рибата го компенсирах с кепа!

Прекрасен едър 45 сантиметров маришки кефал с едра люспа бе в ръцете ми за снимка! Тези моменти ме карат да се чувствам супер яко от вложените мисъл и усилия. : )

Най-отдолу на публикацията съм сложил и кратко видео влогче с пускането на кефала.

Последва около 40 минутно затишие, като се преорентирах и минах на план „Б“ – чебурашка с тегло 10 грама.

След няколко презентации по дъното – имах отново зловещ удар, последваха аванси (вижте видеото долу), но рибата ме навря в храстите и се оплете линията в тях, откъдето измъкване нямаше и тя се откачи без да се снимаме. В крайна сметка силикона увисна на клоните и последва трудна мисия по откачането му…
Полових още около един час на това място, но повече удари нямах. Преместих се след това на още два добри вира, но повече риби така и не видях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

2 + 8 =