Месечни архиви: февруари 2016

14.02 – Ден за влюбените в…. риболова

Здравейте приятели и колеги риболовци,

На 14 -ти февруари едни празнуват нещо дето опиянявало повече от виното , други разчитат на виното да помогне за достигане до първото опияняване , а ние влюбените в риболова просто отиваме да се срещнем за пореден път с непреходната си любов към срещата с природата и нейните обитатели.
Е, в прекрасният пролетен ден ( температурите бяха над 20 градуса) на яз. Пясъчник бавно , но сигурно животът се пробужда от зимната летаргия и белите рибки вече мислят за лИбоф 🙂
Поради близостта ни до язовира решихме да не ходим много рано , защото по това време на година няма силно изразено сутрешно кълване и към 9 сутринта благополучно бяхме на вода и със сменен маршрут в посока ръкавите на язовира.
Имахме информация ,че рибките макар и с не големи размери предпочитат и по-малки като размер силикони и в предвид дълбочината на която щяхме да ги търсим ( макс 14 – 15 м) заложих в началото на Fiiish Black Minnow номер 2 с 10 грамова глава.
И резултатът почти моментално бе бяла рибка – мъжкарче малко над 40 см.

Последва и един мъник , който директно отиде да наедрява.
След няколко пропуснати удара и колегата извади един преял… с бяла риба, костур.

И аз продължих в костурското темпо с 2 бързи костура и една бяла риба пак със същите скромни размери. Хубавото беше ,че макар и вяли , ударите бяха доста и натискането върху силикона също и изтървахме много риби.
При мен продължи да работи цветът KAKI на Fiiish Black Minnow и дори и големият размер от 12 см не можеше да ги откаже.

След кратко около обедно затишие намерихме точка относително далече от брега с променлива дълбочина между 12 и 14 метра и започнахме следобедното кОпОнясване 🙂

Следобед рибките предпочитаха оранжева Pontoon21 Awaruna с размери от 3,5 до 4,5 инча.
При подобни гледки и уникално време , съчетано с прекрасен риболов беше доста трудно да си тръгнем… 🙂

За целият риболовен ден, 3 -те каяка хванахме около 20 бели рибки и 10 -тина костура което за това време на годината е прекрасно постижение, с което още веднъж се доказва, че усилията по неговото опазване си струват.

Поздрави и наслука

п.с. В събота с един колега измих за пореден път пъстървовите си воблери , но без никакъв успех 🙁

Пъстървовото (НЕ)откриване 6.02

Здравейте колеги,
Тъй като 1 -ве февруари се падна в понеделник – то откриването на пъстървовият сезон се отложи с цели 5 дни , но пък денят се оказа прекрасно слъчнев за февруaри и макар да подухваше студен вятър беше приятно за риболов.
За това дълго чакано мероприятие на гости ми беше не без известният с големите си риболовни успехи в улова на пъстърва Николай , известен повече като БашМайстора 🙂
Е, избраната дестинация носеше доста рискове от валат по това време на годината и въпреки грандиозните ни опити , смяната на примамки и извървяните километри , не успяхме да излъжем нито една риба 🙂
Аз бях с една нова пръчка на Tailwalk с тест по примамки 0.9 – 8 грама , но макар да работеше много приятно с с доста голям набор от воблери и клатушки , за нея мога да говоря малко по-детайлно едва след няколкото предстоящи излета , пък дано да имам и слука.
И така… стига толкова приказки – време е снимките да покажат , колко трудно беше да се излъже риба в ултра бистрата и маловодна река ( абе пак оправдания ама… 🙂 )

В събота – толкова – малко постно , ама то и няма нищо за разказване 🙂

Поздрави и наслука.

Най-голямата риба е…

… ами изпуснатата , разбира се.

Здравейте колеги,
В събота на яз. Пясъчник в прекрасно пролетно време успях да си припомня максимата ,че за рибаря най-голямата риба е именно изпуснатата.
Язовирът ни посрещна с прекрасна кал по бреговете – истински тест за всеки един автомобил , но не и за марката Субару , което ни позволи спокойно да разтоварим 2 -та каяка Malibu Stealth 9 на само метър от водата и след кратко приготовление се отправихме към начертаният предварително маршрут. А той включваше облавянето на западният край на язовира , стената и кулата, но в последствие поради явното нежелание рибата да кълве по обиколихме още доста.
И така , след близо 3 часа без удар на каквато и да е риба с колегата по каяк решихме да поупорстваме на една дълбочина започваща от 17 и стигаща 22 метра. Е, именно там се случи случката :(.
Водата беше леко мътна и за това използвах доста по-светли цветове като дори заложих на далото добър резултат розово.
И именно на него при една от проводките усетих натежаване и инстинктивно засякох…. и толкова. Пръчката – Tailwalk Dageki 5 -35 грама се огъна и… нищо. Но, само след 5 секунди „нищото“ стана от дъното и усетих ,че си имам работа с много голяма риба. А , тя въобще не си даваше зор и след като няколко пъти я вдигах от дъното, просто отново се връщаше там карайки пръчката ми да „пие вода“. След около 2 минути при поредният рън вадейки пръчката от водата усетих ,че ще мога да я вдигна по-високо… последваха 2 -3 м по вертикала и…. рибата се откачи тъкмо в момента , в който колегата беше извадил телефона да снима борбата. 🙁
Следващите 30 секунди не ги помня много добре , но усетих страшна празнина и тъга , но все пак бях радостен ,че на домашния ми гьол мога да се срещна с подобни риби , което показва, че усилията да ги опазим от мрежите не са напразни.
До края на риболова всичко мина под знака на анализите , защо и как и какво сгреших ,че се случи това , но все пак това ,че нямаше удар ни наведе на мисълта ,че рибата е легнала отгоре и само чувствителността на пръчката ми е дала възможност за тези 2 минути борба. До края на деня колегата Петьо изкара един мъник , който отиде да плува и да трупа килограми , а аз нямах повече никаква слука.