Здравейте колеги,

Преди забраната за пролетното размножаване на рибите около Пловдив е тегаво да се намери дестинация за риболов от каяк освен ако не трябва да се отдадеш на тролинг скука. Е, аз реших да се отдам на отдавна замисляна авантюра и да се спусна с каяка си по течението на река Марица между 2 бента като ниското ниво само спомагаше да не прелитам местата за риболов , а както се оказа някъде дори се налагаше да слизам защото беше адски плитко. И така, бях оставен под моста на околовръстното на 4 ти километър и от там трябваше да стигна с до центъра на града  като по целия път бях една голяма атракция за риболовци , любовници в храстите или просто на студентчета седнали да пиинат биричка на слънце , което през повечето време грееше безмилостно.
Ето ме в началото на пътя 🙂

Още в самото начало се забеляза ,че при 17 градуса вода няма да е най-лесното нещо да се хване риба , а и не беше коректно да се търсят распери и щуки щото са забранени , та бях си приготвил УЛ -та и любимото ми ML Dageki  , с което да хвърлям некоя и друга по-голяма примамка за дребен мустаковец 🙂
Този път бях екипиран с жилетка и макар в 95 % от местата през които минах дълбочината да не надвишаваше 1,5 метра се чувствах много по-спокоен.
Още на първият завой имах тъп удар без закачне , което ме наведе на мисълта ,че некой големичък кефал се е заинтересувал от моята примамка и както се оказа само след една проводка при мен , скътан в едно обратно течение , дойде може би най-големият кефал който някога съм виждал , но за съжаление само следваше примамката като явно не очакваше да има нещо в тази посока кротко се шмугна под каяка ми 🙂

Последва каменист участък с прекрасни макар и плитки ързей , но без никакво видимо присъствие на риби – явно се бяха запътили да правят любов :).
Ето я и моята риболовна машина паркирана на едно от много подалите се островчета.

В далечината се задавапе мазен и бавен участък и реших ,че е безпредметно да търся кефали и подбрах малко по-големи примамки с цел да провокирам некое сомче ,  макар водата да беше ниска и студена.

Приближих участъка зад гребната база къде бях атракция за случайно разхождащи се  с колелета или просто излезли на пикник , които ме гледахе с нескрито любопитство 🙂
А, аз бях влезнал да разуча реката, да си намеря дупки и подмоли , които да изледвам  и макар и нивото да беше адски ниско успях да набележа няколко прекрасни места повечето трудно достъпни от брега 🙂

И така както си облавях района и наближавах неговия край и се проклинах ,че не си бях взел бира , от летаргията ме извади тъп удар и следващите 20 секунди бяха една малка лудница, защото след засечката това чудо полудя и просто повлече каяка срещу бавното течение и без никакви притесния се насочи към един подмол на 10 м мен. Авансът пишеше и само успях да го затегна и явно усетил това сомът смени рязко посоката и започаха ударите с опашка, при което успях за кратко да го видя – прекрасна риба малко над метър. Е , до тук с хубавите новини, защото все пак такъма ми беше много далеч от сомски, отделно на това ударът беше на сръбско „грозно пате 6см“ като куките му макар и сменени отдавна бяха изгубили пробивните си сили и … ами пръчката просто олекна 🙁 , но пък остана емоцията от макар и кратката борба и надеждата да се видим  пак 🙂
Времето беше напреднало  , аз не бях преценил как то лети като си на вода и имах само 40 минути до мястото за евакуация и за това се отдадох на спускане по реката с разузнаване , а както се оказа хубави места за бъдещ риболов – дал господ 🙂

Така премина първото ми риболовно спускане по река Марица като съвсем скоро мисля да го повторя – гледките са прекрасни , а да се лови от каяк по река е недаминато удоволствие.
Наслука на щукарското откриване където се надявам снимките да не са само пейзажни.