Здравейте приятели на спининговия риболов!
Преди цели две години, през лятото, бях посетил едно хубаво местенце на една река, на което установих, че в две педи вода живеят трофейни кефали. Тогава ги пробвах с всевъзможни примамки, които имах в кутийката си, но нито един от тях не успях да примамя. Казах си, че след време ще се върна и ще взема реванш. Ето, че това време настъпи в края на месец Юни и този път нещата се получиха отлично, като слуката ми бе чудесна. 🙂
Към 7 часа сутринта бях вече на реката. Тя ме посрещна с доста високо ниво, като температурата на водата бе ниска за сезона. Реших да започна риболова с едно доста успешно при мен воблерче на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970. Още при първото подаване имах удар, а на втората проводка пред обектива ми позира този малък бандит:

Съдейки как бе налетяла рибата на воблерчето веднага ми стана ясно, че ще трябва да провеждам по-бавно примамката. Комбинацията от хладна вода и бързо течение водят до неестествено закачане на рибите:

Обнадежден, продължих риболова със същото воблерче и ето, че отново реализирах кефал:

След което отново излъгах още една риба, която бе малко по-голяма от предните две:

Както обичам да казвам за това воблерче „- Mojarilla Power!“:

Разбира се и това кефалче последва съдбата на останалите две:

Последва затишие и явно бях набол всички риби пред мен на тази дълбочина, до която достига Моджарила-та. Това ме накара да сменя воблера с Pontoon 21 Red Rag – 36F SR, цвят 812 MI Higenaga RE. Заметнах отново до отсрещния бряг и след втория оборот последва удар и рибка:

Отново затишие и смяна на Ред Раг-а с по-дълбокогазещ воблер на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и ето, че и тази смяна ми донесе рибка пред обектива:

След този кефал за пореден път се появи „дупка“, но този път доста по-продължителна. Реших, че е време да се преместя на 20-тина метра по-надолу по течението, където реката запазваше скоростта на течението си, но дълбочината беше по-голяма. Това ме накара отново да бръкна в кутийката си и да извадя следващия си коз –  Salmo Hornet 4S, цвят HP. Направих няколко провеждания и изведнъж получих много мощен удар! Рибата ми дръпна дори малко и от аванса, но се откачи. За съжаление след това не последва нищо в рамките на 10-тина минути настояване, докато….отново мощен удар, при което безкомпромисно засякох. Усетих от другия край на линията, че рибата е едра. Затрудни ме с повдигането й от дъното, а течението оказваше допълнително съпротивление на целия ми такъм. Все пак всичко приключи успешно и пред мен се показа ето тази риба:

Страхотен 37 сантиметров дебел кефал:

Позволих си да изгубя няколко минутки, правейки му снимки. Все пак борбата с такъв екземпляр „вдига много шум“ във вира и е добре след нея нещата откъм риболов да притихнат, за да се успокоят другите риби:

Накрая кефалът пое обратно към дебелия бързей:

Продължих да облавям района пред мен с Хорнет-а и след 15-тина минути отново получих мнооого здрав и мощен удар, след което последва отново добра битка:

Този път кефалът бе доста по-едър екземпляр:

Дължината му бе 42 сантиметра. Задължително трябваше да му направя фотосесия, защото не всеки риболовец, в наши дни, може да има слука от този калибър:

След снимките последва и момента с пускането на рибата:

Уважавам кефала само като риба за спорт и развлечение. С тази риба вече постигнах това, за което бях дошъл на реката. Взех своя реванш! Казах си, че е време да си ходя, но…..:

….винаги съм готов за още едно „последно замятане“, което добави още 30-тина минутки към риболова ми. 😀 Отново на всемогъщия Хорнет успях да уловя чудесен кефал, който се бе зашил отстрани на устата:

За финал пък ми клъвна тази НЕмирна риба, след което наистина си тръгнах доволен от слуката на реката и с бъдещи планове да я посетя отново:

По-долу съм направил едно кратко видео с пускането на по-големите кефали. Наслука и до следващия път!