Време е за нова доза маришки риболов. 🙂 Излетите „По Марица през март 2019“ бяха доста успешни. Бях напипал кефали и измежду тях по някой сом! Ключът към този успех не бе само опита и упорството ми, но и примамката – пасивен силикон на Fanatik в размер от 3 инча с подходяща кука и проходна чебурашка. Закономерно реших да увелича в кутията си цветовата гама от Larva-та, като за целта накупих още куки и чебурашки.
Куката, която ползвам е тип „орлов нокът“ в размер от 1/0 и с контри по стеблото.
Теглото на чебурашките: 6 грама за по-спокойни води и 8 грама за по-бързи. Дълбочината, на която ловях рибите бе от около 1-1,5 метра в зависимост от нивото на реката.
24.03.2019 – пролетта е вече факт от няколко дни, а температурите се вдигат ли вдигат… По обед вече съм на реката, а тя – с понижено ниво. Мятам вече 20 минути и нямам удар. Слагам пасивния силикон, но нещо не постигам желаната дистанция на замятане. Въпреки по-ниското ниво, спрямо предните излети, заменям 6 грамовата чебурашка с 8 грама и достигам желаното място. Такъмът е както от предните излети – Jig Master-a на FilStar във варианта 742M с тест 5-21 гр. в комбинация с бързия Stradic в размер 2500 и брейд на Gosen – Cast 4 № 0,8. Минават две-три изтичания на максимална дистанция и получавам зверски тропот по бланката! Засичам мощно нагоре и се чува от макарата… зззззъъ.. 🙂
Още при първите напъни разбирам, че не съм уловил трофеен кефал, а по-скоро мерен сом, който ми маха впоследствие с опашка над водата, минута след засечката. 🙂 Докарвам го пред мен, но в него има още сила и се втурва пак към дълбокото, надолу по течението…
В този момент виждам, че съм пропуснал да прекарам брейда през втория по големина водач на спининга, ами сега? 😀
Лека-полека отново го придърпвам към мен, но вече рибата се е поуморила и я грабвам с ръка за устата.
Адски доволен съм от цялата ситуация и почвам да щракам снимки като луд. 🙂 И без това вдигнах много шум във вира – нека се поуспокоят другите риби. 🙂
Сомът наистина се оказва мерен – около 73-74 см (при безумната норма от 65 см), но въпреки това съм решил предварително още преди няколко седмици, че риби няма да задържам с оглед на предстоящия им размножителен период. За мен най-важното е да има риби в реката и един от начините точно този.
Като цяло пасивният силикон се оказа отлична примамка, която оцених подобаващо миналата година, най-вече при излетите си по Марица, закупувайки много и различни модели на няколко основни производителя, които се внасят у нас. Когато за първи път се появиха на „бял свят“ примамките на Fanatik бях скептично настроен поради различни мои си разбирания. След като ги изпробвах успешно продължително време в два размера, мога да кажа, че нямам съмнения относно тяхната ефективност и мога да се съглася с по-голямата част на казаното от създателя им.Онова за тайната формула и прочие, обаче ми идва в повече. 🙂
След снимките сомът бе пуснат на свобода, а замятанията бяха подновени!
30 минути по-късно имах жесток удар отново на същия цвят и размер силикон!! Засякох много добре рибата и почна яростна борба. Наложи се да отпусна аванса поради мощните й напъни и това. че все пак ловях с 0,8 брейд на спининг с медиум мощност. Нямах съмнение, че отново съм уловил сом, но този път доста по-голям от предните, които бях улавял!! Сомът се втурна надолу по течението с бясна скорост и вече имах над 10 метра развито влакно, като продължаваше да взима аванс… Много ми се прииска да запечатам момента, и извадих фотоапарата – глупост, за която малко по-късно щях да съжалявам, но манията… е пълна. След няколко секудни запечатани кадри рибата се откачи… 🙂
Следващият ми удар бе чак след 1 час настояване на същото място, но рибата не се закачи добре, поради корема, които бях отпуснал и силикона бе поизхлузен от куката – може би пак сом?
В следващия час нямах други удари и реших да се преместя нагоре по течението. Там в един дълбок вир имах странно почукване…, а слуката още по странна. 🙂
Малко по-късно приключих и излета отново доволен – от слуката и случките, които имах. 🙂 Няма какво повече да искам от реката. Следващия уикенд отново се засилих по Марица! 30.03.2019 – прекрасна събота с променливо време. Ту жега, ту облаци забулваха по някое време жаркото пролетно слънце и наставаше хлад, съпроводен с тътен на гръмотевица. Покрай бреговете на Марица вече напъпляше младия наперен зелен папур, а зеленоглавите патици ги беше „ударил хормона“. 🙂
Нивото на реката се беше вдигнало, но не с много. Още с първите замятания ми стана ясно, че риболова ще е тегав… Водораслите… те бяха на всяка проводка по линията ми, още на първия метър след повеждането на примамката. Толкова досадно и изнервящо ми стана, че едвам запазвах самообладание. След един час и няколко стотин провалени проводки, заради салатата, най-после имах удар!!
След около 2 минути борба видях, че съм уловил страхотен кефал, който може би със сигурност вече ме доближаваше до така желаните 50+ сантиметра!?
Радостта в мен напираше и само след още няколко кадъра щях да разбера дали всъщност съм си подобрил личния рекорд от пролетта 2017-та за улов на кефал или пак съм го достигнал. 🙂 Предстои серия от снимки на прекрасната ми слука:
Полагайки туловището на кефала на риболовния метър, се оказа, че дори много малко не ми достига за 50-те сантиметра. 😀 Е, това не омоловажава слуката и размерите на рибата, особено на фона на цялата салата, която се носеше по реката.
Продължих да настоявам, като упорито магаре, още цели три часа – истинско изпитание за нервите на рибловеца. Брегът пред мен позеленя 😀 , докато не дойде отново сюблимния момент – удар от риба! За мое съжаление я изтървах, а след изваждането на силикона се оказа, че съм я „почесал“ с куката по тялото. 🙂
Три уикенда след последния ми успешен риболов на Марица през февруари отново бях по реката в търсене на дебелите зимни кефали. През март времето отново беше слънчево и топло, като температурите се повишаваха и се запролетяваше доста бързо. Част от хищниците вече бяха забранени за риболов, поради навлизането им в размножителен период, което вече стесняваше таргета и опразваше кутиите откъм примамки. Датата е 10.03.2019. Към 13 часа напече слънцето и аз се появих на дашното място, на което през последните два излета имах отлична слука. Видно от снимките по-долу Марица постепенно си беше понижавала нивото през дните на моето отсъствие. След поредица от замятания на различни примамки поставих пасивен силикон на Fanatik – Larva, в единствения цвят, който имах на разположение в кутията си от размер 3 инча. На предните два излета този силикон „счупи главите“ на дебелите зимни кефали, като ми спечели измежду тях и едно сомче! Тъй като нивото бе поспаднало и бързея не бе толкова силен, заложих на 6 грамова проходна чебурашка. Три подавания по-късно:
Спинигът ми подаде ясен сигнал в китката, за така чаканото потропване и аванса на макарата сработи още при първите напъни. По тях познах, че бях уловил търсената от мен слука – дебелите зимни маришки кефали!
Последва серия от снимки при ваденето на достойния противник!
Измерен на риболовния метър се оказа 37 сантиметров дебелак.
Показвайки кефалът над повърхността, се оказа, че бях прав, че съм хванал едра риба, но не бях прав, че е над 50-те сантиметра. 😀 Целият силикон бе лакомо стиснат в устата на кефала, почти до чебурашката! Следва серия от снимки на красавеца:
Кефалът се оказа, че на дължина е 45 см, но на тегло няма как да кажа, защото по принцип не нося кантарче.
Все пак щракнах и едно селфи за спомен, след което дебелака бе върнат обратно в реката. 🙂
След цялата „сватба“ по снимане и ала-бала работи, заковах още една риба, 20 минути след пускането на дебелака, но тя беше по-скоро в лека категория и не заслужи място на метъра. 🙂 Бях абсолютно доволен от излета, на фона на условията и периода на слуката.
Следващия уикенд – на 17.03.2019, пак се пуснах по реката, в компанията на мой приятел. Уверено вече гонех нещо по-така кефалско над 50-те сантиметра. Бях сигурен, че скоро ще дойде момента, в който ще закова я 50-ка или по-голям дебелак. Активността на рибите отново беше следобедна, а дневните температури още повече и по-трайно се повишаваха. За около час риболов в първия вир успях измъкна само един кефал на Fanatik Larva.
Бях започнал с воблери, блесни и накрая пак опрях до силикони… 🙂
Във втория вир нещата стояха по-добре. Рибите бяха по-активни и след 3 пропуснати кълванета, щото проспах момента на засичане, боднах следващия маришки кефал.
10-сет минути по-късно заших едра риба, която оказа яростен отпор. По тръсканията усетих, че това не е кефал, но моя приятел някак си не повярва на теорията ми, че това е сом!
Отличното регулиране на аванса на бързия Stradic в размер 2500 и мощността на Jig Master-а, в комбинация от чистото място без закачки доведоха до увеличаване на резултата на уловените риби в моя полза. 🙂 Сомът бе пред мен – сломен и оставаше само да го гепя с ръката!
Вижте колко на дълбоко бе засмукал пасивния силикон на Fanatik!!
Кефалския ми кохер беше безполезен, но затова пък се възползвах от клещите на приятеля ми и безболезнено освободих от куката сома. 🙂 Положен внимателно на метъра се оказа…. ей толко:
Още малко и можех да превъртя метърчето. 🙂
Моя приятел ми щракна няколко снимки, след което обаче трябваше да напуска бойното поле поради ангажименти, а тъкмо ги бяхме набарали.
След пускането на сомът (поради това, че само след месец му предстоеше да започне да гнезди) поостанах за „още едно последно замятане“, докъм 16 и 40 часа. Честно казано вече ми беше все тая дали ще уловя нещо или не. Бях начесал крастата здраво, но все пак за статистиката реших да поостана, за да знам за другия път. 🙂 Е, сверих си часовника и стана ясно от този и предните излети, че рибите се активизират за около 2 часа следобеда. Ако пропусна това кълвино може и валат да си остана, та поуката си я извлякох. 🙂 „И това не е всичко приятели“ – както не се казва в една анимационна поредица 😀 , защото в следващите ми излети отново имаше борбени и едри риби, но затова ще ви разказвам другия път. Оставям ви в компанията на долното ми видео с пусканията на всички риби:
Здравейте, приятели, на спининговия риболов! Лека-полека започвам да добавям в блога излетите си, които направих от началото на годината. Имам да ви покажа доста интересни моменти. Улових страхотни и борбени риби, като риболова тази година потръгна отлично в първите месеци от новата година спрямо миналата, когато беше пълна трагедия – „Слабо начало на 2018-та„. Началото на 2019-та година беше изключително топло спрямо предходните години. През януари бях направил един единствен излет – капо на Марица. Това обаче не ме отказа и хубавото „пролетно“ време отново ме накара да посетя реката. През февруари имаше дни, в които дневните температури основно бяха около и над 10-те градуса. Стабилно, ясно и слънчево време без обичайния познат февруарски мраз и сняг. Инфото за риболов от брега на големите язовири не беше добро, а за пъстърва пък хич не смятах да ходя (заради навалицата) и реших да ги пренебрегна тези риболови. Денят беше неделя – 10-ти февруари. Хубаво, пролетно слънчево време без вятър, при което е грехота човек да си седи у дома. Бях отишъл на реката след 12 часа на обяд, когато слънцето вече беше високо и напичаше. Мисията за риболов беше всичко коз – към този момент още не бяха влезнали забраните на зимно размножаващите се риби и можеше да се лови всякакъв вид хищници. Бях си подбрал N-на брой различни примамки, разпределени в три кутии – за сом, щука, распер, бяла риба и кефал. Търсенето на хищниците беше ориентирано главно по дълбоките вирове, където мислех, че те ще са се групирали. Всеки вир беше методично облавян с различен тип примамки, за да не пропусна евентуално нещото, което търся. „Който търси – намира“ – нали я знаете тази поговорка. 🙂
Малко след 15 часа бях стигнал един хубав вир с мощен поток, който се влива бързо в него и също толкова бързо се разлива, забавяйки течението си по-надолу, като струята оставаше на срещуположния на мен бряг. Дълбочината не беше голяма – около метър и десет, но не повече. Реших, че в този момент от деня ако има хранещи се хищници то ще ги открия на точно такова място. След като бях пробвал обичайната си тактика за риболов вече 25 минути, сложих на линията следващата примамка от кутиите си – силикон на Fanatik Larva в размер от 3 инча. Това е пасивен силикон с формата на огромна ларва на водно конче. В Интернет може да намерите вече доста богата информация относно успехите с тази примамки. Бях монтирал силикона на спортна единична кука на Fanatik с 8 грамова чебурашка, като за първи път ловях с подобен тип силикон и модел.
Спинингът, с който ловях, беше модел на FIlStar – Jig Master 832MH, с тест 8-35 гр. С него бях готов да поема евентуална слука от добри маришки кефали до сомове (ако ми излезе късмета де). 🙂 Все пак беше февруари и с подобен такъм в зависимост от мястото може да се пребори и добър сом. Линията ми беше над означения максимален тест за спининга от 20 lb – Sunline Super PE №2,5 с тест от 30 lb. Въпреки фабричните параметри на влакното, за мен, то е доста по-тънко и бе подходящо за спининга. Повод от дебело флуоро слагах само ако залагах на тактика за щука. При случаите, когато търсех други риби просто махах дебелия повод и играех с брейда. Бях заметнал на максимална дистанция до отсрещния бряг примамката и докато изтичах по течението Larva-та на Fanatik усетих ясно пощипване, а след това и мощен удар. Последва моментална засечка и ето, че вече имах първата добра уловена риба за 2019-та!! Бях излъгал страхотен кефал, който засмука силикона от дъното след 4-5 секундна пауза, докато задържах.
Добър, не, ами даже отличен – метърчето закова 43 сантиметра. Този тлъстак със сигурност беше далеч над килото!! Абе истинска радост за рибарското сърце, сковано от зимния сезон. 🙂
Този страхотен дебел зимен кефл ми даде ясен знак, че съм напипал правилното място и примамка, с която да продължа да замятам в позатоплените зимни води на Марица.
Десет минути след пускането на дебелака имах два почти последователни удара при проводката, като на второто кълване зсякох по-агресивно и Jig Master-а ми подсказа, че рибата е доста по-голяма от уловения преди малко кефал!!! При доближаването й на плиткото и като видях как й плесна 4-5 пъти опашката над водата ми стана ясно, че…..
… съм ударил малкия джакпот. 😀
Обективът ми запечата и тази отлична слука, а аз пък си казах, че май каквото улових – го улових и е време да си ходя. 🙂
То, наистина какво да иска човек повече от Марица в подобен февруарски ден – прекрасно време и две добри риби.
Абе поостнах „още малко“ на реката, за да видя какво ще се случи. 🙂 За 40 минути имах още три удара на Larva-та, като при последния – резултата бе в моя полза.
Заковах още един маришки дебелак – заслужавало си е „още малкото“ чакане!
Не стигна съвсем малко дебеланкото да закове на метъра 45-те сантиметра. 🙂
А, дали можех да закова до края на излета и някоя риба над 55-те сантиметра, с която да подобря личния си рекорд за кефал? Не знам, трябваше да помятам „още малко“, за да разбера това! 🙂
В крайна сметка до 17:20 повече удари нямах. То, какво повече да желае човек – прекрасно време и страхотни риби през февруари на Марица! Сигурен съм, че много спинингисти жадуват за нещо подобно! Мотивиран от добрия излет, посетих Марица отново следващата неделя на 17-ти февруари. Живакът на термометъра беше достигнал температури от порядъка на 16-17 градуса през неделния следобед. Наистина необичайно топло време, което пък беше отлично за нова доза добър риболов по реката. Помотах се из един-два вира, но слука нямаше. Трябваше да се насоча към печелившото място от предния излет, което бях оставил за „десерт“. Там очаквах слуката да бъде „топ“, с оглед на това, че условията за риболов не се бяха променили значително. 🙂 Бях заложил на същото риболовно оборудване и с първите мятания на Larva-та на Fanatik, в размер от 3 инча и с 6 грамова чебурашка.
В следващия един час имах два удара на пасивния силикон, като втория го заковах! 🙂 Последва кратка серия снимки от екшъна:
Ето, че отново дебел маришки кефал, с едра люспа и над 40-те сантиметра беше захапал стръвно Larva-та!
Следобедната активност във вира беше точно в рамките за един час – два удара. След това до 17 часа нямаше никакви изгледи за улов на още някоя риба. Доволен и на този улов, бях готов да посрещна предизвикателствата на работната седмица. 🙂
Лятото отдавна отмина, но моите летни репортажи продължават. Липсата на време за писане е виновник за това закъснение и надявам се ме разбирате правилно. 🙂 Все пак, „отовори ли се прозорец“ сядам и драскам, защото има какво да се разкаже и покаже.
Този път ще ви представя нещо по-различно от летните ми костурски набези. Ще оформя един обзорен материал, посветен на августовските ми излети по река Марица около Пловдив. Хванах основно кефал и малки щуки. Като цяло обаче слуката ми се струва слабичка за сезона. Една радостна новина, която установих при излетите бе, че се оказа, че тази година в участъка е имало значителен бейби бум на щукички. Освен това сега в студените есенни дни пък установявам много добра слука на бели рибки и костурчета – много бебета, много нещо и тази година. 🙂 Като споменах това, се сещам за друго – май от миналогодишния бум на расперчетата нищо не е останало. Тази година и до момента през ноември не успявам да хвана нито едно от тях. Къде ли се дянаха тези досадници?
Преди да започна с излетите нека се похваля с няколко нови нещицааа. 🙂 Първото е, че развъртях нова за мен макара. Тя е eдин от топ моделите на Shimano – Stradic Ci4+ FB във варианта на 2500 HGFB и отдавна й бях хвърлил око.
Приятна, лека, с бърза предавка и много мощ макара! Изключително подходяща не само за соленоводен риболов, но и за сладководен – особено в реки с бързи течения, където е нужно да се обере бързо линията или пък за любимия ми риболов с повърхностни примамки. Единственото, което не ми хареса до момента е, че се влага малко смазка от страна на производителя, но пък това лесно го поправих, като си я смазах сам. 🙂
Както всеки път така и сега спазих максимата „нова макара – ново плетено влакно“. 🙂 Хубаво е, когато човек има възможност да се поглези с нови материални благинки, предназначени за любимото хоби. И този път избрах да заложа на четири нишков брейд на Gosen. Името му е Cast 4, а размера – №0,8.
Тези благинки лепнаха идеално като „шамар на буза“ на лайт пръчлето ми – Zodias 264L2!
Разбира се, няма как да не мина и без няколко нови примамки. 🙂 За да не ставам банален с много новите работи, реших да ви покажа само по-големия брат на любимия ми мини пенсил на Storm – Gomoku Pencil 60F в цветове CPHC и HGG!
Излет №1 – 09.08.2018
Нивото на реката през август бе значително. Общо взето много вода се изсипа от небето това лято и водните каскади работеха здраво, изливайки отработената вода от турбините на ВЕЦ-овете в притоците на Марица. Точно поради това температурата на водата за сезона бе по-ниска, спрямо предходни години. Дори преобладаващите слънчеви августовски дни не успяха да я затоплят добре.
Четвъртъкът – на деветти август, се пуснах по реката. Нещо ме беше „стегнала шапката“ и след работа отидох да помятам за разтуха. Към 17:40 часа бях на Марица. Първоначално се стреснах от височкото ниво и бързата вода, но си казах „майната му, ще мятам пък к’вот т’ва“. Да ви кажа доста си помятох докато излъжа първия рибок. 🙂
След почти повече от час мятане най-после нещо разтресе лайт пръчлето ми. 🙂 Предполагам всички познавате успешната примамка в случая – един от моите любими воблери за риболов по Марица и не само. Последва още един удар и проследяване в по-тихите дълбоки части, отново на кефал, но нямах късмета да стигна до снимки.
Малко преди 20 часа вече бях стигнал любимите ми места за риболов с повърхностни примамки. Сега разливите бяха станали дебели и мощни бързеи. Въпреки това покрай брега имаше тихи участъци със залети от придошлата вода треви. Беше настъпил момента да извадя малкия мини уолкър на Storm и да се поразкърша!
На третата проводка, прокарвайки пенсилчето близо до тревите, имах удар и първа риба на повърхността – кефал.
Пуснах рибата и предусетих, че пак трябва да мина по същата траектория – не може там да се е скатал само един кефал. 🙂
Четири-пет проводки и изпод тревите се изстреля още един рибок със същите размери.
Продължих да настоявам с малкия герой, като се преместих малко по-надолу. Там отново имах ударчета непосредствено край брега, но успях да уловя само една риба, с която финиширах излета.
Общо взето бях доволен – пак много риби изчоплих от голямата и хладна вода, че дори имаше заигравка на повърхността.
Излет №2 – 15.08.2018
Отново след работа издухвам към Марица. Този път смених участъка с идеята да потърся дебелите кефали в най-дълбоките вирове. След час настояване, при една от поредните бавни проводки по течението, реазлизирах мощно кълване и авансчето на макарата просвири на два-три пъти. Бях заложил на тежка въртяща блесна на Mepps – Aglia Longcast №2 в цвят AG, като целта бе да планирам с нея буквално над дъното по време на провеждането по течението. Усетих, че съм зашил добра риба. Показвайки я над повърхността видях, че не е голяма, но пък не е и малка.
Хубав охранен дебелак, който ми донесе добра тръпка. 🙂
До края на излета успях да уловя една щука на Mepps Aglia-e, която се откачи при ваденето и едно костурче на Salmo-то.
Излет №3 – 25.08.2018
Последния уикенд на август отново се отдадох на риболов по Марица. Смених участъка в търсене на нещо по-различно. Към 17 часа бях на реката, като нивото бе една идея по-ниско спрямо предния излет. Още със стъпването на брега поставих любимия мини уолкър на Storm. Змаетнах го в тихата вода и след две-три проводки нещо завлече уолкърчето под водата.
Zodias-ът ми подсказа, че рибата бе щука – по повеждането и тръскането. Късмет имах, че не бе глътнала малката примамка.
Пуснах малкия звяр и продължих да си връткам отгоре.
След това имах няколко побутвания от малки кефалчета, но друга слука така и не реализирах. Започанах да се пускам надолу по течението и да търся други активни риби. Чак след два часа и кусур успях да ги напипам, но за кратко… Голямо претърсване падна, но аз съм тъп и упорит! 🙂
Започнах с добър кефал на въртяща блесна.
Завърших с три удара на щука на мини уолкърченцето. Само една рибка успях да докарам до снимки, като този път играта бе рискова, но всичко завърши с щастлив край за мен и рибата.
Излет №4 – 26.08.2018
На следващия ден реших да проверя на какво се дължи този бейби бум на щучки. Взех щукарските такъми и се отправих пак към Марицата. Отново се пуснах в същия участък към 17 часа. За съжаление пак излизаха същите малки писалки. Снимах само една колкото да не е без хич.
Излет №5 – 29.08.2018
Свършвам работа и дим да ме няма… както се пееше в една песен на Графа. 🙂 Първоначално лових два часа в дълбок вир, но нямаше следа от тлъстите кефали. Трябваше да се преместя по-нагоре, за да достигна друг вир с идеята евентуално да направя свестен риболов с повърхностни примамки. Наложи се да премина през гъста растителност, за да достигна мястото. Преминавайки през нея си спомних, че пътят до хубавите риби винаги е трънлив и не е лесен. Вирът бе широк и сравнително плитък, на места затревен от водорасли, а брега – обрасъл с треви, храсти и дървета. Всичко предразполагаше за дебнещи повърхността кефали. Речното ниво се бе запазило относително същото спрямо предния излет от 26-ти. Ако се бях насочил първоначално към този вир щеше да стане „страшно“ за фотоапарата ми, ама нали първо трябва да пробвам тук и там, кой знае дали няма да ми излезе късмета. 🙂
Още при първото подавание видях как вкупом се втурнаха три риби, атакувайки бясно малкия пенсил на Storm. Те не успяха да го нацелят и вдигнаха голям шум, след което нещо се поразбягаха. Дадох им 5 минутки почивка и отново заметнах. Буум… един мъник успя да грабне първи малкия бонбон точно пред устата на един по-едър кефал.
Пет минути по-късно, прокарвайки уолкърчето близо до храстите ме изши страшно добър кефал, който тръгна моментално да се завира в тях. Някак си успях да го пренасоча и той взе, че влезна в умереното течение пред мен. Е, този ход го превърна в още по-лесна плячка за мен и фотоапарата ми. 🙂
Положих го на метъра и се оказа, че съм ковнал не лоша риба.
Направих му една „последна“ снимка преди направата на видео с пускането, до което обаче така и не стигнах, защото той рипна и си цопна във водата пред мен, отпрашвайки към течението… От щракането с фотото успях да му хвана скока от ръката ми – превъртане тип троен аксел. 🙂
Трябваше да се преместя 20-тина метра по-нагоре по течението, че доста шум вдигнах и не разчитах, че ще имам повече кълванета. На новото местенце също имах удари и риби на повърхността.
На залез, заложих на големия брат на уолкърчето в размер от 60 мм. Имах три много яки удара, като единия бе на максимална дистанция, но дали беше на трофеен кефал или едър распер, така и не успях да видя. Покрай брега на около 10 метра от мен заковах един кефал 30+, който се бори достойно и застана за една последна снимка, преди финала на излета.
Завършвам обзорния материал с едно много кратко клипче с пускане на добър кефал. Наслука и до следващия репотраж. 🙂
Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.
Осми излет
През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.
Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂
Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.
Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.
Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало неприятна среща с някоя зъбла.
В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.
Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.
Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂
В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!
Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂
Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.
Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.
Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.
Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!
При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.
Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂
Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път. Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂
Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂
Шести излет
Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.
Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?
След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.
Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.
След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀
Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!
Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.
Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.
Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.
Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂
Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.
Седми излет
На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …
Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.
Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.
Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:
След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.
За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂
Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….
Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.
Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.
Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂
Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂
Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂
Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:
Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂
Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂
Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.
Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀
Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!
Ето я и втората част от серията излети, които направих на Марица с лайтовия спининг. Отново ще ви покажа два излета, както беше в първия ми фото разказ. Събитията са от втората седмица на октомври. Предходният уикенд (07-08.10.2017) през страната бе преминал за кратко студен фронт и си поваля. Така и така бях начесал крастата предната седмица, та реших да пропусна риболова през уикенда. Два дни след споменатите валежи се отправих пак към Марица.
Трети излет
За мое очудване реката бе вдигнала нивото си съвсем леко от дъждовете през уикенда, като не се беше замътила, но беше поизстинала малко. Дневните максимални температури се вдигнаха отново и достигнаха стойности от 23-25 oC. Предпоставките за успешен излет бяха налице. На реката отидох към обяд. За съжаление през първия един час и половина от излета, нямах удар. Къде ли се бяха дянали маришките рибки? По успешните места нямаше и помен от рибка, а за мое нещастие скъсах един Salmo Hornet 4S – HPH. Постепенно, облавяйки с въртяща блесна покрай брега, напипах все пак някакви рибки. 🙂 Въпреки, че тройката на блесната бе голям залък за устата на това расперче, някак си тя успя да се закачи редовно за долната му челюст. Последваха още няколко подгонвания и почуквания на идентични малки хулигани, което ме наведе на мисълта да взема сменя мястото.
Времето течеше бързо в търсене на рибките и оставаха все по-малко часове за риболов, защото слънцето вече се скрива зад хоризонта по-рано. На новото местенце имах няколко удара на малкия уолкър на Storm. Бях напипал отново малки хулигани.
В по-дълбоката част, търсейки кефал с въртящата блесна, пак имах слука на малък распер, но нищо друго не се обади и се наложи да сменя и това място.
Към 16 часа успях да прилъжа няколко бързи кефала, залагайки отново на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e първи номер. Рибите удряха в течението на известна дистанция от мен, покрай самия бряг, където имаше и водорасли. Явно се бяха скрили там.
Общо взето каквото имаше там го набодох на блесната и се придвижих към новата локация, а там, отново бях изненадан от малък хулиган. Много яка популация от малък распер се е позавъдила в този участък от реката. Дано след година-две, те да поотраснат и да ни зарадват още повече със стръвния си апетит. Интересното е, че едри распери никъде не се виждаха и никой от колегите не улавяше, само дребосък.
Към 18 часа, стигнах едни разливчета, на които до този момент нямам празно на повърхностни примамки.
Водата по тези разливчета бе малко по-топла и отново заложих на любимите повърхностни примамки. Освен това бе настъпил и златния час – какво по-подходящо от това. 🙂 На линията поставих любимия ми играч и мача започна. След няколко неуспешни атаки при проводките, най-после направих първата заварка на повърхността!
Пуснах рибата и продължих настоятелно да търся кефалите на повърхността!
Да обаче как да се улови кефал, като тези хулигани не оставят на мира малкото уолкърче. 🙂
Така им се услаждаше уолкърчето, че те с агресия го атакуваха и всячески икаха да го налапат. 😀
Смених уолкърчето с мини поперчето на Storm и го помятах известно време. За съжаление нямах слука с него и отново върнах стария играч в играта, като впоследствие смених и цвета. 🙂
Мини распер на мини уолкър – направо да ахнеш и почувстваш, че владееш Силата на много високо ниво! 😀
Значителен брой распер тип зарибител успях да изчопля от повърхността на водата. Надвечер хиперактивността на тези рибки беше умопомрачителна. „Още едно последно замятане“ малко след 19 часа и реших, че е време да си ходя, защото се налових! 🙂
Четвърти излет
Два дни по-късно отново бях на Марица. Реката се бе позамътила малко, вследствие на по-високото й ниво, спрямо предния излет. Може би бяха пуснали язовирите от каскадите. Този път бях отишъл по-рано – към 11 часа.
Врътнах една блесна по течението няколко пъти и при една от проводките, на метър от мен, заковах този костур.
След 10 минути имах много здрав удар от силна риба, отново провеждайки блесната по течението. Започна борбата, но след няма и 10 секунди тя се откачи. Осъзнах, че това със сигурност бе добра щука и смених блесната на Mepps с по-големия номер от серията – трети. Този сценарии вече се бе разиграл предната седмица и знаех, че ако рибата е настървена, както тогава, то няма начин да не ми удари отново. За съжаление след три проводки зацепих въртящата блесна в някаква драка. Последваха минути на опити от различен ъгъл да я отцепя, но закачката така и не поддаде и скъсах. При опитите ми да отцепя примамката, се бях отдалечил малко от позицията си и на моето място застана друг човек, който до този момент ловеше на 10-тина метра под мен на плувка с директен. Малко нагло и подло от негова страна, при положение, че бях хванал една риба, а друга по-голяма ми се откачи, но така или иначе ми предстояха минути на превързване, го оставих да полови на моето място. Нещо не ми се получаваха възлите и леко се напрегнах от това. По едно време и той скъса и отиде да превързва. Е аз, що да не си отида пак на моето място, имам щука да диря? 😀 Застанах си на позицията и довърших направата на повода. В това време колегата плувкар се върна и застана на метър от мен вляво, защото преди малко бил хванал една риба там (скобар или морунаж). Съвсем толерантно и спокойно му намекнах, че това не е много коректно от негова страна и му споменах, че тук диря една щука, която той няма как да хване, щото е на плувчица и леееко ми пречи да я излъжа. 😉 Сами разбирате, че някак си не е коректно да застанеш на мястото на друг риболовец, който само допреди малко там е ловил риби, а впоследствие леко се е отдалечил, защото е искал си откачи примамката, която се е зацепила и да си се върне обратно на позицията. Както и да е, по-късно колегата разбра за какво му говорех, защото настъпи момента, при който монтажа му за малко да закачи линията ми. Точно тогава съвсем тихичко без повече коментари, се върна на мястото си, на което преди това ловеше. Бях сменил вече три воблера с размери от 6-7 сантиметра, но щуката, която търсех не ги пожела. Отворих друга кутийка с примамки и се зачудих какво друго мога да й предложа, за да я провокирам отново. Очите ми се спряха на DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly и един мой светъл спомен се прокрадна в мислите ми. Преди вече три години, на лайта улових с него на Марица щука с дължина 70 см и тегло 2,5 кг. Ами, толкова светъл и хубав спомен бе това, че направо превзе избора ми и го поставих. Това бе пълна глупост, която смело направих, вярвайки си, че ще надвия отново „звяра“ с хитрост и умения. 😀 На третата проводка по течението, щуката отговори на повика ми близо до брега, на метър от мен, където ми пречеше колегата да обловя. Тя обаче, не ми даде никакъв шанс за борба, отнасяйки с устата си ценното ми воблерче, оставяйки ме с паднало чене, куп размисли и страсти от сорта „защо така, а не онака“ и „какво не ми се получи този път“! Ето, че ми остана в ума още един светъл спомен за въпросното Spearhead Ryuki и добра щука. 😀 FC на Duel с диаметър 0,235 бе с „ножица отрязан“.
Подходих с насмешка на случката, признавайки си, че бях надигран от рибата. 🙂 Сложих нова карабина с вирбел и отново потърсих щуката по същата траектория с още няколко примамки. Все пак да видя дали няма и трети път да ми удари – поне да ми даде шанс да си взема воблерчето от устата й. 😀 Еееми, много нагъл станах пък аз. Рибата обаче изпляска на няма и 15-тина метра по-нагоре от мен, набивайки в пасаж от малки рибки. Помятах още 40 минутки от различни позиции, като играта бе „на котка и мишка“, но тя така и не се появи повече. Беше си време да сменя мястото и потеглих надолу по течението. 🙂 След доста настояване, всичко на всичко, успях да излъжа цели две рибки – хубав костур и малък распер.
Доста набързо проверих успешните местенца от предните излети, защото се оказа, че нямаше никаква рибка там. Неусетно стигнах плиткажите, на които успешно ловя надвечер с повърхностни примамки. Към момента те бяха с малко по-дълбока и бърза вода.
Нищо, че вече бе следобед, сложих малкия пенсил на Storm и го заиграх на повърхността на водата. Ударите бяха доста редки, като почти нямаше активност отгоре. Въпреки това, направих една успешна заварка на повърхността с хулиган.
Малко по-надолу обърнах на блесна и залових един бандит.
След това отново обърнах на уолкърчето:
Надвечер активността бе много слаба, спрямо предните излети, но въпреки това успях да ковна няколко риби на малкия пенсил.
Обнадежден от тази добра слука, реших и през третата седмица на октромври да потърся маришките рибки, предусещайки, че отново ще има интрига и емоции на лайта. 🙂
Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉
Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.
Първи излет
По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!
Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.
Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.
В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:
Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂
Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.
Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!
Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:
Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!
Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂
Втори излет
Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.
Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.
Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория. При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …
След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂
Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.
Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.
Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.
Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.
Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.
Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.
После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:
Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.
Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.
Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.
Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!
Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.
Заслужи си фото сесията! 😀
Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!
Оп, ето един по-дребен!
Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.
Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!
Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!
И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂
Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.
На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.
След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.
По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!
Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀
Луда работа, нали? 😀
И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.
Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!
В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.
Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.
Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!
Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!
Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.
С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.
Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉
Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.
Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.
Ето ни и нас на новото място.
Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.
Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.
През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂
За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂
На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!
С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!
Серията от добри риболови за малки хищници на река Марица продължи! Нахъсан от предните излети, в последните дни на август месец отново направих две разходки до средното течение на Марица. През деня времето бе облачно с краткотрайни превалявания от дъжд, като дневните температури се понижиха значително. Надвечер преваляванията спряха и се отвори прозорец за риболов. Разбира се това време бе моментално запълнено от любимото хоби и без да се чудя се отправих към реката. Замятах трескаво примамките в търсене на …. каквото удари, но с презумпцията за риболов на кефали. 😀 Хубавото беше, че те отново бях там, където ги бях оставил предния път и пак имаше екшън и снимки за готини фото разкази. Salmo Minnow 5S отново бе най-предпочитаната примамка от маришките кефали! Започнах с няколко ударчета и този дребосък:
Впоследствие размера на кефалите се вдигна леко, но дебелите батьовци все още не се показваха! Въпреки дъждовното време, нивото на реката не беше мръднало и сантиметър, спрямо миналата седмица. Определено това бе в голям плюс и за добрата активност на рибите.
Малко по-късно, наред с кефалите се показа и първия бонус! Определено във вира има добра популация от маломерни бели риби и силно се надявам след време да ги дърпаме в двойно или тройни по-големи размери.
На смрачаване се появи и първия батьо! 🙂
До края на излета имах още няколко ударчета, а също и още две уловени бонусчета – бели рибки, които заминаха да трупат килограми!
На следващия ден, пак се пуснах надвечер по Марица, като този път компания ми правеше и Мишо. Отидохме на „дашното място“, но този път слуката бе мноого слаба. За малко над един час риболов имахме по някое ударче, като само Мишо успя да хване едно малко кефалче. Интересното при мен беше, че имах подгонвания на Storm Gomoku Pencil в цвят Hologram Green Gold, но какви бяха рибките, така и не разбрах. Решихме да поиграем малко хазартно с Мишо, като се отправим към едно друго място, защото рибите просто ги нямаше там, където ги бяхме оставили предния път, а и нямахме много време да ги чакаме да се появят. На новия вир видяхме доста активност на риби на повърхността и първите впечатления за добра слука бяха обнадеждаващи. Първоначално имах три удара на Salmo Minnow 5S, но не успях да зашия рибите. Ударите спряха и трябваше да се преместя. Избрах си едно течение под един праг и там ги набарах!
Опаа, ето един дебелак, който направи мноого здрав удар!
Чудесна, мощна и охранена риба с дължина над 30-те сантиметра.
Пуснах кефала и продължих да настоявам на същото място. В това време Мишо бодна една белка около 40 санта, но тя му се откачи край брега и си влезна обратно.
Ето, че не след дълго отново имах риба на същия воблер!
За наше съжаление излетът приключи преждевременно, тъй като се появи неотложен ангажимент на Мишо и трябваше да офейкаме от реката по най-бързия начин. Тъкмо и двамата ги бяхме набарали, но понякога е така в риболова какво да се прави. Поне разбрахме къде стоят рибите в този вир и бяхме готови за следващия път пак да ги потърсим там, в случай, че на нашето място нямаме слука. 🙂
