Посрещнах началото на месец септември на морето в Гърция, където бях на почивка. Съботата на 4-ти септември се върнах от Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2) и само една неделя ме делеше от старта на работната седмица. След една такава почивка винаги усещам една празнота и носталгия за морските брегове – хубаво си е да живееш без да го мислиш и да си пътешестваш насам-натам.
През неделния ден дооправих багажа от почивката и каквото имаше като домашни ангажименти. Надвечер късно „скъсах синджира“, отправяйки се към Марица. : ) Исках малко да се поразведря и да пробвам дали костурите са активни по разливите на залез. Нивото на Марица беше паднало доста. Отчетох хищническа активност в рамките на половина час след 19 часа, а после всичко просто приключи… Започнах с един дребен костур на TJ Minnow, който даде известен импулс в търсенето на костурите. Впоследствие, обаче, други нямаше, а на TJ Minnow-а се нанизаха две щучки, които може би са прогонили бандитите и бяха заели техните локални местообитания.
11.09.2021 – последва сутрешен излет на язовир Пясъчник. Целта бяха костурите и евентуално някоя бяла риба ако се завърти. Да, но в крайна сметка се получи точно обратното – лових предимно бяла риба, а кълване от костур нямах. От рано сутринта до 12:30 часа успях да уловя може би над 100-тина бели риби, обаче, предимно от детската градина – тип зарибител. Прекрасно е, че има такава гъста популация от млади риби. Един ден, ако се запазят, ще има от едри такива. Снимах за протокола само някои от „по-едрите“ рибки. Отначало започнах със силиконите на Bait Breath – в частност Bugsy и U30 RUI, но почнах да инкасирам загуба на силикон, защото тия зверчета дъвчеха и късаха като обезумели с бебешките си зъби…. После вдигнах на 3 инча – Fanatik Larva, като пробвах също и други различни силикони на 3,5 и 4 инча, но слука така и нямах… Интересното е, че белия цвят на Larva-та се оказа много по-провокативен спрямо другите ми цветове на същия размер.
Все си мислех, че ако набода всичко, което има пред мен от белите рибки, то в един момент ще се вреди костура, но уви – така и нямах слука, а белите рибки нямаха свършване и в един момент просто ми писна – беше си безпредметно, защото тия зверчета бяха във всеки един воден слой и нямаха спирачки… нямаше и място за маневри – да се разходя по брега, че всички брегове бяха окупирани от риболовци и биваци, търсещи основно шаран.
18.09.2021 – смяна на „бойното поле“. Отново поех към Марица. Сутрешния аромат на дива мента край бреговете на реката супер яко ми влияе. Пълнят ми дробовете и душата със свежест.
Този път реката беше вдигнала значително нивото си и се беше позамътила, но не много, че чак да е боза.
Доста време ми отне да намеря някакви риби. Това, което успях да уловя обаче беше единствено кефали, които бяха под един речен праг. Успешната тактика бе постигане на максимална дистанция, бавно водене на воблера напречно и по течението, успешен цвят и воблер – Salmo Minnow 5S в цвят RBD, за който в друг репортаж от Марица бях установил и показал, че лови много добре в такива условия (По Марица през август 2021). Кефалите налитаха безкомпромисно, но едри риби нямаше. В един момент спряха, което бе сигнал, че каквото е имало съм го хванал. Към 12 часа по обед си тргънах, че ми стана адска нетърпима жега – просто нямаше какво повече да искам от реката и трябваше да се задоволя, че поне открих някакви риби, защото имаше спинингисти, които изобщо нямаха слука.
Специално за следващия язовирен излет се запасих със силикончетата на Bait Breath – Bugsy на 2,5 инча, че посвършиха нещо напоследък. : ) Допълнително добавих и оловца – тип круша с вирбел, с тегла 5, 8 и 10 грама. Предполагам ви е ясна схемата на всичко това? (на последната снимка долу е монтажа)
19.09.2021 – водния обект е язовир Студен Кладенец, а целта на излета ми са костурите! За мое съжаление предни ден – съботата, премина над страната ураган, който понижи температурите и се изляха значителни проливни дъждове. Това обаче не ме отказа от ходенето на риболов и смело натиснах педала на газта. Сутринта, докато пътувах към язовира, по пътя имаше паднали дървета и нахвърляни наноси от пясък, кал и чакъл – при по-остро взимане на завоите това си е предпоставка за поднасяне на автомобила и трябва да се кара внимателно. Компания ми направи и гъстата мъгла, която затрудни и забави придвижването – тя беше обвила и покрайнините на целия язовир, като когато пристигнах на Суден Кладенец вече почваше да се вдига….
Очаквах, че още с пристигането ми ще се забележат традиционните сутрешни подгонвания на костурите, но очакванията се провалиха. Край брега, в плитчините, нямаше и следа от костури. Поставих монтаж джиг риг и пробвах на максимална дистанция. Имах успех с две риби на Bugsy-то, но след това последва зловещо мълчание.
Цели два часа упорствах, докато успея да намеря някакви костури – човек би се отказал, но ако е търпелив и упорит, като мен, слуката идва. : ) Слънцето вече напичаше, а мъглата и облаците се бяха разсеяли. Ключът към успеха беше DUO Ryuki 50S с подаване на максимална дистанция, луд и бърз туич! Дръпнах 15-тина разнокалибрени костури, като по-едрите ги задържах, а маломерните ги пуснах обратно. Риболовът бе с трайност около 40 минути, след което всичката пукотевица утихна. Завърших излета с едно дребно костурче на Salmo Minnow 5S край тревите пред брега, където си мислих, че ще има скатани батьовци, но уви.
Така приключи риболовния ми септември – старт на морето в Гърция и завършек на язовир Студен Кладенец с трудно откриваеми костури. Общо взето очаквах много по-добра слука на фона на предните години, но съм доволен вече и на малкото, което успея да уловя по нашите водоеми : )