Времето за целенасочен риболов на щука настъпи и с колега каякар решихме да се натопим в неделя по обед (02.10) след като облаците се раздигнаха и вятърът реши да поспре поне малко.
Дестинацията трябваше да е близка и за това изборът не беше много голям и падна върху близка баластриера, която като пристигнахме се оказа ,че навсякъде окупирана от хора по брега 🙂
Е, ние с каяците имамхме възможност да обловяваме места недостъпни за човешки крак.
Започнахме с обловяването на близките шавари като този път си бях взел и малката пръчка за костури , но бързо се отказах от нея – както се оказа костурът беше високо и въобще не се интересуваше от силикона.
Минаха близо два часа – като за това време успях да нереализирам две кълванета на явно дребни риби. В предвид , че се бяхме навряли в дълбокия край – решихме да отидем към плитката му част , а и за наше щастие слънцето все повече си пробиваше път през облаците което ме навеждаше на мисълта за повърхостен риболов. И сложих аз пляскащата машина за щуки DUO Next Blue Whoopee и водейки го успоредно на туфа водорасли отдоло изкочи щука … но не го уцели… Второ хвърляне и .. пак :(. Но , характерното з щуките на този водоем ,че не се отказват докато не се убодат…. е на 3 -тия път явно побесняла направо си го отнесе със скок.
Бързо откачане и обратно във водата 🙂
Валатът беше спасен и времето за експерименти предстоеше 🙂
В каналът свързващ двете части на дупката вдигнах някаква риба , която явно раздразнена удари на попера на колегата по каяк – това се вика кооператив 🙂
Хайванът беше глътнал доста , но се оправи и избега… 🙂
Когато вече бяхме на плитко , а там играта беше съвсем друга , както рзбрахме от колегите нагазили яко шаварите и бодейки в добро темпо дребни зъбатки и най-хубавото ,чебе ,че връщаха всичко обратно във водата. За съжаление не можем да кажем същото за нахвърлялите тапи колеги….
Аз пропуснах няколко атаки на повърхността и активността спря – яво голямата преса беше свалила рибите по-ниско. Както разбрах от колегите – те ловяха или на малки и леки въртележки или на клатушки – също леки.
А , аз не си нося клатуните освен един уникат ръчна изработка от Donchev handmade lures , на който имах доста успехи когато трябва да водя примамката над или във треви.
И се започна 🙂 като имах поне 3 бързи щуки и още поне толкова удара без закачане.
След като рибарите по брега се редуцираха реших да сложа един от любимите ми воблери тип „minnow“, а именно Pontoon21 Agarron110 mm и след един дребосък , малко преди да се забие във тревите , воблерът беше отнесен от хубава щука малко над 2 кила 🙂
Е, това вече е друга бира и беше време да си отворя моята , но кефът тепърва предстоеше.
Тъй като вятърът беше спрял забелязах далече от брега туфа с водорасли и някакви други водни растения и беше тъкмо време да обловя тази точка със един от любимите ми уолкъри Pontoon 21 Loco Perro 🙂
Първо мятане от дясно на водораслите и след само 3 оборота – бам дребна щука 🙂
Второ мятане пак от дясно и бам 2 -ра щука същият калибър 🙂
Трето мятане – този път от ляво и малко след повеждането се извъртя много хубава щука , но не уцели примамката , като ми вкара адреналин….
При скокът забелязах ,че рибата би трябвало да е вече от дясно на водораслите…
Заметнах там , но не твърде близо и започнах да водя примамката дори малко по-бързо отколкото е необходими – все пак щуката е раздразнена и това би трябвало да я влуди…
И точно така и стана 🙂 Ударът беше бруталени и макар и кратка борбата беше страхотна, но мултипликаторната ми гега нямаше как да и даде много шансове 🙂
И после я застигна това което се случва на всички хванати от мен щуки.
Дойде време и за първия за годината есенен риболов на любимоя ни хищник – Нейно Величесто Щуката. Жулиан и Мартин се бяха разбрали за ден, но не и за място. Поканиха ме на излета, като даже май на сутринта решихме къде да бъдем – на обичайното място. Самостоятелно успявам да отскоча до нови или вече позабравени местенца, но когато сме повече хора все залагаме на сигурното и не рискуваме с малки водоемчета, в които положителния резултат не е подсигурен. Мартин тъкмо се беше завърнал от цело лято работа на морето. Беше събрал някой лев и го инвестира в чисто нови такъми, които дойде ред да пробва. Още по тъмно дойдоха да ме вземат и вече пътувахме към водоема. След като подминахме няколко населени места, установихме че сме тръгнали без акумулатор за електрическия двигател. А защо да ходим на този огромен водоем, щом сме само с едни гребла?! Обратен завой, влизане в трафика и какво ли още не. Поне минахме през отворена баничарница, не че Жужака не бил взел сандвичи…в крайна сметка пак че спряхме, тъй като и сандвичи нямаше. Вече закъснели пристигаме на водоема след изгрев, нещо което не сме си позволявали цяло лято. Да, ама вече не е лято! при влизане във водата темпераурата на въздуха беше 2 градуса по Целзий. Усещаше се доста студен въздуха, предвид че не бях и спал. Късно през нощта се бях върнал от мач в Разград, а преди това бях на традиционния Сбор Мор.
На Марто не му беше лесна първата среща с лодката, но се справяше.
Тук Жужака си мисли че качва сандвичите на борда. Нещо което по-късно установихме че съвсем не е така.
Бързо след влизането имах първа риба, уловена на новия потъващ Lurefans V9. Нова примамка, която исках само да тествам, но пък донесе риба. Взел съм го за распер, но още не е стигнал до реката.
Използвах рибата, за да се включа в новата игра Play the game, организирана от Fishing Zone. Направих дори снимка с визуална измама, като целта ми не беше измама. Все пак тази шега не беше разбрана от колегите, които оцениха само следващата.
Реалния размер на рибето, което беше придобило почти двойна дължина на първоначалната снимка. Там се беше получил доста успешен кадър и ако целта е да заблудиш някого, с повече внимание може да се постигне. Е не е това целта и за това показвам и истината.
Това е другия опит за участие в играта, но за втори път не ми зачетоха улова от 70 сантиметра. Всъщност рибите бяха три, но докато стояха в кепа в очакване на снимка, най-малката взе че изчезна. Не успяхме да изпълним нормата от 1 метър, но пак е нещо. Пуснахме рибите, за да не ги тормозим повече за някаква глупост.
По-късно хванах и най-голямата за дена риба. Щука, със скромните 55 см. Уловистата примамка беше въпросния Jaxon, който се вижда на снимката, шарката на който имитира щука. Бях си го намерил свободно плаващ в градския гьол. На следващия ден пък така открих Salmo Frisky, но неговия ред на го пусна на вода още не е дошъл.
Макар вече да имахме 9 уловени риби, както и 2 изпуснати (все на Жужака, едната от които хубава), брояхме този риболов за слаб и бойния дух рязко спадна. Видно на снимката Аз и Марто паднахме в боя, докато нашия капитан си харесваше нови местенца и облавяше безрезултатно.
Рибите вече нямат типичното лятно поведение и не бяха активни в повърхностните слоеве. Поне жегата не беше убийствена и успяхме да стоим на вода до след обяд. Друг път в 10 часа вече искахме да се спасяваме на сянка. Очакваме по-сериозно захлаждане и ще ги търсим в дълбочините на силикони.
На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.
След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.
По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!
Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀
Луда работа, нали? 😀
И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.
Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!
В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.
Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.
Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!
Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!
Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.
С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.
Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉
Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.
Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.
Ето ни и нас на новото място.
Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.
Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.
През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂
За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂
На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!
С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!
Удоволствие е да се ловят активни риби налитайки с все сила върху примамките, но да провокираш и надхитриш лениви щуки, удоволствието е още по-голямо.През изминалите дни направих три излета. След работа не остава много време, деня накъсява, стъмва се по-рано и за риболов разполагам с по 1-2 часа. Първият ден времето беше много студено, ветровито и мрачно. Облових по плитките и обрасли места с дълбочини от 2-3 до 5 метра без успех. Преместих към по-дълбоките зони. Заложих на Fiiish Black Minnow номер 4 с 20 грамова глава. Първото замятане, първа проводка и имах удар с повеждане, но рибата бързо се откачи. На втората проводка отново въдицата претрепна, засечка и този път извадих щука 🙂
Това беше единствената щука за трите дни, която беше смазала силикона доволно. След този улов продължих да настоявам в дълбокото. Плахи кълванета не липсваха, някои от рибите се откачаха пред краката ми, защото не нося кеп с мен. Смених размера на силикона и заложих на номер 3, 12 см с 18 грама глава. Не случайно името и е Jig Head. Забелязъл съм че при проводки по дъното 18 грамовата глава, работи по-добре от 12 грамовата при дълбочини 8-10-15 метра ( на поголеми, все още не съм ловил).
И така този излет беше най-краткотраен, не повече от час. Докато открия къде са крокитата времето накъся и почти се мръкна.На следващият ден, след работа отново бях на брега на езерото. Този път директно започнах да ловя в дълбоките зони. Както предходния 12см с 18 грама беше добра комбинация.
Кълванетата отново леки и плахи, всички риби се закачаха по ръба на устите им. Отново имах откачени пред краката ми, и няколко по време на ваденето им.
Много хубаво на Jig Head (18гр) е че при тупване на дъното, силикона оставя в правилна позиция, а не полягва настрани.Малко и за самото водене. Класическа джигова проводка, малко обиране с повдигане, кратка пауза. Всички риби до една вземаха точно в отлепянето на силикона от дъното. Тук искам да вметна и ред за влакното което ползвам Unitika Shoregame X8 Размерът който съм навил на шпулата е 2.0. Изключително гладко, позволяващ далечен кастинг, съпротивлението му във водата е сведена до минимум, също така много износоустойчиво и адски здраво. Вярно 2.0 е прекалено за джиг, но често търся щуките в обраси места и е имало случеи да боря едри риби без аванс. В тихо време с до лек ветрец проблеми нямам при джига. Усещам примамката и плахите кълванета достатъчно отчетливо. За кратко време ползвах и размер 1.5 на морето, казвам ползвах, защото силна риба ми взе всичките 200м от шпулата. Със сигурност за следващия морски риболов отново ще се запася, а скоро ще сложа и на лайт макарата ми най-малкият размер. Малко се отплеснах, но наистина съм страшно доволен от влакното.
Скоро не ми се беше случвало да ми отхапе опашка на силикон 🙂
Малко кроки 🙂Смених силикона и реших да заложа на номер 6 с 30 грама глава. След няколко проводки, имах хубав удар, но куката беше се забила в силикона. Веднага смених с по-малък номер, а именно 5 с 15грама глава. Заметнах в зоната на кълването и след няколко къси придръпвания с минимални паузи, отново лекото претръвпане, изчаках малко, засечка и да 🙂 Вече се усещаше тежес, рибата първоначално тръгна настрани и създаде илюзия за по-голяма от колкото е. Не че е малка ха ха 🙂
Закачена право в 10ката, съвсем лекичко което за пореден път ми доказа че в този ден рибите не бяха много агресивни 🙂
Самоснимачката е голяма работа, малко ми е зор с фокусирането, но се справям 🙂
Едно есенно пейзажче 🙂
Забравих да вметна в по-горните редове, но нещо интересно за самото реализиране на кълванетата през двата дни, с изключение на пъравата риба. Кълванетат следваха след пузата, в момент на отлепяне на силикона от дъното.Не се ли изчакваше малко след претръпването, рибите се откачаха, но когато се стърпявах да изчакам секунда или две най-малко, щуката успяваше да се откачи лично от мен или в най- лошият случей, когато излезе на повърхността пред краката ми и се разшляпа 🙂 Още един факт, който потвърждава че щуките бяха леко лениви. Времето сравнение предходния ден отново хладно и мрачно, поне вятъра беше по-слаб.Сега и за третият излет. Денят ми беше почивен заради лошото време, ветрове с пориви до 6-7м/сек, проливен дъжд не позволят работа на открито. Прогнозата за следобеда беше нещата да се нормализират. Така и стана. Остана си мрачно, но сравнително тихо, от време на време преваляваше за кратко.След успехите със силикони от предходните два риболова, започнах да ловя отново с тях в дълбокото но след около 30 минути облавяне, нямах пипване. Пробвах проводки с по-леки глави според размерите прокарвайки ги много над дъното, но отново нямах резултати. Смених с воблери, имам си любимец и това е той.
Преди да направя първата проводка, не знаех какви приятни емоции ще ми донесе до края на деня. Още на второ водене заших един плашок.
Малко по-късно, отново имаше удар и втора риба.
Каква била тя, може би заради по-тихото време, щуките не стояха в дълбокото, а бяха се изтеглили по-към брега. Избирах си издадени места за да правя успоредни на брега замятания или диагонални. Там където дълбочината не надминава 5-6 метра, също се стараех да прокарвам воблера близко до водна растителност. Вземаха си Пойнтера щуките, но липсваха онези удари без предупреждение. След бавно,равномерно водене с леки тучвания и по-големи паузи и тучиване след пауза следваха и кълванетата. За целият риболов имах само един празен удар 🙂 Както споменах по-горе, от време на време си ръсваше доволно дъждец, по време на който улових още два плашока, но все още си жаля техниката и я щадя от дъждеца 🙂
Едно щуке си хареса малкият брат на Пойнтер 128, а именно Пойнтер 100 🙂
На моменти слънцето се опитваше да пробие между облаците 🙂
Малко след като просветна, отново след потегляне на воблера от пауза, нещо го стопира и понатежа. Този път по-добра на размер щука 🙂
Както споменах по-горе Lucky Craft Pointer 128 SP e воблер, който ми е донесъл много приятни емоции, спасил ме е от капота, улавял съм трофейни риби с него в трудни моменти. Провеждай ги го покрай ръб на зона с много водна растителност усетих леко пречукване след 4-5 метра равномерно водене. Веднага паузирах, туичнах и отново леко чукване, паузирах за повечко секудни 5-6 (едвам се сдържах, не съм фен на дългите паузи, но носят успех) Започнах да обирам, минимално разклатих воблера с лек туич, когато усетих това за което мечтае всеки риболовец. Удара си беше удар. Разчупи ми китката, която беше свикнала да лови мъници до момента. Рибата веднага напъна навътре към дълбочините , имах късмет че не влезе в растителността. Обърнах щуката към мен, а тя със силни тласъци се опитваше да се откачи, но трите тройки не дават шанс ( в случеят се беше закачила на две от тях) . Приближавайки зоната в която атакува воблера ( до растителността) Рязко тръгна настрани към нея. Тогава натегнах аванса и успях да я спра. Не позволих да се натика там от където няма вадене.
Тройките бяха се зашили здраво с краят си една към друга, а по време на борбата с рибата, лопатката на воблера сочеше към опашката и. Това допълнително и даваше мощ, но силовият такъм се доказва в такива ситуации.
83 сантиметра, личен рекорд за това езеро (досегашния 72), езеро на което рибното му богатство се равнява горе долу като на българско. През последните години му се оказва огромна риболовно преса от поляци и литовци. Тези хора не прощават, разбира се има и добронамерени и постъпващи с рибите както трябва, но е честа гледката на отрязани глави на малки риби и свежи люспи по брега. И една финална снимка за спомен, благодарение на самоснимачката 🙂
Здравейте колеги ,
Когато писах първите си публикации , иновативният силикон Fiiish Black Minnow тепърва навлизаше сред българските риболовци и беше нещо непознато и в предвид цената му не предразполагаше към много тестове поне от брега , където късанията са често явление дори и с този незацепващ монтаж.
В първите ми 3 части от описанието на този силикон детайлно описвам какво и как при риболовът му най-вече на костур и бяла риба, където резултатите при изпозването му превишават в пъти загубите от късане или повреждане , като удоволствието да накараш рибите да кълват във време когато не искат да погледнат нищо друго е ненадминато.
Но, нека да се върнем към темата , а именно целенасочен риболов на щука със силикони Fiiish Black Minnow.
* * снимка Александър Мечев
В последният месец успявам да отскачам до близка до Пловдив баластриера, която се оказа налазена от дребни до средни щуки , което предразполага към тестове от всякакво естество. Примамки за щука дал господ и едвам ги нося , но това което ме изненада беше именно риболовът със силикон.
Всички са запознати с правилото – колкото повече разстителност и укрития – толкова повече щука и това място се характеризира именно с всякакви подводни препядствия , храсти и водна растителност.
Гледката предразполага към подминаване на мястото , но не и когато използвате Fiiish Black Minnow , а когато сте за щука целенасочено задължителните размери и глави са съответно – номер 3 с 6 грама глава , номер 4 с 10 грама и номер 5 с 15 грама глава , който с 16 си сантиметра плаши много от рибарите , но не и гребните щуки , а захватът на тези глави е в самото им начало с цел да потъват различно , а като ги подръпнете сякаш рибка се стрелка към повърхността 🙂
Започнах съвсем на майтап при 2 -рият ми риболов с глава 6 грама която се оказва ,че заедно със силикона се хвърля на прилично разстояние с новият ми кастинг такъм Tailwalk Fullrange CC Casting
И разбира се започнах във време , в което нищо не можеше да изкуши щуката и от 30 минути нямах пипане. До тук със силикон съм ловил в чистим места и доста често оставях примамката да падне на във водната растителност , но незацепващият монтаж ми позволяваше да продължа с обловяването и първото кълване не закъсня , но закъсня моята засечка и…. зъби по силикона 🙂 Продължих и не след дълго отново имах удар на пропадане и пак не се закачи, но само след две проводки беше на лице и първата ми щука на силикон 🙂
И това в адската жега 🙂
За съжаление беше време да приключвам , но след само 2 дни се намъкнах с каяка и…. като не упорствах на повърхността , защото там е уникално да се лови , просто слагах силикона , засилвах го близо или в замите туфи с водорасли и следваха удар след удар като няколко от щуките удряха по 2 – 3 пъти и то достигайки до самият каяк като беше страхотно да се наблюдава как побесняла щука обикаля каяка и търси примамката , а като само я потопиш във водата следваше моментален удар 🙂
Ето в такива туфи с водорасли просто потапях силикона и следваше почти моментален удар – кеф , който само Fiiish Black Minnow може да донесе в 36 градусов пек.
Върхът на удоволствието бяха 3 брутални удара в 14:30 часа , когато всичко живо се беше изпокрило , а аз успях да накарам близо 2 кила щука да вземе брутално целия Fiiish black minnow 3 -ти номер , но малко преди снимките успя някак си да изпюе глътнатият до главата силикон 🙂 , който се налагаше да мине през масата за лепене на раните.
И докато експериментите с подаване във водораслите се увенчаха със страхотен успех , продължих да експериментирам с проводките от брега където подаването не е толкова лесно. Най-често водих примамката с подръпвания над или около водната разстителност и доста често имах удари на пропадане , който са трудни за реализиране…
Все пак извадих няколко риби , като повечето се откачаха в момента , в който отпусна линията , за да извадя апарата за снимка.
Но, дали примамката щеше да е толкова успешна когато нямаше укрития…
Макар и трудно успях да си намеря чисто място и на 3 -тото подаване почти на дъното ме закова хубава щука над кило , но в предвид високият бряг трябваше или да я хвърля в пясъка зад мен или да рискувам да се откачи… е случи се второто , но така или иначе тя щеше да се върне във водата като всички уловени от мен риби 🙂
Ударът беше на 2 -ри номер силикон със новият модел – 8 грамова глава….
Веднага смених с 3 -ка и 6 грама и отново удар , но без закачане , като на следващото хвърляне ударът беше добър , но борбата кратка и около 300 грама костур беше увиснал от другата страна на линията 🙂
И това във време когато намях пипане на нищо друго…
И все пак изненадите тепървя предстояха….
Имах около 40 мин преди съмняване и се позиционирах на място където имах много удари в предишните си излети и за 10 тина минути изредих на бързо няколко вървежни воблера и .. нищо. Сложих пак 3 -ка Fiiish с 6 грама глава и започнах туйчингово водене… и само едно вяло почукване.
Обаче… при едно от прибиранията ми явно подразнен ,че не кълве започнах бързо прибиране на достигналата на около 6 – 7 метра примамка и последва страховит удар , които оставих без засечка от изненада…
Ами сега… как ли реагира щуката на много бързо почти морско водене на силикона?
Второ хвърляне и още с приводняването започнах да водя много бързо , почти расперско примамката и … отново удар , без закачане , след само 5 метра нов с кратко закачане и …
В следващите 20 мин хванах 4 риби на ултра бърза проводка около водораслите и на успоредна проводка до брега , а ударите бяха двуцифрено число.
И всичко това на равномерна бърза проводка , дори прекалено бърза за щука 🙂
Не мога да си представя колко риби щяха да се закачат ако бях ползвал подсигуряваща 3 -ка, но и точно това не е най-важото.
При разборът след това на път за дома се замислих ,че именно перфектният баланс на тяло , кука и глава , както и прорезът на корема на примамката , коото при бързо водене създава страхотни трептения, правят бързото водене да изглежда като панически бягаща рибка и събужда хищничестки инстинкти , дори когато рибата отдавна е приключила със своята вечеря 🙂
Опитайте и вие този метод на водене (а и другите) и съм сигурен ,че успехите няма да закъснеят.
Поздрави и наслука.
Не знам защо, но много хора смятат, че щуката се лови в късна есен. Това съвсем не е така и го доказва опитът ми с риболов на летни щуки. Преди седмица направих може би последният си такъв за сезон 2017, тъй като ангажиментите ме притискат, а есента настъпва. Рядко имам възможност за вечерен излет, тъй като за тази хищник ходя преди изгрев, а до вечерта не ми се остава в жегите. Вечер пък уморен да прибираш такъми, лодки и т.н. е сложно. За щука ходя само с лодка и това си изисква своето допълнително време. Та бях се нагласил за 4 дневен излет край водоемите ни, но в крайна сметка се оказа че ще бъде само двудневен и с много слабо присъствие от очакваното. Още по обяд вече разпъвахме лагера, като предложих с колегата Контев да влезем за кратко, след което да починем и да половим преди смрачаване. Влязохме, като му показах няколко места, а той искаше да си пробва новата проходилка, както и да разучи водоема (който всъщност е много голям и смисъл имаше да се обикаля само около лагера). Аз успях да хвана две щуки на силикон Fiiish Black Minnow №3 с 12 грамова глава и цвят Kaki. До сега бях ловил почти единствено с 6 грамовата глава на този размер и бързото потъване ми беше чуждо. Предвид многото трастъки под водата, всяко тяхно докосване ми изглеждаше като кълване. Времето взе да става много горещо, не бяхме яли, а и вятъра се усилваше. Решихме да излезем за почивка, но за вечерен излет така и не дойде време, тъй като вятъра беше на моменти брутално силен.
Сутринта направихме ранно ставане, което успяхме да го постигнем с ранно лягане. Имахме достатъчно време да приготвим вечеря, да си пийнем питиенцата, да опънем палатки, да приберем софрите на сухо, тъй като към полунощ и дъжд ни прекапа. Есента е хубав сезон, който все по-често ще усещаме. А защо е хубав ли…деня е по-къс и има време за сън, а съня е враг на риболова, но приятел на човека…въпрос на компромиси и приоритети. Та малко след 6 часа сутринта вече бяхме на вода. Още с влизането Контев направи една проводка покрай мен и вече имаше първа атака от щука, последвана от костурска. Не бяха заловени тези риби, а ние се отправихме към по-приоритетните места. Там успях на бързо да дръпна 3 щуклета на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Aurora Gold Mud Minnow. Една повърхностна примамка превърнала ми се в любима.
Хванах достаъчно риби на една и съща примамка и реших да я сменя с друга, на кото имах до момента едва 2-3 риби. Става дума за Lucky Craft Sammy 100. С нея успях да хвана 4-5 риби, някои от които успяха да се наврат във водораслите. Напъвах си спокойно линията, тъй като бях с много здраво влкано Fiiish Perfect Link Braid в размер 0,20 мм. Преди бях с много тънко и калпаво влакно, с което при риболов от брега загубих много примамки. Сега исках нещо наистина здраво и го получих. Чувствително намали кастинга ми, който обаче не ми е приоритетен при риболов от лодка.
Лебеди прелитат над лагера и колеги риболовци:
Контев в новия си плавателен съд:
Бебе стрижок, който извадих с много мъка, предвид десетките празни кълванета преди това.
Имаше и по-класни риби от този вид:
А когато някой се умори да маха с крака, в сила влиза електрическия двигател:
От дълго време не бях хващал костур с подобни размери. Виждат се наоколо, знам че ги има, но не са ми приоритет в риболова. Залавям ги случайно в търсене на щуките.
Имаше и по-дребни, за които се заслужаваше да нося лайт такъмо, но в лодката нямам място и за него.
Общ излег на водоема:
Подводни снимки на някои от рибоците:
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
DCIM100GOPRO
Не успявам да кача видео от пускане на риба. Имам само едно такова, но всички риби последваха тази съдба. За мен риболова е удоволствие, а не начин на прехвана или на допълнителни доходи. Успех на всички и не забравайте през летните горещени да потърсите и щуката 😉
Отдавна не съм описвал риболовен излет , но упорстването да се търси риба със силикони в голямата жега около Пловдив се оказа найстина много трудно занимание и поне при мен не се увенча с никакъв успех 🙂
Е, и други фактори ме задържат все повече време в къщи и сега ще се наложи много точно да планирам излетите си защото времето за тях ще е оскъдно.
Но, стига оплакване и оправдания.
В неделя сутрешният риболов пропадна , но нямаше как да не се опитам да се измъкна поне за 2 -3 часа вечерта и… така и стана. Жегата беше неописуема , а водоемът който бях избрал бе една действаща и в момента баластриера , а поради спецификата на брега , слънцето щеше да пече точно в лицето ми.
Но, нищо нямаше значение – нали съм близо до водата и с новата си страст да ловя щуки с мултипликаторен такъм – Tailwalk Fullrange CC Casting.
Малко след 17 ч бях на брега и за моя изненада нямаше никакви хора – явно риболовът никакъв го няма – едва ли жегите ги бяха уплашили 🙂
Реших да ловя основно с джъркове и поне в първите 30 мин нямаше никакъв помен от риба, но кот катоа 🙂
Е, все пак един колега зае най-преспективното място докато аз стигна до него , но за мое щастие се оказа ,че търси мирна риба с 2 пера хвърлени близко едно до друго и за мен остана доста място за облавяне.
Първото ми хвърляне беше към туфа с водорасли която беше избуяла перпендикулярно на брега. Подаването с таз гега Tailwalk Fullrange CC Casting се отличава със страхотна точност и джърка падна точно на ръба на туфата и само с едно подръпване го накарах да затанцува 🙂 . Е, точно тогава нещо се опита да го отнесе , но явно не го уцели… но, при следващото двойно подръпване направо го отнесе със атрактивен скок – оказа се щука малко над 50 см 🙂
Бързи снимки и се върна там от където беше дошла , а аз спасил капото си отворих една бира , докато пот се лееше като изведро от мен 🙂
И се започна… след само две хвърляния – нов удар и нова риба макар и доста по малка.
След една празна атака реших да сложа друг джърк – БГ изработка , който ми е носил много риби , а тук целта по-скоро беше да тествам в пълна степен кастинговият такъм.
Реализирах много бързо 2 дребосъка като захапваният им бяха безапелационни и откачането беше адски трудно…
Смених мястото , защото все пак хвърлях ма много малка ивица , а вече бях хванал 4 броя.
Реших да проверя как е активността на повърхостта и заложих на Realis PencilPopper 110 и пред самите туфи дребна щукичка го уважи и позира за бърза снимка.
Последваха 2 броя на Lucky Craft Pointer 100 SSR , който лети прекрасно с този такъм , а аз съм далече от техниката на добро хвръляне – все пак това ми е трети риболов с него.
Последваха още няколко дребосъка и… беше време да се прибирам , но за малко повече от два часа не съм си и мечтал да хвана 9 щуки пък макар и дребни , особенно в непоносима 37 градусова жега.
В събота Берое (Стара Загора) игра мач от ППЛ с Пирин (Благоевград), като завършиха наравно (1:1). Какво общо има това с риболова ли? Общото е, че след мача се виждаш с приятели и пиеш бира край стадиона. Стана дума за риболов и „покажи му, покажи му“. Каквко да ми покажат ли, ами какви риби са хванали предните дни. Гледам аз прилична щука, около 2,5 килограма и една по-дребна. За от брега на жива рибка в жегата е направо супер. Питам аз за мястото и възможността да отидем там. Оказва се, че момчето цяла седмица е в отпуска и можем да отидем когато ми е удобно. Утре има мач между Славия и Берое, значи отпада. В почивните дни съм на палатков лагер в Стара планина, пък и цяла седмица съм на работа. Едва изкопчих петъка, за да отида на мача. В крайна сметка колегата пое и четвъртък и аз вече можех да отида спокойно за риба. Още преди дни съм казал, че към 4 и малко ще мина да взема своя гид и да се отправяме към гьола. Чувам се аз вчера с него, за да му напомня и какво установявам…той бил на мача на Лудогорец и израеслкия Апоел Беер Шева като охрана. Става ми ясно, че и да се прибере навреме до Стара Загора, няма шанс да тръгне за риба. В крайна сметка се чуваме в 4 часа сутринта, а той тъкмо влиза в града. Успява само да се преоблече и аз вече го чакам пред дома му. Вече съм спокоен, че риболова не пропада и няма нужда да търся алтернативи. С много лутания по тъмно и пробване на всички черни пътища преди и след населеното място, в крайна сметка намираме мястото. Вече се съмва и аз усещам как изпускаме ценното за риболов време. На бързо стъкмявам въдицата и вече греба навътре. Става ми чудно, защо моя спътник е без въдица, ама…не му се ловяло. Да беше останал да спи на брега, ама…той си знае.
В 6 часа сутринта вече имам първа риба на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Pearl White. Закачи се на 2-ра или 3-та атака, преди които направих пауза. Преди това друга риба ми подгони в същата проводка, но стигнах водорасли, които трябваше да прескача и играта приключи. След залавянето на тази, вече знаех защо така странно атакува – имаше деформация на тялото.
Не се отдалечихме много от мястото и имах само още една извадена риба, макар атаките да бяха около 10 преди това. Повърхностната примамка е същата, като смених цвета с Aurora Gold Mud Minnow. Любимия ми воблер, донесъл ми много приятни емоции. Този път се отчете с дребна риба, но все пак бройките нарастваха.
Продължих да стоя на повърхността, като бях закачил Lurefans V117F Veilmako с цвят 28. Още с първите проводки последва удар от хубава риба. Бързо се заби във водораслите, а аз се притесних да не се откачи. Нямах опасения за влакното и неговата здравина, все пак беше най-дебелия Fiiish Perfect Link Braid. Доста време ми беше необходимо да я изкарам, а и тя пак там се навираше. В крайна сметка с голяма туфа водорасли влезе в кепа.
Дългата фотосесия си оказа влияние – наложи ми се НАД 40 МИНУТИ да свестявам този звяр. Ядосвах се, защото губех ценно време. На практика между 7 и 8 часа сутринта не бях докосвал въдицата. Реших, че е умряла! Още с потапянето издиша всички въздух от мехура. В последствие започна да диша, напълни го отново и коремът се втвърди. Нямаше как да я оставя да умре, беше хубава риба и бях готов да приключа с риболова, само да я върна към живот.
Имах и нов воблер в кутията, който още не беше помирислвал водата. Реших да опитам и с него да хвана. Всъщност, това го бях направил и сутринта, с първите кастинги имах закачена риба, но се откачи почти веднага. По-късно се върнах към него и резултата не закъсня – малка щука на Lucky Craft Sammy 100 в цвят Zebra MS American Shad.
Поредна деформирана, този път на Lucky Craft Pointer 100 SR в добре познатия цвят MS American Shad. Докато я откачах зяпна и задната кука влезна в нейното гърлото. Реши че ще я преглътне и силно стискаше. Бърза реакция от моя страна, много моления и накрая успях да я извадя, без да я наранявам и да забивам жилото. За пръв път използвам този инструмент за отваране на челюсти.
Най-после мога да се похваля с риба на Fiiish Black Minnow №5 – 16cm, 15g, цвят Green Джиг глава + Green/Orange силикон. С по-малките силикони вече имах много риби, но този гигант го бях топил само веднъж, но само за тест. Още в първата проводка имах 2 последователни удара. След справка, стана ясно, че са били в главата и опашката. Нова проводка, нов удар без закачане. На трета проба, при третата риба успях да я закача. Естествено бих казал, че е най-млката от всички, но съм доволен – успях да сефтосам това голямо силиконче. За жалост, успя да го разкъса и стане негоден за употреба. 1-2 капки лепило ще го върнат към живот, но нямах в себе си и трябваше да го върна в кутията.
Продължих да настоявам на силикони, тъй като вече бяхме в дълбоката част на водоема и исках да стигна и до дъново. Останах изненадан, че там се среща и бяла риба.
Предвид многото водорасли, реших да сложа нещо любимо ми за такива места – Spinner Bait на Lucky Craft, като за цвета не съм сигурен, но е тежкия вариант на модела. Ползвал съм почти всички цветове и размери, не знам има ли разлика. Всички работят чудесно, почти е невъзможно да закачиш водорасла или нещо друго, а с един туич всичко се откача. Работи при всякакви дълбочини и проводки, но определено си иска паузи!
Закачих още една дебелана, на която направих снимки при ваденето. Избяга от кепа, след голямо оплитане там. Успя да ми обърне и кутията с примамките. Мислех че се е откачила, но беше на въдицата, която бързо хванах, преди да замине във водата. Като стана дума за въдицата, тя е Tailwalk Dageki, модел S802M.
Още един мъник от дълбокото, изненадан съм, че се хваща на това нещо. За мен бялата се лови на силикон и воблер, но явно и други неща напада.
Слънцето напече, моя спътник отдавно го бях изоставил на брега, а и риби нямаше и нямаше. За повече от час имах едва едно чукване под лодката. Беше хубава риба, но вече бях извадил и по-големи и не ме беше яд за пропуска. Работата отиваше на прибиране. Излизайки направих няколко захода по течението на вятъра. В близост до стената имах първо, последвано от второ атакуване, като на 3-тото вече рибата беше в другия край на линията. Бързо я доведох до лодката и тогава започва битката и развиването на затегнатия авант. 3-4 пъти разпъна, а аз вече бях оставил кепа на страна. Реших, че с грипера ще ми е по-лесно, така и беше. Вадя я, а тя милата да се окажа най-голямата ми за дена! Закачена на спонербайта, но отвън.
Не знам колко риби хванах, може би са около 10-тина, като сутринта имах над 15 празни атаки на повърхностните примамки. 4 от рибите са 80 сантиметрови, което прави този мой излет най-успешният ми…за сега! Определено ще се върна скоро там, този път с биричка и мръвки за скарата 😀
В средата на юли направих два излета през уикенда. Единият бе посветен специално на щуките, а втория бе с цел риболов на костури, но слуката от костури беше слаба и преобладаваха основно щуките. 🙂
За уикенда синоптиците прогнозираха, че в България ще навлезе студен фронт и ще захладнее. Така и стана. Максималните дневни температури паднаха с около десетина градуса и се понижиха до около 26 градуса, облачността бе значителна и на места с кратки превалявания.
Съботната утрин беше доста хладна. В 06:30 вече правих първите замятания в търсене на летните щуки с един приятел, с който от доста време се уговаряме да направим излет, но все не остава време или се разминават плановете ни. Тази година той се запали много по спининговия риболов и общо взето, за сега се справя добре, благодарение на насоките на добрия си учител. 😛
В рамките на 10 минути успях да уловя три риби на Rapala Shadow Rap Shad – YP, като това беше едно отлично начало на сутрешния риболов. 🙂
Хващайки рибите с ръка за снимки усетих, че те са доста топли. Все едно излизаха от топла супа, а не от някой водоем …
Ако се вгледате внимателно в профила на костура и примамката, съм сигурен, че ще забележите приликите. 🙂
След тази бърза слука, при мен последва доста голямо затишие. Все пак имах едно-две подгонвания на дребни щуки, но нищо по-интересно. Моя приятел успя да излъже три щуки на двуделни воблерчета от Али Експрес. През това време се появи и насрещен умерен вятър. Сменихме няколко места и в крайна сметка решихме да сменим и самия водоем.
На новото място се отчетохме с по една-две риби, но като цяло и там активността на хищниците беше слаба. По едно време, дадох на моя приятел да лови с моята въдица, за да пробва какво е усещането да ловиш с повърхностни примамки. Бях сложил на линията си DUO Realis Pencil 110, като за първи път имах удоволствието да ловя с този уолкър – просто е страхотен и възлагам много надежди за доброто му представяне в сладки и солени води!! За съжаление въпреки упоритото му замятане, както и на други повърхностни примамки, нямах слука отгоре – нещо нетипично за летния сезон.
Тааа разменихме си ние спинингите и почнахме да мятаме, като следях отстрани какво прави той и му давах наставления как да води правилно уолкъра. Докато давах насоки една щука взе, че ме натресе на един негов воблер от Али Експрес, който според моя приятел не ловял. До този момент нямал дори риба на него. 🙂 Той ми беше дал да помятам с този воблер и по-рано по време на излета, за да си кажа мнението дали може да очаква слука или да го маха от кутията си. Аз му казах, че воблера има потенциал да лови, стига да знаеш кога да заложиш на него, как да го водиш и анимираш!
Ето, че на живо директно пред него на терен му доказах мнението си и той се зарадва много, а воблера пък ще заема още дълго време място в кутията му. 😀
Пуснах и тази рибка и продължихме да търсим хищниците по бреговата линия.
След смяната на няколко различни вида примамки успях да излъжа ей този бодливко.
Моя приятел също успя да измъкне един бодливец, отново на воблерче от Али-то.
Към 10:30 часа приключихме излета и си тръгнахме, защото и двамата имахме ангажименти. Общо взето останахме най-доволни от това, че направихме съвместен излет, защото се каним да го направим от доста месеци насам. 🙂
На следващия ден (неделя), се бях наканил да ходя отново рано сутринта, но проливния дъжд осуети плановете ми. Към 10 часа спря да вали и не ми трябваше много време да хвана лайтовия спининг в ръка и да се запътя на риболов. 🙂 Целта на излета бяха костурите, като знам, че във водоема има и щуки, които общо взето взимат, когато си поискат и не е толкова лесно да се излъжат току-така. Явно обаче бях уцелил момента, в който щучата популация бе най-активна и хванах няколко с различни размери. 🙂
При първите замятания не се случи нищо. Смених няколко типа примамки, но костурите ги нямаше никакви. След около 20-тина минутки реших да ги пробвам на силикон, тъй като ги нямаше в горните и средните слоеве. Поставих Fiiish – Black Minnow №1 в цвят green/orange, поради множеството водорасли и скрития монтаж на офсетната кука. След 4-5 замятания последва удар непосредствено пред мен, покрай водораслите. Удар – силно казано, по-скоро нещо потропа леко на върха на Gancho-то. Направих много слаба засечка и точно в този момент някак си не успях да усетя на спининга нито примамката, нито рибата и линията олекна …. Зачудих се какво се случи и вдигнах бързо линията от водата …. 0,24 мм флуорокарбон (№2 по японската номерация) на Duel бе отгирзан най-безскрупулно … все едно някой водолаз ми го отряза с ножица под водата …. Каква ли дебела щука беше щом с такъв лек замах отряза флуорокарбона? Доста често ми се случва, като ловя на лайта да ме натрисат на малките ми примамки по-едри щуки, та и този случай влезе в статистиката.
Местата за риболов бяха силно ограничени поради наплива на многото риболовци по водоема. Бързо се придвижвах с помощта на автомобила от едно място до друго, тъй като нямах много време за губене, а и имаше предпоставки атмосферните условия отново да се влошат бързо и риболова да приключи преждевременно. На следващото местенце видях, че край водораслите дребен хищник подгони дивите гупи.
Сложих Salmo Minnow 5S цвят HP и проведох воблерчето покрай водораслите. На второто замятане успях да излъжа пакостника! Не беше костур, а отново щука. 🙂
Малка прекрасна лайтова щука, която при ваденето направи няколко свещи за атракция. 🙂
Пуснах малкия дзвер и пордължих да замятам.
Отделих около 30-тина минутки, след което се отправих към следващата точка, където бе и финала на излета. Финал и то какъв – за около час и половина успях да хвана цели четири рибки, като сред тях бяха и първите костури за излета! 😀 На фона на все по-обезрибените ни водоеми и това, че в този водоем хищниците не удрят всеки път си бе направо голям успех … Първите три риби улових на Mepps Aglia-e AG/Chart bright №2.
Тази щука отново нажежи емоциите на лайт спининга, но бързо успях да я туширам и ловко да я грабна с ръка.
Щрак, щрак и хайде обратно във водата.
След нея успях да направя нещо, което отдавна не бях правил – да поставя антирекорд за най-малка риба! 😀
Както сами виждате, блесната е по-голяма от устата й, но явно това не й е попречило да се полакоми да я схруска. 🙂
Този „разсад за крокодил“ бе фотографиран още един път за увековечаване на момента и бе пуснат обратно във водоема, за да трупа дължина и килограми.
Това бе и последната риба за излета. За съжаление успешния силикон се зацепи в някакво подводно дърво и го скъсах.
Поседях още около 10-тина минути, след което си тръгнах, защото на фронта се задаваше дъжд със светкавици, а и времето за риболов се бе изчерпало още отпреди един час, но нали знаете – още едно последно замятане и си отивам. 😀
По време на двата излета установих за себе си, че влошените атмосферни условия в комбинация с вятър не са добра предпоставка за риболов с повърхностни примамки. Нямах нито едно подгонване отгоре.
След като вчера изтървах голяма голяма риба, която замина с воблера ми, днес вече се бях подсигорил с метален повод. Използвах готови, приличат на струна за китара. Може да звучи странно да търсиш щука с лайта, но ми е нова въдичка, а щукарката си стои вкъщи. Обиколих езерото и видях вчерашната щука, почиваше си на обичайното си място. Имаше налепи по тялото, същите които имат и умиращите каракуди, обикалящи с дни в чакане нещо да ги изяде. Пробвах я с няколко примамки, на която тя не реагира. По някое време плавно се оттегли навътре, като преди винаги се изстрелваше към дълбините. Мисля утре да се мъча да я хвана със серкме или грип, за да мога да я освободя от воблера. Не успях да проверя навсякъде, тъй като езерото беше отцепено от полиция, някой си от горе щял да обядва и достъпа беше забранен. Ясно ми беше, че с този повод, а и най-вече посред обед няма как да хвана кефал, но все пак опитах. Е успех нулев. Бях си останал с едното изпуснато костурче от по-рано.
Заобиколих и стигнах до любимите ми места. Нямаше признаци на живот, поне не и от хищници. За сметка на това вреше от мирна риба, която само можеше да ми развали риболова. Пред погледа на полицая си лових, докато той със свой колега се чудеше може ли докато са на работа да половят и те. Този път не слязох до водата, а стоях от високо. Нямах кълванета, но сред амурите видях още по-тънко и дълго тяло. Хвърлих към нея, тя отреагира, няколко туича без обиране с макарата, последва и в една от паузите удари!
След няма и десетина минути рибата вече беше на брега. Отне ми толкова много време, замо защото си бях забравил грипера. Тръгнах само с една кутия воблери в джоба. Кохери нарочно не взех, за да не предизвиквам съдбата да ми обърне гръб. По-късно се обадих да ми донесат, но нямаха. Оказа се лесно изваждане чрез клечка. Все пак беше малко воблерче почти до глъдката, но нямаше щети по нея или мен. Там вече ми беше прегризвала една, заради грипера който ми я изпусна. Днес го забравих и трябваше до последно да я моря. Два пъти имах контакт с нея, но не беше готова. В крайна сметка, пред погледите на насъбвалите се хора, успях да я извадя, за да се снимат и те с нея.
Пуснах аз рибата обратно във водата, но малко по-късно се замислих за нещо друго, което ще онагледя по-долу.
На снимките загледах горната челюст на тази риба. Изглеждаше ми позната. После видях и белезите по гърба…знаех кога и как ги бях направил! В този момент гледам снимките от тогава и на компютър вече не изглеждат толкова еднакви. Все пак ще ги споделя с вас. Без съмнения, за период от една година съм хванал тази риба 3 пъти. За това време е качила почти килограм. Това може и да е четвъртия път, но май по-скоро не е. Все пак споделям снимки и вие преценете. Тук е заловена с въдица Tailwalk Dageki S802M и воблер Heddon Swin’n Image.
Ден по-късно (след 3-тото хващане от мен) Жулиан я залови на ръчно правена блесна (не от него разбира се). Тогава направих по-добри снимки на нейната челюст:
Успях да изровя снимки на първото и второто хващане съответно на Yo-Zuri Minnow и блесна Savage Gear. От тук нататък всеки да мисли каквото иска. И дори да не е така, аз ще си го броя 4-ти път на тази риба. Дано стигна до 10 броя, а тя до 10 килограма!
