От много време се каня да риболовствам около столицата. Не само защото ще са нови за мен места, а най-вече защото ще мога да се запозная с хора, които срещам само в интернет пространството. За целта обаче най-удачно би било да остана да пренощувам в София и на другия ден да ходя за риба. И така, снощи ми изскочи пътуване към милата ни столица, в която освен по работа не бих стъпил. Планувах късно тъгване и приключване на ангажиментите, нощувка и риболов някъде с някого. Чух се с един младеж, който ми се струва свестен и е един от тези с които бих отишъл за риба. Знаех че е ученик и в почивен ден би отишъл да помята на водоема. Всичко точно, но искаше да ме изтормози да тръгваме по тъмно, съгласих се, все пак съм гост риболовец. Разбрахме се да го взема от у тях и да го върна до към обяд. Щяхме да ходим на платено, нещо което не ми се понрави, ама все пак нещо. Да обаче по нощите му изскочи работа и излета отпадна. Ваньо Контев ми беше споделил за едни местенца и щях да ходя да пробвам там като алтернатива. Легнах си аз към 2 часа през нощта и реших, че като се събудя ще взема решение. През деня бях срещнал обява за някаква благотворителна кауза, но шофирах цял ден и не можах да се запозная. Събуждайки се към 8 сутринта първа публикация във фейсбук ми изскача именно това – кампания за набиране на средства за нуждаещият се от помощна количка Пепи.

Публикуващият беше Мишо, следващата ми мишена за запознанство. Набързо се разбираме кога и къде да се видим, направо да взема воблера на ADI Lures и метъра. След няма и 30 минути вече се бяхме намерили и имах идея да го изтормозя да ходим за риба, но и него го е налегнал семейния живот и няма мърдане. Бърза обмяна на информация с местенца и хуквам да диря късмета си.

То хубаво, ама се оказва че пътя за Самоков е затворен и не мога да продължа към избраната дестинация:

Обръщам и вече спирам да го погледна това пресловуто Панчарево. Бая голяма локвичка се оказа, позамътена, но приятна. Доста вятър имаше, а язовирни риби не ми се ловяха, имаме си ги и при нас, поне са в повече.

В крайна сметка решавам, че ще отида на тия прословути 7-ци. Предприемам поредното прекосяване на София, като разбира се на няколко пъти обърквам пътя. На карта изглежда лесно, но все някак ми убягваше да хвана правилния път и доста си се повъртях, че и брутални нарушения на ЗДвП правех, ама това за региона си е нормално.

Ето този мост като видях разбрах че съм прецакан. Бях за него, а усещах как няма как да го хвана от главния път по който се движех:

Следва поредно объркване на пътя и смея да твърдя, че виновни за това са отговарящите за пътната поддръжка, заради неадекватно поставените им табели. Ако не друго, то поне на едни македонци помогнах да намерят пътя, че и те се лутаха в табели, карти и навигация.

В крайна сметка малко преди обяд пристигам на въпросното място и на входа му се запознавам с правилата за риболов:

Влизам да огледам, изглежда странно, но прилично. Навъртат се спинингисти, реших че ще е приятно. Взимам такъмите и започвам да се ориентирам на къде да подхвана. Пред мен едно празно местенце, ама то било така, защото бил забранен риболова точно там, научавам го от колега с който сменяме 2-3 приказки. Тръгвам аз по брега – бреееей, то няма места бе. Един наляво седнал, ама надясно хвърли, следващия пък наопаки. Чудо! Спирам до колеги спинингисти, а плувкаря до мен упорито се опитва да ме убеди, че тия 7-8 метра между мен и него са малко, нищо че той лови в краката си, а аз на 35 метра навътре. Виждам аз че няма да я бъде работата и продължавам напред. Места няма, кисели физиономии навсякъде, оключили се в колите си и зъзнат. Отсрещния бряг пуст, ама няма и кой луд да стои там, то вятър се не трае, а вълните те залива сякаш си на морето.

Вървя си аз, свиркам си, усещам че няма да я бъде работата. Говоря по телефона, пиша си с хората, хич не ми е до риболов. Криво място, някак не предразполага. Ама то и какво ли да се очаква от дупка изкопана насред полето, оградена с мрежа и гъз до гъз хора, няма игла къде да хвърлиш.

Завъртам се аз и намирам едно по-тихо местенце. Задържам се там и успявам да хвана една рибка на клатушка, подарък ми от Ваньо Контев. Как я хванах не знам, как водех примамката също.

Докато направя 5 крачки назад, че да снимам рибата на тревата, на моето място вече накачулени 2ма и още търчат да дойдат. Намърдах си се аз пак, а те ми подвикват „ще ти избяга рибата, скача към водата“. -„Няма да е голяма загуба“-отвръщам аз и се чудя таз малка риба какво да я правя. Мислех да я пусна, ама ще ме помислят за луд. Да им я дам…ами ако хвана още? Бърза хващам втора риба, пак без да разбера кога и как е клъвнала и вече знам, че тия риби ще се събират. По брега пълно с боклуци, все едно си на сметище. Възползвах се от това обаче – намерих си торбичка. Естествено не бях подготвен да задържам риба, взимам едва няколко риби годишно и не очаквах че сега ще се случи така. Хубавото на лошото време беше, че някои не издържаха и си тръгнаха. Определено имаше нужда от това – 40 коли преброих по едно време, а номерчето на квитанцията за платена такса беше 66, вероятно отговаряща на броя риболовци за деня. Реших да остана на широкото и спокойно място, вместо да се вра при останалите. Дръпнах още рибки:

Видно от снимките вече не ходех да ги снимам на по-приятно за кадри местенце, а си ги пльосках на гадния черен път. Не ми се рискуваше пак да ме налазят и без това бяха решили че само там има риба.

Телефона ми звънна и без да прибирам блесната вдигнах. Беше Мишо, питаше къде и какви ги върша, а отговора беше доста приятен „Ей сега вадя 7-мата“, тъй като му удари в тоз момент на паузата. Обеща че ще ми звънне пак, за да хвана пак, ама познайте дали го направи… Писна ми да стоя на едно място и тръгнах пак да обикалям, все пак съм със спининг, не с шаранджийско оборудване. Смених няколко места и примамки, но нямаше признаци на живот. Реших да се върна на същото място за 15-тина минути и да приключвам, че път ме чакаше към Стара Загора. Още с отиването имах удар, после втори, трети и т.н. но риба така и не извадих. Не се закачаха, а само повеждаха. На снимките с рибите се вижда с какво хващах, а ето на какво изпусках:

Пробвах на воблери, но и арендатора ми каза да слагам клатушките, а и от преди знаех че там иска железа. Опитах и силикон, но с тоя вятър беше трудно с малки примамки, все пак съм доволен. вероятно бях единствения, който е ходил там с единична кука без контра. Всеки беше нарамил грипери, кепове, сакън да не се изпусне нещо. След като видях, че няма да съм капо щях да съм доволен и на 3 рибки, но се оказаха повече. Все пак, не смятам че риболова на подобен тип платени водоеми е удачен. Спининг риболова за мен е обикаляне, почивка и приятни емоции. Няма нищо приятно в киселите физиономии на чичките, нито пък в това да седиш на едно място, да стреляш червеи с прашката, а иначе да въртиш с блесната. Тъй и не се намери един да каже добър ден, здравей, как е колега, на какво хващаш, има ли или нещо от сорта. Кат са такива киселяци, поне от времето да се бяха оплакали, ама и за него си замълчаха … на такива по нашия край им викаме борсуци. Тия месарски изпълнения не са за мен, предпочитам капо на реката, пред газенето в кал, боклучи и тягостната обстановка. Не е за мен платената любов, ще диря истинската в гората (;

RIP