… ами изпуснатата , разбира се.

Здравейте колеги,
В събота на яз. Пясъчник в прекрасно пролетно време успях да си припомня максимата ,че за рибаря най-голямата риба е именно изпуснатата.
Язовирът ни посрещна с прекрасна кал по бреговете – истински тест за всеки един автомобил , но не и за марката Субару , което ни позволи спокойно да разтоварим 2 -та каяка Malibu Stealth 9 на само метър от водата и след кратко приготовление се отправихме към начертаният предварително маршрут. А той включваше облавянето на западният край на язовира , стената и кулата, но в последствие поради явното нежелание рибата да кълве по обиколихме още доста.
И така , след близо 3 часа без удар на каквато и да е риба с колегата по каяк решихме да поупорстваме на една дълбочина започваща от 17 и стигаща 22 метра. Е, именно там се случи случката :(.
Водата беше леко мътна и за това използвах доста по-светли цветове като дори заложих на далото добър резултат розово.
И именно на него при една от проводките усетих натежаване и инстинктивно засякох…. и толкова. Пръчката  – Tailwalk Dageki 5 -35 грама се огъна и… нищо. Но, само след 5 секунди „нищото“ стана от дъното и усетих ,че си имам работа с много голяма риба. А , тя въобще не си даваше зор и след като няколко пъти я вдигах от дъното, просто отново се връщаше там карайки пръчката ми да „пие вода“. След около 2 минути при поредният рън вадейки пръчката от водата усетих ,че ще мога да я вдигна по-високо… последваха 2 -3 м по вертикала и…. рибата се откачи  тъкмо в момента , в който колегата беше извадил телефона да снима борбата. 🙁
Следващите 30 секунди не ги помня много добре , но усетих страшна празнина и тъга , но все пак бях радостен ,че на домашния ми гьол мога да се срещна с подобни риби , което показва, че усилията да ги опазим от мрежите не са напразни.
До края на риболова всичко мина под знака на анализите , защо и как и какво сгреших ,че се случи това , но все пак това ,че нямаше удар ни наведе на мисълта ,че рибата е легнала отгоре и само чувствителността на пръчката ми е дала възможност за тези 2 минути борба. До края на деня колегата Петьо изкара един мъник , който отиде да плува и да трупа килограми , а аз нямах повече никаква слука.

Ето го и видеото с пускането на бялата риба.

Поздрави и до нови срещи.