Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk  Fullrange  , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half  с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk  Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и  към десетата „последна“  проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Popper  и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание  и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях  ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.

Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.

Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.

Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.

KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.

Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂

Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.

Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!

Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.

Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.

Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉

Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.

Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:

Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.

Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.

… даже бих казал доста странично се закачи. 😀

Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.

Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.

Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂

Здравейте колеги,

Времето за целенасочен риболов на щука настъпи и с колега каякар решихме да се натопим в неделя по обед (02.10) след като облаците се раздигнаха и вятърът реши да поспре поне малко.
Дестинацията трябваше да е близка и за това изборът не беше много голям и падна върху близка баластриера, която като пристигнахме се оказа ,че навсякъде окупирана от хора по брега 🙂
Е, ние с каяците имамхме възможност да обловяваме места недостъпни за човешки крак.
Започнахме с обловяването на близките шавари като този път си бях взел и малката пръчка за костури , но бързо се отказах от нея – както се оказа костурът беше високо и въобще не се интересуваше от силикона.
Минаха близо два часа – като за това време успях да нереализирам две кълванета на явно дребни риби. В предвид , че се бяхме навряли в дълбокия край – решихме да отидем към плитката му част , а и за наше щастие слънцето все повече си пробиваше път през облаците което ме навеждаше на мисълта за повърхостен риболов. И сложих аз пляскащата машина за щуки DUO Next Blue Whoopee и водейки го успоредно на туфа водорасли отдоло изкочи щука … но не го уцели… Второ хвърляне и .. пак :(. Но , характерното з щуките на този водоем ,че не се отказват докато не се убодат…. е на 3 -тия път явно побесняла направо си го отнесе със скок.

Бързо откачане и обратно във водата 🙂
Валатът беше спасен и времето за експерименти предстоеше 🙂

В каналът свързващ двете части на дупката вдигнах някаква риба , която явно раздразнена удари на попера на колегата по каяк – това се вика кооператив 🙂

Хайванът беше глътнал доста , но се оправи и избега… 🙂

Когато вече бяхме на плитко  , а там играта беше съвсем друга , както рзбрахме от колегите нагазили яко шаварите и бодейки в добро темпо дребни зъбатки и най-хубавото ,чебе ,че връщаха всичко обратно във водата. За съжаление не можем да кажем същото за нахвърлялите тапи колеги….
Аз пропуснах няколко атаки на повърхността   и активността спря – яво голямата преса беше свалила рибите по-ниско. Както разбрах от колегите – те ловяха или на малки и леки въртележки или на клатушки – също леки.
А , аз не си нося клатуните освен един уникат ръчна изработка от  Donchev handmade lures , на който имах доста успехи когато трябва да водя примамката над или във треви.
И се започна 🙂  като имах поне 3 бързи щуки и още поне толкова удара без закачане.

След като рибарите по брега се редуцираха реших да сложа един от любимите ми воблери тип „minnow“,  а именно Pontoon21 Agarron110 mm и след един дребосък , малко преди да се забие във тревите , воблерът беше отнесен от хубава щука малко над 2 кила 🙂

Е, това вече е друга бира и беше време да си отворя моята , но кефът тепърва предстоеше.
Тъй като вятърът беше спрял забелязах далече от брега туфа с водорасли и някакви други водни растения и беше тъкмо време да обловя  тази точка със един от любимите ми уолкъри Pontoon 21 Loco Perro 🙂

Първо мятане от дясно на водораслите и след само 3 оборота – бам дребна щука 🙂
Второ мятане пак от дясно и бам 2 -ра щука същият калибър 🙂
Трето мятане – този път от ляво и малко след повеждането се извъртя много хубава щука , но не уцели примамката , като ми вкара адреналин….
При скокът забелязах ,че рибата би трябвало да е вече от дясно на водораслите…
Заметнах там , но не твърде близо  и започнах да водя примамката дори малко по-бързо отколкото е необходими – все пак щуката е раздразнена и това би трябвало да я влуди…
И точно така и стана 🙂 Ударът беше бруталени и макар и кратка борбата беше страхотна, но мултипликаторната ми гега нямаше как да и даде много шансове 🙂

И после я застигна това което се случва на всички хванати от мен щуки.

Остана време да запиша риба и на попер – Lucky Craft G-splash 80 mm..

Така неусетно  предминаха 5 часа на вода 🙂

Поздрави и наслука.