Полудневен „канибалски“ силиконов излет на 21.02.2016

Полудневният ни излет до Пясъка бе наложителен – поради важни лични причини на Валката – затова тръгнахме още в 6,30. Натоварихме гемийките и след около час вече бяхме на вода . Тъй като времето ни бе ограничено заложихме на по-къси гребни дестинации до точки , които бяхме маркирали от предни излети в близост до брега. Дълбочините, на които закотвихме каяците бяха около 13-14м ,тъй като пасажите от множеството рибки преминаваха в тези водни слоеве. Дъждът от събота бе замътил още малко водата, затова заложих на примамки с по-светли цветове.
Реших първото хвърляне за деня да бъде на един добре познат силикон, който за мен бе един от фаворитите ми и не сбърках- още с падането му на дъното и след първият оборот на макарата усетих задържане и натежаване на линията. Последва засечка и така желаното опъване и дърпане на рибката стана факт –


куката се бе забила от външната страна на устата и.
след кратката фото сесия рибката бързо си отплува към дълбините.
Последва второ хвърляне и не след дълго водене на примамката по дъното последва типичното костурско придърпване на силикона и след последвалата засечка усетих,  че водя към повърхността на водата ей този раиран бодливец-DSC04853 DSC04854 DSC04855 DSC04856 DSC04859
и неговата участ бе като на каката му- обратно във водата да се грижи за поколението…  DSC04861
Последва малко затишие , викам си ще упорствам с канибала -щом и костурите му налитат няма да го сменям и не след дълго последва хубав безапелационен удар на поредната белка с надеждата да е нещо по-така – “ а дано, ама надали “ -само 42 см …..DSC04862 DSC04864 DSC04865 DSC04866 DSC04868
Иначе бе нагълтала силикона уставно – целият бе в гърлото и.
Изреждайки фишове , аваруни и други доказали се бойци, Вальо също сложи канибала и не след дълго реализира първата си белка за деня – явно “ сакаха “ си Севидж Гиъра и туй то..
Малко след това се видяхме с колегата Дидо, разменихме си инфо за ситуацията и след пожелания за късмет в улова решихме да сменим мястото . Явно „клетвите“ ни са се сбъднали, защото той отново  се разписа майсторски с хубава рибка.
На следващото място имах няколко типично костурски нереализирани подръпвания, една малка тридесятка ( която въобще не си направих труда да снимам) и две натискания на силикона, но без успех.
Междувременно отново имах неприятен разговор с колеги (оборудвани с лодка, мотор и I-pilot за десетки хиляди левове) които най- безцеремонно с газ се приближиха на петнадесетина метра точно срещу мен на местото на което хвърлях. След като им направих забележка че не е нужно да се целим със силикони по главите , те ми отговориха ,че това е станало неволно и се отдръпнаха на дистанция на която спокойно можехме да си хвърляме примамките едни върху други. (Тази ситуация вече ни се случва за трети път- дори на яз.Въча – друг колега мина върху влакното и отряза с винта на мотора му над 50 м от линията заедно със силикона ми- под претекст, че някаква бутилка плуваща до мен била котвата му от предният ден и искал да се върже за нея. Дори не понечи и да ми се извини заради ситуцията, а дори се оплака че постоянно  му режели котвата.)
Както и да е- след около половин час, след като загубиха интерес към мястото , поради липсата на кълване отново се изнесоха нанякъде.
Неусетно времето бе напреднало и трябваше да се връщаме към изходната позиция, защото ни чакаше товарене и трябваше да се връщаме навреме в Пловдив. Излизайки на брега вятъра показа, че макар и с няколко часа закъснение- прогнозата на синоптиците за неговата сила ще се сбъдне !
За няколкото часа риболов – бяхме напипали правилната примамка и въпреки атаката на малчуганите имахме занимавка, отново разминавайки се с валата .